Защо са полудявали пазачите на фарове?
Пазачите на фарове имат известност, че постоянно полудяват. Може би повода е изолацията, може би е постоянното поддържане на светлината, или пък неприятните условия на живот. Ежедневието им е въодушевило няколко страшни кино лентата и книги. Но един документиран факт е, че пазачите на фар са яли изненадващо добре.
Диетата им е била много семпла, само че с добре написана рецепта даже с базовите съставки, които пазачът на фар в края на 19-ти век е имал разполагаем, можеш да приготвиш нещо вкусно.
В книга, наречена „ Инструкции за пазачите на фарове “ от юли 1881 година, има управление, предоставяно на всички пазачи на фарове в Съединени американски щати по това време. Разбира се, тя е цялостна с указания по какъв начин да се поддържа самата светлина , по какъв начин да се поддържа кулата варосана и блестяща, по какъв начин да се грижат за лещите и всевъзможни други отговорности, които пазачът на фар би трябвало да извършва.
Но към края има лист с всички храни, които са били предоставяни на пазача на фар на годишна база.
Сред тях са: говеждо месо – 90,72 кг, свинско – 45,36 кг, брашно – 1 бъчва (приблизително 89,36 кг), ориз – 11,34 кг, боб – 37,85 кг, картофи – 100 кг, лук – 24,19 кг, захар – 22,68 кг, кафе – 10,89 кг, оцет – 15,14 литра.
Освен това получавали масло, осолено свинско, редица консервирани и мариновани зеленчуци, както и нещо, наречено пилотски самун , от време на време именуван пилотски бисквити или пилотски крекери.
По създание това е малко по-вкусна версия на сухарите.
В някои от старите дневници от разнообразни фарове в края на 19-ти век, се разказва какво са готвили пазачите. Една рецепта се появява постоянно – разнообразни версии на супи или яхнии.
Супите са били доста комфортни за пазачите на фарове, тъй като са можели да ги подготвят в един миг от деня, само че по-късно да ги поддържат топли през целия ден и през нощта, до момента в който пазят светлината.
Налагало им се е да стават няколко пъти през нощта, с цел да подрязват фитилите, да доливат масло и, в случай че вали, да почистват лещите и прозорците, което евентуално е повода да им дават толкоз доста кафе.
Животът на пазача на фар явно може да варира доста според от мястото и времето. Например, човек, който е палил огньовете на Фара на Александрия преди 2000 години, би живял доста друго битие от, да кажем, „ Капитан Януари “ във кино лентата с Шърли Темпъл или пазачите във кино лентата „ Фарът “ с Робърт Патинсън. Въпреки това, вида работа остава същата, а с нея и изолацията.
Лошото време и непрекъснатата работа постоянно значат, че пазачът би трябвало да остане седмици или месеци самичък във фара, който постоянно е бил надалеч от други обитаеми места.
Години наред единствената заповед е било да не се позволява гасенето на светлината, когато е мрачно. Това може да наподобява елементарна заповед, само че е трудоемка и извънредно значима, освен за сигурността на моряците на една страна, само че и за оцеляването на нейната търговия.
В ранна Америка да вземем за пример цялата търговия с Европа, е зависела от поддържането на тези фарове. Това е била толкоз значима работа, че в продължение на доста години назначенията на пазачите на фарове са се правели от президента .
Например, президентът Джордж Вашингтон назначи Хенри Лонг за надзирател на фара Кейп Фиър в Северна Каролина.
Задълженията на пазачите
Освен поддържане на светлината, те са поддържали сами всички свои домашни отговорности. Фаровете са огромни структури, постоянно издигнати на канара до морето - самото им поддържане е отнемало доста време.
Въпреки това, не е било необичайност пазачът на фар да докара брачната половинка и фамилията си да живеят с него, както направи и Лонг.
Години по-късно, съпрузите на една от дъщерите му го е прострелял инцидентно по време на ловджийски излет. Той е починал, оставяйки брачната половинка си сама във фара, и защото светлината не може да угасне, тя трябва да поеме работата. Дъжд или слънце, това означаваше да се качва по шест етажа стълби няколко пъти на нощ, с кофи с масло, с цел да се увери, че светлината продължава да свети.
Това би било сложна задача за всеки и са били препоръчани други имена на хора, които биха могли да я заместят, само че след няколко месеца тя продължи да се оправя отлично, даже след няколко огромни стихии. Така че някой написа назначението й и го изпрати на бюрото на тогавашния президент Томас Джеферсън, който отговори: „ Назначаването на жена на служба е изобретение, за което обществото не е квалифицирано, нито пък аз. “
Въпреки отхвърли на Джеферсън да я назначи за формален надзирател на фар, по това време е имало няколко неофициални пазачи на фарове дами, като множеството са наследили позицията от умрелите си съпрузи.
Нищо в това да си надзирател на фар не наподобява изключително положително за здравето – мраз, самотност, сушени и консервирани храни с месеци наред.
Диетата им е била много семпла, само че с добре написана рецепта даже с базовите съставки, които пазачът на фар в края на 19-ти век е имал разполагаем, можеш да приготвиш нещо вкусно.
В книга, наречена „ Инструкции за пазачите на фарове “ от юли 1881 година, има управление, предоставяно на всички пазачи на фарове в Съединени американски щати по това време. Разбира се, тя е цялостна с указания по какъв начин да се поддържа самата светлина , по какъв начин да се поддържа кулата варосана и блестяща, по какъв начин да се грижат за лещите и всевъзможни други отговорности, които пазачът на фар би трябвало да извършва.
Но към края има лист с всички храни, които са били предоставяни на пазача на фар на годишна база.
Сред тях са: говеждо месо – 90,72 кг, свинско – 45,36 кг, брашно – 1 бъчва (приблизително 89,36 кг), ориз – 11,34 кг, боб – 37,85 кг, картофи – 100 кг, лук – 24,19 кг, захар – 22,68 кг, кафе – 10,89 кг, оцет – 15,14 литра.
Освен това получавали масло, осолено свинско, редица консервирани и мариновани зеленчуци, както и нещо, наречено пилотски самун , от време на време именуван пилотски бисквити или пилотски крекери.
По създание това е малко по-вкусна версия на сухарите.
В някои от старите дневници от разнообразни фарове в края на 19-ти век, се разказва какво са готвили пазачите. Една рецепта се появява постоянно – разнообразни версии на супи или яхнии.
Супите са били доста комфортни за пазачите на фарове, тъй като са можели да ги подготвят в един миг от деня, само че по-късно да ги поддържат топли през целия ден и през нощта, до момента в който пазят светлината.
Налагало им се е да стават няколко пъти през нощта, с цел да подрязват фитилите, да доливат масло и, в случай че вали, да почистват лещите и прозорците, което евентуално е повода да им дават толкоз доста кафе.
Животът на пазача на фар явно може да варира доста според от мястото и времето. Например, човек, който е палил огньовете на Фара на Александрия преди 2000 години, би живял доста друго битие от, да кажем, „ Капитан Януари “ във кино лентата с Шърли Темпъл или пазачите във кино лентата „ Фарът “ с Робърт Патинсън. Въпреки това, вида работа остава същата, а с нея и изолацията.
Лошото време и непрекъснатата работа постоянно значат, че пазачът би трябвало да остане седмици или месеци самичък във фара, който постоянно е бил надалеч от други обитаеми места.
Години наред единствената заповед е било да не се позволява гасенето на светлината, когато е мрачно. Това може да наподобява елементарна заповед, само че е трудоемка и извънредно значима, освен за сигурността на моряците на една страна, само че и за оцеляването на нейната търговия.
В ранна Америка да вземем за пример цялата търговия с Европа, е зависела от поддържането на тези фарове. Това е била толкоз значима работа, че в продължение на доста години назначенията на пазачите на фарове са се правели от президента .
Например, президентът Джордж Вашингтон назначи Хенри Лонг за надзирател на фара Кейп Фиър в Северна Каролина.
Задълженията на пазачите
Освен поддържане на светлината, те са поддържали сами всички свои домашни отговорности. Фаровете са огромни структури, постоянно издигнати на канара до морето - самото им поддържане е отнемало доста време.
Въпреки това, не е било необичайност пазачът на фар да докара брачната половинка и фамилията си да живеят с него, както направи и Лонг.
Години по-късно, съпрузите на една от дъщерите му го е прострелял инцидентно по време на ловджийски излет. Той е починал, оставяйки брачната половинка си сама във фара, и защото светлината не може да угасне, тя трябва да поеме работата. Дъжд или слънце, това означаваше да се качва по шест етажа стълби няколко пъти на нощ, с кофи с масло, с цел да се увери, че светлината продължава да свети.
Това би било сложна задача за всеки и са били препоръчани други имена на хора, които биха могли да я заместят, само че след няколко месеца тя продължи да се оправя отлично, даже след няколко огромни стихии. Така че някой написа назначението й и го изпрати на бюрото на тогавашния президент Томас Джеферсън, който отговори: „ Назначаването на жена на служба е изобретение, за което обществото не е квалифицирано, нито пък аз. “
Въпреки отхвърли на Джеферсън да я назначи за формален надзирател на фар, по това време е имало няколко неофициални пазачи на фарове дами, като множеството са наследили позицията от умрелите си съпрузи.
Нищо в това да си надзирател на фар не наподобява изключително положително за здравето – мраз, самотност, сушени и консервирани храни с месеци наред.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ