Първият продукт, пуснат от Apple след завръщането на Стив Джобс

Първият артикул, пуснат от Apple след завръщането на Стив Джобс като основен изпълнителен шеф през 1997 година не е iPhone или iPod, а нов настолен компютър. Оригиналният iMac „ Bondi Blue “ е революционен артикул, който освен избавя Apple от финансова злополука, само че и трансформира образа на цялата промишленост за лични компютри.

В края на 90-те години на предишния век Apple беше загиваща компания. На домашния пазар тя разчиташе на объркваща гама от компютри Macintosh Performa, които всъщност представляваха модифицирани модели Power Macintosh, предопределени за бизнеса и образованието.

Една неприятно контрактувана стратегия за клониране на Macintosh в последна сметка навреди на Apple повече, в сравнение с ѝ оказа помощ. Джобс приключи производството на моделите Performa, приключи програмата за клониране и обезпечи инвестиция в размер на 150 млн. $ от Microsoft, която се опитваше да избегне монополния статут на Windows. Всичко, от което се нуждаеше Apple, беше нов личен компютър.

Първоначално Apple създаде Macintosh NC като част от самодейността Network Computer, насърчавана от Лари Елисън от Oracle. Елисън е назначен за член на борда на Apple, когато Джобс е възобновен на поста основен изпълнителен шеф.

Идеята беше да се сътвори компютър без външно дисково устройство, който да разчита на интернет за потребление на приложения. Тази идея не беше надалеч от тази на днешните хромбуци, само че в ерата на физическите носители и dial-up модемите към момента беше прекомерно рано за това и планът беше анулиран.

Ново начало

Apple пусна iMac през август 1998 година за 1299 $ (около 2500 $ днес). Това беше повсеместен компютър с CD устройство, съвременен процесор PowerPC G3 и вграден модем, който улесняваше връзката с бързо развиващия се интернет, откъдето идва и буквата „ i “ в името му.

Когато Джобс показа iMac през май 1998 година, той изясни: „ i “ значи „ Интернет “, само че също по този начин значи „ самостоятелен “, „ инструктирам “, „ осведомявам “ и „ въодушевявам “ (inspire). По това време интернет набираше известност и Apple искаше да нарежда iMac като най-лесния компютър за достъп до мрежата – нещо, което беше доста значимо в епохата, когато основаването на интернет връзка към момента беше комплицирано.

Ако сте родени през този век, iMac G3 може да ви наподобява като новаторска компютърна кутия с вграден екран, само че в действителност това беше моден екран с вграден компютър. Apple използваше CRT вместо LCD с физически пиксели, просто тъй като по това време беше по-достъпен. Стерео високоговорителите бяха ситуирани в профил на CD устройството.

Първоначално „ i “ в iMac означаваше интернет, само че бързо закупи по-широко значение.

Оригиналният модел имаше полупрозрачен корпус в цвят Bondi Blue (по името на плажа Бонди в Австралия), ненапълно сходен на основания на Newton преносим компютър eMate 300. В рамките на няколко месеца iMac се оферираше в 5 разнообразни цвята. Яйцевидният дизайн е заслуга на Джони Айв, тогавашния нов началник на дизайна в Apple. Той черпи ентусиазъм за извитата полупрозрачна черупка на iMac от бонбон с дъвка и модерни предмети от бита, което значи, че компютърът се усеща по-забавен и прелъстителен от скучните бежови кутии по това време.

Когато мониторите имаха формата на фурни и бяха най-вече бежови, iMac приличаше на нещо друго. Оригиналната мишка с един бутон, завършена като шайба за хокей беше мощно подложена на критика като образец за преимущество на формата пред функционалността и в последна сметка беше сменена.

По сходство на премахването на жака за слушалки от iPhone през 2016 година, iMac не разполагаше със специфичен порт за принтер, което накара промишлеността да премине към неразбираемия стандарт USB.

Още по-важно е, че две години преди появяването на първата USB флаш памет iMac не разполагаше с флопидисково устройство – самоуверен ход, който беше мощно подложен на критика. Това трансформира външното флопидисково устройство в едно от първите известни USB устройства.

Залогът на Apple за CD-ROM и USB беше прогресивен, само че спорен. Най-близкото нещо, което Apple е направила от този момент,ю е премахването на оптичното устройство от истинския MacBook Air през 2008 година.

Стив Джобс беше прочут като съперник на потреблението на вентилатори в компютрите, като предпочиташе пасивното изстудяване, с цел да резервира машините безшумни. Въпреки това процесорът G3 на iMac се нагряваше прекалено много, тъй че се наложи да се добави беззвучен вентилатор. Джобс се съгласява, откакто инженерите го убеждават, че това няма да попречи на работата на потребителя.

Хит на пазара

iMac неотложно се трансформира в шлагер, като за първите 5 месеца от него бяха продадени 800 000 бройки, което го трансформира в един от най-бързо продаваните компютри в историята и сложи началото на завръщането на Apple. Използвайки Джеф Голдблум като повествовател, рекламата на iMac се концентрира върху елегантния дизайн на компютъра „ всичко в едно “ и лесното свързване с интернет.

Apple пресмята, че съвсем 1/3 от устройствата са били продадени на хора, които за първи път си купуват компютър. Две компании бяха съдени от Apple за стартирането на компютри вид „ всичко в едно “ с цветовата скица на iMac.

Пуснат на пазара през 1999 година за 1599 $, iBook освен носи името и дизайна на iMac, само че и наследството му като първото потребителско устройство с поддръжка на Wi-Fi. Маршрутизатора AirPort струваше 299 $, а всяка съответна Wi-Fi карта добавяше по 99 $ към тази сума.

Благодарение на напъните на Apple за продуктово позициониране, новите ѝ компютри се показваха в най-големите филми и телевизионни излъчвания по това време – компанията се стремеше да се трансформира още веднъж освен в производител на компютри, само че и в културна икона.

През същата година iMac е модифициран с по-компактен корпус, слот за CD/DVD вместо изтегляща се тава и конектор FireWire, който в началото се употребява най-вече за прекачване на фотоси и видео от цифрови фотоапарати. През 2001 година iBook минава към напълно бял, правоъгълен дизайн.

До края на 2001 година от iMac са продадени 6 милиона броя.

След това Apple пусна на пазара iPod с FireWire, който можеше да побере 5 GB песни в компактна опаковка, колкото най-малките модели Sony Walkman. Без триумфа на iMac Apple нямаше да може да пусне iPod толкоз рано.

iMac-ът, който Джобс искаше

В началото на 2002 гoдина Apple пусна нов iMac с процесор PowerPC G4, LCD екран и коренно нов дизайн. Джобс съобщи, че монтирането на компютър с корав диск и оптично устройство зад плосък екран ще го направи „ към този момент не доста плосък “ и ще сътвори „ най-лошия тип кабелна неразбория, тъкмо пред очите ви “.

Вместо това Джобс реши да „ остави всеки детайл да бъде правилен на себе си “: 15-инчовият екран беше прикован към куполообразната основа с механично рамо, което позволяваше контролиране на наклона, височината и завъртането.

За просветителния пазар Apple пусна eMac със същия процесор G4 и напълно бял корпус, сходен на този на iMac G3. В последна сметка той беше наличен за домашния пазар на цена от 1099 $. По-късно същата година Apple пусна 17-инчова версия на iMac G4 със съответствие на страните 16:10.

Проблемът с новия дизайн бе съзнателен, когато 20-инчовата версия стана налична през 2003 година. Механичното рамо трябваше да бъде направено по-здраво, с цел да се предотврати потъването на екрана, а основата трябваше да бъде по-тежка, с цел да го уравновеси. Общо взето, новата версия беше съвсем два пъти по-тежка от 17-инчовия модел.

Новият компютър на Apple

Компанията, която пусна iMac G5 през 2004 година беше доста друга от тази, която сътвори iMac G3 шест години по-рано. Дотогава Apple беше известна най-много с iPod, който стана всеобщ с помощта на поддръжката на USB 2.0 и iTunes Store, който постави завършек на ерата на албумите в музикалния бизнес.

Новият iMac беше изработен да наподобява на iPod, с напълно бяла брадичка и ориентирани надолу високоговорители. Той беше най-тънкият настолен компютър за времето си – по-малко от 5 сантиметра. Този дизайн опонираше на всичко, което Джобс беше споделил преди по-малко от 3 години. Не е изненадващо, че iMac G5 не беше показан от Джобс, а от ръководителя на маркетинга на Apple Фил Шилер.

Процесорът на iMac беше сменен с Intel Core през 2006 година, което на процедура постави завършек на алианса на Apple с PowerPC на IBM и Motorola. Причината е разочарованието на Apple от успеваемостта на G5, който в никакъв случай не е употребен в преносим компютър.

Този ход беше съпроводен от рекламната акция „ Вземи Mac “, която наблягаше разликите в софтуера сред платформите Mac и Windows. В рамките на прехода PowerBook от висок клас беше сменен с MacBook Pro, а iBook – с MacBook.

С стартирането на iPhone през 2007 година iMac мина към закривен дизайн, направен от алуминий и черна пластмаса. Моделът от 2009 година мина към съответствие на страните 16:9. След премахването на оптичното устройство през 2012 година дизайнът на iMac остава неизменен съвсем цяло десетилетие.

През 2021 година Apple пусна iMac, основан на личния ѝ процесор от серията M, с плосък дизайн, без алтернатива за дисково устройство и за първи път от iMac G3 насам – в голям брой цветове. Със своите 11,5 мм дебелина той беше първият iMac, по-тънък от екрана на iMac G4. Оттогава дизайнът на iMac остава неизменен.

Наследството на iMac G3 не е единствено днешният iMac, само че и философията, която стои зад него: атрактивен дизайн, лекост на потребление и оставяне на предишното зад тила.

Тази философия може да се види в iPhone и iPad и това е повода за буквата „ i “ в името им. Макар, че Apple към момента продава добре своите iMac, множеството компютри, които продава са преносими компютри.