Парламентът одобри споразумение за защитен механизъм между България и Единния съвет за преструктуриране
Парламентът утвърди на две четения законопроект за одобрение на Паралелното съглашение за предпазен механизъм сред Република България като заемодател и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано от ръководителя на Единния съвет за преструктуриране. Вносител на предлагането е Министерският съвет. Законопроектът беше признат от 155 депутати, 11 народни представители бяха срещу. Въздържали се нямаше.
Ратификацията касае осъществяването на уговорките на страната ни по отношение на участието й в Банковия съюз на Европейския съюз. Вносителите напомнят, че от 2020 година България взе участие равноправно в Единния контролен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране /ЕМП/.
Основен детайл на ЕМП е построяването на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да доближи целевото си равнище в размер на 1 на 100 от обезпечените депозити в кредитните институции в страните членки, участващи в Банковия съюз, до 31 декември 2023 година В претекстовете към законопроекта се показва, че задачата е създаване на общ предпазен механизъм /ОЗМ/ на ЕФП, който да обезпечи финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са задоволителни и не могат да бъдат обезпечени посредством пазарно финансиране. ОЗМ включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който обезпечава поддръжка от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се дават от всяка участваща (в Банковия съюз) страна членка отвън еврозоната, прецизират още вносителите.
Посочено е, че оптималната сума на паралелното съглашение за предпазен механизъм сред Република България като заемодател и ЕСП като кредитополучател е избрана на 187 923 874 лева (96 083 951 евро). Планирано е сумата да бъде заложена в държавния бюджет за 2022 година
По време на дебата Цончо Ганев, зам.-председател на Народното събрание и народен представител от " Възраждане ", заръча ръководещата коалиция да премисли провокациите, които следвали за страната ни, в случай че влезем в еврозоната.
Румен Гечев, народен представител от " Българска социалистическа партия за България ", прикани въпросът да не се политизира. Той изясни, че Европейската централна банка /ЕЦБ/, Съветът на Европа и Европейската комисия са подхванали система от ограничения за повишение на сигурността във връзка с фалирането на банките. Той сподели, че България ще даде съответните средства след решение на Народното събрание. " Този заем е на основата на пазарни условия ", уточни още Гечев. И акцентира, че става въпрос за групова банкова сигурност.
Депутатът от " Продължаваме Промяната " Венко Сабрутев също уточни, че утвърждението на съглашението е значимо за България. Той даже сподели, че е трябвало по-рано да се направи ратификацията.
Ратификацията касае осъществяването на уговорките на страната ни по отношение на участието й в Банковия съюз на Европейския съюз. Вносителите напомнят, че от 2020 година България взе участие равноправно в Единния контролен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране /ЕМП/.
Основен детайл на ЕМП е построяването на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да доближи целевото си равнище в размер на 1 на 100 от обезпечените депозити в кредитните институции в страните членки, участващи в Банковия съюз, до 31 декември 2023 година В претекстовете към законопроекта се показва, че задачата е създаване на общ предпазен механизъм /ОЗМ/ на ЕФП, който да обезпечи финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са задоволителни и не могат да бъдат обезпечени посредством пазарно финансиране. ОЗМ включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС), който обезпечава поддръжка от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се дават от всяка участваща (в Банковия съюз) страна членка отвън еврозоната, прецизират още вносителите.
Посочено е, че оптималната сума на паралелното съглашение за предпазен механизъм сред Република България като заемодател и ЕСП като кредитополучател е избрана на 187 923 874 лева (96 083 951 евро). Планирано е сумата да бъде заложена в държавния бюджет за 2022 година
По време на дебата Цончо Ганев, зам.-председател на Народното събрание и народен представител от " Възраждане ", заръча ръководещата коалиция да премисли провокациите, които следвали за страната ни, в случай че влезем в еврозоната.
Румен Гечев, народен представител от " Българска социалистическа партия за България ", прикани въпросът да не се политизира. Той изясни, че Европейската централна банка /ЕЦБ/, Съветът на Европа и Европейската комисия са подхванали система от ограничения за повишение на сигурността във връзка с фалирането на банките. Той сподели, че България ще даде съответните средства след решение на Народното събрание. " Този заем е на основата на пазарни условия ", уточни още Гечев. И акцентира, че става въпрос за групова банкова сигурност.
Депутатът от " Продължаваме Промяната " Венко Сабрутев също уточни, че утвърждението на съглашението е значимо за България. Той даже сподели, че е трябвало по-рано да се направи ратификацията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ