Парадокс на сегашния проолигархичен постсоц с фасадната демокрация:Обществото ни не

Парадокс на настоящия проолигархичен постсоц с фасадната народна власт:
Обществото ни не знае всичко за действията на властта, само че знае задоволително - с цел да се потресе, разгневи, активизира и изиска смяната.

Но макар че знае задоволително, това не го кара нито да се замисли, нито да направи нещо. То е безусловно пасивно и смълчано към това, което знае!

Обществото ни не може както в късния соц да каже - не знаехме, че до такава степен са стигнали нещата! Не може да се оправдае, че от него са крили, че не е подозирало какво се случва в страната.

Напротив - то всичко вижда. Вижда корупцията; вижда гнета на локалните партийни вождчета, дерибеи, господари и сатрапи; вижда какво се прави в страната, вижда по какъв начин се ширят навсякъде и на всички равнища безсърдечни и некадърни админи, които плетат мрежи от протежета, родственици, съпартийци и свои хора; вижда, че страната не върви надобре и остава последна в Европа по всички положителни, и първа в Европа по всички отрицателни индикатори.

Вижда обществото ни безусловно задоволително, знае безусловно задоволително и без значение от това, пет пари не дава за протичащото се.

Абсурден абсурд! Това е ненормално, анормално държание. То не се връзва с никаква логичност, то не се базира на никакви правила. То не е снишаване, не е изчакване, не е колебливост, не е даже боязън.

То е равнодушие - безусловно, тотално, всеобщо, всеобщо.

Безразличие към това, което се случва, равнодушие към това, което ще се случи.

Тежка и доста мъчно лечима, в случай че не е към този момент нелечима болест, разказана от науката - патологична форма на обществена аномия, анемия, особеност и незаинтересованост...

Коментарът на Николай Слатински е от " Facebook ". Заглавието е на редакцията