Първият сръбски режим в Македония: десетки хиляди убити
Първият сръбски режим в Македония обгръща интервала от експлоадирането на Първата балканска война до ранната есен на 1915 година, когато в хода на Първата международна война българската войска освобождава Вардарска Македония. За да разберем аргументите, поради които сърбите толкоз брутално се отнасят към българите в Македония би трябвало да се обърнем към корените на сръбския национализъм, зародил се в средата на XIX век.
Сръбският национализъм против единството на българската нация
Сръбската завоевателна политика по отношение на българските земи в Македония е обоснована в прословутото „ Начертание “ на Илия Гарашанин, който планува славяните на Балканите един ден да бъдат завоювани и сложени под властта на Сърбия. Лансирана още през 40-те години на ХІХ в., тази концепция, която по това време наподобява мъчно осъществима, е поредно и закономерно следвана от Белград.
През втората половина на XIX век Сърбия стартира намерено да се меси във възрожденските процеси на българския народ в Македония, създавайки културно-просветното сдружение „ Св. Сава “. Разбирайки, че българската концепция е пуснала дълбоки корени в Македония и на нея не може да се опълчи сръбската, идеолозите на сръбския национализъм като Стоян Новакович, Йован Цвиич и Александър Белич слагат основите на това, което по-късно ще се оформи като македонизъм. Идеята е, че славянското население в Македония не е нито българско, нито сръбско. Целта е то да бъде откъснато от българския си корен, с цел да бъде по-лесно асимилирано на един по-късен стадий от сърбите.
Сръбските аспирации през този интервал не реализират съвсем никакъв триумф. Възрожденските процеси на българския народ в Македония са в своя напредък, изключително след 90-те години на ХІХ в., когато в Македония са приети от османските управляващи 7 български епархии и е одобрен статутът на българското учебно и културно дело. Най-големият триумф на българското национално дело е основаването на ВМОРО, която води битка и за национално избавление.
Неуспехът на Илинденско-преображенското въстание, различията и организационната рецесия във ВМОРО след въстанието, началото на сръбската и гръцката въоръжена агитация в Македония, които работят с поддръжката на турските управляващи против българското население и неговата революционна организация, в действителност са измежду главните фактори ВМОРО и популацията в Македония да одобряват с възторг концепцията националното избавление да се реализира по пътя на войната против Турция.
110 години от експлоадирането на Балканската война
Второто десетилетие на ХХ в. е наситено с значими събития, които трансформират ориста на балканските нации и основават от Балканския полуостров „ барутния погреб “ на Европа. Младите балкански страни – България, Гърция и Сърбия, които се стремят да довършат процеса на своето национално съзиждане, основават Балканския съюз, за да отстранен турското господство на Балканите. Основен дирек на Балканския съюз е България, която посредством съюзните контракти със Сърбия и Гърция поема най-голямата тежест във военно отношение, изпращайки армията си на главния военен спектакъл – Тракийския фронт, където са най-силните турски замъци и са съсредоточени главните сили на Османската империя. България прави и най-големи взаимни отстъпки с националните си ползи. Официалните български фактори се отхвърлят от двата съществени, значими правилото, които твърдо и уверено се следват до 1911 година Това е правилото за сплотеност на Македония и вторият, това е главният тактически девиз за автономност на Македония и Одринско.
Така, съгласно съюзния контракт със Сърбия Македония е разграничена на „ противоречива “ и „ безспорна “ зона, а оперативните проекти плануват по долината на р. Вардар да работят основно сръбските войски.
В избухналата на 5 октомври 1912 година Балканска война вземат присъединяване четите, въоръжената милиция на ВМОРО и цялото българско население, които оказват всестранно подпомагане и помощ на съюзническите войски. Общо към 30 хиляди души четници и въоръжена милиция, над 19 хиляди опълченци и към 30 хиляди настоящи в постоянната българска войска, т.е. към 80 хиляди македонски българи вземат участие с оръжие в ръка по време на Балканската война.
Сръбското „ избавление “ по-варварско от турското иго
Много скоро след експлоадирането на Балканската война Вардарска Македония попада под сръбски ботуш. Сръбските войски окупират освен противоречивата, само че и по-голяма част от безспорната зона. „ Що сме узели, наше йе “ – пишат сръбските вестници по това време, а дейностите на сръбските политици и още повече на военните в Македония приказват, че Сърбия няма да съблюдава съюзния контракт. През май 1913 година Никола Пашич декларира в Скупщината, че сръбско-българският контракт е ревизиран от хода на събитията, а сръбският пълномощен министър в България Спалайкович декларира: „ Няма да излезем от Македония, ние сме подготвени да водиме война “.
На 19 май 1913 година, единствено два дни след подписването на Лондонския кротичък контракт, с който завършва войната против Турция, е оповестен сръбско-гръцкият контракт, ориентиран против България. Съюзниците обаче, ловко и редовно предизвикат България към война.
Сръбският национализъм се демонстрира още в първите дни. Сърбите арестуват и прогонват локалните български първенци, учители и свещеници. Показателен е казусът в Скопие. На 13 октомври локалното население излиза да посрещне сръбските войски, надявайки се, че доста скоро след тях ще дойдат и българските. Сръбските офицери питат къде са сърбите и сръбските флагове. Получават отговор, че в Скопие няма такива, тъй като в града живеят българи. Още там на място сърбите унищожават българските флагове и цялото поданство отпред с митрополит Неофит се разбягва. Представителят на Вътрешна македонска революционна организация Коста Ципушев отива при сръбския комендант, с цел да изрази митинг поради малтретирането на българското население. Сърбинът отвръща, че Скопие и окръгът е даден на Сърбия по контракт. Той демонстрира документа, от който се вижда, че освен Скопие, само че и Тетово, Дебър и други градове попадат в тази противоречива зона, за чието бъдеще би трябвало да се произнесе съветският император – дали да бъде българска, или сръбска. Ципушев възразява на това, че в Скопие няма сърби, всичко е българско. Комендантът му декларира, че Вътрешна македонска революционна организация е най-опасната организация за сърбите и им дава период от 24 часа да изоставен Македония. Ципушев отпътува за Солун, където пред Тодор Александров и Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация показва детайлности за контракта и за случилото се в Скопие. Разбирайки тежестта на цялата обстановка, Тодор Александров прегрупира силите на Вътрешна македонска революционна организация, тъй че да не се допусне отчайване измежду българите в Македония и да се изчака настъпването на по-благоприятни времена.
През това време сърбите поредно преследват и унищожават българските културни институции и техните представители. Известен е казусът в Куманово, където жителите след черква са били принудени да се „ самоопределят “ като сърби, другояче ще бъдат убити. Този противен случай е добре разказан в Карнегиевата анкета.
Иван Вазов впечатлен от героизма на Васка Зойчева ѝ посвещава стихотворението " Па ща си ти? "
Варварският режим на сърбите се демонстрира още от първите дни на войната. Най-известен е казусът с шамара, който сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич зашлевява на 7-годишното момиченце Васка Зойчева, тъй като не получава по този начин стремежи от нея отговор, че тя е сръбкиня. Този акт е сигнал за започване на всеобщи репресии против българите в цяла Македония, поради това, че не желаят да се покорят.
Изключително трагична е ориста на Атанас Лютвиев, който е поканен от сърбите на тържество по случай успехите им. Там той подвига тост за българската войска и цар, с което си навлича техния яд. Лютвиев е изгорял жив. Този случай има огромен интернационален отзив, единствено в България не се написа за него поради съюзническите по това време връзки.
Българите в Македония схващат, че тя попада под по-лошо, по-грозно и по-варварско ръководство от турското. Писма от цяла Македония се изпращат до царя, държавното управление, екзарха и основното командване на българската войска. В тях се споделя, че сърбите се държат не като съдружници, а като жестоки окупатори.
Цялото това напрежение се излива в Междусъюзническата война, която България губи без да бъде победена на фронта. След което страната ни е ограбена по най-безобразния метод благодарение на Букурещкия контракт. И още на втория ден след неговото сключване Вътрешна македонска революционна организация взема решение за опозиция. Решено е да не се дава и една минута успокоение на сърбите, с цел да се утвърдят в Македония. Така се стига до експлоадирането на Охридско-дебърското въстание през септември 1913 година
15 000 убити
Въстанието се трансформира в най-главния акт на съпротивата на българите против сръбския терор. То сплотява българи и албанци и продължава от 7 до 20 септември. Още през първите дни на въстанието българите съумяват да пленят цялостен сръбски полк с офицерите и артилерията му, да освободят Охрид и да открият българско ръководство отпред с Лев Огненов. За да се оправят сърбите активизират 100 хилядна войска, на помощ се притичва и националистическата организация „ Черна ръка “. Извършени са доста злодеяния – цели възрожденски български семейства са прогонени или избити. Около 30 хиляди българи са принудени да изоставен родните си места.
След потушаването на въстанието Вътрешна македонска революционна организация взима решение краткотрайно да спре четническата си активност, с цел да я възобнови с нова мощ през 1914 година Тогава стартира нова епоха в национално-освободителните битки на българите от Вардарска Македония.
През първия сръбски режим в Македония са прогонени 1500 учители, 880 свещеници, митрополитите и техните наместници. Семействата на революционерите са преследвани и избивани. Според Кирил Пърличев над 15 хиляди души са избити през този интервал.
-------------
Анализът е квалифициран от Екип на БГНЕС.
Сръбският национализъм против единството на българската нация
Сръбската завоевателна политика по отношение на българските земи в Македония е обоснована в прословутото „ Начертание “ на Илия Гарашанин, който планува славяните на Балканите един ден да бъдат завоювани и сложени под властта на Сърбия. Лансирана още през 40-те години на ХІХ в., тази концепция, която по това време наподобява мъчно осъществима, е поредно и закономерно следвана от Белград.
През втората половина на XIX век Сърбия стартира намерено да се меси във възрожденските процеси на българския народ в Македония, създавайки културно-просветното сдружение „ Св. Сава “. Разбирайки, че българската концепция е пуснала дълбоки корени в Македония и на нея не може да се опълчи сръбската, идеолозите на сръбския национализъм като Стоян Новакович, Йован Цвиич и Александър Белич слагат основите на това, което по-късно ще се оформи като македонизъм. Идеята е, че славянското население в Македония не е нито българско, нито сръбско. Целта е то да бъде откъснато от българския си корен, с цел да бъде по-лесно асимилирано на един по-късен стадий от сърбите.
Сръбските аспирации през този интервал не реализират съвсем никакъв триумф. Възрожденските процеси на българския народ в Македония са в своя напредък, изключително след 90-те години на ХІХ в., когато в Македония са приети от османските управляващи 7 български епархии и е одобрен статутът на българското учебно и културно дело. Най-големият триумф на българското национално дело е основаването на ВМОРО, която води битка и за национално избавление.
Неуспехът на Илинденско-преображенското въстание, различията и организационната рецесия във ВМОРО след въстанието, началото на сръбската и гръцката въоръжена агитация в Македония, които работят с поддръжката на турските управляващи против българското население и неговата революционна организация, в действителност са измежду главните фактори ВМОРО и популацията в Македония да одобряват с възторг концепцията националното избавление да се реализира по пътя на войната против Турция.
110 години от експлоадирането на Балканската война
Второто десетилетие на ХХ в. е наситено с значими събития, които трансформират ориста на балканските нации и основават от Балканския полуостров „ барутния погреб “ на Европа. Младите балкански страни – България, Гърция и Сърбия, които се стремят да довършат процеса на своето национално съзиждане, основават Балканския съюз, за да отстранен турското господство на Балканите. Основен дирек на Балканския съюз е България, която посредством съюзните контракти със Сърбия и Гърция поема най-голямата тежест във военно отношение, изпращайки армията си на главния военен спектакъл – Тракийския фронт, където са най-силните турски замъци и са съсредоточени главните сили на Османската империя. България прави и най-големи взаимни отстъпки с националните си ползи. Официалните български фактори се отхвърлят от двата съществени, значими правилото, които твърдо и уверено се следват до 1911 година Това е правилото за сплотеност на Македония и вторият, това е главният тактически девиз за автономност на Македония и Одринско.
Така, съгласно съюзния контракт със Сърбия Македония е разграничена на „ противоречива “ и „ безспорна “ зона, а оперативните проекти плануват по долината на р. Вардар да работят основно сръбските войски.
В избухналата на 5 октомври 1912 година Балканска война вземат присъединяване четите, въоръжената милиция на ВМОРО и цялото българско население, които оказват всестранно подпомагане и помощ на съюзническите войски. Общо към 30 хиляди души четници и въоръжена милиция, над 19 хиляди опълченци и към 30 хиляди настоящи в постоянната българска войска, т.е. към 80 хиляди македонски българи вземат участие с оръжие в ръка по време на Балканската война.
Сръбското „ избавление “ по-варварско от турското иго
Много скоро след експлоадирането на Балканската война Вардарска Македония попада под сръбски ботуш. Сръбските войски окупират освен противоречивата, само че и по-голяма част от безспорната зона. „ Що сме узели, наше йе “ – пишат сръбските вестници по това време, а дейностите на сръбските политици и още повече на военните в Македония приказват, че Сърбия няма да съблюдава съюзния контракт. През май 1913 година Никола Пашич декларира в Скупщината, че сръбско-българският контракт е ревизиран от хода на събитията, а сръбският пълномощен министър в България Спалайкович декларира: „ Няма да излезем от Македония, ние сме подготвени да водиме война “.
На 19 май 1913 година, единствено два дни след подписването на Лондонския кротичък контракт, с който завършва войната против Турция, е оповестен сръбско-гръцкият контракт, ориентиран против България. Съюзниците обаче, ловко и редовно предизвикат България към война.
Сръбският национализъм се демонстрира още в първите дни. Сърбите арестуват и прогонват локалните български първенци, учители и свещеници. Показателен е казусът в Скопие. На 13 октомври локалното население излиза да посрещне сръбските войски, надявайки се, че доста скоро след тях ще дойдат и българските. Сръбските офицери питат къде са сърбите и сръбските флагове. Получават отговор, че в Скопие няма такива, тъй като в града живеят българи. Още там на място сърбите унищожават българските флагове и цялото поданство отпред с митрополит Неофит се разбягва. Представителят на Вътрешна македонска революционна организация Коста Ципушев отива при сръбския комендант, с цел да изрази митинг поради малтретирането на българското население. Сърбинът отвръща, че Скопие и окръгът е даден на Сърбия по контракт. Той демонстрира документа, от който се вижда, че освен Скопие, само че и Тетово, Дебър и други градове попадат в тази противоречива зона, за чието бъдеще би трябвало да се произнесе съветският император – дали да бъде българска, или сръбска. Ципушев възразява на това, че в Скопие няма сърби, всичко е българско. Комендантът му декларира, че Вътрешна македонска революционна организация е най-опасната организация за сърбите и им дава период от 24 часа да изоставен Македония. Ципушев отпътува за Солун, където пред Тодор Александров и Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация показва детайлности за контракта и за случилото се в Скопие. Разбирайки тежестта на цялата обстановка, Тодор Александров прегрупира силите на Вътрешна македонска революционна организация, тъй че да не се допусне отчайване измежду българите в Македония и да се изчака настъпването на по-благоприятни времена.
През това време сърбите поредно преследват и унищожават българските културни институции и техните представители. Известен е казусът в Куманово, където жителите след черква са били принудени да се „ самоопределят “ като сърби, другояче ще бъдат убити. Този противен случай е добре разказан в Карнегиевата анкета.
Иван Вазов впечатлен от героизма на Васка Зойчева ѝ посвещава стихотворението " Па ща си ти? "
Варварският режим на сърбите се демонстрира още от първите дни на войната. Най-известен е казусът с шамара, който сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич зашлевява на 7-годишното момиченце Васка Зойчева, тъй като не получава по този начин стремежи от нея отговор, че тя е сръбкиня. Този акт е сигнал за започване на всеобщи репресии против българите в цяла Македония, поради това, че не желаят да се покорят.
Изключително трагична е ориста на Атанас Лютвиев, който е поканен от сърбите на тържество по случай успехите им. Там той подвига тост за българската войска и цар, с което си навлича техния яд. Лютвиев е изгорял жив. Този случай има огромен интернационален отзив, единствено в България не се написа за него поради съюзническите по това време връзки.
Българите в Македония схващат, че тя попада под по-лошо, по-грозно и по-варварско ръководство от турското. Писма от цяла Македония се изпращат до царя, държавното управление, екзарха и основното командване на българската войска. В тях се споделя, че сърбите се държат не като съдружници, а като жестоки окупатори.
Цялото това напрежение се излива в Междусъюзническата война, която България губи без да бъде победена на фронта. След което страната ни е ограбена по най-безобразния метод благодарение на Букурещкия контракт. И още на втория ден след неговото сключване Вътрешна македонска революционна организация взема решение за опозиция. Решено е да не се дава и една минута успокоение на сърбите, с цел да се утвърдят в Македония. Така се стига до експлоадирането на Охридско-дебърското въстание през септември 1913 година
15 000 убити
Въстанието се трансформира в най-главния акт на съпротивата на българите против сръбския терор. То сплотява българи и албанци и продължава от 7 до 20 септември. Още през първите дни на въстанието българите съумяват да пленят цялостен сръбски полк с офицерите и артилерията му, да освободят Охрид и да открият българско ръководство отпред с Лев Огненов. За да се оправят сърбите активизират 100 хилядна войска, на помощ се притичва и националистическата организация „ Черна ръка “. Извършени са доста злодеяния – цели възрожденски български семейства са прогонени или избити. Около 30 хиляди българи са принудени да изоставен родните си места.
След потушаването на въстанието Вътрешна македонска революционна организация взима решение краткотрайно да спре четническата си активност, с цел да я възобнови с нова мощ през 1914 година Тогава стартира нова епоха в национално-освободителните битки на българите от Вардарска Македония.
През първия сръбски режим в Македония са прогонени 1500 учители, 880 свещеници, митрополитите и техните наместници. Семействата на революционерите са преследвани и избивани. Според Кирил Пърличев над 15 хиляди души са избити през този интервал.
-------------
Анализът е квалифициран от Екип на БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ