Пенсиите ни по-големи от немските и шведските спрямо заплатите
Пенсиите ни по-големи от немските и шведските по отношение на заплатите
Според номиналните данни българите са с най-ниски приходи в Европейски Съюз. Минималната пенсия у нас е 630,50 лева./322,37 евро, а минималната заплата – 1077 лева./551 евро. Реално обаче българските пенсии са надалеч по високи от тези в
Германия, Испания и Швеция по отношение на равнището на заплатите.
Това демонстрира съпоставяне на коефициента на заменяне на приходите в страните от Европейски Съюз. Този коефициент демонстрира съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход и е измерител на “щедростта ” на системите като цяло, написа 24 часа.
През 2023 и 2024 година в България бе реализиран най-високият през последните 10 година
коефициент на заменяне на прихода. От 44,3% през 2015 година той набъбна до 54,3% през 2023 година и 53,3% през 2024 година
Основната причина е, че през 2022 година имаше три нараствания на пенсиите.
Първо те бяха вдигнати с 10%, а след това към тях се включи и Коронавирус добавката от 60 лева Третото повдигане бе на 1 октомври 2022 година, когато се приложи модифицирано швейцарско предписание и то донесе приблизително нарастване от 15,2% за 894 249 пенсионери.
Така междинната пенсия стартира да нараства по-бързо, в сравнение с междинният застрахователен приход
за страната. Но по едно и също време с това набъбнаха и разноските за пенсии и през 2024 година бе регистриран най-големият за последните 10 година дял на разноските за пенсии от брутния вътрешен артикул – 10,7%.
За 2025 година се чака междинната пенсия у нас да е към 975 лева, а брутният коефициент на заменяне ще доближи към 53,6%
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне. Използва се работна заплата
след удръжки за осигурителни вноски и налози спрямо множеството страни в Европейски Съюз.
Данните демонстрират, че средностатистическият пенсионер у нас през 2022 година е получавал като пенсионен приход 76,2% от чистата си заплата в последната година преди пенсионирането. В Германия съотношението е 69%. След нас са и
Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Полша, само че и Дания, даже Швеция, Норвегия и Финландия.
През април тази година Организацията за икономическо съдействие и развиване също разгласява разбор за България, в който регистрира, че коефициентът на заменяне у нас е доста по-голям от този в други стопански по-развити страни.
Една от аргументите е, че в България пенсиите не се таксуват с
налози и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е постоянно срещана процедура на други места. Така че върху цената на коефициента на заменяне въздейства освен дизайнът на пенсионната система, само че и данъчно-осигурителните политики,
както и механизмите за образуване на заплатите в стопанската система.
Нашите пенсионери обаче са надалеч от френските, които получават повече, в сравнение с хората в работоспособна възраст. Това демонстрира проучване на Luxembourg Income Study, представено от “Файненшъл таймс ”.
Това е неповторим случай освен за Европа, само че и в целия свят.
В Германия, Канада и други страни приходът на работещите жители надвишава пенсиите с 5-30%. Във Франция пенсионерите получават приблизително с 1% повече от пълнолетните хора в трудоспособна възраст.
Бившият към този момент министър председател Франсоа Байру изясни, че френският недостиг,
забележителна част от който са заплащанията за пенсии, е резултат най-вече от казуса на “бумерите ”. Хората, родени през 50-те години на XX в., са плащали минимални осигуровки, с цел да финансират великодушните пенсии, които сега получават, и постоянно гласоподават за понижаване на пенсионната възраст – да вземем за пример през 1983 година пенсионната възраст
бе понижена от 65 на 60 година Тя бе нараснала от 60 на 62 година през 2010 година, още веднъж след бурни митинги.
В момента разноските за пенсии са съвсем 14% от Брутният вътрешен продукт на Франция. Средно пенсионерите сега получават два пъти повече, в сравнение с е техният принос в осигурителната система.
Средната пенсия е към 1500 евро на месец, а междинната чиста заплата – към 2600-2700 евро
В цитираната статистика обаче се съпоставят приходите на пенсионерите към приходите на хората в работоспособна възраст, т.е. би следвало в данните да влизат и безработните, и работещите пенсионери.
1,7% от френските пенсионери получават над 4500 евро на месец,
а пенсионирали се висши мениджъри могат да получават над 100 000 евро годишно, като забележителна част се финансира от бюджета, написа The Conversation.
Ранното пенсиониране и по-дългата дълготрайност на живот значат,
че френските пенсионери сега се радват на 25 година живот в пенсия. У нас дамите получават приблизително пенсия 27 години и 5 месеца, а мъжете – 20 година и 1 месец. За съпоставяне – в Съединени американски щати са 20 година, а във Англия – 21 година
Предложението на френския президент Еманюел Макрон
да се усили пенсионната възраст от 62 на 64 година бе посрещнато с всеобщи митинги. Предложението на Мишел Барние да се отсрочи с 6 месеца плануваното нарастване на пенсиите, с цел да се понижи дефицитът, докара до рухване на неговото държавно управление.
Идеите за пенсионна промяна доведоха и до рухването на държавното управление на наследника му Франсоа Байру.
Но въпреки това, не е без значение и какво може да си купи с пенсиите и заплатите един човек.
С минимална работна заплата от 1077 лева
българин може да си купи 9,7 пъти продуктите от дребната потребителска кошница,
демонстрираха калкулации на КНСБ. Това значи, че българинът може да купи за тези сума 409 хляба или 134 кг пилешко месо, или 54 кг сирене.
Покупателната дарба на минималната работна заплата
в България продължава да е най-ниската в Европейския съюз, и то без значение, че в безспорни стойности продуктите от дребната потребителска кошница у нас са най-ниски.
Например работещите на минимална заплата в прилежаща Румъния
могат да си купят с нея 487 пъти самун при междинна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия – 1207 пъти, тъй като там той коства 1,79 евро, а в Нидерландия – 1321 пъти при цена 1,66 евро.
Сравнението с пилешкото месо също демонстрира, че цените
на съществени артикули в България са по-високи по отношение на нашите покупателни благоприятни условия от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия да вземем за пример с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 кг пилешко месо, в Германия – 393 кг, а в Румъния – 230 кг.
В София вземат с 430 лева повече от Кърджали
Средната пенсия в София към този момент е 1136,63 лева Единствената друга област, в която тя минава 1000 лева, е Бургас.
Разликата сред пенсиите в столицата и тези в Кърджали продължава да пораства и към този момент е съвсем двойна. Там тя е едвам 706,45 лева Още по-фрапиращото е, че това е единствено със 76 лева повече от минималната пенсия, която сега е 630,50 лева Това демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ).
Ниски са пенсиите в още 4 области. В Разград междинната е 739,84 лева, а с три лв. повече е в Силистра. В Търговище е 757,43 лева, а в Шумен 787,66 лева
През септември 377 370 пенсионери ще вземат минимална пенсия от 630,50 лева Под тази сума пък са пенсиите на 434 264 българи. До 1000 лева вземат общо 1 516 804 души. Максимална пенсия от 3400 лева са стигнали 8844 пенсионери.
Според номиналните данни българите са с най-ниски приходи в Европейски Съюз. Минималната пенсия у нас е 630,50 лева./322,37 евро, а минималната заплата – 1077 лева./551 евро. Реално обаче българските пенсии са надалеч по високи от тези в
Германия, Испания и Швеция по отношение на равнището на заплатите.
Това демонстрира съпоставяне на коефициента на заменяне на приходите в страните от Европейски Съюз. Този коефициент демонстрира съотношението сред междинната пенсия и междинния застрахователен приход и е измерител на “щедростта ” на системите като цяло, написа 24 часа.
През 2023 и 2024 година в България бе реализиран най-високият през последните 10 година
коефициент на заменяне на прихода. От 44,3% през 2015 година той набъбна до 54,3% през 2023 година и 53,3% през 2024 година
Основната причина е, че през 2022 година имаше три нараствания на пенсиите.
Първо те бяха вдигнати с 10%, а след това към тях се включи и Коронавирус добавката от 60 лева Третото повдигане бе на 1 октомври 2022 година, когато се приложи модифицирано швейцарско предписание и то донесе приблизително нарастване от 15,2% за 894 249 пенсионери.
Така междинната пенсия стартира да нараства по-бързо, в сравнение с междинният застрахователен приход
за страната. Но по едно и също време с това набъбнаха и разноските за пенсии и през 2024 година бе регистриран най-големият за последните 10 година дял на разноските за пенсии от брутния вътрешен артикул – 10,7%.
За 2025 година се чака междинната пенсия у нас да е към 975 лева, а брутният коефициент на заменяне ще доближи към 53,6%
Публикуваният през юни 2024 година отчет на Европейски Съюз за адекватността на пенсиите сподели, че човек, осигурявал се 40 година на междинната работна заплата за страната и пенсионирал се на общоприетата пенсионна възраст в България, ще има доста по-голям чист коефициент на заменяне. Използва се работна заплата
след удръжки за осигурителни вноски и налози спрямо множеството страни в Европейски Съюз.
Данните демонстрират, че средностатистическият пенсионер у нас през 2022 година е получавал като пенсионен приход 76,2% от чистата си заплата в последната година преди пенсионирането. В Германия съотношението е 69%. След нас са и
Естония, Литва, Латвия, Чехия, Словения, Словакия, Кипър, Полша, само че и Дания, даже Швеция, Норвегия и Финландия.
През април тази година Организацията за икономическо съдействие и развиване също разгласява разбор за България, в който регистрира, че коефициентът на заменяне у нас е доста по-голям от този в други стопански по-развити страни.
Една от аргументите е, че в България пенсиите не се таксуват с
налози и пенсионерите не заплащат осигурителни вноски за своя сметка, което е постоянно срещана процедура на други места. Така че върху цената на коефициента на заменяне въздейства освен дизайнът на пенсионната система, само че и данъчно-осигурителните политики,
както и механизмите за образуване на заплатите в стопанската система.
Нашите пенсионери обаче са надалеч от френските, които получават повече, в сравнение с хората в работоспособна възраст. Това демонстрира проучване на Luxembourg Income Study, представено от “Файненшъл таймс ”.
Това е неповторим случай освен за Европа, само че и в целия свят.
В Германия, Канада и други страни приходът на работещите жители надвишава пенсиите с 5-30%. Във Франция пенсионерите получават приблизително с 1% повече от пълнолетните хора в трудоспособна възраст.
Бившият към този момент министър председател Франсоа Байру изясни, че френският недостиг,
забележителна част от който са заплащанията за пенсии, е резултат най-вече от казуса на “бумерите ”. Хората, родени през 50-те години на XX в., са плащали минимални осигуровки, с цел да финансират великодушните пенсии, които сега получават, и постоянно гласоподават за понижаване на пенсионната възраст – да вземем за пример през 1983 година пенсионната възраст
бе понижена от 65 на 60 година Тя бе нараснала от 60 на 62 година през 2010 година, още веднъж след бурни митинги.
В момента разноските за пенсии са съвсем 14% от Брутният вътрешен продукт на Франция. Средно пенсионерите сега получават два пъти повече, в сравнение с е техният принос в осигурителната система.
Средната пенсия е към 1500 евро на месец, а междинната чиста заплата – към 2600-2700 евро
В цитираната статистика обаче се съпоставят приходите на пенсионерите към приходите на хората в работоспособна възраст, т.е. би следвало в данните да влизат и безработните, и работещите пенсионери.
1,7% от френските пенсионери получават над 4500 евро на месец,
а пенсионирали се висши мениджъри могат да получават над 100 000 евро годишно, като забележителна част се финансира от бюджета, написа The Conversation.
Ранното пенсиониране и по-дългата дълготрайност на живот значат,
че френските пенсионери сега се радват на 25 година живот в пенсия. У нас дамите получават приблизително пенсия 27 години и 5 месеца, а мъжете – 20 година и 1 месец. За съпоставяне – в Съединени американски щати са 20 година, а във Англия – 21 година
Предложението на френския президент Еманюел Макрон
да се усили пенсионната възраст от 62 на 64 година бе посрещнато с всеобщи митинги. Предложението на Мишел Барние да се отсрочи с 6 месеца плануваното нарастване на пенсиите, с цел да се понижи дефицитът, докара до рухване на неговото държавно управление.
Идеите за пенсионна промяна доведоха и до рухването на държавното управление на наследника му Франсоа Байру.
Но въпреки това, не е без значение и какво може да си купи с пенсиите и заплатите един човек.
С минимална работна заплата от 1077 лева
българин може да си купи 9,7 пъти продуктите от дребната потребителска кошница,
демонстрираха калкулации на КНСБ. Това значи, че българинът може да купи за тези сума 409 хляба или 134 кг пилешко месо, или 54 кг сирене.
Покупателната дарба на минималната работна заплата
в България продължава да е най-ниската в Европейския съюз, и то без значение, че в безспорни стойности продуктите от дребната потребителска кошница у нас са най-ниски.
Например работещите на минимална заплата в прилежаща Румъния
могат да си купят с нея 487 пъти самун при междинна цена на хляба в Румъния, равняваща се на 1,67 евро, в Германия – 1207 пъти, тъй като там той коства 1,79 евро, а в Нидерландия – 1321 пъти при цена 1,66 евро.
Сравнението с пилешкото месо също демонстрира, че цените
на съществени артикули в България са по-високи по отношение на нашите покупателни благоприятни условия от тези в Румъния, Германия и Нидерландия. В Нидерландия да вземем за пример с тяхната минимална работна заплата човек може да купи 259 кг пилешко месо, в Германия – 393 кг, а в Румъния – 230 кг.
В София вземат с 430 лева повече от Кърджали
Средната пенсия в София към този момент е 1136,63 лева Единствената друга област, в която тя минава 1000 лева, е Бургас.
Разликата сред пенсиите в столицата и тези в Кърджали продължава да пораства и към този момент е съвсем двойна. Там тя е едвам 706,45 лева Още по-фрапиращото е, че това е единствено със 76 лева повече от минималната пенсия, която сега е 630,50 лева Това демонстрира статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ).
Ниски са пенсиите в още 4 области. В Разград междинната е 739,84 лева, а с три лв. повече е в Силистра. В Търговище е 757,43 лева, а в Шумен 787,66 лева
През септември 377 370 пенсионери ще вземат минимална пенсия от 630,50 лева Под тази сума пък са пенсиите на 434 264 българи. До 1000 лева вземат общо 1 516 804 души. Максимална пенсия от 3400 лева са стигнали 8844 пенсионери.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ