България е все по-далеч от груповия имунитет и от другите в ЕС
Първо нямаше ваксини. После нямаше избор. Малко по-късно бяха огромни опашките, а на открито беше студено. Това са единствено част от аргументите, с които беше обясняван бавният ритъм на имунизационния развой в България, която продължава да бъде на последно място в тази категория измежду страните от Европейския съюз (ЕС).
Вече е месец юни, в страната няма недостиг на ваксини против COVID-19, а искащите имат опция да избират измежду четирите утвърдени от Европейската организация по медикаментите (EMA) артикули на Pfizer/BioNTech, AstraZeneca, Moderna и Jansen.
Всичко това наподобява като идеалната композиция от фактори, с цел да напредне бързо България с имунизацията. Това обаче не се случва.
„ В момента можем да създадем опит. Някой от вашия екип да тръгне с мен - в случай че до 15 минути не получи имунизация, си мятам оставката. Където желаете. Всички четири ваксини. Няма друга страна, която да го обезпечава толкоз налично и толкоз бързо ", сподели пред Българска национална телевизия основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
Това е тъкмо по този начин. В момента работят и пунктове за имунизиране на разнообразни места в градовете, и персоналните лекари са постоянно снабдявани. Не е наложително и авансово записване.
Въпреки това, освен няма прогрес, само че даже има и закъснение на скоростта, разяснява шефът на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) Богдан Кирилов.
Това отдалечава още повече момента на така наречен колективен имунитет, който идва откакто 70-75% от популацията са имунизирани. Бившият здравен министър Костадин Ангелов, който през днешния ден е претендент за народен представител от ГЕРБ, уверяваше, че това ще се случи до края на лятото.
Лошата вест е, че това няма да се случи и до края на идващото лято. Бавното имунизиране слага България пред риска от поредна вълна на епидемията. Междувременно срокът на валидност на доставените към този момент ваксини може да изтече.
Как и за какво стигнахме дотук? В идващите редове търсим отговорите.
Групов имунитет - чак за 2023 година
В момента България е на последно място по имунизация на популацията измежду страните в Европейски Съюз. Данните на Министерството на здравеопазването към 10 юни демонстрират, че броят сложени дози на всеки 100 души е 22.28.
В същото време в предпоследните Румъния и Латвия са сложени надлежно малко под и малко над 30 дози на всеки 100 души, демонстрират данните на Европейския център по предварителна защита и надзор на болесттите (ECDC). Реално обаче в Румъния и Латвия напредъкът е малко по-голям, тъй като систематизираните данни на равнище Европейски Съюз закъсняват.
Повечето страни в Европейски Съюз към този момент са минали границата от 50% от популацията, които са получили най-малко една доза. В България втората доза се слага най-рано след 3 седмици, до момента в който в Чехия това става след 6 седмици. Въпреки тази разлика, след няколко седмици множеството страни в Европейския съюз ще са ваксинирали изцяло половината си население и ще се приближат до груповия имунитет.
България ще продължи да бъде доста надалеч от момента, в който имунизацията ще защищава от нова вълна на COVID-19.
След няколко седмици България ще продължи да бъде доста надалеч от момента, в който имунизацията ще може да защищити всички от нова вълна на COVID-19.
Досега в България са доставени 3.8 млн. дози, от които са приложени 1.5 млн. До края на годината страната ще е получила съвсем 14 млн. дози. Това се равнява на броя от декларираните от здравните управляващи ваксини, измежду които са четирите, които към този момент получиха утвърждението на ЕМА, както и продуктът на CureVac, за който се чака утвърждение през юли или август.
Тези количества разрешават безусловно всеки българин да получи по две дози, че даже и да останат. Това обаче няма да се случи.
Първата ваксина в България беше сложена на 27 декември 2020 година До края на януари 2021 година са сложени 40 805 дози, а през идващия месец февруари първа доза си слагат 155 737 души.
В идващите три месеца обаче „ големият интерес ", за който говореше някогашният министър Костадин Ангелов, към този момент не наподобява толкоз голям.
Според данните, които Министерството на здравеопазването даде на Свободна Европа, през март първа доза си слагат 203 797 души, а през април те са единствено с 10 хиляди повече - 213 503. По това време България стартира да преодолява казуса с дефицита на ваксини.
До месец май въпреки всичко наподобява, че макар ниските резултати по отношение на останалите европейски страни, има растеж на искащите да се имунизират, въпреки и най-малък.
Тенденцията е прекратена през май. Поставените първи дози през този месец са 203 521, което е по-малко спрямо април.
Достигането на колективен имунитет в края на лятото беше постоянно поставяно като реалистична цел, както и от закрития Национален действен щаб, по този начин и от някогашния министър Ангелов.
Той даже беше начертал оптимистичен, реален и скептичен сюжет за достигането до задачата, като най-лошият вид предполагаше това да се случи в края на август. В края на април той сподели, че това ще се случи още до края на юни.
В началото на лятото в България изцяло имунизирани са близо 700 хиляди души или малко над 10% от популацията по данни на Национален статистически институт (според данните на ECDC имунизирани са 12% от населението). При опазване на този ритъм на имунизация до края на юни първа доза от имунизациите ще имат към 1 млн. българи. Т.е. месец по-късно те ще би трябвало да са получили и втората доза и да бъдат изцяло имунизирани. Така в края на юли в България ще има 1,7 млн. души изцяло имунизирани, което ще е към 25 на 100 от популацията, а това въобще не е задоволително за колективен имунитет.
За да бъде реализиран колективен имунитет, до имунизационните пунктове ще би трябвало да отидат още към 3.8 млн. българи. При запазването на същия ритъм от слагане на приблизително 200 хиляди първи дози на месец, това значи, че 70% от популацията може да има отчасти или изцяло приключен имунизационен цикъл след 19 месеца.
Малко над 420 хиляди българи са прекарали към този момент COVID-19. Дори и да ги извадим от сметките, това редуцира периода единствено с 2 месеца. Така груповият имунитет може да се чака чак в края на 2022 година
Страх от ваксини и неприятна връзка
Ваксини има и всеки българин може да избира каква да си сложи. Защо тогава това не се случва всеобщо?
Според зам-председателя на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доктор Христо Димитров това значително се дължи на неналичието на задоволително ефикасна информационна акция. Според него е належащо „ да убедим хората, че към този момент имаме в България задоволително на брой сложени ваксини, опит с всички типове ваксини " и по този начин хората да научат, че имунизациите " са задоволително ефикасни и безвредни ".
За него най-притеснително е, че съвсем няма нови пациенти, които да се записват за имунизация.
„ Това което се наблюдаваше тези 3 месеца, е това, което ние сме записали авансово. Това са хора, които са декларирали и са били искащи. Вече съвсем нямаме нови, които да влизат в тези описи, там е белята, " сподели той пред Свободна Европа. Той си изяснява отлива с спорни изявления за имунизациите, направени и от част от лекарското съсловие.
Завеждащият лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн доктор Аспарух Илиев разяснява, че в България има „ невиждана известност на анти-ваксинационни отзиви от специалисти и лекари, които имат съмнителна експертиза ".
„ Основният фактор е боязън от имунизациите. Дължи се на недоверието към медии и институции, с които българинът се сблъсква доста десетилетия ", сподели той. Според него липсва съответна информационна акция от страна на предходното ръководство и повода за това са извършените избори на 4 април.
" Експремиерът Борисов искаше той, а не специалистите да са медийните звезди ".
Д-р Димитров вижда отчасти възстановяване след промяната на държавното управление и въвеждането на някои промени, които са разрешили по-бързата доставка на ваксини до общопрактикуващите лекари. Според него това надалеч не е задоволително. Той предлата въвеждане на тласъци за имунизиране и привличане на по-популярни фигури за акция.
„ Не съумяваме да достигнем до всеобщия слушател, фен, консуматор или жител, да го убедим, че не е скрит план или завера, а е в интерес на всеки от нас да отбрани себе си, околните си и цялото общество ", сподели доктор Димитров.
А ще отидат ли имунизациите на боклука?
Доставките на ваксини се усилиха, имунизирането обаче е постепенно. Интересът към Astra Zeneca съвсем изчезна след откриването на връзка сред препарата и рядка форма на тромбоза. Така породи въпросът какво ще се случи с останалите ваксини, в случай че срокът им на валидност изтече.
В края на месец юли това ще се случи с 50 хиляди дози от Astra Zeneca, чиято продължителност е шест месеца, колкото е и тази на продукта на Pfizer/BioNTech. Ваксините на Moderna са годни за потребление за 7 месеца, а тези на Jansen - 2 години. Засега обаче от Министерството на здравеопазването настояват, че няма вид да се стигне до изхвърляне на ваксини.
„ На този стадий няма заплаха за бракуване на ваксини против COVID-19 поради изминал период на валидност. Освен това механизмите на Европейската комисия разрешават на страните членки подаяние или препродажба на ваксини ", споделиха пред Свободна Европа от министерството.
Подобна теза изрече и шефът на ИАЛ Богдан Кирилов, който акцентира, че близо 80 хиляди души би трябвало да получат втора доза в идните седмици, както и че при имунизациите, които се постанова да се слагат по два пъти, постоянно се плануват количества, които не могат да бъдат усвоени.
„ Изключително интензивно се работи за намиране на благоприятни условия за подаяние и препродажба на тези количества ", сподели Кирилов.
Автор/
Вече е месец юни, в страната няма недостиг на ваксини против COVID-19, а искащите имат опция да избират измежду четирите утвърдени от Европейската организация по медикаментите (EMA) артикули на Pfizer/BioNTech, AstraZeneca, Moderna и Jansen.
Всичко това наподобява като идеалната композиция от фактори, с цел да напредне бързо България с имунизацията. Това обаче не се случва.
„ В момента можем да създадем опит. Някой от вашия екип да тръгне с мен - в случай че до 15 минути не получи имунизация, си мятам оставката. Където желаете. Всички четири ваксини. Няма друга страна, която да го обезпечава толкоз налично и толкоз бързо ", сподели пред Българска национална телевизия основният държавен здравен контрольор доцент Ангел Кунчев.
Това е тъкмо по този начин. В момента работят и пунктове за имунизиране на разнообразни места в градовете, и персоналните лекари са постоянно снабдявани. Не е наложително и авансово записване.
Въпреки това, освен няма прогрес, само че даже има и закъснение на скоростта, разяснява шефът на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) Богдан Кирилов.
Това отдалечава още повече момента на така наречен колективен имунитет, който идва откакто 70-75% от популацията са имунизирани. Бившият здравен министър Костадин Ангелов, който през днешния ден е претендент за народен представител от ГЕРБ, уверяваше, че това ще се случи до края на лятото.
Лошата вест е, че това няма да се случи и до края на идващото лято. Бавното имунизиране слага България пред риска от поредна вълна на епидемията. Междувременно срокът на валидност на доставените към този момент ваксини може да изтече.
Как и за какво стигнахме дотук? В идващите редове търсим отговорите.
Групов имунитет - чак за 2023 година
В момента България е на последно място по имунизация на популацията измежду страните в Европейски Съюз. Данните на Министерството на здравеопазването към 10 юни демонстрират, че броят сложени дози на всеки 100 души е 22.28.
В същото време в предпоследните Румъния и Латвия са сложени надлежно малко под и малко над 30 дози на всеки 100 души, демонстрират данните на Европейския център по предварителна защита и надзор на болесттите (ECDC). Реално обаче в Румъния и Латвия напредъкът е малко по-голям, тъй като систематизираните данни на равнище Европейски Съюз закъсняват.
Повечето страни в Европейски Съюз към този момент са минали границата от 50% от популацията, които са получили най-малко една доза. В България втората доза се слага най-рано след 3 седмици, до момента в който в Чехия това става след 6 седмици. Въпреки тази разлика, след няколко седмици множеството страни в Европейския съюз ще са ваксинирали изцяло половината си население и ще се приближат до груповия имунитет.
България ще продължи да бъде доста надалеч от момента, в който имунизацията ще защищава от нова вълна на COVID-19.
След няколко седмици България ще продължи да бъде доста надалеч от момента, в който имунизацията ще може да защищити всички от нова вълна на COVID-19.
Досега в България са доставени 3.8 млн. дози, от които са приложени 1.5 млн. До края на годината страната ще е получила съвсем 14 млн. дози. Това се равнява на броя от декларираните от здравните управляващи ваксини, измежду които са четирите, които към този момент получиха утвърждението на ЕМА, както и продуктът на CureVac, за който се чака утвърждение през юли или август.
Тези количества разрешават безусловно всеки българин да получи по две дози, че даже и да останат. Това обаче няма да се случи.
Първата ваксина в България беше сложена на 27 декември 2020 година До края на януари 2021 година са сложени 40 805 дози, а през идващия месец февруари първа доза си слагат 155 737 души.
В идващите три месеца обаче „ големият интерес ", за който говореше някогашният министър Костадин Ангелов, към този момент не наподобява толкоз голям.
Според данните, които Министерството на здравеопазването даде на Свободна Европа, през март първа доза си слагат 203 797 души, а през април те са единствено с 10 хиляди повече - 213 503. По това време България стартира да преодолява казуса с дефицита на ваксини.
До месец май въпреки всичко наподобява, че макар ниските резултати по отношение на останалите европейски страни, има растеж на искащите да се имунизират, въпреки и най-малък.
Тенденцията е прекратена през май. Поставените първи дози през този месец са 203 521, което е по-малко спрямо април.
Достигането на колективен имунитет в края на лятото беше постоянно поставяно като реалистична цел, както и от закрития Национален действен щаб, по този начин и от някогашния министър Ангелов.
Той даже беше начертал оптимистичен, реален и скептичен сюжет за достигането до задачата, като най-лошият вид предполагаше това да се случи в края на август. В края на април той сподели, че това ще се случи още до края на юни.
В началото на лятото в България изцяло имунизирани са близо 700 хиляди души или малко над 10% от популацията по данни на Национален статистически институт (според данните на ECDC имунизирани са 12% от населението). При опазване на този ритъм на имунизация до края на юни първа доза от имунизациите ще имат към 1 млн. българи. Т.е. месец по-късно те ще би трябвало да са получили и втората доза и да бъдат изцяло имунизирани. Така в края на юли в България ще има 1,7 млн. души изцяло имунизирани, което ще е към 25 на 100 от популацията, а това въобще не е задоволително за колективен имунитет.
За да бъде реализиран колективен имунитет, до имунизационните пунктове ще би трябвало да отидат още към 3.8 млн. българи. При запазването на същия ритъм от слагане на приблизително 200 хиляди първи дози на месец, това значи, че 70% от популацията може да има отчасти или изцяло приключен имунизационен цикъл след 19 месеца.
Малко над 420 хиляди българи са прекарали към този момент COVID-19. Дори и да ги извадим от сметките, това редуцира периода единствено с 2 месеца. Така груповият имунитет може да се чака чак в края на 2022 година
Страх от ваксини и неприятна връзка
Ваксини има и всеки българин може да избира каква да си сложи. Защо тогава това не се случва всеобщо?
Според зам-председателя на Националното съдружие на общопрактикуващите лекари в България доктор Христо Димитров това значително се дължи на неналичието на задоволително ефикасна информационна акция. Според него е належащо „ да убедим хората, че към този момент имаме в България задоволително на брой сложени ваксини, опит с всички типове ваксини " и по този начин хората да научат, че имунизациите " са задоволително ефикасни и безвредни ".
За него най-притеснително е, че съвсем няма нови пациенти, които да се записват за имунизация.
„ Това което се наблюдаваше тези 3 месеца, е това, което ние сме записали авансово. Това са хора, които са декларирали и са били искащи. Вече съвсем нямаме нови, които да влизат в тези описи, там е белята, " сподели той пред Свободна Европа. Той си изяснява отлива с спорни изявления за имунизациите, направени и от част от лекарското съсловие.
Завеждащият лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн доктор Аспарух Илиев разяснява, че в България има „ невиждана известност на анти-ваксинационни отзиви от специалисти и лекари, които имат съмнителна експертиза ".
„ Основният фактор е боязън от имунизациите. Дължи се на недоверието към медии и институции, с които българинът се сблъсква доста десетилетия ", сподели той. Според него липсва съответна информационна акция от страна на предходното ръководство и повода за това са извършените избори на 4 април.
" Експремиерът Борисов искаше той, а не специалистите да са медийните звезди ".
Д-р Димитров вижда отчасти възстановяване след промяната на държавното управление и въвеждането на някои промени, които са разрешили по-бързата доставка на ваксини до общопрактикуващите лекари. Според него това надалеч не е задоволително. Той предлата въвеждане на тласъци за имунизиране и привличане на по-популярни фигури за акция.
„ Не съумяваме да достигнем до всеобщия слушател, фен, консуматор или жител, да го убедим, че не е скрит план или завера, а е в интерес на всеки от нас да отбрани себе си, околните си и цялото общество ", сподели доктор Димитров.
А ще отидат ли имунизациите на боклука?
Доставките на ваксини се усилиха, имунизирането обаче е постепенно. Интересът към Astra Zeneca съвсем изчезна след откриването на връзка сред препарата и рядка форма на тромбоза. Така породи въпросът какво ще се случи с останалите ваксини, в случай че срокът им на валидност изтече.
В края на месец юли това ще се случи с 50 хиляди дози от Astra Zeneca, чиято продължителност е шест месеца, колкото е и тази на продукта на Pfizer/BioNTech. Ваксините на Moderna са годни за потребление за 7 месеца, а тези на Jansen - 2 години. Засега обаче от Министерството на здравеопазването настояват, че няма вид да се стигне до изхвърляне на ваксини.
„ На този стадий няма заплаха за бракуване на ваксини против COVID-19 поради изминал период на валидност. Освен това механизмите на Европейската комисия разрешават на страните членки подаяние или препродажба на ваксини ", споделиха пред Свободна Европа от министерството.
Подобна теза изрече и шефът на ИАЛ Богдан Кирилов, който акцентира, че близо 80 хиляди души би трябвало да получат втора доза в идните седмици, както и че при имунизациите, които се постанова да се слагат по два пъти, постоянно се плануват количества, които не могат да бъдат усвоени.
„ Изключително интензивно се работи за намиране на благоприятни условия за подаяние и препродажба на тези количества ", сподели Кирилов.
Автор/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ