Първият български учен, който е получил системно образование по архивистика,

Първият български академик, който е получил редовно обучение по архивистика, е проф. Иван Дуйчев.

Той е приключил в 1932 година Историко-филологическия на СУ „ Св. Климент Охридски “ и е един от най-даровитите възпитаници на проф. Асен Златарски. Бъдещият проф. Дуйчев отпътува с негова стипендия да следва във Ватикана. Там е приключил школата по дипломатика, палеография и архивистика. Затова може да се твърди, че проф. Дуйчев е първият в региона на науката, който получава редовно обучение по архивистика. Това не е инцидентно. Той има едно доста положително филологическо и историческо обучение, знае остарели езици и модерни. В края на живота си знаеше над 10 езика документално и говоримо. Това е една доста сериозна база, въз основа на която проф. Дуйчев гради своя теоретичен опит и проучвания. За него документът и изворите са най-важните неща. Това го насочва да работи в региона на търсене на непубликувани документи, свързани с българската история и по-специално за връзките сред папството и българите в продължение на вековете. Той обнародва няколко книги, извънредно огромно количество изворов материал.

Проф. Дуйчев има щастието освен да получи едно доста положително обучение, само че когато се връща в България бързо прави кариера в университета. През 1937 година, когато е на 30 години, към този момент е доцент в СУ. В 1941 година се основава първият Институт по библиотекознание в България от неговия доста непосредствен другар проф. Тодор Боров. Проф. Дуйчев стартира да чете лекции по архивистика, дипломатика и палеография там. Тази негова подготовка и този институт доста му оказват помощ, когато той дружно с група учени, измежду които са проф. Веселин Бешевлиев, проф. Яранов, проф. Петър Динеков и проф. Асен Василиев са изпратени в Света гора като пратеници на проф. Богдан Филов.
Професор Иван Дуйчев е роден на 18 април 1907 година Днес се навършват 111 години от рождението му. / БГНЕС
Най-важното, което вършат е една анкета „ Аз съм българин “. Те събират над 330 000 подписа от Егейска Македония, която след 1913 година е в състава на Гърция. Тези, които са били образовани са се подписвали, а тези, които не са – са поставяли с палец отпечатък в документите. Целият този списък беше при проф. Дуйчев дълго време, след което мина във Военния исторически институт. Любопитното тук е, че тази група учени са пратеници на проф. Богдан Филов по време на Втората международна война /1939-1945 г./. Филов не инцидентно избира тези учени, с цел да обхване всички области – проф. Яранов е географ, проф. Динеков е литературовед, проф. Бешевлиев е един от най-хубавите експерти по епиграфика, Асен Василев е един от най-хубавите изкуствоведи. Това е една сложна група, която е трябвало да събере материали от всевъзможен темперамент за популацията в Егейска Македония. Учените са били причислени към щаба на немските войски и даже са носили техни униформи. Има интервал, в който са задържани и вкарани в ареста. Проф. Дуйчев, който е доста здрав човек, алпинист, с доста мощни ръце и тежка стъпка, съумява да счупи решетките, които са били в мазето и да избягат. Той докарва анкетата в България. Тя е забавна с това, че е правена по райони и дава целия етнически състав на популацията. Ако проф. Дуйчев не беше по този начин добре квалифициран, той в никакъв случай нямаше да свърши тази работа.

За страдание през 1945 година дружно с Бешевлиев и Яранов са отстранени от университета. Проф. Дуйчев изкарва няколко доста тежки години, по-голямата част от тях в Рилския манастир. За да се избави отпечатва некролог и го поставя на вратата си. В Рилския манастир той написва най-вдъхновената си книга „ Рилският светец и неговата обител “. Проф. Тодор Боров доста му оказва помощ, откакто го кани да чете лекции в Библиографския институт. През 1951 година, когато се основава катедра по архивистика в СУ, проф. Дуйчев ужасно се е надявал да бъде поканен да чете лекции там. Проф. Боров прави сходно предложение, само че за жалост това не се позволява. Така до края на живота си проф. Дуйчев остана член на Българска академия на науките. Неговото пожизнено завръщане в университета стана след гибелта му, когато се сътвори Центърът за славяно-византийски изследвания. Сега тук идват доста студенти, които да четат и учат.
Професор Иван Дуйчев е роден на 18 април 1907 година Днес се навършват 111 години от рождението му. / БГНЕС
Изложбата Ватикана и България от IX до XXI век

По случай на 24 май приготвяме една огромна галерия за връзките сред Ватикана и България от IX до XXI век. IX век е извънредно значим в историята, той доста припомня на XX век, когато беше основана Европейската общественост. Това е векът, в който извънредно значимо значение има кой ще завоюва – Рим или Константинопол, кой ще приобщи към християнската религия морето от славяни, което е заляло Европа. Между тези два центъра се разиграва огромна борба. Това е времето, когато огромният политик и покръстител на българите княз Борис-Михаил съумява да лавира сред двата центъра, с цел да получи това, което би желал – да узакони своята християнска страна – патриаршески жезъл и царска корона. Ако не той, то най-малко синът му цар Симеон ги получава по-късно. Това е и интервал, в който се води една изключителна кореспонденция сред папската институция и княз Борис. В тази галерия с помощта на секретния списък на Ватикана ние демонстрираме преписката в оригинал сред нашите царе Борис-Михаил и Калоян с папството. За пръв път в тази галерия изцяло се наблюдават политиката и връзките сред папството и българите.

Много постоянно ме питат за какво не сме се включили към католическата общественост, а сме останали православни и сме свързани с Цариград. Отговорът на този въпрос е доста елементарен – ние граничим с Византия. Тя е най-силната империя и най-дълго просъществувалата. Полски вид е неосъществим на Балканите нито в IX, нито в XIV век. Късната Византийска империя е в изгнание в Никея и се разпада на обособени деспотства по това време. Въпреки това не е допустимо чисто геополитически да стане разновидността, при който България минава на страната на католиците. В моментите на най-големи тествания са най-интензивни контактите с Католическата черква. Изложбата наблюдава връзките чисто писмено без да се вършат геополитически тълкования. Концепцията й е последователността в политиката. Нещо, което бих поискала на нашите политици – да прегледат тази галерия и да видят по какъв начин се прави политика. /БГНЕС

----------------------

Проф. Аксиния Джурова, академик, изкуствовед, ръководител на фондация „ Елена и Иван Дуйчеви ”, експерт по историята на изкуството, филологията и кодикологията, член-кореспондент на Българска академия на науките. Анализът е изработен особено за БГНЕС.

Професор Иван Дуйчев е роден на 18 април 1907 година Днес се навършват 111 години от рождението му.