Парламентът отвори пътя за по-лесно отстраняване на главния прокурор Иван

Парламентът отвори пътя за по-лесно премахване на основния прокурор Иван Гешев, откакто с огромно болшинство дефинитивно одобри в петък той да може да бъде предварително отхвърлен от поста с най-малко 13 гласа от 25-членния Пленум на Висшия правосъден съвет (ВСС), вместо с досегашните 17.

Депутатите взеха решение да не трансформират болшинството, с което могат да бъдат назначавани и отстранявани ръководителите на двете висши съдилища. Преди ден ГЕРБ и Движение за права и свободи прокараха в правната комисия тази смяна, свързани с така наречен механизъм за надзор на основния прокурор.

от Съюза на съдиите в България и Висшия адвокатски съвет, а от “Продължаваме смяната - Демократична България ” (ПП-ДБ) заплашиха, че могат да се откажат от желанието си за ротационно държавно управление с ГЕРБ с втория мандат.

Това става на фона на идната във Висш съдебен съвет на Гешев, който на собствен ред упреква " политическия отпадък " в Народното събрание в " скрит план против страната ".
Разследване на основния прокурор
Става въпрос за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ), въвеждащи механизъм за следствие на основния прокурор, за който упорстват европейските институции от 2009 година насам.

Механизмът дефинитивно беше признат в петък и планува следствията против основния прокурор и заместниците му да се водят от углавен арбитър с сан на висш, който краткотрайно да бъде назначаван за ad hoc прокурор.

Проблемът с недосегаемостта на основния прокурор от наказателно гонене стои пред България от ноември 2009 година, когато (ЕСПЧ) за пръв път я разяснява в решението си по делото " Колеви против България ", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 година прокурор Николай Колев.

През годините Съветът на Европа и Европейската комисия неведнъж са упорствали този проблем да бъде решен и са отправяли съответни рекомендации, само че до този миг в Народното събрание в никакъв случай не е имало нужното болшинство за това.

Приемането на въпросния механизъм в този момент беше включено измежду изискванията за приемането на плануваните за България средства по Плана за възобновяване и резистентност след пандемията от ковид.
Обратът в ГЕРБ и Движение за права и свободи
Преди ден депутатите от ГЕРБ и Движение за права и свободи прокараха около механизма за основния прокурор и корекция, която приравняваше процедурата по назначението и отстраняването му с тези за ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Според нея ръководителите на висшите съдилища щяха да могат да се назначават и освобождават с 13, вместо със 17 гласа, освен това без условие тези решения да се взимат с болшинство от гласове на членове на Висш съдебен съвет, избирани директно от съдиите.

Срещу това възразиха зам.-министърът на правораздаването Емил Дечев и Надежда Йорданова от ПП-ДБ. В петък сутринта последва и остра реакция от името на парламентарната група на ПП-ДБ.

Номинираният от обединението за министър председател Николай Денков пък разяснява пред публицисти, че не знае дали би желал да продължи в посока основаване на кабинет с ротационен министър председател, в случай че се случват сходни неща.

“Ако още веднъж стартираме да подменяме текстовете и да гласуваме закони, които няма да реализират същинска правосъдна промяна, не знам дали бих желал да продължаваме в тази посока. Аз разбрах през вчерашния ден следобяд за случилото се в правна комисия, тъй че, дайте ни малко време да забележим какво се случва и от другата страна ”, сподели той.

По време на последвалото гласоподаване на измененията от Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт в пленарната зала депутатката от ГЕРБ Рая Назарян “прецизира ” предлагането си шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд също да се освобождават с 13 гласа от Висш съдебен съвет. Така, депутатите от ГЕРБ и Движение за права и свободи поддържаха досегашния вид това да се случва с най-малко 17 гласа.

Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
svobodnaevr