Пътувахме назад във времето с култовото Renault R5
Париж, Франция. Екип на от мястото на събитието.
Тази година R5 навършва 50 години, като за събитието французите бяха организирали един доста забавен тест драйв. Предприехме малко пътешестване с паметния дребен французин, освен това в образец от първата година на произвеждане, който бе с пробег от едвам 2 000 километра.
1972-а е изключителна година за Renault. И това е по този начин, тъй като точно тогава на бял свят се появява един от бестселърите на марката, прочут ни като R5 или в разговорния език на българите, просто като Renault 5.
Автомобили от този модел, само че създадени в по-късните му години (моделът се създава от 1972 до 1996 г.) към момента се движат по родните пътища, само че ние имахме удоволствието да управляваме един от екземплярите, създаден точно през далечната 1972 година.
Преживяването бе ужасно, подухва носталгия по едни отминали времена и образно ни демонстрира какъв брой доста са се трансформирали колите за половин век. И по този начин, колата ни бе паркирана на един безоблачен паркинг някъде покрай Париж през юли и пластмасовите ѝ седалки бяха с температурата на загрят котлон.
Малко по-късно осъзнахме, че в тази кола няма и климатик, само че еуфорията бе огромна и след къс инструктаж към този момент бяхме на път - в R5 с три порти. Трябва да уточним, че първите версии на R5 са единствено с три порти. Renault стартира разновидността с пет порти на R5 през октомври 1979 година
Първоначално R5 се предлага единствено като хечбек с три порти и макар всички пророчества на тогавашните експерти за крах на модела поради неналичието на задни порти той бързо се трансформира в шлагер на пазара. Петвратата версия се появява седем години по-късно, а механически, консолидираното на спомагателните порти не е било проблем.
Това, което незабавно ни направи усещане, когато шофирахме тази дребна кола от предишното, е фантастичната гледка. Е, странично огледало от страната на пасажера липсва, това от страната на лидера е дребно, а централното не предлага особена видимост обратно. Но единствено един взор обратно и разбираме до каква степен стигат габаритите на колата.
Седалките на някои от предоставените ни екземпляри бяха без подглавници, облегалките са много ниски, а откъм гърба мястото, въпреки да не е огромно, е задоволително за двама души. Двигателят, 1,3-литров четирицилиндров, създава скромните по днешните стандарти 45 к.с. Това не е доста, само че въпреки това би трябвало да се задвижат единствено 775 кг, колкото е тегло на автомобила.
Возим се трима и дребното Renault не наподобява претрупано по междуградските пътища към Париж. Максималната скорост по азбучник е 137 км/ч, само че на процедура оптималната скорост на тази кола беше 80 км/ч. Вярно е, че R5 изисква повече изпитание при боравене с кормилото когато карате напряко, в сравнение с съвременна кола по път със завои.
А педалът на спирачките е корав и имате възприятието, че колата не стопира. Скоростният лост пък, излизащ от арматурното табло и закривен нагоре, прави превключването на предавките напълно нелека задача. И все пак удоволствието да шофираш подобен автомобил бе огромно.
А какво да кажем за сигурността? В колата се оферират защитни колани, само че такива от остарелия вид - без пружинно натягане и нищо друго. При това единствено за лидера и пасажера до него. Моторът е толкоз стилен, че има място и за аварийното колело в предната част на двигателното поделение. Така имате по-голям размер за багаж откъм гърба, макар че товарният размер подхожда на потенциала на пазарска количка.
Педалите, които са толкоз близо един до различен, изискват известно време, с цел да свикне актуален водач с тях, изключително тези за газ и спирачка. Може би тъй като в началото R5 е предопределено за клиенти най-вече от женски пол и се е считало, че деликатните крайници на дамите няма да имат проблем с ръководството. Всъщност статистиката демонстрира, че през многото години на произвеждане на Renault R5 единствено една трета от клиентите са дами.
Но да не се отклоняваме от тематиката. Превключването на предавките става благодарение на четиристепенна скоростна кутия, а оптимално опростено арматурно табло не предлага даже място за дребни джаджи, като смарт телефон и други сходни, само че надали някой при започване на 70-те е мислел за сходни неща.
Елементарните принадлежности са приятни, само че инфотейнмънтът работи единствено биологично (което значи, че не можете да избегнете диалог със спътниците си), тъй като в нашата кола нямаше конфигурирано радио. По това време обаче (малко по-късно след появяването на R5) е можело да се слуша Walkman вместо радио. Sony го пуска на пазара през 1979 година, когато се появява и петвратата версия на R5. А в този момент Renault, в чест на юбилея на R5 показа рекламен марков Walkman с емблемата на Режията.
Можем още много да ви описваме за прекарването ни с паметното, съвсем чисто ново Renault 5, създадено преди 50 години, само че каква в действителност бе концепцията на французите? С този ексцентричен тест те вършат равномерен преход от палавото и непокорно Renault R5 от предишния век, към напълно нов електрически модел, който ще се появи в серийно произвеждане скоро.
Всъщност ръководената от нас " петичка " се явява прототип на новия електрически автомобил. Именно този алегоричен и остроумен облик се пробва да пресъздаде Никола Жардин с новия първообраз Renault 5. А напълно скоро ще станем очевидци и на серийната версия, която ще ни припомня за неповторимия дизайн от предишното, само че в това време ще ни избави от гореспоменатите компликации по време на шофиране. С други думи чака ни един актуален електрически автомобил с ретро визия - една кола, която би следвало да се хареса на мнозина.
Тази година R5 навършва 50 години, като за събитието французите бяха организирали един доста забавен тест драйв. Предприехме малко пътешестване с паметния дребен французин, освен това в образец от първата година на произвеждане, който бе с пробег от едвам 2 000 километра.
1972-а е изключителна година за Renault. И това е по този начин, тъй като точно тогава на бял свят се появява един от бестселърите на марката, прочут ни като R5 или в разговорния език на българите, просто като Renault 5.
Автомобили от този модел, само че създадени в по-късните му години (моделът се създава от 1972 до 1996 г.) към момента се движат по родните пътища, само че ние имахме удоволствието да управляваме един от екземплярите, създаден точно през далечната 1972 година.
Преживяването бе ужасно, подухва носталгия по едни отминали времена и образно ни демонстрира какъв брой доста са се трансформирали колите за половин век. И по този начин, колата ни бе паркирана на един безоблачен паркинг някъде покрай Париж през юли и пластмасовите ѝ седалки бяха с температурата на загрят котлон.
Малко по-късно осъзнахме, че в тази кола няма и климатик, само че еуфорията бе огромна и след къс инструктаж към този момент бяхме на път - в R5 с три порти. Трябва да уточним, че първите версии на R5 са единствено с три порти. Renault стартира разновидността с пет порти на R5 през октомври 1979 година
Първоначално R5 се предлага единствено като хечбек с три порти и макар всички пророчества на тогавашните експерти за крах на модела поради неналичието на задни порти той бързо се трансформира в шлагер на пазара. Петвратата версия се появява седем години по-късно, а механически, консолидираното на спомагателните порти не е било проблем.
Това, което незабавно ни направи усещане, когато шофирахме тази дребна кола от предишното, е фантастичната гледка. Е, странично огледало от страната на пасажера липсва, това от страната на лидера е дребно, а централното не предлага особена видимост обратно. Но единствено един взор обратно и разбираме до каква степен стигат габаритите на колата.
Седалките на някои от предоставените ни екземпляри бяха без подглавници, облегалките са много ниски, а откъм гърба мястото, въпреки да не е огромно, е задоволително за двама души. Двигателят, 1,3-литров четирицилиндров, създава скромните по днешните стандарти 45 к.с. Това не е доста, само че въпреки това би трябвало да се задвижат единствено 775 кг, колкото е тегло на автомобила.
Возим се трима и дребното Renault не наподобява претрупано по междуградските пътища към Париж. Максималната скорост по азбучник е 137 км/ч, само че на процедура оптималната скорост на тази кола беше 80 км/ч. Вярно е, че R5 изисква повече изпитание при боравене с кормилото когато карате напряко, в сравнение с съвременна кола по път със завои.
А педалът на спирачките е корав и имате възприятието, че колата не стопира. Скоростният лост пък, излизащ от арматурното табло и закривен нагоре, прави превключването на предавките напълно нелека задача. И все пак удоволствието да шофираш подобен автомобил бе огромно.
А какво да кажем за сигурността? В колата се оферират защитни колани, само че такива от остарелия вид - без пружинно натягане и нищо друго. При това единствено за лидера и пасажера до него. Моторът е толкоз стилен, че има място и за аварийното колело в предната част на двигателното поделение. Така имате по-голям размер за багаж откъм гърба, макар че товарният размер подхожда на потенциала на пазарска количка.
Педалите, които са толкоз близо един до различен, изискват известно време, с цел да свикне актуален водач с тях, изключително тези за газ и спирачка. Може би тъй като в началото R5 е предопределено за клиенти най-вече от женски пол и се е считало, че деликатните крайници на дамите няма да имат проблем с ръководството. Всъщност статистиката демонстрира, че през многото години на произвеждане на Renault R5 единствено една трета от клиентите са дами.
Но да не се отклоняваме от тематиката. Превключването на предавките става благодарение на четиристепенна скоростна кутия, а оптимално опростено арматурно табло не предлага даже място за дребни джаджи, като смарт телефон и други сходни, само че надали някой при започване на 70-те е мислел за сходни неща.
Елементарните принадлежности са приятни, само че инфотейнмънтът работи единствено биологично (което значи, че не можете да избегнете диалог със спътниците си), тъй като в нашата кола нямаше конфигурирано радио. По това време обаче (малко по-късно след появяването на R5) е можело да се слуша Walkman вместо радио. Sony го пуска на пазара през 1979 година, когато се появява и петвратата версия на R5. А в този момент Renault, в чест на юбилея на R5 показа рекламен марков Walkman с емблемата на Режията.
Можем още много да ви описваме за прекарването ни с паметното, съвсем чисто ново Renault 5, създадено преди 50 години, само че каква в действителност бе концепцията на французите? С този ексцентричен тест те вършат равномерен преход от палавото и непокорно Renault R5 от предишния век, към напълно нов електрически модел, който ще се появи в серийно произвеждане скоро.
Всъщност ръководената от нас " петичка " се явява прототип на новия електрически автомобил. Именно този алегоричен и остроумен облик се пробва да пресъздаде Никола Жардин с новия първообраз Renault 5. А напълно скоро ще станем очевидци и на серийната версия, която ще ни припомня за неповторимия дизайн от предишното, само че в това време ще ни избави от гореспоменатите компликации по време на шофиране. С други думи чака ни един актуален електрически автомобил с ретро визия - една кола, която би следвало да се хареса на мнозина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ