Пастор Хьорлин би си заложил главата за едно – когато ...

Пастор Хьорлин би си заложил главата за едно – когато

Време е за пакости с братчетата Карл и Антон, на които „Белите им прилягат“

Пастор Хьорлин би си заложил главата за едно – когато внуците му Карл и Антон са на посетители, няма невъзможни неща. Разбира се, двамата с пасторшата обожават момчетата си, само че от време на време си мечтаят да не бяха толкоз... енергични! Изобретателните пакости на Карл и Антон изпълват страниците на новия детски разказ на издателство „ Емас “ „ Белите им прилягат “, който към този момент е по книжарниците.

Шведската писателка Ева Бексел , потомка на остарял духовнически жанр, става известна с трилогията за внуците на свещеник Хьорлин, в която черпи ентусиазъм от личното си детство. Трите повести, които от издателството са събрали в един том, са преведени на няколко езика, а тиражът им е надхвърлил половин милион. За тях авторката е получила наградата на Сдружението на шведските книжари и оценката „ Емил “, учредено в памет на Астрид Линдгрен. Сега пък „ Белите им прилягат “ става част от „ Европейски разказвачи “, специфичната поредност на „ Емас “, приютяваща най-хубавото от литературата за деца на континента. Книгата е в превод на Ева Кънева и с истинските илюстрации на Карин Стернхолм Райдер.

Една ранна заран в предверието на пастора и пасторшата се появяват Карл, Антон и баща Стюре. Карл е на седем, а братчето му – на пет. Карл държи татко си за ръка, а дребният Антон упорства да е независим. Баба и дядо ги посрещат радостно, въпреки и молейки се на бога да се оправят с идното предизвикателство.

И помощ в действителност ще им е нужна, тъй като дребният Антон бързо намира в какво да се забърка. Първо си порязва пръста на консервна кутия и надава зов. А няколко дни по-късно от банята потича вода, тъй като е карал да плуват раците, купени за вечеря.

А пък по време на гостуването на внуците за Коледа Антон открива остаряла пощальонска чанта на тавана. И цялостен куп коледни картички. Бързичко се облича и излиза на открито, на работа. Чантата е цялостна, само че не задълго. Скоро баба и дядо стартират да си получават честитките от непознати хора, тъй като какво е направил дребният служащ? Разбира се, разнесъл ги е по пощенските кутии в градчето.

Изобретателността на Антон няма граници! А белите се редят една след друга без даже минута отмора за горкия свещеник...

С извънреден комизъм и топлота Ева Бексел написа за Антон и Карл, строгият свещеник и благата пасторша, които се пробват да съществуват под един покрив, без да го разрушат. Мнозина читатели се питали дали бащата на авторката е послужил като първообраз за облика на пастора, само че истината е, че Бексел е почерпила ентусиазъм от всички свещеници, навестявали фамилията ѝ. А палавият Антон от книгата, признава авторката, значително наподобява на един от братята ѝ.

„ При децата насладата е необуздана, гневът – несъизмерим, а тъгата – безгранична. Точно за тези наслада, яд и горест желая да пиша. “ – споделя авторката при първичното издание на книгите.

За авторката:

Ева Агнета Магдалена Бексел , както е цялото име на шведската писателка, е родена през 1945 година в градчето Оседа и е потомка на остарял смоландски духовнически жанр.

Книгите на Ева Бексел са леки, четивни и хумористични. Писателката доста държи речта на героите ѝ да звучи реалистично, тъй като по този начин децата се научават, че характерът на индивида прозира в речта му. Авторката обича и опълчванията: в „ Белите им прилягат “, да вземем за пример, възрастните баба и дядо са показани като подвластни от построените си привички, до момента в който децата горят от любознание към света и непрестанно измислят нови и нови дивотии.

Източник: az-jenata.bg