Договорът за забрана на ядрените оръжия влезе в сила
Първият по рода си контракт за възбрана на нуклеарните оръжия влезе в действие през днешния ден, приветстван като историческа стъпка към отърваване на света от най-смъртоносните оръжия, само че срещащ мощна опозиция от страна на нуклеарните страни, написа " Асошиейтед прес ", представена от Българска телеграфна агенция.
Договорът за възбрана на нуклеарните оръжия към този момент е част от интернационалното право.
Това е кулминационна точка на траяла десетилетия наред акция, чиято цел е да се предотврати повтаряне на нуклеарните бомбардировки на Съединени американски щати на Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война. Но убеждаването на всички страни да ратифицират контракта, изискващ от тях в никакъв случай да не имат сходни оръжия, наподобява тежка, в случай че не и невъзможна задача при настоящия световен политически климат.
Когато договорът бе утвърден от Общото заседание на Организация на обединените нации през юли 2017 година, повече от 120 страни гласоподаваха за него.
Но нито една от деветте страни, за които се знае или се счита, че има нуклеарни оръжия - Съединени американски щати, Русия, Англия, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел - не го поддържа, нито пък формираният от 30 страни членки боен блок НАТО.
Япония - единствената страна в света, против която са осъществявани нуклеарни офанзиви, също не поддържа контракта, въпреки че японците на напреднала възраст, оживели от бомбардировките през 1945 година, упорстваха да го направи. Самата Япония се отхвърля от потребление и владение на нуклеарни оръжия, само че държавното управление на страната съобщи, че стремежът към налагане на възбрана посредством контракт е нереалистичен, откакто има такова разделяне по въпроса сред нуклеарните и неядрените страни.
Въпреки това Беатрис Фин, изпълнителен шеф на Международната акция за очистване на нуклеарните оръжия - организация, спечелила Нобелова премия за мир през 2017 година, чиято работа спомогна за приемането на контракта, назова влизането му в действие " в действителност огромен ден за интернационалното право, за Организация на обединените нации и за оживелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки ".
На 24 октомври договорът събра 50 ратификации и това разреши да стартира да тече 90-дневният период преди влизането му в действие през днешния ден, на 22 януари.
Фин съобщи пред АП, че към вчерашна дата 61 страни са утвърдили контракта, а още една евентуално ще го направи през днешния ден, и " от през днешния ден нуклеарните оръжия ще бъдат неразрешени от интернационалното право " във всички утвърдили го страни.
Договорът изисква всички утвърдили го страни " в никакъв случай и при никакви условия... да не създават, изпитват, създават, основават, получават, имат или складират нуклеарни оръжия или други нуклеарни взривни устройства ". Той не разрешава също всякакво предаване или потребление на нуклеарни оръжия или нуклеарни взривни устройства и заплашването с приложимост на сходни оръжия, изисква страните по него да предизвикват подписването на контракта от други страни ".
Според Фин договорът е " в действителност, доста значим ", тъй като в този момент ще се трансформира в основен нормативен документ дружно с Женевските конвенции за отношението към цивилните лица и бойците по време на война, и с конвенциите, забраняващи химическите, биологичните оръжия и противопехотните мини.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че договорът е поддръжка за многостранния метод към нуклеарното разоръжаване.
" Ядрените оръжия основават възходяща опасност и светът се нуждае от незабавни дейности, с цел да подсигурява тяхното очистване и попречване на пагубните последствия за хората и околната среда, до които ще докара всяко тяхно потребление ", сподели Гутериш във видеообръщение и добави: " Ликвидирането на нуклеарните оръжия остава максимален приоритет в разоръжаването за Организация на обединените нации ".
Но не и за нуклеарните страни.
Когато наближаваше утвърждението на контракта от 50-ата подред страна, с цел да може той да влезе в действие, държавното управление на Тръмп написа писмо до страните по контракта, в което се споделяше, че те вършат " стратегическа неточност " и се призоваваше да анулират ратификациите си.
В писмото се посочваше, че договорът " връща часовника по въпросите на инспекциите и разоръжаването ", и че той ще заплаши подписания преди половин век Договор за неразпространение на нуклеарните оръжия, считан за крайъгълен камък на напъните за неразпространение.
Фин възрази тогава, че възбраната не може да подкопае неразпространението, защото тя е " крайната цел на Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия ".
Дарил Кимбъл, изпълнителен шеф на Асоциацията за надзор на въоръженията, съобщи, че появяването на контракта е историческа стъпка в напъните за отърваване на света от нуклеарното оръжие и той се " надява договорът да принуди нуклеарните страни да подхващат нови дейности, с цел да изпълнят своя ангажимент за цялостното очистване на нуклеарните оръжия ".
Фин сподели в изявление, че в страните от НАТО има огромна социална поддръжка за контракта, а в страни като Белгия и Испания има все по-голям политически напън в негова поддръжка. " Няма да спрем, до момента в който не качим всички на борда ", сподели тя.
Организацията ще пропагандира също за отнемане от средства, оказвайки напън върху финансовите институции да престанат да отпускат средства на сред 30 и 40 компании, ангажирани с произвеждане на нуклеарни оръжия и ракети, в това число " Еърбъс ", " Боинг " и " Локхийд Мартин ".
Договорът за възбрана на нуклеарните оръжия към този момент е част от интернационалното право.
Това е кулминационна точка на траяла десетилетия наред акция, чиято цел е да се предотврати повтаряне на нуклеарните бомбардировки на Съединени американски щати на Хирошима и Нагасаки в края на Втората международна война. Но убеждаването на всички страни да ратифицират контракта, изискващ от тях в никакъв случай да не имат сходни оръжия, наподобява тежка, в случай че не и невъзможна задача при настоящия световен политически климат.
Когато договорът бе утвърден от Общото заседание на Организация на обединените нации през юли 2017 година, повече от 120 страни гласоподаваха за него.
Но нито една от деветте страни, за които се знае или се счита, че има нуклеарни оръжия - Съединени американски щати, Русия, Англия, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел - не го поддържа, нито пък формираният от 30 страни членки боен блок НАТО.
Япония - единствената страна в света, против която са осъществявани нуклеарни офанзиви, също не поддържа контракта, въпреки че японците на напреднала възраст, оживели от бомбардировките през 1945 година, упорстваха да го направи. Самата Япония се отхвърля от потребление и владение на нуклеарни оръжия, само че държавното управление на страната съобщи, че стремежът към налагане на възбрана посредством контракт е нереалистичен, откакто има такова разделяне по въпроса сред нуклеарните и неядрените страни.
Въпреки това Беатрис Фин, изпълнителен шеф на Международната акция за очистване на нуклеарните оръжия - организация, спечелила Нобелова премия за мир през 2017 година, чиято работа спомогна за приемането на контракта, назова влизането му в действие " в действителност огромен ден за интернационалното право, за Организация на обединените нации и за оживелите от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки ".
На 24 октомври договорът събра 50 ратификации и това разреши да стартира да тече 90-дневният период преди влизането му в действие през днешния ден, на 22 януари.
Фин съобщи пред АП, че към вчерашна дата 61 страни са утвърдили контракта, а още една евентуално ще го направи през днешния ден, и " от през днешния ден нуклеарните оръжия ще бъдат неразрешени от интернационалното право " във всички утвърдили го страни.
Договорът изисква всички утвърдили го страни " в никакъв случай и при никакви условия... да не създават, изпитват, създават, основават, получават, имат или складират нуклеарни оръжия или други нуклеарни взривни устройства ". Той не разрешава също всякакво предаване или потребление на нуклеарни оръжия или нуклеарни взривни устройства и заплашването с приложимост на сходни оръжия, изисква страните по него да предизвикват подписването на контракта от други страни ".
Според Фин договорът е " в действителност, доста значим ", тъй като в този момент ще се трансформира в основен нормативен документ дружно с Женевските конвенции за отношението към цивилните лица и бойците по време на война, и с конвенциите, забраняващи химическите, биологичните оръжия и противопехотните мини.
Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че договорът е поддръжка за многостранния метод към нуклеарното разоръжаване.
" Ядрените оръжия основават възходяща опасност и светът се нуждае от незабавни дейности, с цел да подсигурява тяхното очистване и попречване на пагубните последствия за хората и околната среда, до които ще докара всяко тяхно потребление ", сподели Гутериш във видеообръщение и добави: " Ликвидирането на нуклеарните оръжия остава максимален приоритет в разоръжаването за Организация на обединените нации ".
Но не и за нуклеарните страни.
Когато наближаваше утвърждението на контракта от 50-ата подред страна, с цел да може той да влезе в действие, държавното управление на Тръмп написа писмо до страните по контракта, в което се споделяше, че те вършат " стратегическа неточност " и се призоваваше да анулират ратификациите си.
В писмото се посочваше, че договорът " връща часовника по въпросите на инспекциите и разоръжаването ", и че той ще заплаши подписания преди половин век Договор за неразпространение на нуклеарните оръжия, считан за крайъгълен камък на напъните за неразпространение.
Фин възрази тогава, че възбраната не може да подкопае неразпространението, защото тя е " крайната цел на Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия ".
Дарил Кимбъл, изпълнителен шеф на Асоциацията за надзор на въоръженията, съобщи, че появяването на контракта е историческа стъпка в напъните за отърваване на света от нуклеарното оръжие и той се " надява договорът да принуди нуклеарните страни да подхващат нови дейности, с цел да изпълнят своя ангажимент за цялостното очистване на нуклеарните оръжия ".
Фин сподели в изявление, че в страните от НАТО има огромна социална поддръжка за контракта, а в страни като Белгия и Испания има все по-голям политически напън в негова поддръжка. " Няма да спрем, до момента в който не качим всички на борда ", сподели тя.
Организацията ще пропагандира също за отнемане от средства, оказвайки напън върху финансовите институции да престанат да отпускат средства на сред 30 и 40 компании, ангажирани с произвеждане на нуклеарни оръжия и ракети, в това число " Еърбъс ", " Боинг " и " Локхийд Мартин ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ