Съставено е четиридесет и четвъртото правителство на Царство България, начело с Андрей Ляпчев
Първото държавно управление на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто държавно управление на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 година на цар Борис III. Управлява страната до 12 септември 1928 година, след което е наследено от второто държавно управление на Андрей Ляпчев.
Вътрешна политика
Новото държавно управление е посрещнато благосклонно както от легалната съпротива, по този начин и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът подхваща редица ограничения за стабилизиране на стопанската система, демократизиране на публичния живот и ограничение въздействието на Военния съюз. През февруари 1926 година Двадесет и първото Общински народен съвет гласоподава частична прошка за политическите и престъпните пандизчии (освободени са 7000 лишени от независимост, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – независимост на словото и на печата, дава се опция на Българска комунистическа партия (т.с.) да легализира активността си (през 1926-28 година са формирани Българска работническа партия и Работнически юношески съюз). Парламентът стартира да играе водеща роля в обществото.
Демократичните промени, осъществени от кабинета, му разрешават да получи нужната финансова поддръжка от Запада. Още през 1926 година на България е провиснал от американски и британски банки така наречен Бежански заем, посредством който са оземлени и настанени в рамките на царството десетки хиляди български фамилии от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, още веднъж под покровителството на Обществото на народите, е провиснал нов заем за покриване на вредите от земетресението в Пловдивско и Чирпанско (над 73 000 изцяло или отчасти разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев.
Външна политика
Във външната политика на кабинета се вижда ориентировка към Италия въз основата на общото отрицателно отношение и териториални разногласия на двете страни със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за възстановяване ситуацията на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 година
За да излезе от интернационалната изолираност, кабинетът е заставен освен да признае териториалните промени, само че и да подпише на 9 декември 1927 година конвенция с Гърция (Моллов-Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е дефинитивно изгубена за България, само че Великите сили опрощават огромна част от репарационните отговорности на страната.
Съставяне
Кабинетът, управляван от Андрей Ляпчев, е формиран от политически дейци на Демократическия сговор.
Вътрешна политика
Новото държавно управление е посрещнато благосклонно както от легалната съпротива, по този начин и от Великите сили. Непосредствено след идването си на власт кабинетът подхваща редица ограничения за стабилизиране на стопанската система, демократизиране на публичния живот и ограничение въздействието на Военния съюз. През февруари 1926 година Двадесет и първото Общински народен съвет гласоподава частична прошка за политическите и престъпните пандизчии (освободени са 7000 лишени от независимост, 1157 от тях – политически затворници). Възстановени са редица демократични права – независимост на словото и на печата, дава се опция на Българска комунистическа партия (т.с.) да легализира активността си (през 1926-28 година са формирани Българска работническа партия и Работнически юношески съюз). Парламентът стартира да играе водеща роля в обществото.
Демократичните промени, осъществени от кабинета, му разрешават да получи нужната финансова поддръжка от Запада. Още през 1926 година на България е провиснал от американски и британски банки така наречен Бежански заем, посредством който са оземлени и настанени в рамките на царството десетки хиляди български фамилии от Тракия, Добруджа и Македония. Две години по-късно, още веднъж под покровителството на Обществото на народите, е провиснал нов заем за покриване на вредите от земетресението в Пловдивско и Чирпанско (над 73 000 изцяло или отчасти разрушени сгради). Финансовата помощ стабилизира и българския лев.
Външна политика
Във външната политика на кабинета се вижда ориентировка към Италия въз основата на общото отрицателно отношение и териториални разногласия на двете страни със Сръбско-хърватско-словенското кралство. Ляпчев заема твърда позиция по въпроса за възстановяване ситуацията на българите в Македония (той самият е роден в областта), което довежда до затваряне на българо-югославските граници през 1929 година
За да излезе от интернационалната изолираност, кабинетът е заставен освен да признае териториалните промени, само че и да подпише на 9 декември 1927 година конвенция с Гърция (Моллов-Кафандарис) за изселването на българите от Западна Тракия. Областта е дефинитивно изгубена за България, само че Великите сили опрощават огромна част от репарационните отговорности на страната.
Съставяне
Кабинетът, управляван от Андрей Ляпчев, е формиран от политически дейци на Демократическия сговор.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ