Бивша звезда на Челси: Мачът с Левски в София не беше никак лесен
Пауло Ферейра, един от огромните португалски футболисти, даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ в Москва, където взе присъединяване в „ Купата на легендите “. Ферейра е знаков състезател на Челси в ерата на Роман Абрамович. Беше от любимците на Жозе Моуриньо на „ Стамфорд Бридж “. Но преди да се откри в Лондон завоюва Купата на УЕФА и Шампионската лига с Порто, естествено под управлението на Специалния. И след това повтори упражнението с Челси. Само, че добави и три трофеи от Висшата лига към пребогатата си визитка. За 10 сезона на „ Стамфорд Бридж “ Ферейра изигра 141 мача.
- Сеньор Ферейра, какво почувствахте когато облякохте още веднъж фланелката на националния тим на Португалия за „ Купата на легендите “?
- Това постоянно е наслаждение. Поканата от уредниците на шампионата в Москва ме ласкае. Да играя в този прелестен, толкоз добре проведен шампионат беше ужасно... Истински театър! Беше чест освен да съм един от всички тези огромни играчи от предишното. И освен да ги виждам, само че и даже да играя против тях. Винаги съм бил благополучен с фланелката на Португалия, таке беше и в Москва.
- Станахте международна звезда с екипа на Порто. Как се озовахте в този клуб?
- Преди да отида там бях в един по-скромен тим – Сетубал, дребен клуб, само че с доста огромни обичаи в Португалия. Играх там две години, до момента в който тимът се подвизаваше във втора дивизия. След това успяхме да влезем в елита, а аз направих доста мощен сезон. Играх във всички мачове, вкарах доста голове и по този начин Порто ме видя и притегли.
- Каква е ролята на Жозе Моуриньо за вашето привличане в Порто?
- Жозе имаше значима роля за моята кариера още в Сетубал. Той е родом от там, а татко му работеше за клуба. Моуриньо бе първо състезател, а също и треньор на Сетубал. Голям шанс е за мен, че го познавам. Много ми оказа помощ в моята кариера и си беше шанс, че го срещнах тъкмо в оня значим миг за мен. Тогава той водеше Бенфика и искаше да ме вземе при него, само че … Порто го изпревари. След това обаче ориста ни събра.
- В един сезон спечелихте шампионата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. Непобедим тим ли бяхте?
- Да. Абсолютно мощен тим с доста сериозна организация в клуба. А и с Моуриньо отпред и със мощната му селекция кръгът се затвори. Много от играчите, които той притегли, пристигнаха със съществени подозрения в себе си, тъй като идваха от дребни клубове. Той обаче им оказа помощ да се приспособяват бързо и съответно. Това е една от мощните страни на Жозе – да оказва помощ на играчите да се интегрират към тима му и да победят страховете си. Това бяха две приказни години, в които в Порто спечелихме всичко. Беше ужасно преживяване, прекарахме си отлично.
- Един вманиачен край против Селтик в Севиля... Помните ли, че тогава против вас игра един български футболист?
- Да, припомням се. Петров. По-късно, когато отиде в Астън Вила, отново съм играл против него. Много класен състезател. Финалът имаше в действителност голям заряд. Освен това беше страшна горещина. Много страсти изживяхме до момента в който стигнем до трагичната победа с 3:2, откакто вкарахме гол към този момент в добавеното време. Усещането беше в действителност велико. Много мощен край в действителност!
- Изглежда, че по-лесно спечелихте Шампионската лига, в сравнение с Лига Европа. Резултатът във финала против Монако през идната година беше 3:0…
- Така е в действителност. Коментирали сме това и със съотборниците ми. Финалът със Селтик, беше доста по-напрегнат. Вкарахме и те незабавно върнаха гола, отново поведохме и те изравниха - 2:2. Чак най-после успяхме да вкараме победния гол. Изстрадан успех. След това удари часът и на Шампионската лига. Останахме си на практика със същия състав. Дойдоха единствено двама нови играчи, които доста добре паснаха на тима. Придобихме огромна убеденост в себе си и по този начин стигнахме до финала. Мисля, че никой не се учуди, че спечелихме, тъй като бяхме в действителност в страхотна форма. Истина е, че изглеждаше по-лесно от финала със Селтик, само че в Шампионската лига няма лесни финали. Просто ние бяхме доста уверени в себе си, в страхотна форма и по тази причина спечелихме без проблем.
- В Португалия играха много български футболисти. Въобще какви са усещанията ви от нашия футбол, с изключение на от Стилиян Петров?
- В Португалия – Костадинов. Иначе си припомням прелестния ви тим на международното състезание през 1994 година. Цялото потомство прелестни футболисти – Стоичков, бранителят Иванов, Костадинов... Уникални играчи! Спомням си ги доста добре. Истина е, че през днешния ден футболът ви не е на равнището на тогавашния тим, само че това потомство беше в действителност нещо неповторимо и мъчно за постигане съгласно мен.
- Като бранител на Челси несъмнено сте играли против Димитър Бербатов и Мартин Петров. Спомняте ли си нещо забавно от мачовете с тях?
- Да, припомням си ги и двамата. И Петров, и Бербатов. Прекрасни играчи бяха и двамата. Пропуснах да загатна преди този момент, че помня и сложната борба на Стилиян Петров с заболяването. Тежък миг за всеки един състезател е, когато би трябвало да прекъсне кариерата си поради заболяване. Но също по този начин си припомням по какъв начин целият му клуб застана зад него и го поддържаше. Това е една от великите страни на футбола. Винаги е тъжно, когато човек би трябвало да окачи бутонките...
- Вашият Порто беше последният тим, спечелил изненадващо Шампионската лига. Смятате ли, че този шампионат като че ли към този момент е неразрешен за по-малките тимове? Може ли да има изненади още веднъж?
- Разбира се, че може! Това е хубостта на футбола. Понякога има същински изненади. По-малките тимове могат да победят грандовете. Всичко зависи от спортния дух и формата на футболистите в избран миг. Също е доста значимо да имаш шанс. Спомням си финала Порто – Монако. Тогава в лигата имаше грандове с доста повече звезди, по-големи благоприятни условия и финансова мощност, само че до финала стигнаха точно Порто и Монако... Най-неочаквано за всички. Сигурен съм, че освен може да се случи отново, а също и че ще се случва още доста пъти.
- А какво е възприятието да спечелиш Шампионската лига с два разнообразни тима?
- Фантастично е, тъй като не постоянно човек може да има шанса да бъде в такива велики тимове, в компанията на толкоз огромни футболни звезди. Още повече, че преди този момент все бяхме покрай финала, само че все нещо не доближаваше. Победата във финала на Шампионската лига беше заслужена и изстрадана, поради историята и традициите и на Порто, и на Челси - два славни клуба.
- Много футболисти обичат да сменят постоянно тимовете, само че при вас наподобява не е по този начин. Нямахте ли и други предложения?
- Имах несъмнено, само че постоянно съм се стремил да давам целия си капацитет в тима, в който съм сега и по този начин и стана на 100 % в Челси. Останах, до момента в който можех да бъда потребен. Това в действителност е необичайно, изключително за състезател, който е чужденец в британското състезание. Дори в Португалия играх единствено по две години в Сетубал и в Порто, което е доста по-малко от времето, прекарано в Челси, само че по този начин реши и ориста.
- Веднъж Жозе сподели за вас, че е мъчно да станете „ Играч на мача “, само че постоянно оценката за вас е отлична. Какво мислите?
- Моуриньо е популярен треньор и това, че мисли по този начин, ме ласкае. Той постоянно ми е помагал доста, дружно сме спечелили доста трофеи и награди. Треньорът, с помощта на който, пристигнах в Челси, тъй като той ме познаваше отпреди това и знаеше какво може да чака от мен, какви са качествата ми. Винаги съм се раздавал в тренировките и в мачовете, опитвал съм се да бъда екипен състезател и доста рядко съм отсъствал от терена. За мен най-важното във футбола е постоянството. Затова мисля, че той постоянно е бил удовлетворен от мен.
- Всички знаем какъв брой огромен треньор е Моуриньо, само че какво е специфичното на … Специалния?
- Той е Специалния, тъй като побеждава. Има присъщ нрав на победител. Работи доста старателно и доста добре във всички тимове и постоянно подрежда съвършено титулярния си състав. Освен това, той постоянно мисли с няколко хода напред. Уникален е методът, по който се приготвя за мачовете и по какъв начин изследва в дълбочина противника. Така прави за значимите мачове и за финалите. Затова в никакъв случай не ги губи. Винаги желае да побеждава. Заради тази жадност за победа е в действителност специфичен и по тази причина го подреждат измежду най-хубавите треньори в света.
- Изиграхте два мача против Левски в Шампионската лига. Имате ли спомен за тези дуели?
- Беше преди много време. Спомням си единствено, че не беше елементарно. Особено мачът в София. Трудно беше. Останах прелестно удивен от публиката, която поддържаше тима си до края. Спомням си, че спечелихме, само че не беше по никакъв начин елементарно.
- Дълго време сте играл и с Кристиано Роналдо. Какво можете да кажете за него, което ние като фенове не виждаме или не знаем?
- Той е най-големият експерт, който съм виждал. Не можете просто да си визиите какъв непоколебим безчовечен режим се крие зад тези победи и триумфи. Той желае постоянно да побеждава. Дава 100 % от себе си, без значение дали става въпрос за най-важния мач или за ежедневна подготовка. Много се грижи за формата си и се пази. Преди постоянно споделяше, че желае да стане най-хубавият в света, а в този момент към този момент го трансформира в действителност. Къртовски труд и изцяло отдаден на футбола. Разбира се, не на последно място слагам и неговия необикновен гений. Ако оставим настрани всичко това, би трябвало да знаете, че е неповторимо добър човек. Прави постоянно страхотни жестове и е напълно предан на няколко огромни благотворителни плана, за които хората не знаят, тъй като той не желае да споделя на никого. Прави го единствено от положително сърце. Помага на хората и по тази причина и Господ оказва помощ на него за всички тези трофеи и триумфи.
- Вие бяхте един от най-хубавите бранители по ваше време. Като подобен по какъв начин мислите може да се спре Кристиано Роналдо?
- Това не е лесна задача. Много бърз, мощен физически, доста добър в играта с глава... Единственият метод е да не му се дава въобще опция да стига до топката и да не му се оставя никакво свободно пространство. Когато съм го пазил, се справях ненапълно и тъй като в Челси стоманеният Макелеле ми помагаше доста. Това беше разковничето. Да сме непрекъснато двама против него, тъй като постоянно може да направи нещо и да се измъкне. Дрибълът му е главозамайващ и по тази причина се справях единствено, когато получавах поддръжка. Нужна е също по този начин и цялостна централизация, тъй като с него даже и секунда нехайство може да бъде съдбовна. Друго значимо нещо е да се опитваш да го следиш непрекъснато и да познаеш накъде ще тръгне, с цел да му препречиш пътя. Трябва да го изпреварваш, тъй като в случай че се опитваш да изчакаш какво ще направи и накъде ще тръгне, най-вероятно към този момент ще е късно.
- Винаги ще има разногласия кой е номер едно сред Роналдо и Меси. Ако се абстрахираме, че сте сънародници с Кристиано...
- За мен е мъчно да дефинира. И двамата имат неповторими качества. Като бранител не бих желал да играя против никой от тях. И двамата са на практика неуловими. На най-високото допустимо равнище са. Истинска наслада за очите е да ги гледаш по какъв начин играят. За мен е в действителност мъчно да кажа кой от тях е по-добър. Двама колоси, които печелят всичко, ненапълно тъй като съществуват един за различен. Вкопчили са се в една луда, само че в това време и почтена конкуренция между тях, която е прелестна за футбола и доста приятна за наблюдение в профил.
- Сензация ли беше, че Португалия стана европейски първенец във Франция?
- Всички знаят, че Португалия прави първокласен футбол, само че ни липсваше успех на огромно състезание. В началото имаше чувство, че отборът не е във форма, че не върви играта и няма късмет да спечелим купата. По традиция обаче тимът бе доста обединен и всички вътре си помагаха. Това е магията на огромните шампионати. Когато минимум очакваш, внезапно побеждаваш и тогава насладата е двойна. Били сме и в другата прекаленост - тъгата, когато загубихме два пъти от Гърция и то пред нашата аудитория на Евро 2004. След това пък пристигна успеха над Франция за купата на тяхното състезание. Бях доста удовлетворен и доста благополучен, че това потомство най-сетне завоюва нещо стойностно. И го направи изцяло справедливо. Освен това, тази победа ненапълно е също успех и за поколенията от историята, в които постоянно е имало именити играчи, само че все нещо малко не е достигало, с цел да се завоюва огромно състезание. И в този момент тимът съумя поради всички. Надявам се и днешното потомство на Португалия също да завоюва нещо и да ни донесе наслада. А това може да стане, тъй като към този момент се отвори пътя към купите.
- Португалия изигра на процедура финала против Франция без Роналдо. Доказателство ли е това, че тимът не зависи единствено от него?
- Да, по този начин е. Човек не може да играе самичък. Звездата на един тим е толкоз добър, колкото добър е отборът зад него. Това, че се наложи да се играе без него, сплоти още повече тима. И в този миг несъмнено се видя, че в действителност имаме обединен отбор, подготвен да побеждава. Освен това, момчетата получиха един нов тласък: да завоюват и поради него, тъй като да пропуснеш по този метод финала е доста тежко. Така, че тъкмо в този миг тимът сподели мощ и единодушие. Видя се, че дадоха всичко от себе си на терена и успеха пристигна справедливо.
- Вие персонално по какъв начин преживяхте разочарованието да загубите два пъти от Гърция на европейското състезание през 2004 година? Включително и на финала.
- На всичкото от горната страна и пред лична аудитория! Хората чакаха от нас победа. Беше доста тежко, само че точно в такива моменти се калява характерът на футболиста. Важно е да надмогнеш тъгата и срама, и да продължиш напред.
- Как виждате Португалия на международното в Русия?
- Ще бъде сложна борба. Има доста тимове с огромен капацитет. Някои споделят, че успеха ни във Франция е била изненада. И на тях ще им отговоря по този начин: „ Очаквам още приятни изненади за Португалия и за португалците “.
- Кои са вашите любимци?
- Трудно е да се дефинират. Винаги се показват нормалните обвинени -Бразилия, Аржентина, Германия, Франция. Но към този момент силите са доста изравнени. Мисля, че Белгия може да бъде приятната изненада на това състезание. Имат чудесни футболисти, само че ще би трябвало да изчакаме и да забележим какво ще се случи.
Големият Христо Стоичков, който бе звездата на шампионата в Москва, показва майсторство в две сфери. Първо вкара няколко ювелирни гола, а по-късно взе изявление от Пауло Ферейра за ТВ колоса „ Унивижън “.
- Удоволствие е да бъдем дружно. След толкоз години на футболния терен, с какво се занимава през днешния ден Пауло Ферейра?
- В момента не преставам да работя за Челси. Помагам на младите играчи и също по този начин съм дипломат на клуба. Винаги е прелестно, откакто завърши кариерата ти, да продължиш да работиш в клуб като Челси. Чувствам се прелестно там и се надявам това да продължи дълго.
- Пауло, идва международното състезание. Португалия, Испания, Франция, Германия, Мексико - какви са твоите упования?
- Да, тези които изреди постоянно са любимци, само че това е доста особено състезание и успеха би трябвало да се извоюва на терена, а не на думи. Освен това постоянно има някаква изненада. Или отпада някой любимец или ненадейно някой новобранец продължава напред, тъй че е мъчно да се вършат прогнози. Надпреварата ще е луда и дано да забележим кой ще победи най-после.
- Има една доста специфична група, която ние в спортната редакция на „ Унивижън “ в Мексико следим доста деликатно. Какво можеш да ми кажеш за Мексико – играят с Германия при започване на мондиала? А в групата им също е Швеция...
- Отборите в Южна и Централна Америка обичайно носят качество на шампионатите. Мексико постоянно е имал класни играчи, а сега разполагат и с добър тим, и със мощни единици. Класата на Германия е потвърдена и естествено би трябвало доста да се внимава. Това е тъкмо един от тези дуели, които в случай че не внимаваш, възможна неточност може да ти коства продължаването напред. Мексико не се дефинира като любимец, само че в този мач ще бъде по-спокоен, тъй като единствено може да завоюва. Предполагам, че най-малкото ще отворят доста работа на Германия.
- Ти си от доста години в Англия. Хавиер Ернандес – Чичарито, звездата на мексиканския отбор, също играе на Острова. Какво мислиш за него? Голям състезател, от който всички чакат подвизи...
- Голям състезател, който е постигнал доста. Периодът му в Манчестър Юнайтед беше доста сполучлив и с доста голове. Класата му си пролича и при прекосяването в немския Байер (Леверкузен), където продължи да вкарва голове. Сега е в Уест Хем, където ситуацията е малко по-различно. Не съумява да вкарва толкоз, само че продължава да бъде нападател, който носи опасност за противниковата врата.
- В Мексико има още един доста специфичен футболист, който се споделя Лозано и играе в ПСВ (Айндховен). Сигурно го знаеш, тъй като е млад футболист с огромен гений. Какво мислиш за този толкоз надарен състезател, на който в Мексико разпореждат огромни очаквания?
- Да, знам го. Млад футболист с темперамент. Гледал съм го, тъй като имаме състезател на Челси, преотстъпен в ПСВ и проследявам всички мачове на тима. Млад състезател с огромен капацитет. Трябва да мине време, с цел да могат да се преценяват качествата му. Има огромна разлика сред това да играеш квалификации и да водиш същинска борба на международното. Особено когато си толкоз млад. Но аз се надявам Мексико да се показа добре и съм сигурен, че ще бъде един от тежките противници на шампионата.
- Много ти благодаря! Късмет и триумфи в Челси, тъй като това е клуб на спечелили и нека един ден да те забележим като треньор на първия отбор на Челси!
- Удоволствието беше мое да беседвам с една същинска легенда!
- Сеньор Ферейра, какво почувствахте когато облякохте още веднъж фланелката на националния тим на Португалия за „ Купата на легендите “?
- Това постоянно е наслаждение. Поканата от уредниците на шампионата в Москва ме ласкае. Да играя в този прелестен, толкоз добре проведен шампионат беше ужасно... Истински театър! Беше чест освен да съм един от всички тези огромни играчи от предишното. И освен да ги виждам, само че и даже да играя против тях. Винаги съм бил благополучен с фланелката на Португалия, таке беше и в Москва.
- Станахте международна звезда с екипа на Порто. Как се озовахте в този клуб?
- Преди да отида там бях в един по-скромен тим – Сетубал, дребен клуб, само че с доста огромни обичаи в Португалия. Играх там две години, до момента в който тимът се подвизаваше във втора дивизия. След това успяхме да влезем в елита, а аз направих доста мощен сезон. Играх във всички мачове, вкарах доста голове и по този начин Порто ме видя и притегли.
- Каква е ролята на Жозе Моуриньо за вашето привличане в Порто?
- Жозе имаше значима роля за моята кариера още в Сетубал. Той е родом от там, а татко му работеше за клуба. Моуриньо бе първо състезател, а също и треньор на Сетубал. Голям шанс е за мен, че го познавам. Много ми оказа помощ в моята кариера и си беше шанс, че го срещнах тъкмо в оня значим миг за мен. Тогава той водеше Бенфика и искаше да ме вземе при него, само че … Порто го изпревари. След това обаче ориста ни събра.
- В един сезон спечелихте шампионата на Португалия, купата на страната и Лига Европа. Непобедим тим ли бяхте?
- Да. Абсолютно мощен тим с доста сериозна организация в клуба. А и с Моуриньо отпред и със мощната му селекция кръгът се затвори. Много от играчите, които той притегли, пристигнаха със съществени подозрения в себе си, тъй като идваха от дребни клубове. Той обаче им оказа помощ да се приспособяват бързо и съответно. Това е една от мощните страни на Жозе – да оказва помощ на играчите да се интегрират към тима му и да победят страховете си. Това бяха две приказни години, в които в Порто спечелихме всичко. Беше ужасно преживяване, прекарахме си отлично.
- Един вманиачен край против Селтик в Севиля... Помните ли, че тогава против вас игра един български футболист?
- Да, припомням се. Петров. По-късно, когато отиде в Астън Вила, отново съм играл против него. Много класен състезател. Финалът имаше в действителност голям заряд. Освен това беше страшна горещина. Много страсти изживяхме до момента в който стигнем до трагичната победа с 3:2, откакто вкарахме гол към този момент в добавеното време. Усещането беше в действителност велико. Много мощен край в действителност!
- Изглежда, че по-лесно спечелихте Шампионската лига, в сравнение с Лига Европа. Резултатът във финала против Монако през идната година беше 3:0…
- Така е в действителност. Коментирали сме това и със съотборниците ми. Финалът със Селтик, беше доста по-напрегнат. Вкарахме и те незабавно върнаха гола, отново поведохме и те изравниха - 2:2. Чак най-после успяхме да вкараме победния гол. Изстрадан успех. След това удари часът и на Шампионската лига. Останахме си на практика със същия състав. Дойдоха единствено двама нови играчи, които доста добре паснаха на тима. Придобихме огромна убеденост в себе си и по този начин стигнахме до финала. Мисля, че никой не се учуди, че спечелихме, тъй като бяхме в действителност в страхотна форма. Истина е, че изглеждаше по-лесно от финала със Селтик, само че в Шампионската лига няма лесни финали. Просто ние бяхме доста уверени в себе си, в страхотна форма и по тази причина спечелихме без проблем.
- В Португалия играха много български футболисти. Въобще какви са усещанията ви от нашия футбол, с изключение на от Стилиян Петров?
- В Португалия – Костадинов. Иначе си припомням прелестния ви тим на международното състезание през 1994 година. Цялото потомство прелестни футболисти – Стоичков, бранителят Иванов, Костадинов... Уникални играчи! Спомням си ги доста добре. Истина е, че през днешния ден футболът ви не е на равнището на тогавашния тим, само че това потомство беше в действителност нещо неповторимо и мъчно за постигане съгласно мен.
- Като бранител на Челси несъмнено сте играли против Димитър Бербатов и Мартин Петров. Спомняте ли си нещо забавно от мачовете с тях?
- Да, припомням си ги и двамата. И Петров, и Бербатов. Прекрасни играчи бяха и двамата. Пропуснах да загатна преди този момент, че помня и сложната борба на Стилиян Петров с заболяването. Тежък миг за всеки един състезател е, когато би трябвало да прекъсне кариерата си поради заболяване. Но също по този начин си припомням по какъв начин целият му клуб застана зад него и го поддържаше. Това е една от великите страни на футбола. Винаги е тъжно, когато човек би трябвало да окачи бутонките...
- Вашият Порто беше последният тим, спечелил изненадващо Шампионската лига. Смятате ли, че този шампионат като че ли към този момент е неразрешен за по-малките тимове? Може ли да има изненади още веднъж?
- Разбира се, че може! Това е хубостта на футбола. Понякога има същински изненади. По-малките тимове могат да победят грандовете. Всичко зависи от спортния дух и формата на футболистите в избран миг. Също е доста значимо да имаш шанс. Спомням си финала Порто – Монако. Тогава в лигата имаше грандове с доста повече звезди, по-големи благоприятни условия и финансова мощност, само че до финала стигнаха точно Порто и Монако... Най-неочаквано за всички. Сигурен съм, че освен може да се случи отново, а също и че ще се случва още доста пъти.
- А какво е възприятието да спечелиш Шампионската лига с два разнообразни тима?
- Фантастично е, тъй като не постоянно човек може да има шанса да бъде в такива велики тимове, в компанията на толкоз огромни футболни звезди. Още повече, че преди този момент все бяхме покрай финала, само че все нещо не доближаваше. Победата във финала на Шампионската лига беше заслужена и изстрадана, поради историята и традициите и на Порто, и на Челси - два славни клуба.
- Много футболисти обичат да сменят постоянно тимовете, само че при вас наподобява не е по този начин. Нямахте ли и други предложения?
- Имах несъмнено, само че постоянно съм се стремил да давам целия си капацитет в тима, в който съм сега и по този начин и стана на 100 % в Челси. Останах, до момента в който можех да бъда потребен. Това в действителност е необичайно, изключително за състезател, който е чужденец в британското състезание. Дори в Португалия играх единствено по две години в Сетубал и в Порто, което е доста по-малко от времето, прекарано в Челси, само че по този начин реши и ориста.
- Веднъж Жозе сподели за вас, че е мъчно да станете „ Играч на мача “, само че постоянно оценката за вас е отлична. Какво мислите?
- Моуриньо е популярен треньор и това, че мисли по този начин, ме ласкае. Той постоянно ми е помагал доста, дружно сме спечелили доста трофеи и награди. Треньорът, с помощта на който, пристигнах в Челси, тъй като той ме познаваше отпреди това и знаеше какво може да чака от мен, какви са качествата ми. Винаги съм се раздавал в тренировките и в мачовете, опитвал съм се да бъда екипен състезател и доста рядко съм отсъствал от терена. За мен най-важното във футбола е постоянството. Затова мисля, че той постоянно е бил удовлетворен от мен.
- Всички знаем какъв брой огромен треньор е Моуриньо, само че какво е специфичното на … Специалния?
- Той е Специалния, тъй като побеждава. Има присъщ нрав на победител. Работи доста старателно и доста добре във всички тимове и постоянно подрежда съвършено титулярния си състав. Освен това, той постоянно мисли с няколко хода напред. Уникален е методът, по който се приготвя за мачовете и по какъв начин изследва в дълбочина противника. Така прави за значимите мачове и за финалите. Затова в никакъв случай не ги губи. Винаги желае да побеждава. Заради тази жадност за победа е в действителност специфичен и по тази причина го подреждат измежду най-хубавите треньори в света.
- Изиграхте два мача против Левски в Шампионската лига. Имате ли спомен за тези дуели?
- Беше преди много време. Спомням си единствено, че не беше елементарно. Особено мачът в София. Трудно беше. Останах прелестно удивен от публиката, която поддържаше тима си до края. Спомням си, че спечелихме, само че не беше по никакъв начин елементарно.
- Дълго време сте играл и с Кристиано Роналдо. Какво можете да кажете за него, което ние като фенове не виждаме или не знаем?
- Той е най-големият експерт, който съм виждал. Не можете просто да си визиите какъв непоколебим безчовечен режим се крие зад тези победи и триумфи. Той желае постоянно да побеждава. Дава 100 % от себе си, без значение дали става въпрос за най-важния мач или за ежедневна подготовка. Много се грижи за формата си и се пази. Преди постоянно споделяше, че желае да стане най-хубавият в света, а в този момент към този момент го трансформира в действителност. Къртовски труд и изцяло отдаден на футбола. Разбира се, не на последно място слагам и неговия необикновен гений. Ако оставим настрани всичко това, би трябвало да знаете, че е неповторимо добър човек. Прави постоянно страхотни жестове и е напълно предан на няколко огромни благотворителни плана, за които хората не знаят, тъй като той не желае да споделя на никого. Прави го единствено от положително сърце. Помага на хората и по тази причина и Господ оказва помощ на него за всички тези трофеи и триумфи.
- Вие бяхте един от най-хубавите бранители по ваше време. Като подобен по какъв начин мислите може да се спре Кристиано Роналдо?
- Това не е лесна задача. Много бърз, мощен физически, доста добър в играта с глава... Единственият метод е да не му се дава въобще опция да стига до топката и да не му се оставя никакво свободно пространство. Когато съм го пазил, се справях ненапълно и тъй като в Челси стоманеният Макелеле ми помагаше доста. Това беше разковничето. Да сме непрекъснато двама против него, тъй като постоянно може да направи нещо и да се измъкне. Дрибълът му е главозамайващ и по тази причина се справях единствено, когато получавах поддръжка. Нужна е също по този начин и цялостна централизация, тъй като с него даже и секунда нехайство може да бъде съдбовна. Друго значимо нещо е да се опитваш да го следиш непрекъснато и да познаеш накъде ще тръгне, с цел да му препречиш пътя. Трябва да го изпреварваш, тъй като в случай че се опитваш да изчакаш какво ще направи и накъде ще тръгне, най-вероятно към този момент ще е късно.
- Винаги ще има разногласия кой е номер едно сред Роналдо и Меси. Ако се абстрахираме, че сте сънародници с Кристиано...
- За мен е мъчно да дефинира. И двамата имат неповторими качества. Като бранител не бих желал да играя против никой от тях. И двамата са на практика неуловими. На най-високото допустимо равнище са. Истинска наслада за очите е да ги гледаш по какъв начин играят. За мен е в действителност мъчно да кажа кой от тях е по-добър. Двама колоси, които печелят всичко, ненапълно тъй като съществуват един за различен. Вкопчили са се в една луда, само че в това време и почтена конкуренция между тях, която е прелестна за футбола и доста приятна за наблюдение в профил.
- Сензация ли беше, че Португалия стана европейски първенец във Франция?
- Всички знаят, че Португалия прави първокласен футбол, само че ни липсваше успех на огромно състезание. В началото имаше чувство, че отборът не е във форма, че не върви играта и няма късмет да спечелим купата. По традиция обаче тимът бе доста обединен и всички вътре си помагаха. Това е магията на огромните шампионати. Когато минимум очакваш, внезапно побеждаваш и тогава насладата е двойна. Били сме и в другата прекаленост - тъгата, когато загубихме два пъти от Гърция и то пред нашата аудитория на Евро 2004. След това пък пристигна успеха над Франция за купата на тяхното състезание. Бях доста удовлетворен и доста благополучен, че това потомство най-сетне завоюва нещо стойностно. И го направи изцяло справедливо. Освен това, тази победа ненапълно е също успех и за поколенията от историята, в които постоянно е имало именити играчи, само че все нещо малко не е достигало, с цел да се завоюва огромно състезание. И в този момент тимът съумя поради всички. Надявам се и днешното потомство на Португалия също да завоюва нещо и да ни донесе наслада. А това може да стане, тъй като към този момент се отвори пътя към купите.
- Португалия изигра на процедура финала против Франция без Роналдо. Доказателство ли е това, че тимът не зависи единствено от него?
- Да, по този начин е. Човек не може да играе самичък. Звездата на един тим е толкоз добър, колкото добър е отборът зад него. Това, че се наложи да се играе без него, сплоти още повече тима. И в този миг несъмнено се видя, че в действителност имаме обединен отбор, подготвен да побеждава. Освен това, момчетата получиха един нов тласък: да завоюват и поради него, тъй като да пропуснеш по този метод финала е доста тежко. Така, че тъкмо в този миг тимът сподели мощ и единодушие. Видя се, че дадоха всичко от себе си на терена и успеха пристигна справедливо.
- Вие персонално по какъв начин преживяхте разочарованието да загубите два пъти от Гърция на европейското състезание през 2004 година? Включително и на финала.
- На всичкото от горната страна и пред лична аудитория! Хората чакаха от нас победа. Беше доста тежко, само че точно в такива моменти се калява характерът на футболиста. Важно е да надмогнеш тъгата и срама, и да продължиш напред.
- Как виждате Португалия на международното в Русия?
- Ще бъде сложна борба. Има доста тимове с огромен капацитет. Някои споделят, че успеха ни във Франция е била изненада. И на тях ще им отговоря по този начин: „ Очаквам още приятни изненади за Португалия и за португалците “.
- Кои са вашите любимци?
- Трудно е да се дефинират. Винаги се показват нормалните обвинени -Бразилия, Аржентина, Германия, Франция. Но към този момент силите са доста изравнени. Мисля, че Белгия може да бъде приятната изненада на това състезание. Имат чудесни футболисти, само че ще би трябвало да изчакаме и да забележим какво ще се случи.
Големият Христо Стоичков, който бе звездата на шампионата в Москва, показва майсторство в две сфери. Първо вкара няколко ювелирни гола, а по-късно взе изявление от Пауло Ферейра за ТВ колоса „ Унивижън “.
- Удоволствие е да бъдем дружно. След толкоз години на футболния терен, с какво се занимава през днешния ден Пауло Ферейра?
- В момента не преставам да работя за Челси. Помагам на младите играчи и също по този начин съм дипломат на клуба. Винаги е прелестно, откакто завърши кариерата ти, да продължиш да работиш в клуб като Челси. Чувствам се прелестно там и се надявам това да продължи дълго.
- Пауло, идва международното състезание. Португалия, Испания, Франция, Германия, Мексико - какви са твоите упования?
- Да, тези които изреди постоянно са любимци, само че това е доста особено състезание и успеха би трябвало да се извоюва на терена, а не на думи. Освен това постоянно има някаква изненада. Или отпада някой любимец или ненадейно някой новобранец продължава напред, тъй че е мъчно да се вършат прогнози. Надпреварата ще е луда и дано да забележим кой ще победи най-после.
- Има една доста специфична група, която ние в спортната редакция на „ Унивижън “ в Мексико следим доста деликатно. Какво можеш да ми кажеш за Мексико – играят с Германия при започване на мондиала? А в групата им също е Швеция...
- Отборите в Южна и Централна Америка обичайно носят качество на шампионатите. Мексико постоянно е имал класни играчи, а сега разполагат и с добър тим, и със мощни единици. Класата на Германия е потвърдена и естествено би трябвало доста да се внимава. Това е тъкмо един от тези дуели, които в случай че не внимаваш, възможна неточност може да ти коства продължаването напред. Мексико не се дефинира като любимец, само че в този мач ще бъде по-спокоен, тъй като единствено може да завоюва. Предполагам, че най-малкото ще отворят доста работа на Германия.
- Ти си от доста години в Англия. Хавиер Ернандес – Чичарито, звездата на мексиканския отбор, също играе на Острова. Какво мислиш за него? Голям състезател, от който всички чакат подвизи...
- Голям състезател, който е постигнал доста. Периодът му в Манчестър Юнайтед беше доста сполучлив и с доста голове. Класата му си пролича и при прекосяването в немския Байер (Леверкузен), където продължи да вкарва голове. Сега е в Уест Хем, където ситуацията е малко по-различно. Не съумява да вкарва толкоз, само че продължава да бъде нападател, който носи опасност за противниковата врата.
- В Мексико има още един доста специфичен футболист, който се споделя Лозано и играе в ПСВ (Айндховен). Сигурно го знаеш, тъй като е млад футболист с огромен гений. Какво мислиш за този толкоз надарен състезател, на който в Мексико разпореждат огромни очаквания?
- Да, знам го. Млад футболист с темперамент. Гледал съм го, тъй като имаме състезател на Челси, преотстъпен в ПСВ и проследявам всички мачове на тима. Млад състезател с огромен капацитет. Трябва да мине време, с цел да могат да се преценяват качествата му. Има огромна разлика сред това да играеш квалификации и да водиш същинска борба на международното. Особено когато си толкоз млад. Но аз се надявам Мексико да се показа добре и съм сигурен, че ще бъде един от тежките противници на шампионата.
- Много ти благодаря! Късмет и триумфи в Челси, тъй като това е клуб на спечелили и нека един ден да те забележим като треньор на първия отбор на Челси!
- Удоволствието беше мое да беседвам с една същинска легенда!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ