Куполът на Пантеона в в Рим е най-големият в света от неармиран бетон
Пантеонът (на италиански: Pantheon ) е най-старият непокътнат древноримски храм в Рим, отдаден на всички богове. Понастоящем е католически храм, отдаден на Богородица и вси светии (Basilica collegiata di Santa Maria ad Martyres). Пантеонът се намира в историческия център на Рим, на площада Пиаца каузи Ротонда (Piazza della Rotonda). Пантеонът е измежду най-големите инженерни постижения на античността, достигнали до наши дни и един от знаците на италианската столица.
Пантеонът е издигнат през 118-126 г.сл. Хр. по време на ръководството на император Адриан, управлявал от 117 година да 138 година. Той е един от така наречен "Петима положителни императори " от Нерво-Антониновата династия. Неговото твърдо и хуманно ръководство е значимо за Римската страна, както заради мира и окончателния отвод от завоевателна външна политика, по този начин и поради продължаващият стопански напредък на градовете в империята. Адриан имал извънредно обучение и просвета, бил прочут като странник и строител, а също по този начин той бил изявен поддръжник и познавач на изкуствата.
Предполага се, че строителните работи са се ръководели от архитекта Аполидор Дамаски.
Римският Пантеон е повдигнат като храм на деветте божества на седемте планети от формалната вяра в Древния Рим.
На 13 май 609 година византийският император Фока подарява храма на папа Бонифации ІV и езическият храм е осветлен като християнска черква, отдадена на Богородица и християнските мъченици (Santa Maria ad Martires). Денят 13 май стартира да се отбелязва като празник на вси светии. В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на вси светии едно от шапките на катедралата Свети Петър и реалокира празнуването на деня на вси светии на 1 ноември.
От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона стартират да погребват видни персони. Днес Римският мавзолей към момента се употребява като черква, като в него постоянно се организират религиозни меси при специфични празници.
Пантеонът е ротонда (кръгла църква) с правоъгълен портик на север. Най-известната в света ротонда е църквата Възкресение Христово над хипотетичния Божи гроб в Йерусалим, а в България е ротондата Свети Георги в центъра на София (зад Президентството).
Сградата е дълга 84 м, необятна е 58 м, а оптималната й височина е 58 метра. Куполът на Пантеона в продължение на епохи е най-големият в света, а и до през днешния ден остава най-големият купол в света от неармиран бетон. Неговият вътрешен диаметър на височина и широчина е идентичен - 43.3 м, т.е. вътре в него може да се вмести сфера с такива размери. За облекчение на тежестта на купола, дебелината на стените понижава във височина - от 6.4 м при основата до 1.2 м в горната част.
На върха на купола има кръговиден отвор с диаметър 8.92 м, наименуван " окулус ", известен и като " Окото на Пантеона ". Освен че служи за понижаване на тежестта на купола, дружно с вратата се употребява за осветяване и вентилация на постройката. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се води от построена под пода дренажна система.
В абсидата на основния олтар се намира копие на византийска икона на Богородица, оригиналът на която понастоящем се пази във Ватикана.
В Пантеона се намират гробниците на италианските крале Виктор Емануил ІІ и на неговия наследник Умберто І, и на кралица Маргарита Савойска. В храма са заровени също художника Рафаело, архитекта Балдасаре Перуци и музиканта Арканжело Корели (цигулар и композитор, учредител на италианската цигулкова школа).
Обелискът на Пиаца каузи Ротонда
На площад "Ротонда " пред Пантеона има шадраван измежду който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е. Обелискът е висок 6.34 м, и дружно с фонтана и постамента доближава височина 14.52 метра. Първоначално обелиска се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето при ръководството на император Домициан е пренесен и подложен пред храма на Изида и Серапис на Марсово поле. До 1373 година обелискът се намира на площад Сан Макуто, само че през 1711 година по разпореждане на папа Климент XI е подложен пред Пантеона.
Пантеонът е издигнат през 118-126 г.сл. Хр. по време на ръководството на император Адриан, управлявал от 117 година да 138 година. Той е един от така наречен "Петима положителни императори " от Нерво-Антониновата династия. Неговото твърдо и хуманно ръководство е значимо за Римската страна, както заради мира и окончателния отвод от завоевателна външна политика, по този начин и поради продължаващият стопански напредък на градовете в империята. Адриан имал извънредно обучение и просвета, бил прочут като странник и строител, а също по този начин той бил изявен поддръжник и познавач на изкуствата.
Предполага се, че строителните работи са се ръководели от архитекта Аполидор Дамаски.
Римският Пантеон е повдигнат като храм на деветте божества на седемте планети от формалната вяра в Древния Рим.
На 13 май 609 година византийският император Фока подарява храма на папа Бонифации ІV и езическият храм е осветлен като християнска черква, отдадена на Богородица и християнските мъченици (Santa Maria ad Martires). Денят 13 май стартира да се отбелязва като празник на вси светии. В средата на VIII век папа Григорий III освещава на 1 ноември в чест на вси светии едно от шапките на катедралата Свети Петър и реалокира празнуването на деня на вси светии на 1 ноември.
От епохата на Ренесанса насетне в Пантеона стартират да погребват видни персони. Днес Римският мавзолей към момента се употребява като черква, като в него постоянно се организират религиозни меси при специфични празници.
Пантеонът е ротонда (кръгла църква) с правоъгълен портик на север. Най-известната в света ротонда е църквата Възкресение Христово над хипотетичния Божи гроб в Йерусалим, а в България е ротондата Свети Георги в центъра на София (зад Президентството).
Сградата е дълга 84 м, необятна е 58 м, а оптималната й височина е 58 метра. Куполът на Пантеона в продължение на епохи е най-големият в света, а и до през днешния ден остава най-големият купол в света от неармиран бетон. Неговият вътрешен диаметър на височина и широчина е идентичен - 43.3 м, т.е. вътре в него може да се вмести сфера с такива размери. За облекчение на тежестта на купола, дебелината на стените понижава във височина - от 6.4 м при основата до 1.2 м в горната част.
На върха на купола има кръговиден отвор с диаметър 8.92 м, наименуван " окулус ", известен и като " Окото на Пантеона ". Освен че служи за понижаване на тежестта на купола, дружно с вратата се употребява за осветяване и вентилация на постройката. Пропадащата през отвора вода по време на дъжд се води от построена под пода дренажна система.
В абсидата на основния олтар се намира копие на византийска икона на Богородица, оригиналът на която понастоящем се пази във Ватикана.
В Пантеона се намират гробниците на италианските крале Виктор Емануил ІІ и на неговия наследник Умберто І, и на кралица Маргарита Савойска. В храма са заровени също художника Рафаело, архитекта Балдасаре Перуци и музиканта Арканжело Корели (цигулар и композитор, учредител на италианската цигулкова школа).
Обелискът на Пиаца каузи Ротонда
На площад "Ротонда " пред Пантеона има шадраван измежду който се издига обелиск от червен гранит на фараон Рамзес ІІ от VІІІ в. пр.н.е. Обелискът е висок 6.34 м, и дружно с фонтана и постамента доближава височина 14.52 метра. Първоначално обелиска се е намирал в Хелиополис в Египет, откъдето при ръководството на император Домициан е пренесен и подложен пред храма на Изида и Серапис на Марсово поле. До 1373 година обелискът се намира на площад Сан Макуто, само че през 1711 година по разпореждане на папа Климент XI е подложен пред Пантеона.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ