Доза Щастие“ – най-голямото предизвикателство за Валентина Каролева
Пандемията изненада всички и обърка доста проекти. Промени и тези на Валентина Каролева - актрисата, която изигра майка си, журналистката Весела Тотева, във кино лентата " Доза Щастие ".
Какво да чакаме от " Доза благополучие "
Падението и спасението на Весела Тотева - по най-въздействащия метод
След като преди към година самата тя става майка, по-голяма част от дните на Валентина минават вкъщи с типичното за този интервал от живота на всяка жена всекидневие.
И тъкмо, когато си споделя, че е време да разчупи матрицата на майчинството и да стартира да се социализира повече, идва и изключителното състояние. " Малко се потиснах. Казах си: О, не, отново ще съм затворена у дома, а таман бях решила, че ще излизаме... "
Естествено, не се дава и стартира да черпи ентусиазъм от обществените мрежи за тонус и физическа интензивност вкъщи. Така през месец май прави извършения всеки ден. " Предизвиках се да върша разнообразни тренировки, тъй като първите месеци с бебето нямах време за това. "
Валентина употребява всеки свободен миг за филми и сериали. Има абонамент за всички стрийминг платформи и се пробва да гледа всичко, което излезе - " изключително в случай че има и положителни мнения ".
Смята себе си за " тежък почитател на " Приятели ", тъй като и до ден сегашен сериалът ѝ се коства занимателен и забавен, нищо че знае някои от сезоните му наизуст. Ако ѝ се отвори опция, би изиграла Фийби, тъй като е героиня, с която просто можеш да направиш всичко.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Valentina Karoleva (@valentinakaroleva) на Май 18, 2020 в 11:22 PDT
Любим филм за Валентина си остава " Генезис " (2010 г.) с Леонардо ди Каприо. Гледала го е най-малко 10 пъти, и всякога открива все нови неща, тъй като харесва сходни сюжети - " за неща, които не се схващат, за неща, които могат да се случат ".
Ето за какво обичан сериал ѝ е и " Историята на прислужницата ", в който остава впечатлена и от сюжета, и от играта на Елизабет Мос.
Разбира се, харесва доста и български филми - " С деца на море " (1972 г.), " Дами канят " (1980 г.), " Куче в чекмедже " (1982 г.), " Оркестър без име " (1982 г.)... Все заглавия от време, което хем ѝ е близко, хем не го схваща изцяло, само че пък ѝ е забавно.
С по-новите български продукции Валентина признава, че има един главен проблем - не е съумяла да изгледа множеството, тъй като когато спрат да се прожектират по кината, става съвсем невероятно да ги гледаш по законен метод.
Затова и поддържа самодейността на HBO България и основаната от тях секция за български филми в платформата. В " Предложения от България " сега има 24 заглавия. Последното добавено е " Доза Щастие ".
Базиран на същинската история от книгата на Весела Тотева " Падение и избавление " (изд. Жанет-45, 13.90 лева.), " Доза Щастие " се развива през 90-те години на предишния век - време, което се оказва тъмно в доста аспекти; време, в което самата авторка минава от другата страна; време, в което щерка ѝ Валентина става очевидец на огромна част от показаното и във кино лентата.
А той е в действителност доста специфичен за Валентина. Първо, тъй като в него тя изиграва личната си майка. И второ - тъй като това е първата ѝ основна и по-значима роля във филм.
Участието в " Доза Щастие " я прави и извънредно щастлива, тъй като още от дребна е желала, в случай че в миналото има филм за живота на Весела Тотева, тя да е тази, която да изиграе ролята ѝ.
Коя беше най-трудна сцена от " Доза Щастие "?
Чисто прочувствено - последната. Тя е монолог, в който изкарвам всичко, през което съм минала през тези години. И ми беше доста мъчно, тъй като Яна (Яна Титова, режисьорът на кино лентата - бел. авт.) го беше написала в сюжета съвсем като в книгата. Тоест, безусловно споделях думите на майка ми.
Беше режисьорско решение на Яна мама да седи на първия ред (както който е гледал кино лентата, знае) и аз безусловно го споделях на нея и на младата актриса Мина Каукова, която играе мен като дребна.
Не знам по какъв начин да го опиша... Думите просто не желаеха да излязат. На гърлото ми стоеше една буца. Мисля, че всички се тормозиха в този ден, тъй като имах възприятието, че не мога да изкарам монолога, без да се задавя или разплача.
Чисто физически сложна ми беше сцената, в която се удрям с моя сътрудник във кино лентата Жоро (Димитър Николов). Трудно ѝ беше и на Яна да изкара от мен физическата битка, която искаше, тъй като в живота аз съм доста спретнат човек. Никога няма да ме видиш да викам, а когато съм ядосана, да си го изкарам физически на някого.
На какво се дължи триумфът на " Доза Щастие "?
Мисля, че той е доста сложен. Вероятно, хората, които нямат концепция за метода, по който е изработен, биха го гледали на кино или биха си го пуснали в някоя платформа - тъй като са прочели, че е по същинска история.
В следствие ще видят и какъв брой професионално е изработен. Целият екип бяхме като едно семейство. Всеки вършеше с обич работата си. Никой не го правеше, тъй като знаеше, че някакви милиони ще потекат по-късно. Буквално всеки работеше със сърце.
Коя е другата страна?
Фондацията " От другата страна " се трансформира в естествено продължение на това, което майка ми стартира да прави, откакто книгата ѝ излезе. Решихме да продължим делото ѝ, тъй като фондацията стана част от кино лентата.
Първата ни интензивност беше обвързвана с това да посетим разнообразни градове - да представим кино лентата, а след прожекцията да се срещаме с децата, родителите и учителите и да проведем полемика с тях, като постоянно тези диалози продължаваха два часа.
Мисията на фондация " От другата страна " е да осведоми обществото за самотния и трагичен свят на зависимостите. Да предотврати попадането в този циничен кръг, като приказва намерено по тематиката. Както и да окуражи хора, които имат подобен проблем или непосредствен с подобен проблем, да потърсят помощ, тъй като с поддръжка спасението е допустимо.
Светла Иванова, която е била подвластна и беше другарка на майка ми, е един от хората, които вземат участие в тези срещи с деца и подрастващи. Тя споделя от персоналния си опит, че битката не стопира, когато взимаш решението да се изчистиш. С това решение битката занапред стартира. Защото всеки божи ден се събуждаш с мисълта, че искаш да се върнеш към тези старите привички. И даже когато целия този сложен интервал мине, започваш да мислиш: А в случай че нещо стане и отключи нещо вътре в мен, и се върна отново там...
И с кино лентата, и с книгата демонстрираме, че всичко е допустимо, всеки може да излезе от другата страна. Но мисля, че нямаме нито силата, нито опита да помогнем на някой, който към този момент е нагазил. Затова концепцията и битката на фондацията е: предварителна защита и осведоменост за казуса със зависимостите и окуражаване на младите да не отиват от другата страна.
Ако можете да избирате, коя актриса бихте желали да изиграе ролята на майка ви в " Доза Щастие "?
Без да съм мислила по тематиката, ми идва Зоуи Кравиц, както и Шейлийн Удли от " Големите дребни неистини " на HBO. С играта си в сериала ме впечатлиха по друг метод. Бях ги гледала в, дано кажем, по-леки неща, а не в сериал, в който да развият героя си по подобен забавен метод.
По принцип незабавно се сещам за огромни имена, само че си мисля за възрастта и за това, че индивидът би трябвало да е млад.
Външният тип в " Доза Щастие " като цяло беше значим за мен. И от майка ми знам, че когато си подвластен, не ядеш и си слаб. Аз по принцип съм си слаба, само че ми беше значимо това да се вижда и във кино лентата. Затова и две-три седмици преди да снимаме, ядях половината на това, което по принцип бих. Може да не си е личало въобще, че съм отслабнала, само че на мен това ми помагаше да развия героинята.
Тоест, за роля сте подготвена да качите или свалите доста килограми?
Със сигурност. Разбира се, в случай че ролята си заслужава. Готова съм на всичко - да си отрежа косата, да съм гола глава, да съм дебела, слаба. При мен по принцип е проблем, че не мога да качвам килограми, а съм се опитвала. Но евентуално, в случай че е добър план, ще имат човек, който да ме научи по какъв начин да го направя (смее се - бел. авт.).
В университета в Лондон имах танцови класове и в един от тях учителката ми сподели: " Притеснявам, че си прекомерно слаба спрямо всички други девойки. Нали ядеш обикновено?... "
Тогава споделих, че си хапвам обикновено, само че ще се опитам да кача някой различен кг. Минах на диета за надебеляване, пиех протеинови шейкове, само че не стана. В последна сметка качих единствено кг.
Имате ли мечтана роля?
Освен тази на майка ми в " Доза Щастие ", не съм се замисляла. Може би някаква като в " Историята на прислужницата ", в сходен вид филм или сериал, в който се споделя за бъдещето.
Много обичам всевъзможен тип апокалиптични сюжети за края на света или за тоталната му смяна. Или за някакъв провал, който се е случил и са останали единствено 50 индивида. В подобен план бих играла на драго сърце.
Какво да чакаме от " Доза благополучие "
Падението и спасението на Весела Тотева - по най-въздействащия метод
След като преди към година самата тя става майка, по-голяма част от дните на Валентина минават вкъщи с типичното за този интервал от живота на всяка жена всекидневие.
И тъкмо, когато си споделя, че е време да разчупи матрицата на майчинството и да стартира да се социализира повече, идва и изключителното състояние. " Малко се потиснах. Казах си: О, не, отново ще съм затворена у дома, а таман бях решила, че ще излизаме... "
Естествено, не се дава и стартира да черпи ентусиазъм от обществените мрежи за тонус и физическа интензивност вкъщи. Така през месец май прави извършения всеки ден. " Предизвиках се да върша разнообразни тренировки, тъй като първите месеци с бебето нямах време за това. "
Валентина употребява всеки свободен миг за филми и сериали. Има абонамент за всички стрийминг платформи и се пробва да гледа всичко, което излезе - " изключително в случай че има и положителни мнения ".
Смята себе си за " тежък почитател на " Приятели ", тъй като и до ден сегашен сериалът ѝ се коства занимателен и забавен, нищо че знае някои от сезоните му наизуст. Ако ѝ се отвори опция, би изиграла Фийби, тъй като е героиня, с която просто можеш да направиш всичко.
Вижте тази обява в Instagram. Публикация, споделена от Valentina Karoleva (@valentinakaroleva) на Май 18, 2020 в 11:22 PDT
Любим филм за Валентина си остава " Генезис " (2010 г.) с Леонардо ди Каприо. Гледала го е най-малко 10 пъти, и всякога открива все нови неща, тъй като харесва сходни сюжети - " за неща, които не се схващат, за неща, които могат да се случат ".
Ето за какво обичан сериал ѝ е и " Историята на прислужницата ", в който остава впечатлена и от сюжета, и от играта на Елизабет Мос.
Разбира се, харесва доста и български филми - " С деца на море " (1972 г.), " Дами канят " (1980 г.), " Куче в чекмедже " (1982 г.), " Оркестър без име " (1982 г.)... Все заглавия от време, което хем ѝ е близко, хем не го схваща изцяло, само че пък ѝ е забавно.
С по-новите български продукции Валентина признава, че има един главен проблем - не е съумяла да изгледа множеството, тъй като когато спрат да се прожектират по кината, става съвсем невероятно да ги гледаш по законен метод.
Затова и поддържа самодейността на HBO България и основаната от тях секция за български филми в платформата. В " Предложения от България " сега има 24 заглавия. Последното добавено е " Доза Щастие ".
Базиран на същинската история от книгата на Весела Тотева " Падение и избавление " (изд. Жанет-45, 13.90 лева.), " Доза Щастие " се развива през 90-те години на предишния век - време, което се оказва тъмно в доста аспекти; време, в което самата авторка минава от другата страна; време, в което щерка ѝ Валентина става очевидец на огромна част от показаното и във кино лентата.
А той е в действителност доста специфичен за Валентина. Първо, тъй като в него тя изиграва личната си майка. И второ - тъй като това е първата ѝ основна и по-значима роля във филм.
Участието в " Доза Щастие " я прави и извънредно щастлива, тъй като още от дребна е желала, в случай че в миналото има филм за живота на Весела Тотева, тя да е тази, която да изиграе ролята ѝ.
Коя беше най-трудна сцена от " Доза Щастие "?
Чисто прочувствено - последната. Тя е монолог, в който изкарвам всичко, през което съм минала през тези години. И ми беше доста мъчно, тъй като Яна (Яна Титова, режисьорът на кино лентата - бел. авт.) го беше написала в сюжета съвсем като в книгата. Тоест, безусловно споделях думите на майка ми.
Беше режисьорско решение на Яна мама да седи на първия ред (както който е гледал кино лентата, знае) и аз безусловно го споделях на нея и на младата актриса Мина Каукова, която играе мен като дребна.
Не знам по какъв начин да го опиша... Думите просто не желаеха да излязат. На гърлото ми стоеше една буца. Мисля, че всички се тормозиха в този ден, тъй като имах възприятието, че не мога да изкарам монолога, без да се задавя или разплача.
Чисто физически сложна ми беше сцената, в която се удрям с моя сътрудник във кино лентата Жоро (Димитър Николов). Трудно ѝ беше и на Яна да изкара от мен физическата битка, която искаше, тъй като в живота аз съм доста спретнат човек. Никога няма да ме видиш да викам, а когато съм ядосана, да си го изкарам физически на някого.
На какво се дължи триумфът на " Доза Щастие "?
Мисля, че той е доста сложен. Вероятно, хората, които нямат концепция за метода, по който е изработен, биха го гледали на кино или биха си го пуснали в някоя платформа - тъй като са прочели, че е по същинска история.
В следствие ще видят и какъв брой професионално е изработен. Целият екип бяхме като едно семейство. Всеки вършеше с обич работата си. Никой не го правеше, тъй като знаеше, че някакви милиони ще потекат по-късно. Буквално всеки работеше със сърце.
Коя е другата страна?
Фондацията " От другата страна " се трансформира в естествено продължение на това, което майка ми стартира да прави, откакто книгата ѝ излезе. Решихме да продължим делото ѝ, тъй като фондацията стана част от кино лентата.
Първата ни интензивност беше обвързвана с това да посетим разнообразни градове - да представим кино лентата, а след прожекцията да се срещаме с децата, родителите и учителите и да проведем полемика с тях, като постоянно тези диалози продължаваха два часа.
Мисията на фондация " От другата страна " е да осведоми обществото за самотния и трагичен свят на зависимостите. Да предотврати попадането в този циничен кръг, като приказва намерено по тематиката. Както и да окуражи хора, които имат подобен проблем или непосредствен с подобен проблем, да потърсят помощ, тъй като с поддръжка спасението е допустимо.
Светла Иванова, която е била подвластна и беше другарка на майка ми, е един от хората, които вземат участие в тези срещи с деца и подрастващи. Тя споделя от персоналния си опит, че битката не стопира, когато взимаш решението да се изчистиш. С това решение битката занапред стартира. Защото всеки божи ден се събуждаш с мисълта, че искаш да се върнеш към тези старите привички. И даже когато целия този сложен интервал мине, започваш да мислиш: А в случай че нещо стане и отключи нещо вътре в мен, и се върна отново там...
И с кино лентата, и с книгата демонстрираме, че всичко е допустимо, всеки може да излезе от другата страна. Но мисля, че нямаме нито силата, нито опита да помогнем на някой, който към този момент е нагазил. Затова концепцията и битката на фондацията е: предварителна защита и осведоменост за казуса със зависимостите и окуражаване на младите да не отиват от другата страна.
Ако можете да избирате, коя актриса бихте желали да изиграе ролята на майка ви в " Доза Щастие "?
Без да съм мислила по тематиката, ми идва Зоуи Кравиц, както и Шейлийн Удли от " Големите дребни неистини " на HBO. С играта си в сериала ме впечатлиха по друг метод. Бях ги гледала в, дано кажем, по-леки неща, а не в сериал, в който да развият героя си по подобен забавен метод.
По принцип незабавно се сещам за огромни имена, само че си мисля за възрастта и за това, че индивидът би трябвало да е млад.
Външният тип в " Доза Щастие " като цяло беше значим за мен. И от майка ми знам, че когато си подвластен, не ядеш и си слаб. Аз по принцип съм си слаба, само че ми беше значимо това да се вижда и във кино лентата. Затова и две-три седмици преди да снимаме, ядях половината на това, което по принцип бих. Може да не си е личало въобще, че съм отслабнала, само че на мен това ми помагаше да развия героинята.
Тоест, за роля сте подготвена да качите или свалите доста килограми?
Със сигурност. Разбира се, в случай че ролята си заслужава. Готова съм на всичко - да си отрежа косата, да съм гола глава, да съм дебела, слаба. При мен по принцип е проблем, че не мога да качвам килограми, а съм се опитвала. Но евентуално, в случай че е добър план, ще имат човек, който да ме научи по какъв начин да го направя (смее се - бел. авт.).
В университета в Лондон имах танцови класове и в един от тях учителката ми сподели: " Притеснявам, че си прекомерно слаба спрямо всички други девойки. Нали ядеш обикновено?... "
Тогава споделих, че си хапвам обикновено, само че ще се опитам да кача някой различен кг. Минах на диета за надебеляване, пиех протеинови шейкове, само че не стана. В последна сметка качих единствено кг.
Имате ли мечтана роля?
Освен тази на майка ми в " Доза Щастие ", не съм се замисляла. Може би някаква като в " Историята на прислужницата ", в сходен вид филм или сериал, в който се споделя за бъдещето.
Много обичам всевъзможен тип апокалиптични сюжети за края на света или за тоталната му смяна. Или за някакъв провал, който се е случил и са останали единствено 50 индивида. В подобен план бих играла на драго сърце.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ