Има ли български политик, който предлага нещо разумно за коронавируса?
Парламентарните избори в България наближават и искрено казано не слушам безусловно нищо като съответни решения за най-голямата рецесия в живота на едно огромно болшинство от българи. Да, става въпрос за ковид пандемията.
Нито една партия или коалиция най-малко до момента не е съумяла да видгне задоволително звук и да забие публичното внимание по отношение на своята визия за справяне с тази рецесия от световен мащаб! Говоря за ясна и обоснована визия, която показва главните проблеми на рецесията и предлага решения. Предварително се оправдавам на партиите, които имат размишления и оферти за коронакризата в своите стратегии, само че щом аз, който си изкарвам хляба в осведомителния бранш и не като IT, не слушам ясно тези им послания, могат сами да си създадат сметка какъв брой ги чува редовият гласоподавател.
И по този начин – главният проблем е по какъв начин хем здравната система да устоя на вълните на ковид, хем стопанската система да не стопира. Защото става все по-вероятно вирусът в никакъв случай да не изчезне, т.е. да бъде ендемичен. Може да се надяваме, че след време ще се пригодим към него и той ще се трансформира в нещо като другите четири ковид, от които единствено кихаме и кашляме без други кой знае какъв брой съществени последици, само че да седим и чакаме това време никак не става.
Така че какъв е пътят? Не чух никой политик да споделя, че няма различен метод, с изключение на слагане под надзор първо на здравната рецесия и че науката е отговорът. И не просто имунизациите, ами намирането и на по-ефективно лекуване, когато се разболееш. Лечение, което да не препълва лечебните заведения! За това приказва и един от най-изтъкнатите ни лекари-вирусолози.
По този въпрос какво оферират партиите? Предлагат ли ние да създадем стратегия и да предприемем дейности, с които да търсим дейно лекуване, тъй че най-малко лечебните заведения да не се огъват – нещо като обстановката с " "? За това лекарство нещо по-видимо като държавни старания за какво няма - да има бързи и точни инспекции става или не става? Ако нямаме парите и интелектуалните благоприятни условия като страна (не знам за какво употребявам думата " в случай че ”), ще мислим ли за наднационална самодейност – съдействие със прилежащи страни или на паневропейско равнище? Или пък има други хрумвания? За никакви такива планове не се чува и приказваме – по дебатите по малките екрани, когато някой си направи труда да отиде, има единствено обстрел кой какъв брой са му били кирливи ризите по годините обратно.
В този ред на мисли, не слушам доста в предизборните прокламации и за науката като цяло. Предполагам, съгласни са всички политици, че тъкмо тя дава отговорите и решенията на световни рецесии от сорта на коронавирусната. И като е по този начин, по какъв начин мислят искащите да ръководят да подобрят нещата с научно-развойната сфера в България? Питам отвън лесното „ ще хвърлим една торба пари ” – като я хвърлите тази торба, тя къде ще отплава, че да има резултат? Нещо по-дългосрочно, изразено в стъпки – 1, 2, 3 – да имате? Така, както при плювните по съперниците постоянно имат проект със стъпки, викате им опорни точки – та за науката ни опорните точки какви са, отвън вечно старите ченгета на топлите места?
При ситуацията на световна рецесия, която освен това е здравна, неналичието най-малко на някакви що годе рационални хрумвания демонстрира несъстоятелността на политиците ни. И не ме топли мисълта, че във връзка с COVID-19 обстановката е такава като цяло на всички места. Липсата на предпочитание да се концентрира публичната сила в превъзмогването на проблем, за който приказваш настойчиво, че е " положение на война ", демонстрира, че ти в действителност единствено си приказваш и чакаш този проблем " да отмине ". Тогава ние за какво да ти имаме вяра, че ставаш за нещо – без значение съпротива ли си, ръководещ ли си, интелигентен и хубав ли си, родолюбец ли си, евроатлантик ли си или русофил или даже мутра?
Автор: Ивайло Ачев
Нито една партия или коалиция най-малко до момента не е съумяла да видгне задоволително звук и да забие публичното внимание по отношение на своята визия за справяне с тази рецесия от световен мащаб! Говоря за ясна и обоснована визия, която показва главните проблеми на рецесията и предлага решения. Предварително се оправдавам на партиите, които имат размишления и оферти за коронакризата в своите стратегии, само че щом аз, който си изкарвам хляба в осведомителния бранш и не като IT, не слушам ясно тези им послания, могат сами да си създадат сметка какъв брой ги чува редовият гласоподавател.
И по този начин – главният проблем е по какъв начин хем здравната система да устоя на вълните на ковид, хем стопанската система да не стопира. Защото става все по-вероятно вирусът в никакъв случай да не изчезне, т.е. да бъде ендемичен. Може да се надяваме, че след време ще се пригодим към него и той ще се трансформира в нещо като другите четири ковид, от които единствено кихаме и кашляме без други кой знае какъв брой съществени последици, само че да седим и чакаме това време никак не става.
Така че какъв е пътят? Не чух никой политик да споделя, че няма различен метод, с изключение на слагане под надзор първо на здравната рецесия и че науката е отговорът. И не просто имунизациите, ами намирането и на по-ефективно лекуване, когато се разболееш. Лечение, което да не препълва лечебните заведения! За това приказва и един от най-изтъкнатите ни лекари-вирусолози.
По този въпрос какво оферират партиите? Предлагат ли ние да създадем стратегия и да предприемем дейности, с които да търсим дейно лекуване, тъй че най-малко лечебните заведения да не се огъват – нещо като обстановката с " "? За това лекарство нещо по-видимо като държавни старания за какво няма - да има бързи и точни инспекции става или не става? Ако нямаме парите и интелектуалните благоприятни условия като страна (не знам за какво употребявам думата " в случай че ”), ще мислим ли за наднационална самодейност – съдействие със прилежащи страни или на паневропейско равнище? Или пък има други хрумвания? За никакви такива планове не се чува и приказваме – по дебатите по малките екрани, когато някой си направи труда да отиде, има единствено обстрел кой какъв брой са му били кирливи ризите по годините обратно.
В този ред на мисли, не слушам доста в предизборните прокламации и за науката като цяло. Предполагам, съгласни са всички политици, че тъкмо тя дава отговорите и решенията на световни рецесии от сорта на коронавирусната. И като е по този начин, по какъв начин мислят искащите да ръководят да подобрят нещата с научно-развойната сфера в България? Питам отвън лесното „ ще хвърлим една торба пари ” – като я хвърлите тази торба, тя къде ще отплава, че да има резултат? Нещо по-дългосрочно, изразено в стъпки – 1, 2, 3 – да имате? Така, както при плювните по съперниците постоянно имат проект със стъпки, викате им опорни точки – та за науката ни опорните точки какви са, отвън вечно старите ченгета на топлите места?
При ситуацията на световна рецесия, която освен това е здравна, неналичието най-малко на някакви що годе рационални хрумвания демонстрира несъстоятелността на политиците ни. И не ме топли мисълта, че във връзка с COVID-19 обстановката е такава като цяло на всички места. Липсата на предпочитание да се концентрира публичната сила в превъзмогването на проблем, за който приказваш настойчиво, че е " положение на война ", демонстрира, че ти в действителност единствено си приказваш и чакаш този проблем " да отмине ". Тогава ние за какво да ти имаме вяра, че ставаш за нещо – без значение съпротива ли си, ръководещ ли си, интелигентен и хубав ли си, родолюбец ли си, евроатлантик ли си или русофил или даже мутра?
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ