&format=webp)
Кошмари, контузии и подути крака: Да пробягаш Австралия за 35 дни
Първите девет дни са кошмарни. Минават в като че ли безконечен цикъл от бягане и хранене, до момента в който най-сетне пристигна време за сън. Той обаче рядко е оздравителен, а по-скоро напрегнат и разтревожен. Има ги и халюцинациите – все едно сънуваш, само че в действителност си безсънен. И нестихваща болежка в мускулите и костите.
Така стартира приключението на британеца Уил Гудж. Той е състезател, ултрамаратонец, сложил си нелеката цел да пробяга Австралия. Нещо повече, желае да усъвършенства международния връх.
Има една известна смешка – в Европа можеш да караш 12 часа и минеш през няколко страни. В Австралия караш 12 часа и още си в същия щат. Това Гудж изпитва на гърба си. Или по-скоро на краката си.
В края на деветия ден той е отпаднал, а към момента е при започване на маратона. Чакат го още хиляди километри. И може би стотици часове болежка.
„ Сънувах кошмари и се усещах като че ли в капан. Беше клаустрофобично, въпреки че непрекъснато бях навън, а пространството в близост – голямо. Но заради някаква причина се чувстваш затворен, а нощите ти се костват безкрайни “, споделя той пред CNN.
На десетия ден обаче нещата се трансформират. Тялото му стартира да привиква с натоварването, а нощем кошмарните епизоди се разреждат. Той пробягва по над 100 километра всеки ден. И въпреки че в никакъв случай не е елементарно, стартира да усеща, че към този момент не е и толкоз мъчно. В края на маратона, споделя Гудж, има „ пет следващи положителни дни “. Той потегля от Пърт на западното крайбрежие на 19 май и финишира на Бонди Бийч на източното след 35 дни. За това време е минал 3841 километра.
Ако опитът му бъде зачетен, това ще бъде усъвършенстване на предходния международен връх, подложен от Крис Търнбъл през 2023 година – 39 дни, 8 часа и 1 минута.
„ На финала несъмнено бях в възторг, тъй като претърпях нещо травматично. Да стигнеш до другия бряг е огромна страст. Даже се просълзих, до момента в който говорех пред хората. Сякаш голям товар беше паднал от раменете ми. Бях комплициран, благополучен, печален. Имаше от всичко по малко “, споделя спортистът.
Той отбелязва края на бягането с полагане на цветя на брега на Бонди Бийч. Прави го в памет на майка си, умряла от рак през 2018 година Гудж събира средства за три организации, работещи против подлата болест – по една в Съединени американски щати, Англия и Австралия.
„ Бях с нея от самото начало и виждайки по какъв начин минава през това, не осъзнавах личното си страдалчество. След това, което видях, постоянно, когато ми е мъчно, мисля за нея. Нямам причина да се окайвам или да се отхвърлям. Просто не преставам напред “, споделя Гудж.
Как наподобява един негов ден по време на бягането през Австралия?
Става в 4 сутринта, а татко му го посреща със закуска и кафе, извънредно значими, с цел да може да издържи утринното тичане. После неговият треньор му прави масаж и слага бандажи на краката му. Те се омотават към пръстите, тъй като, както самичък споделя, бегачът: „ За пръстите ми беше същински пъкъл “.
Публикация, споделена от W I L L I A M F. G O O D G E (@williamgoodge)
Така стартира приключението на британеца Уил Гудж. Той е състезател, ултрамаратонец, сложил си нелеката цел да пробяга Австралия. Нещо повече, желае да усъвършенства международния връх.
Има една известна смешка – в Европа можеш да караш 12 часа и минеш през няколко страни. В Австралия караш 12 часа и още си в същия щат. Това Гудж изпитва на гърба си. Или по-скоро на краката си.
В края на деветия ден той е отпаднал, а към момента е при започване на маратона. Чакат го още хиляди километри. И може би стотици часове болежка.
„ Сънувах кошмари и се усещах като че ли в капан. Беше клаустрофобично, въпреки че непрекъснато бях навън, а пространството в близост – голямо. Но заради някаква причина се чувстваш затворен, а нощите ти се костват безкрайни “, споделя той пред CNN.
На десетия ден обаче нещата се трансформират. Тялото му стартира да привиква с натоварването, а нощем кошмарните епизоди се разреждат. Той пробягва по над 100 километра всеки ден. И въпреки че в никакъв случай не е елементарно, стартира да усеща, че към този момент не е и толкоз мъчно. В края на маратона, споделя Гудж, има „ пет следващи положителни дни “. Той потегля от Пърт на западното крайбрежие на 19 май и финишира на Бонди Бийч на източното след 35 дни. За това време е минал 3841 километра.
Ако опитът му бъде зачетен, това ще бъде усъвършенстване на предходния международен връх, подложен от Крис Търнбъл през 2023 година – 39 дни, 8 часа и 1 минута.
„ На финала несъмнено бях в възторг, тъй като претърпях нещо травматично. Да стигнеш до другия бряг е огромна страст. Даже се просълзих, до момента в който говорех пред хората. Сякаш голям товар беше паднал от раменете ми. Бях комплициран, благополучен, печален. Имаше от всичко по малко “, споделя спортистът.
Той отбелязва края на бягането с полагане на цветя на брега на Бонди Бийч. Прави го в памет на майка си, умряла от рак през 2018 година Гудж събира средства за три организации, работещи против подлата болест – по една в Съединени американски щати, Англия и Австралия.
„ Бях с нея от самото начало и виждайки по какъв начин минава през това, не осъзнавах личното си страдалчество. След това, което видях, постоянно, когато ми е мъчно, мисля за нея. Нямам причина да се окайвам или да се отхвърлям. Просто не преставам напред “, споделя Гудж.
Как наподобява един негов ден по време на бягането през Австралия?
Става в 4 сутринта, а татко му го посреща със закуска и кафе, извънредно значими, с цел да може да издържи утринното тичане. После неговият треньор му прави масаж и слага бандажи на краката му. Те се омотават към пръстите, тъй като, както самичък споделя, бегачът: „ За пръстите ми беше същински пъкъл “.
Публикация, споделена от W I L L I A M F. G O O D G E (@williamgoodge)
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ