Проф. Анастас Герджиков: Гражданската позиция не е непременно излизане на улицата
Партиите, а не жителите внасят разделяне и опълчване в обществото, твърди претендентът за президент, подсилен от ГЕРБ, проф. Анастас Герджиков в изявление за Mediapool. Той е твърдо уверен, че увеличението на президентските пълномощия би било рисково за страна с историческия опит и цивилизационния профил на България, тъй като опасността от еднолична или властническа власт не е за подценяване.
Проф. Герджиков, доста пъти чухме от вас, че в случай че бъдете определен за президент, ще работите за " обединяване ". Но някои коментатори чуват в това " оттегляне ". Не би трябвало ли битката със злото в публичния ни живот да бъде безкомпромисна и неотстъпчива?
Много пъти споделих, че върховенството на правото е безспорна полезност и тя би трябвало да се отстоява. Че борбата с корупцията е изключително значима в този миг и няма никакво несъгласие с концепцията ми за обединяване, тъй като аз не приказвам за обединяване на партии, а за обединяване на всички български жители към дела, към обща визия за това накъде да върви България. Никога не съм приказвал за това да се обединят почтените и нечестните или битите и биячите. Говоря за това да намерим тематиките, към които има консенсус, с цел да се обединим към тях, вместо да посочваме постоянно въпросите, по които имаме различия и за които в никакъв случай няма да се разберем.
Ще изброите ли 3-4 такива тематики, към които съгласно вас можем да се обединим като общество?
Няма нито един рационален българин, който да каже, че евроатлантическата ориентировка на България има опция. Очевидно тя е верният път. Няма нито един българин, който да е срещу това да имаме одобрено господство на правото. Всички желаеме да няма никой над закона и да стартира в действителност сериозна борба с корупцията. Няма нито един българин, който да не счита, че образованието е значимо, че е нужно налично опазване на здравето, че са значими обществените политики. Това са неща, към които можем да се обединим, а освен да търсим въпросите, които ни разделят. Всъщност българският народ не търси разделяне. Търсят го партиите, които по този метод се открояват една от друга и резервират личните си гласоподаватели. Но българският народ не е " гласоподаватели ", българският народ са българските жители, които имат общи ползи.
А има ли президентът задоволително пълномощия да работи по тези тематики, тъй като вашата теза е, че те не би трябвало да се усилват?
Правомощията на президента не би трябвало да се усилват, тъй като това е рисково за страна с нашия исторически опит и на този стадий от развиването си. Има страни, в които има президентска република, само че те са със напълно различен цивилизационен профил. Мисля, че президентът сега има значително пълномощия. Те наподобяват периферни, само че в действителност президентът има две разнообразни аргументи да се занимава с всички тематики. Първата е, че президентът има право на несъгласие върху признатите закони и това е несъгласие по целенасоченост, т.е. не във връзка със сходството на законите с конституцията. В този смисъл е добре президентът освен да е наясно с доста тематики, само че и да има екип от специалисти, които да познават в дълбочина всички значими области на обществото. Освен това президентът, даже като въплъщение на единството на нацията, както е записано в конституцията, е задължен да води всички към това да се обединят в името на общия интерес, заради което също би трябвало да познава всички тематики.
А за какво съгласно вас е рисково да променим формата на държавно ръководство в посока на президентска република?
Защото нашата народна власт е млада и неукрепнала. Проблемът с корупцията е единствено един от проблемите, които я заплашват. Според мен казусът с това някой да получи по-сериозна еднолична или даже властническа власт не е за подценяване.
Одобрявате ли по-активното присъединяване на президента в обществено-политическия живот и по-конкретно – би трябвало ли той да заема страна в политическите борби, както направи Румен Радев?
Президентът би трябвало да взе участие интензивно в публичния живот. Той би трябвало да е постоянно с грижите и очакванията на народа, което значи, че при съществени проблеми, произшествия и бедствия, той би трябвало да откри думите за разтуха. При изготвянато на обща визия, той би трябвало да поведе народа си към народен блян, само че президентът не би трябвало да прави това с цената на разцепление на нацията. Напротив. Целта на всички негови публични изявления би трябвало да бъде обединяването на нацията.
А какво да направи в обстановка на мощно опълчване сред партиите, каквато се следи сега?
Не бива да приказваме за опълчване сред партиите, тъй като това постоянно ще го има. Както споделих, би трябвало да намерим метод да обединим всички български жители зад дела.
Защо смятате, че ще бъдете по-добър президент от Румен Радев?
Аз не знам дали ще бъда по-добър президент от Румен Радев, само че имам огромен опит, насъбран в разнородни организации, с това да убедя групи с разнообразни ползи да се обединят в името на общата идея.
Казахте също, че партиите вдясно можеха да застанат зад вашата кандидатура. Но те желаят да чуят от вас ясна оценка за явлението " Делян Пеевски " в българската политика. Можете ли да им я дадете?
Вече дадох такава ясна оценка. Казах, че и Делян Пеевски, и всички останали фигури, за които се приказва доста сега, са български жители, за които важи същото, което важи за всеки различен български жител – възможната им виновност би трябвало да се потвърди в съда. Очевидно е, че има фигури, които са станали знак на отрицателния облик на политика в последните години. Няма нищо неприятно да се приказва за това какво тези фигури са създали или не са създали, само че за мен по-важно е да приказваме по въпроса дали разпоредбите ни са положителни или не са. В законите, наредбите, даже в конституцията ние сътворяваме правила и в случай че те са положителни, няма да има опция противоречиви фигури да излизат отпред на дадени институции. Пък даже това да се случи, ще има опция те да бъдат елементарно отзовани.
Имате ли по-конкретни хрумвания за такива правила във връзка с правосъдната промяна? Все отново президентът има пълномощие да предложи даже промени в конституцията.
Така е, само че въпросът е противоречив, тъй като президентът в никакъв случай не е употребявал това пълномощие, откогато го има. Освен това, откакто предложи конституционна смяна, би трябвало да се събере болшинство в Народното събрание от 2/3, което да я поддържа. Тоест, въпросът не е в това кой да я предложи, а дали ще се откри 2/3 конституционно болшинство. Освен това в 4 от 5-те пъти, в които конституцията е променяна, това е било точно за да се започва правосъдна промяна. Затова ми се коства, че е време да преминем към идната стъпка – да вземем за пример да огледаме закони, наредби и т. н. За да се събере каквото и да е болшинство по тази тематика, специалистите би трябвало да се схванат кой път да изберем. Защото настоящият президент Радев събра един екип от специалисти, те не можаха да доближат до единно мнение коя е вярната правосъдна промяна и по тази причина той не внесе подобен парламентарен план.
Голяма паника на част от коментаторите е, че макар вашата висока осведоменост, в биографията ви липсва мощна политическа изява или значима борба, която да сте провели. Колегата ви доцент Даниел Смилов дефинира кандидатурата ви като. Как гледате на сходна интерпретация?
Това съгласно мен е погрешно. През 2013 година бях много обвързван с това, което нашите студенти направиха, откакто окупираха университета. Но даже да се върнем по-назад, присъединяване ми като зам.-министър да вземем за пример съгласно мен беше дейна гражданска позиция, тъй като тогава, когато не всички обществени сфери се развиваха добре, започнахме една промяна във висшето обучение, която докара до огромна смяна в закона и в средата. Например по това време всички специалности в страната имаха избрани дисциплини с даден хорариум. След 10-11 години народна власт нямаше никаква независимост в университетите сами да избират какво да преподават и в какъв брой образователни часа. Аз съумях да трансформира това, както и доста други неща. Това съгласно мен е дейна гражданска позиция, тъй като в случай че няма независимост в университетите, няма да има и независимост в обществото. Ако учим студентите по един метод, който е уеднаквен, това припомня по-скоро за едно минало, в сравнение с за това, което желаеме да забележим. В този смисъл гражданската позиция не е безусловно излизане на улицата.
Тоест висшето обучение е вашата огромна борба?
Не единствено. Битката е за това да бъдем свободни хора. Случаят, който описах в границите на висшето обучение, е образец за това какво можем да създадем в обособените сфери.
А до каква степен политиците въобще имат независимост на деяние? Известно е, че когато получи властта, съответният политик стартира да получава настоятелни позвънявания от олигарси и други мощни фигури. Вие какво ще извършите, в случай че ви изберат и мощните на деня стартират да желаят разнообразни услуги от вас?
Аз няма да приема искане от никого за нищо. Затова и одобрих единствено поддръжката на партии, които авансово споделиха, че нямат към мен никакви условия. Но казусът на политиците не е в това, че им се обаждат олигарси или някакви други неприятни хора. Проблемът е в това, че всеки политик и в Народното събрание, и в изпълнителната власт има 4-годишен мандат. Затова неговият небосвод е 4-годишен. Той прави единствено нещата, които в границите на тези 4 години ще му донесат плодовете, които да покаже на хората. В този смисъл един подобен политик е ненапълно потребен за обществото, само че в това време той не може да огледа надалеч оттатък 4-годишния си небосвод. В същото време българското общество желае да вижда една 20-годишна тактика във всяка сфера, с цел да получи дълготрайни резултати. Няма промяна в образованието, която да даде плодове след 4 години, това става след 10-20 години. Това, което започнаха в образованието няколко министри – и проф. Николай Денков, и Красимир Вълчев, и други, продължи 6-7 години. Не става от през днешния ден за на следващия ден. В този смисъл основната ни задача е да убедим политиците да работят оттатък партийните разделения и да не мислят единствено в 4-годишни категории, а да погледнат дълготрайно към нещата, които са консенсусни и всички български жители желаят.
На президента му се постанова да прави доста назначения. Как този развой може да бъде транспарантен и консенсусен?
В момента прозрачността на механизма е уредена на законово равнище. Често става дума за това, че някой различен предлага, а президентът утвърждава съответната фигура, или назад. В други случаи има квоти, тъй че освен президентската институция да има думата. В този смисъл аз не виждам заплаха в прозрачността на предложенията на президента. В случай че има такава, можем да обсъждаме тези кандидатури обществено и да предлагаме причините за какво са били определени таман те.
Заявихте, че общественият спор се води по нездравословен метод. Какво имахте поради?
Вероятно съм желал да кажа това, че сега общественият спор се свежда най-вече до опити всеки политик да демонстрира минусите на политиците от другите партии. А в действителност политическият спор би трябвало да бъде всъщност – да приказваме по области, тематики, и да се разберем по кое имаме консенсус и по кое – не. И да приемем най-малко консенсусните решения.
Тъй като твърдите, че за вас са значими не партиите, а гласоподавателите, които те би трябвало да съставляват...
Не споделих гласоподавателите, споделих българските жители.
Не смятате ли, че с опита си да се разграничите от ГЕРБ, ще оставите чувство у българските жители, че ви е неловко и се притеснявате от поддръжката на тази партия?
Не, не става дума за това. Аз споделих към този момент, че политическа партия ГЕРБ сега има поддръжката на 700 000 – 800 000 души, които явно не са създали нищо неприятно. В случай, че някой от управлението на някоя партия, да вземем за пример от политическа партия ГЕРБ, е направил нещо неправилно, той би трябвало да си понесе персоналната отговорност. В същото време политическа партия ГЕРБ през последните 12 години явно е направила и доста положителни неща, откакто хората са я избирали толкоз пъти. Моята концепция не е да се разгранича от политическа партия ГЕРБ. Моята концепция е да разграничим това, което вършат политиците, което неведнъж е обвързвано с тяснопартиен интерес, от това, което желаят българските жители, тъй като то е обвързвано с общия ни интерес като нация.
За коя партия ще гласувате на парламентарните избори?
Според мен не могат да се задават такива въпроси нито за предходните, нито за идващите избори. Тайната на вота е загадка, тъй като всеки има право на желания. В моя случай не желая да отговоря не за друго, а тъй като не ми се коства почтено преди изборите да приказваш позитивно за част от партиите и да нападаш останалите, а по-късно да обявиш, че в този момент си станал президент на всички български жители. По-добре да си претендент на всички български жители и да се опиташ да подадеш ръка на всички преди изборите.
Проф. Герджиков, доста пъти чухме от вас, че в случай че бъдете определен за президент, ще работите за " обединяване ". Но някои коментатори чуват в това " оттегляне ". Не би трябвало ли битката със злото в публичния ни живот да бъде безкомпромисна и неотстъпчива?
Много пъти споделих, че върховенството на правото е безспорна полезност и тя би трябвало да се отстоява. Че борбата с корупцията е изключително значима в този миг и няма никакво несъгласие с концепцията ми за обединяване, тъй като аз не приказвам за обединяване на партии, а за обединяване на всички български жители към дела, към обща визия за това накъде да върви България. Никога не съм приказвал за това да се обединят почтените и нечестните или битите и биячите. Говоря за това да намерим тематиките, към които има консенсус, с цел да се обединим към тях, вместо да посочваме постоянно въпросите, по които имаме различия и за които в никакъв случай няма да се разберем.
Ще изброите ли 3-4 такива тематики, към които съгласно вас можем да се обединим като общество?
Няма нито един рационален българин, който да каже, че евроатлантическата ориентировка на България има опция. Очевидно тя е верният път. Няма нито един българин, който да е срещу това да имаме одобрено господство на правото. Всички желаеме да няма никой над закона и да стартира в действителност сериозна борба с корупцията. Няма нито един българин, който да не счита, че образованието е значимо, че е нужно налично опазване на здравето, че са значими обществените политики. Това са неща, към които можем да се обединим, а освен да търсим въпросите, които ни разделят. Всъщност българският народ не търси разделяне. Търсят го партиите, които по този метод се открояват една от друга и резервират личните си гласоподаватели. Но българският народ не е " гласоподаватели ", българският народ са българските жители, които имат общи ползи.
А има ли президентът задоволително пълномощия да работи по тези тематики, тъй като вашата теза е, че те не би трябвало да се усилват?
Правомощията на президента не би трябвало да се усилват, тъй като това е рисково за страна с нашия исторически опит и на този стадий от развиването си. Има страни, в които има президентска република, само че те са със напълно различен цивилизационен профил. Мисля, че президентът сега има значително пълномощия. Те наподобяват периферни, само че в действителност президентът има две разнообразни аргументи да се занимава с всички тематики. Първата е, че президентът има право на несъгласие върху признатите закони и това е несъгласие по целенасоченост, т.е. не във връзка със сходството на законите с конституцията. В този смисъл е добре президентът освен да е наясно с доста тематики, само че и да има екип от специалисти, които да познават в дълбочина всички значими области на обществото. Освен това президентът, даже като въплъщение на единството на нацията, както е записано в конституцията, е задължен да води всички към това да се обединят в името на общия интерес, заради което също би трябвало да познава всички тематики.
А за какво съгласно вас е рисково да променим формата на държавно ръководство в посока на президентска република?
Защото нашата народна власт е млада и неукрепнала. Проблемът с корупцията е единствено един от проблемите, които я заплашват. Според мен казусът с това някой да получи по-сериозна еднолична или даже властническа власт не е за подценяване.
Одобрявате ли по-активното присъединяване на президента в обществено-политическия живот и по-конкретно – би трябвало ли той да заема страна в политическите борби, както направи Румен Радев?
Президентът би трябвало да взе участие интензивно в публичния живот. Той би трябвало да е постоянно с грижите и очакванията на народа, което значи, че при съществени проблеми, произшествия и бедствия, той би трябвало да откри думите за разтуха. При изготвянато на обща визия, той би трябвало да поведе народа си към народен блян, само че президентът не би трябвало да прави това с цената на разцепление на нацията. Напротив. Целта на всички негови публични изявления би трябвало да бъде обединяването на нацията.
А какво да направи в обстановка на мощно опълчване сред партиите, каквато се следи сега?
Не бива да приказваме за опълчване сред партиите, тъй като това постоянно ще го има. Както споделих, би трябвало да намерим метод да обединим всички български жители зад дела.
Защо смятате, че ще бъдете по-добър президент от Румен Радев?
Аз не знам дали ще бъда по-добър президент от Румен Радев, само че имам огромен опит, насъбран в разнородни организации, с това да убедя групи с разнообразни ползи да се обединят в името на общата идея.
Казахте също, че партиите вдясно можеха да застанат зад вашата кандидатура. Но те желаят да чуят от вас ясна оценка за явлението " Делян Пеевски " в българската политика. Можете ли да им я дадете?
Вече дадох такава ясна оценка. Казах, че и Делян Пеевски, и всички останали фигури, за които се приказва доста сега, са български жители, за които важи същото, което важи за всеки различен български жител – възможната им виновност би трябвало да се потвърди в съда. Очевидно е, че има фигури, които са станали знак на отрицателния облик на политика в последните години. Няма нищо неприятно да се приказва за това какво тези фигури са създали или не са създали, само че за мен по-важно е да приказваме по въпроса дали разпоредбите ни са положителни или не са. В законите, наредбите, даже в конституцията ние сътворяваме правила и в случай че те са положителни, няма да има опция противоречиви фигури да излизат отпред на дадени институции. Пък даже това да се случи, ще има опция те да бъдат елементарно отзовани.
Имате ли по-конкретни хрумвания за такива правила във връзка с правосъдната промяна? Все отново президентът има пълномощие да предложи даже промени в конституцията.
Така е, само че въпросът е противоречив, тъй като президентът в никакъв случай не е употребявал това пълномощие, откогато го има. Освен това, откакто предложи конституционна смяна, би трябвало да се събере болшинство в Народното събрание от 2/3, което да я поддържа. Тоест, въпросът не е в това кой да я предложи, а дали ще се откри 2/3 конституционно болшинство. Освен това в 4 от 5-те пъти, в които конституцията е променяна, това е било точно за да се започва правосъдна промяна. Затова ми се коства, че е време да преминем към идната стъпка – да вземем за пример да огледаме закони, наредби и т. н. За да се събере каквото и да е болшинство по тази тематика, специалистите би трябвало да се схванат кой път да изберем. Защото настоящият президент Радев събра един екип от специалисти, те не можаха да доближат до единно мнение коя е вярната правосъдна промяна и по тази причина той не внесе подобен парламентарен план.
Голяма паника на част от коментаторите е, че макар вашата висока осведоменост, в биографията ви липсва мощна политическа изява или значима борба, която да сте провели. Колегата ви доцент Даниел Смилов дефинира кандидатурата ви като. Как гледате на сходна интерпретация?
Това съгласно мен е погрешно. През 2013 година бях много обвързван с това, което нашите студенти направиха, откакто окупираха университета. Но даже да се върнем по-назад, присъединяване ми като зам.-министър да вземем за пример съгласно мен беше дейна гражданска позиция, тъй като тогава, когато не всички обществени сфери се развиваха добре, започнахме една промяна във висшето обучение, която докара до огромна смяна в закона и в средата. Например по това време всички специалности в страната имаха избрани дисциплини с даден хорариум. След 10-11 години народна власт нямаше никаква независимост в университетите сами да избират какво да преподават и в какъв брой образователни часа. Аз съумях да трансформира това, както и доста други неща. Това съгласно мен е дейна гражданска позиция, тъй като в случай че няма независимост в университетите, няма да има и независимост в обществото. Ако учим студентите по един метод, който е уеднаквен, това припомня по-скоро за едно минало, в сравнение с за това, което желаеме да забележим. В този смисъл гражданската позиция не е безусловно излизане на улицата.
Тоест висшето обучение е вашата огромна борба?
Не единствено. Битката е за това да бъдем свободни хора. Случаят, който описах в границите на висшето обучение, е образец за това какво можем да създадем в обособените сфери.
А до каква степен политиците въобще имат независимост на деяние? Известно е, че когато получи властта, съответният политик стартира да получава настоятелни позвънявания от олигарси и други мощни фигури. Вие какво ще извършите, в случай че ви изберат и мощните на деня стартират да желаят разнообразни услуги от вас?
Аз няма да приема искане от никого за нищо. Затова и одобрих единствено поддръжката на партии, които авансово споделиха, че нямат към мен никакви условия. Но казусът на политиците не е в това, че им се обаждат олигарси или някакви други неприятни хора. Проблемът е в това, че всеки политик и в Народното събрание, и в изпълнителната власт има 4-годишен мандат. Затова неговият небосвод е 4-годишен. Той прави единствено нещата, които в границите на тези 4 години ще му донесат плодовете, които да покаже на хората. В този смисъл един подобен политик е ненапълно потребен за обществото, само че в това време той не може да огледа надалеч оттатък 4-годишния си небосвод. В същото време българското общество желае да вижда една 20-годишна тактика във всяка сфера, с цел да получи дълготрайни резултати. Няма промяна в образованието, която да даде плодове след 4 години, това става след 10-20 години. Това, което започнаха в образованието няколко министри – и проф. Николай Денков, и Красимир Вълчев, и други, продължи 6-7 години. Не става от през днешния ден за на следващия ден. В този смисъл основната ни задача е да убедим политиците да работят оттатък партийните разделения и да не мислят единствено в 4-годишни категории, а да погледнат дълготрайно към нещата, които са консенсусни и всички български жители желаят.
На президента му се постанова да прави доста назначения. Как този развой може да бъде транспарантен и консенсусен?
В момента прозрачността на механизма е уредена на законово равнище. Често става дума за това, че някой различен предлага, а президентът утвърждава съответната фигура, или назад. В други случаи има квоти, тъй че освен президентската институция да има думата. В този смисъл аз не виждам заплаха в прозрачността на предложенията на президента. В случай че има такава, можем да обсъждаме тези кандидатури обществено и да предлагаме причините за какво са били определени таман те.
Заявихте, че общественият спор се води по нездравословен метод. Какво имахте поради?
Вероятно съм желал да кажа това, че сега общественият спор се свежда най-вече до опити всеки политик да демонстрира минусите на политиците от другите партии. А в действителност политическият спор би трябвало да бъде всъщност – да приказваме по области, тематики, и да се разберем по кое имаме консенсус и по кое – не. И да приемем най-малко консенсусните решения.
Тъй като твърдите, че за вас са значими не партиите, а гласоподавателите, които те би трябвало да съставляват...
Не споделих гласоподавателите, споделих българските жители.
Не смятате ли, че с опита си да се разграничите от ГЕРБ, ще оставите чувство у българските жители, че ви е неловко и се притеснявате от поддръжката на тази партия?
Не, не става дума за това. Аз споделих към този момент, че политическа партия ГЕРБ сега има поддръжката на 700 000 – 800 000 души, които явно не са създали нищо неприятно. В случай, че някой от управлението на някоя партия, да вземем за пример от политическа партия ГЕРБ, е направил нещо неправилно, той би трябвало да си понесе персоналната отговорност. В същото време политическа партия ГЕРБ през последните 12 години явно е направила и доста положителни неща, откакто хората са я избирали толкоз пъти. Моята концепция не е да се разгранича от политическа партия ГЕРБ. Моята концепция е да разграничим това, което вършат политиците, което неведнъж е обвързвано с тяснопартиен интерес, от това, което желаят българските жители, тъй като то е обвързвано с общия ни интерес като нация.
За коя партия ще гласувате на парламентарните избори?
Според мен не могат да се задават такива въпроси нито за предходните, нито за идващите избори. Тайната на вота е загадка, тъй като всеки има право на желания. В моя случай не желая да отговоря не за друго, а тъй като не ми се коства почтено преди изборите да приказваш позитивно за част от партиите и да нападаш останалите, а по-късно да обявиш, че в този момент си станал президент на всички български жители. По-добре да си претендент на всички български жители и да се опиташ да подадеш ръка на всички преди изборите.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ