Нов живот за сградите - емблеми на Пловдив
Paзвитиeтo нa гpaдoвeтe е компилация сред стабилно ръководство и съответно обмисляне на процесите, които текат в тях. Обeĸтите – здания и монументи от минaли иcтopичecĸи пepиoди са прочувствен и образователен репер както за жителите на самия град, по този начин и за туристите, които го посещават. Но съвpeмeннoтo бъpзo paзвитиe нa градовете постанова и смяна във функционалността на част от публичните здания, чието предопределение се е изгубило във времето.
Прочетете още
В Пловдив тези здания не са малко, само че в обявата ще представим 6 от тях, които от години пустеят или се употребяват за действия, които не дават отговор на опциите им.
Бившата постройка на Българска народна банка
Каква ще бъде ориста на една от най- красивите здания в Пловдив? Век откакто е издигната, постройката на Българска народна банка на ул. " Райко Даскалов ", продължава да вдъхва възприятие на почит и горделивост у пловдивчани, които минават край впечатляващата й фасада. През май 2021 година чиновниците на банката напуснаха постройката и се реалокираха в новия инкасов център на Българска народна банка, а кметът Здравко Димитров получи ключовете за постройката. Сградата разполага с може би най- красивия салон в Пловдив, с тавани високи 6,5 метра и прелестни мраморни колони. Там се намират и големите трезори, в които десетилетия наред са съхранявани активите на страната.
Първоначалната поръчка на градската власт бе, че постройката е подобаваща за Археологически музей и са почнали диалози с Регионалния археологически музей. Година и половина по-късно обаче няма придвижване по тематиката и постройката пустее. За реставрирането на фасадите има утвърден план, направен по поръчка на Българска народна банка и координиран с НИНКН.
Имотът, издигнат през 1898 година, е архитектурен монумент на културата и част от уличния ансамбъла на ул. „ Райко Даскалов “. Пищната архитектура е дело на Якоб Хайнрих Майер. Самата постройка е употребена като пример и ориентир при установяване габаритите на улицата в градоустройствените проекти на Йосиф Шнитер. С годините се постанова разширение на постройката, което се прави в дълбочина. То е направено от арх. Камен Петров. Разгънатата застроена повърхност на постройката към днешна дата е 5400 кв.м.
Близо 5 000 души се включиха в анкетата на TrafficNews, в която попитахме пловдивчани в какво да се трансформира постройката на Българска народна банка на ул. " Райко Даскалов ". 40% от гласувалите считат, че тя би трябвало да бъде превърната в музей, в който да бъде показана историята на града. Други 30% са на мнение, че функционалността на постройката би трябвало да се реши след необятен публичен спор. 12,83 % желаят архитектурният монумент да бъде представителна постройка на Община Пловдив. По-малко от 4% са тези, които поддържат мнението, че архитектурният шедьовър би трябвало да бъде даден на концесия на частна компания.
Централна поща
Централна поща е една от емблематичните здания на Пловдив, която от дълго време е изгубила своето предопределение, Тя е издигната на мястото на съборения Дом Кудолгу през 70-те години. Разкриването на Форума съответствува със градежа и трансформира проектите, с цел да може да се резервира археологията в източната част на постройката. Според архитекти, постройката е с впечатляваща визия, а вътрешността й крие мозайки и витражи на известни български създатели като Георги Божев – Слона и Йоан Левиев. След измененията, част от постройката – 69% става частна благосъстоятелност, а останалите 31% не престават да са държавна благосъстоятелност.
През 2014 година община Пловдив разгласи, че ще започва процедура по откупуване на държавните дялове, като концепцията на кмета Иван Тотев бе постройката да се трансформира в огромен музей. Идеята обаче остана в рубрика „ положителни планове ” и по този начин и не бе осъществена.
Плановете на частният притежател към този миг въобще не са ясни.
Но пловдивчани са безапелационни, че постройката би трябвало да бъде непокътната и ремонтирана, като би била извънредно подходяха за огромен музей на града, който да съхранява археологическите находки и историята на града.
Кино „ Космос ”
Най-голямото кино от времето на социализма - " Космос " от години е развалина, която не се поддържа и единствено хубавичко структура го е съхранило във времето. То пустее повече от 30 години, само че опазването му се трансформира в идея за група млади архитекти и пловдивчани, които желаят да запазят духана града.
Кино " Космос " в отворено през 1964 година след 4-годишен градеж. Модернистично за времето си, киното е разполагало със зала с потенциал за 800 души, което го прави и едно от най-големите в страната. Последната прожекция е през 1999 година За малко по-късно във фоайетата се обитават игрална зала и дискотека, само че скоро постройката стопира напълно да действа. А от този момент до през днешния ден са правени няколко опита за реституция, като даже попадна в апликационната книга на Пловдив - Европейска столица на културата, само че нищо не се случи.
Техническият план за реорганизация на емблематичното кино е готов и сега общината търси средства и реализатор за строителните действия.
Все още не е ясно обаче от кое място ще дойдат средствата, които съгласно проектантите са нужни към 7 млн. лева поради поскъпналите материали. По думите на отрасловия зам.-кмет по просвета Пламен Панов кино " Космос " е финалният щрих в процеса по възобновяване на пространствата за просвета в центъра на града.
Новият план включва една огромна зала зала с 599 зрителни места (разделени на сутерен със 141 места, съществена естрада с 446 места, както и 12 места за хора с понижена пъргавина на първи ред), която се планува да бъде подобаваща както за кино, по този начин и за спектакъл, концерти, конференции и прочие Отделно ще има предверие с две по-малки, гъвкави презентационни пространства (които разрешават елементарно да бъдат преконфигурирани за разнообразни цели), изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.
Водна палата
Както Централна поща, по този начин и постройката на Водната палата е в режим на съсобственост- частна и държавна. Това е и главната причина за покъртителния тип в който се намира. Макар, че е логично там да се намира инстутицията, която се занимава с водните басейни и реки като например Басейнова дирекция, това в действителност не е по този начин. Въпросното ведолство е на напълно различен адрес, а в палата се обитават канцелариите на Регионалната ревизия на околната среда и водите - Пловдив, Областният офис на национална работа за препоръки в земеделието, Областна дирекция " Земеделие " и още редица институционални звена. В постройката сащо по този начин има чалга клуб и шоурум за матраци.
На пръв взор входът на административната част на Водната палата не предизвестява за шока, който посетителите изпитват, влизайки вътре. Партерното пространство на постройката е в трогателен тип и наподобява на от дълго време изоставено място, населявано от бездомници.
В режим на съсобственост, грижата за общите елементи на постройката е ничия и това проличава по положението, в което се намират. В същото време от време на време се вършат проекти за градеж на това административна постройка, в която държавните служби да бъдат преместени. Защо, вместо тази да бъде ремонтирана и осъвременена - не е ясно.
Факт е, че все още помпозната постройка е позната единствено като ориентир и нищо друго.
Дом на железничаря /кино „ Гео Милев/
Мнозина пловдивчани, които постоянно са ходилина кино в " Гео Милев ", покрай Централна гара, през днешния ден евентуално се чудят за какво прелестната класическа постройка, издигната в жанр модернизъм през 1957 година, през днешния ден пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря. Когато БДЖ се разделя на две - „ Пътнически ” и „ Товарни транспорти ”, тук се трансферира администрацията на локалния бранш към „ БДЖ Пътнически транспорти ”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с огромна зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и широчина 15 м, както и 15 м авансцена.
Зрителната зала е строена за на нея да се показват театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и пространства за подготовки
Преди време БДЖ се опита да върне към живот паметната постройка на киното като център за просвета и изкуства. Конкурсът бе извоюван от пловдивската компания „ МаскАрт ” - уредник на концерти и фестивали. В следствие обаче се оказа, че в контракта има много подводни камъни и компанията се отхвърли.
А постройката продължава да пустее. В същото време в града липсват подиуми за по-малки концерти или различен спектакъл.
Дом на техниката
Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е забавна с забележимите си бетонни колони и греди, които носят необятните тераси. В дизайна на постройката от арх. Милчо Сапунджиев са забавни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След измененията постройката остава част от сдружението „ Научно-технически съюзи “. В момента тя се устоя от наемите на обектите, които са на партера и пърия етаж.
Там в този момент се намират LUCKY Дом на киното, в което се организират разнообразни кино- фестивали, клуб Fargo, което също приема доста кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където свирят известни български и музиканти от чужбина. Функцията на останалите пространства по горните етажи е на границата на мистерията.
Тук интензивност би трябвало да чакаме от страна на сдружението, което ръководи постройката, само че такива изгледи на този стадий няма.
Сградата би била забавна като споределено пространство за работа, изложения, осъществяване на конгреси, конференции, както и за извънкласни форми за възпитаници.
Очакваме и оферти от читателите на TrafficNews каква трябвада бъде новата фунционалност на постройките - емблеми на града. Пишете ни на или на ФБ страницата на платформата.
Прочетете още
В Пловдив тези здания не са малко, само че в обявата ще представим 6 от тях, които от години пустеят или се употребяват за действия, които не дават отговор на опциите им.
Бившата постройка на Българска народна банка
Каква ще бъде ориста на една от най- красивите здания в Пловдив? Век откакто е издигната, постройката на Българска народна банка на ул. " Райко Даскалов ", продължава да вдъхва възприятие на почит и горделивост у пловдивчани, които минават край впечатляващата й фасада. През май 2021 година чиновниците на банката напуснаха постройката и се реалокираха в новия инкасов център на Българска народна банка, а кметът Здравко Димитров получи ключовете за постройката. Сградата разполага с може би най- красивия салон в Пловдив, с тавани високи 6,5 метра и прелестни мраморни колони. Там се намират и големите трезори, в които десетилетия наред са съхранявани активите на страната.
Първоначалната поръчка на градската власт бе, че постройката е подобаваща за Археологически музей и са почнали диалози с Регионалния археологически музей. Година и половина по-късно обаче няма придвижване по тематиката и постройката пустее. За реставрирането на фасадите има утвърден план, направен по поръчка на Българска народна банка и координиран с НИНКН.
Имотът, издигнат през 1898 година, е архитектурен монумент на културата и част от уличния ансамбъла на ул. „ Райко Даскалов “. Пищната архитектура е дело на Якоб Хайнрих Майер. Самата постройка е употребена като пример и ориентир при установяване габаритите на улицата в градоустройствените проекти на Йосиф Шнитер. С годините се постанова разширение на постройката, което се прави в дълбочина. То е направено от арх. Камен Петров. Разгънатата застроена повърхност на постройката към днешна дата е 5400 кв.м.
Близо 5 000 души се включиха в анкетата на TrafficNews, в която попитахме пловдивчани в какво да се трансформира постройката на Българска народна банка на ул. " Райко Даскалов ". 40% от гласувалите считат, че тя би трябвало да бъде превърната в музей, в който да бъде показана историята на града. Други 30% са на мнение, че функционалността на постройката би трябвало да се реши след необятен публичен спор. 12,83 % желаят архитектурният монумент да бъде представителна постройка на Община Пловдив. По-малко от 4% са тези, които поддържат мнението, че архитектурният шедьовър би трябвало да бъде даден на концесия на частна компания.
Централна поща
Централна поща е една от емблематичните здания на Пловдив, която от дълго време е изгубила своето предопределение, Тя е издигната на мястото на съборения Дом Кудолгу през 70-те години. Разкриването на Форума съответствува със градежа и трансформира проектите, с цел да може да се резервира археологията в източната част на постройката. Според архитекти, постройката е с впечатляваща визия, а вътрешността й крие мозайки и витражи на известни български създатели като Георги Божев – Слона и Йоан Левиев. След измененията, част от постройката – 69% става частна благосъстоятелност, а останалите 31% не престават да са държавна благосъстоятелност.
През 2014 година община Пловдив разгласи, че ще започва процедура по откупуване на държавните дялове, като концепцията на кмета Иван Тотев бе постройката да се трансформира в огромен музей. Идеята обаче остана в рубрика „ положителни планове ” и по този начин и не бе осъществена.
Плановете на частният притежател към този миг въобще не са ясни.
Но пловдивчани са безапелационни, че постройката би трябвало да бъде непокътната и ремонтирана, като би била извънредно подходяха за огромен музей на града, който да съхранява археологическите находки и историята на града.
Кино „ Космос ”
Най-голямото кино от времето на социализма - " Космос " от години е развалина, която не се поддържа и единствено хубавичко структура го е съхранило във времето. То пустее повече от 30 години, само че опазването му се трансформира в идея за група млади архитекти и пловдивчани, които желаят да запазят духана града.
Кино " Космос " в отворено през 1964 година след 4-годишен градеж. Модернистично за времето си, киното е разполагало със зала с потенциал за 800 души, което го прави и едно от най-големите в страната. Последната прожекция е през 1999 година За малко по-късно във фоайетата се обитават игрална зала и дискотека, само че скоро постройката стопира напълно да действа. А от този момент до през днешния ден са правени няколко опита за реституция, като даже попадна в апликационната книга на Пловдив - Европейска столица на културата, само че нищо не се случи.
Техническият план за реорганизация на емблематичното кино е готов и сега общината търси средства и реализатор за строителните действия.
Все още не е ясно обаче от кое място ще дойдат средствата, които съгласно проектантите са нужни към 7 млн. лева поради поскъпналите материали. По думите на отрасловия зам.-кмет по просвета Пламен Панов кино " Космос " е финалният щрих в процеса по възобновяване на пространствата за просвета в центъра на града.
Новият план включва една огромна зала зала с 599 зрителни места (разделени на сутерен със 141 места, съществена естрада с 446 места, както и 12 места за хора с понижена пъргавина на първи ред), която се планува да бъде подобаваща както за кино, по този начин и за спектакъл, концерти, конференции и прочие Отделно ще има предверие с две по-малки, гъвкави презентационни пространства (които разрешават елементарно да бъдат преконфигурирани за разнообразни цели), изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.
Водна палата
Както Централна поща, по този начин и постройката на Водната палата е в режим на съсобственост- частна и държавна. Това е и главната причина за покъртителния тип в който се намира. Макар, че е логично там да се намира инстутицията, която се занимава с водните басейни и реки като например Басейнова дирекция, това в действителност не е по този начин. Въпросното ведолство е на напълно различен адрес, а в палата се обитават канцелариите на Регионалната ревизия на околната среда и водите - Пловдив, Областният офис на национална работа за препоръки в земеделието, Областна дирекция " Земеделие " и още редица институционални звена. В постройката сащо по този начин има чалга клуб и шоурум за матраци.
На пръв взор входът на административната част на Водната палата не предизвестява за шока, който посетителите изпитват, влизайки вътре. Партерното пространство на постройката е в трогателен тип и наподобява на от дълго време изоставено място, населявано от бездомници.
В режим на съсобственост, грижата за общите елементи на постройката е ничия и това проличава по положението, в което се намират. В същото време от време на време се вършат проекти за градеж на това административна постройка, в която държавните служби да бъдат преместени. Защо, вместо тази да бъде ремонтирана и осъвременена - не е ясно.
Факт е, че все още помпозната постройка е позната единствено като ориентир и нищо друго.
Дом на железничаря /кино „ Гео Милев/
Мнозина пловдивчани, които постоянно са ходилина кино в " Гео Милев ", покрай Централна гара, през днешния ден евентуално се чудят за какво прелестната класическа постройка, издигната в жанр модернизъм през 1957 година, през днешния ден пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря. Когато БДЖ се разделя на две - „ Пътнически ” и „ Товарни транспорти ”, тук се трансферира администрацията на локалния бранш към „ БДЖ Пътнически транспорти ”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с огромна зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и широчина 15 м, както и 15 м авансцена.
Зрителната зала е строена за на нея да се показват театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и пространства за подготовки
Преди време БДЖ се опита да върне към живот паметната постройка на киното като център за просвета и изкуства. Конкурсът бе извоюван от пловдивската компания „ МаскАрт ” - уредник на концерти и фестивали. В следствие обаче се оказа, че в контракта има много подводни камъни и компанията се отхвърли.
А постройката продължава да пустее. В същото време в града липсват подиуми за по-малки концерти или различен спектакъл.
Дом на техниката
Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е забавна с забележимите си бетонни колони и греди, които носят необятните тераси. В дизайна на постройката от арх. Милчо Сапунджиев са забавни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След измененията постройката остава част от сдружението „ Научно-технически съюзи “. В момента тя се устоя от наемите на обектите, които са на партера и пърия етаж.
Там в този момент се намират LUCKY Дом на киното, в което се организират разнообразни кино- фестивали, клуб Fargo, което също приема доста кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където свирят известни български и музиканти от чужбина. Функцията на останалите пространства по горните етажи е на границата на мистерията.
Тук интензивност би трябвало да чакаме от страна на сдружението, което ръководи постройката, само че такива изгледи на този стадий няма.
Сградата би била забавна като споределено пространство за работа, изложения, осъществяване на конгреси, конференции, както и за извънкласни форми за възпитаници.
Очакваме и оферти от читателите на TrafficNews каква трябвада бъде новата фунционалност на постройките - емблеми на града. Пишете ни на или на ФБ страницата на платформата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ