ЕЦБ вече не е онази машина за пари, която беше
Паричната политика на Еврозоната субсидира финансовата промишленост дотам, че националните централни банки би трябвало да лимитират паричните средстава, които нормално дават на своите държавни управления, пишат Каролин Луум и Арън Еглайтъс за Блумбърг.
Ефектът от огромната стратегия за незабавни пандемични помощи, и по-конретно от програмата за увеличение ликвидността на банките TLTRO, е че паричните управляващи от Естония до Австрия регистрират спад на приходите. Това значи, че по-малко средства се насочват към националните хазни.
По-скромните облаги, а в някои случаи и загуби, са осезаемо доказателство за това, че паричната политика стартира да навлиза в територия, която по-често заемат фискалните управляващи. Това е източник на безпокойствие за някои длъжностни лица, които избират ЕЦБ да се придържа към общоприетата си роля, самостоятелна от политическите опасения, и да остави държавните управления сами да вземат сходни решения.
„ Политиките като TLTRO са фискални ограничения ”, разяснява икономистът от BNP Paribas Asset Management Ричард Баруе.
„ Напълно обикновено е политиците да проявят интерес към тези ограничения, а централните банкери да бъдат обезпокоени от опцията за огромни дотации за институции или физически лица “, добави той.
Феноменът евентуално ще бъде необятно публикуван, откакто предходната година ЕЦб реши да подслади дълготрайните условия за кредиторите с лихвени проценти на равнища до минус 1% при изискване, че те ще поддържат потока от заеми към стопанската система.
ЕЦБ и нейните членове печелят по-малко от негативните лихвени проценти от края на 2019 година насам, когато освободиха от част от таксите, с цел да облекчат натиска върху маржовете им.
Паричните управляващи на Еврозоната генерират пари от интервенции, прилагащи политики на ЕЦБ, като тези за количествено облекчение. Те също по този начин получават дял като акционери във Франкфуртската институция на база размера на стопанската система на страната, която съставляват.
Щедри условия
Централните банки в Еврозоната предоставиха дълготрайни заеми за над 1,6 трлн. евро на банките през предходната година при най-ниския лихвен %.
Разхлабените условия по програмата TLTRO биха могли да разрешат на към три четвърти от участващите банки да се възползват от тези великодушни условия, счита Риши Мишра, анализатор от Futures First.
Макар че всяка централна банка регистрира облаги по друго време и с друго акцент върху детайлите, към този момент има такива, които към този момент алармират за по-ниски доходи, в това число централната банка на Естония, която предишният месец предвижда загуба от 10 млн. евро за 2021 година Австрийското държавно управление чака да не записва каквито и да е облаги, като това стана ясно още по време на среща на управителния съвет на централната банка на страната през ноември.
По-ниският лихвен % на TLTRO интервенциите „ безспорно “ ще навреди на облагите на централните банки от Еврозоната, в това число и на тази на Латвия, предвижда Янис Силкаланс, представител на централната банка на страната. Въпреки това институцията чака да е на облага през тази година.
Нидерландската централна банка също чака по-ниска облага от въздействието на негативните лихви върху нейните интервенции, макар че към момента чака да записва облага през 2021 година
„ Цената на стъпките, подхванати за запазването на допустимо най-благоприятните условия на кредитиране за бизнеса и за хората, е внезапен спад на приходите “, разяснява шефът на Централната банка на Естония Мадис Мюлер.
Германското държавно управление към момента разчита на погашение в размер на 2,5 милиарда евро от Бундесбанк, според проектоплановете за 2021 година Това е сумата, която централната банка нормално отпуска към бюджета си всяка година, като всяка сума, превишаваща този предел, се употребява за понижаване на дълга. Говорител на Бундесбанк отхвърли да разяснява финансовата позиция на централната банка преди публикуването на формалния й отчет през март.
Справяне със загубите
Макар че финансовите министерства може да посрещат задушевно всички пари, до които могат да имат достъп във време на непрекъснато възходящ бюджетен недостиг поради разноските свързани с рецесията, породена от пандемията от ковид, тези суми могат да бъдат относително незначителни.
По-важният въпрос е дали загубите, които записват паричните управляващи, са значително университетски, както настояват наблюдаващи на съмненията в облагите на Швейцарската национална банка. На доктрина централните банки могат да печатат пари, с цел да възвръщат капитала си. Те също по този начин могат да пренесат загубите си за идващите години, както Бундесбанк постоянно правеше през 70-те години на предишния век.
Идеята, че държавните управления печелят по-малко от своите централни банки заради решения на длъжностни лица за това по какъв начин да бъде подкрепяна финансовата промишленост, обаче има политически заряд – изключително настрана като Германия, където от време на време се разпалват полемики за опасения по отношение на паричната самостоятелност.
„ Субсидиите за разпределяне на заеми не са безусловно неверен метод “, разяснява Баруел от BNP Paribas. „ Въпросът е кой орган би трябвало да дава отговор решението кой да получи тази дотация? “, прибавя той.
Ефектът от огромната стратегия за незабавни пандемични помощи, и по-конретно от програмата за увеличение ликвидността на банките TLTRO, е че паричните управляващи от Естония до Австрия регистрират спад на приходите. Това значи, че по-малко средства се насочват към националните хазни.
По-скромните облаги, а в някои случаи и загуби, са осезаемо доказателство за това, че паричната политика стартира да навлиза в територия, която по-често заемат фискалните управляващи. Това е източник на безпокойствие за някои длъжностни лица, които избират ЕЦБ да се придържа към общоприетата си роля, самостоятелна от политическите опасения, и да остави държавните управления сами да вземат сходни решения.
„ Политиките като TLTRO са фискални ограничения ”, разяснява икономистът от BNP Paribas Asset Management Ричард Баруе.
„ Напълно обикновено е политиците да проявят интерес към тези ограничения, а централните банкери да бъдат обезпокоени от опцията за огромни дотации за институции или физически лица “, добави той.
Феноменът евентуално ще бъде необятно публикуван, откакто предходната година ЕЦб реши да подслади дълготрайните условия за кредиторите с лихвени проценти на равнища до минус 1% при изискване, че те ще поддържат потока от заеми към стопанската система.
ЕЦБ и нейните членове печелят по-малко от негативните лихвени проценти от края на 2019 година насам, когато освободиха от част от таксите, с цел да облекчат натиска върху маржовете им.
Паричните управляващи на Еврозоната генерират пари от интервенции, прилагащи политики на ЕЦБ, като тези за количествено облекчение. Те също по този начин получават дял като акционери във Франкфуртската институция на база размера на стопанската система на страната, която съставляват.
Щедри условия
Централните банки в Еврозоната предоставиха дълготрайни заеми за над 1,6 трлн. евро на банките през предходната година при най-ниския лихвен %.
Разхлабените условия по програмата TLTRO биха могли да разрешат на към три четвърти от участващите банки да се възползват от тези великодушни условия, счита Риши Мишра, анализатор от Futures First.
Макар че всяка централна банка регистрира облаги по друго време и с друго акцент върху детайлите, към този момент има такива, които към този момент алармират за по-ниски доходи, в това число централната банка на Естония, която предишният месец предвижда загуба от 10 млн. евро за 2021 година Австрийското държавно управление чака да не записва каквито и да е облаги, като това стана ясно още по време на среща на управителния съвет на централната банка на страната през ноември.
По-ниският лихвен % на TLTRO интервенциите „ безспорно “ ще навреди на облагите на централните банки от Еврозоната, в това число и на тази на Латвия, предвижда Янис Силкаланс, представител на централната банка на страната. Въпреки това институцията чака да е на облага през тази година.
Нидерландската централна банка също чака по-ниска облага от въздействието на негативните лихви върху нейните интервенции, макар че към момента чака да записва облага през 2021 година
„ Цената на стъпките, подхванати за запазването на допустимо най-благоприятните условия на кредитиране за бизнеса и за хората, е внезапен спад на приходите “, разяснява шефът на Централната банка на Естония Мадис Мюлер.
Германското държавно управление към момента разчита на погашение в размер на 2,5 милиарда евро от Бундесбанк, според проектоплановете за 2021 година Това е сумата, която централната банка нормално отпуска към бюджета си всяка година, като всяка сума, превишаваща този предел, се употребява за понижаване на дълга. Говорител на Бундесбанк отхвърли да разяснява финансовата позиция на централната банка преди публикуването на формалния й отчет през март.
Справяне със загубите
Макар че финансовите министерства може да посрещат задушевно всички пари, до които могат да имат достъп във време на непрекъснато възходящ бюджетен недостиг поради разноските свързани с рецесията, породена от пандемията от ковид, тези суми могат да бъдат относително незначителни.
По-важният въпрос е дали загубите, които записват паричните управляващи, са значително университетски, както настояват наблюдаващи на съмненията в облагите на Швейцарската национална банка. На доктрина централните банки могат да печатат пари, с цел да възвръщат капитала си. Те също по този начин могат да пренесат загубите си за идващите години, както Бундесбанк постоянно правеше през 70-те години на предишния век.
Идеята, че държавните управления печелят по-малко от своите централни банки заради решения на длъжностни лица за това по какъв начин да бъде подкрепяна финансовата промишленост, обаче има политически заряд – изключително настрана като Германия, където от време на време се разпалват полемики за опасения по отношение на паричната самостоятелност.
„ Субсидиите за разпределяне на заеми не са безусловно неверен метод “, разяснява Баруел от BNP Paribas. „ Въпросът е кой орган би трябвало да дава отговор решението кой да получи тази дотация? “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ