Урок по история: Знаете ли кой е най-големият паметник на Левски у нас?
Паметникът на Васил Левски в Ловеч е открит на 27 май 1965г. и е най-големият и величествен монумент на Васил Левски построен досега. Един от знаците на града и е част от герба му в продължение на съвсем половин век. Намира се в Архитектурно-историческия резерват „ Вароша “. 
През пролетта на 1959 година началника на отдел „ Просвета и просвета “ на Градския национален съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния национален съвет предложение „ За изграждане на монумент на Васил Левски в гр. Ловеч “. Мотивът е „ Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му активност и най-вече от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „ Вароша “ и „ Дръстене “ са свързани с активността на Васил Левски, само че подобаващ монумент за увековечаване на неговата активност няма “. В предлагането е избрана площадката за построяването на паметника „ До историческата цитадела „ Хисаря “, която разделя „ Вароша “ и „ Дръстене “… и ги свързва с къщата-музей „ Васил Левски “. Там е и мястото, където великият българин в късни доби постоянно е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при локални люде.
На 25 април 1959 година ИК на Общински народен съвет в Ловеч приема предлагането и взема решение № 57 за изграждане на монумента. Създадена е десетчленна комисия ръководена от Никола Пелов ръководител на ИК на Общински народен съвет. Обявен е конкурс за план на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 година като всички препоръчани планове са отхвърлени. След 10 дни ИК на Общински народен съвет взема решение проектирането и осъществяването на паметника да се разпореди на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният план е признат. На пет метров фундамент, извисява растеж скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Фундаментът е от гранит, а фигурата – от бронз. Под фигурата с месингови букви е изписано „ Васил Левски (1837-1873). Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя-губя единствено мене си “.
Понеже по това време към момента е властвала направената десетина години по-рано мистификация от Вълко Червенков, че Левски е селски водач, е решено бронзовият Левски да бъде изваян със селски облекла и с цървули. Но при откриването на паметника на 27.05.1965, сменилия Вълко Червенков Тодор Живков излиза с тезата, че Левски е лидер, благодарение на интелигенцията, и на работническата класа.
Към 15 ноември 1963 година в бронзолеярната на Съюза на българските художници е приключено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части и стартира монтирането й.Построен в непосредствена непосредственост до руините на средновековната цитадела „ Хисаря “, паметникът е израз на почитание от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безгранично честния човек, отдал всичко за националното дело. За да се стигне до него би трябвало да се изкачат 233 стъпала.
И до през днешния ден броди една любопитна градска легенда обвързвана с облика на най-големия монумент на Апостола у нас, преди той да бъде публично открит от Тодор Живков. Според нея Левски в началото е бил изваян с протегната ръка, сочеща яростно към Ловеч. Троянчани пуснали слуха, че неизречените думи на Апостола били „ Вие ме предадохте!” Разтревожените, ловчалии взели ограничения издигнатият монумент да не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи и за една нощ трансформират паметника като му смъкват ръката. Дали това са същински обстоятелства или откровени измислици единствено по-възрастните поданици на града могат да кажат. Легендата отразява и вярата във всемогъщието на тогавашната комунистическа власт – тя може за една нощ да преработи историческите паметници така, както й са удобни.
Паметникът на Васил Левски е открит тържествено на 27 май 1965 година с присъединяване на огромно голям брой жители и публични лица. След вълнуващо празненство със слова и приветствия, лентата е прерязана от Първия секретар на Централния комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Министерския съвет Тодор Живков. Той поздравява жителите на Ловеч с извънредно патриотично слово по мотива. Тодор Живков приказва за обаятелния облик на гениалния уредник на националноосвободителното придвижване:
„ Ще минат десетки и стотици години, само че името и делото на Васил Левски ще пребъдат във вековете. В битката с отоманското петвековно турско иго нашият народ издигна свои вождове. Но като ярки звезди блестят имената на Васил Левски и Христо Ботев, тъй като те гледаха с десетилетия напред, виждаха с пределна изясненост битките и развиването на своя народ. Свързан кръвно с народа, израсъл от самия народ – акцентира Тодор Живков, – Васил Левски е талантлив уредник, тъй като се зае и сътвори мрежа от революционни комитети, които разчитаха основно на личните си сили за освобождението на България. Заслуга на Апостола е и това, че той водеше битката срещу всички потисници – турските аги, пашите и българските чорбаджии, защитаваше равноправието сред трудовите хора от всички националности.Тези му качества на огромен уредник, съчетани с геройство, безрезервност и безпределна честност към великото освободително дело, го направиха знаме на борците срещу фашизма и капитализма. Неговото име и имената на плеяда смели организатори-революционери въодушевяват и през днешния ден трудещите се в битката за създаване на социалистическото общество. “ /Откъс от просторен репортаж за събитието на тогавашния областен вестник „ Заря на комунизма “/.
Събитията при откриването на паметника необятно са отразени от Българска телеграфна агенция, БНР, кинохрониката, централните и локални вестници. През 1994 година месинговите букви са сменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 година паметника е осветлен по програмата „ Красива България “. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………….. Паметниците на Левски по света и у нас Десетки монументи в Азия, Европа, Северна и Южна Америка почитат паметта на Васил Левски. Според формалната статистика отвън България бюстове, барелефи и паметни плочи с лика на Апостола има в Аржентина, Белгия, Канада, Гърция, Кипър, Съединени американски щати, Франция, Япония, Куба, Украйна, Румъния, Молдова и Македония. Левски е българинът, който заслужава да бъде разгласен за историческия знак на страната ни, безапелационни са хората, градили монументите в чужбина. Зад граница
Извън България има 21 паметника на Дякона. Част от тях се намират в българските посолства, само че има и такива, които са сложени в централните паркове на градове, в учебни заведения, културни домове и хотели.
Последните два се намират надлежно в посолствата ни в Япония и Кипър. Тя бяха открити през 2012 година, надлежно на 10 април и 4 декември. Инициатор на слагането нормално са българските общества зад граница, както и фондация „ Васил Левски”. Кипърският монумент е на стойност 6000 евро, събрани от нашенците на острова.
Един от най-старите монументи на Левски се намира в Куба. Той е дело на български служащи, който съумяват да го вдигнат със лични сили в двора на завода, в който работят. Бронзовият бюст е открит през 1981 година на тържествена гала от Тодор Кузманов, който намира всичко нужно за паметника. В завода в Куба изливат челна плоча с надпис „ Който падне в пердах за независимост – той не умира” В провинция Сиенфуегос на остров Куба и до през днешния ден може да се види бронзовият бюст на Левски. Неговото създаване е дело на българските служащи там.
Според един от тях – Тодор Кузманов – когато заводът е предаден да се стопанисва на кубинската страна, се появили подозрения, че той към този момент няма да носи досегашното си име „ Васил Левски”. Така те се вземат решение да изградят монумент и го желаят от Людмила Живкова. Минава доста време, преди тя да изпрати дребен бюст на Апостола. Междувременно нашенците изливат и подвигат сами 500-килограмов паметник на хълма в центъра на предприятието. Любопитни обстоятелства за монументите у нас
135 паметника на Васил Левски са известни до момента у нас. Дори бе направена и карта, която демонстрира точното им местонахождение. Сред тях най-високият с обща височина 14 метра, а на самата фигура – 9 метра е, е в Ловеч. Най-малкият пък е статуя на Левски в цялостен растеж в учебното заведение във Вълчедръм – висока е към 1 метър.
Най-старият е паметникът на революционера на мястото на неговото обесване – в центъра на София. Именно столицата е градът с най-вече паметници на Апостола – 7. На второ място е Варна с 4, следвана от Враца с 3.
Източник: Soc.bg.
През пролетта на 1959 година началника на отдел „ Просвета и просвета “ на Градския национален съвет в Ловеч Геновева Сиркова, внася в Окръжния национален съвет предложение „ За изграждане на монумент на Васил Левски в гр. Ловеч “. Мотивът е „ Град Ловеч е столица на великия Апостол за революционната му активност и най-вече от времето си той е прекарвал в Ловеч. Кварталите „ Вароша “ и „ Дръстене “ са свързани с активността на Васил Левски, само че подобаващ монумент за увековечаване на неговата активност няма “. В предлагането е избрана площадката за построяването на паметника „ До историческата цитадела „ Хисаря “, която разделя „ Вароша “ и „ Дръстене “… и ги свързва с къщата-музей „ Васил Левски “. Там е и мястото, където великият българин в късни доби постоянно е минавал, отивайки към някоя от тайните си квартири при локални люде. На 25 април 1959 година ИК на Общински народен съвет в Ловеч приема предлагането и взема решение № 57 за изграждане на монумента. Създадена е десетчленна комисия ръководена от Никола Пелов ръководител на ИК на Общински народен съвет. Обявен е конкурс за план на паметника. Проведен е на 2 февруари 1960 година като всички препоръчани планове са отхвърлени. След 10 дни ИК на Общински народен съвет взема решение проектирането и осъществяването на паметника да се разпореди на колектив от скулпторите Георги Гергов, Илия Илиев, Иван Кесяков, Димитър Димитров и архитектите професор Александър Доросиев и Душко Романов. Представеният план е признат. На пет метров фундамент, извисява растеж скулптурно-архитектурен еднофигурен паматник на Васил Левски с височина 9 метра и тежина 10 тона. Общата височина на паметника е 14 метра. Фундаментът е от гранит, а фигурата – от бронз. Под фигурата с месингови букви е изписано „ Васил Левски (1837-1873). Ако печеля, спечелвам за цялостен народ, в случай че изгубя-губя единствено мене си “.
Понеже по това време към момента е властвала направената десетина години по-рано мистификация от Вълко Червенков, че Левски е селски водач, е решено бронзовият Левски да бъде изваян със селски облекла и с цървули. Но при откриването на паметника на 27.05.1965, сменилия Вълко Червенков Тодор Живков излиза с тезата, че Левски е лидер, благодарение на интелигенцията, и на работническата класа.
Към 15 ноември 1963 година в бронзолеярната на Съюза на българските художници е приключено отливането на фигурата на Васил Левски. Пренесена е в гр. Ловеч на части и стартира монтирането й.Построен в непосредствена непосредственост до руините на средновековната цитадела „ Хисаря “, паметникът е израз на почитание от признателните ловчанлии към революционера и будителя на народа, към безгранично честния човек, отдал всичко за националното дело. За да се стигне до него би трябвало да се изкачат 233 стъпала. И до през днешния ден броди една любопитна градска легенда обвързвана с облика на най-големия монумент на Апостола у нас, преди той да бъде публично открит от Тодор Живков. Според нея Левски в началото е бил изваян с протегната ръка, сочеща яростно към Ловеч. Троянчани пуснали слуха, че неизречените думи на Апостола били „ Вие ме предадохте!” Разтревожените, ловчалии взели ограничения издигнатият монумент да не ги тормози със смразяващи жестове и хулни думи и за една нощ трансформират паметника като му смъкват ръката. Дали това са същински обстоятелства или откровени измислици единствено по-възрастните поданици на града могат да кажат. Легендата отразява и вярата във всемогъщието на тогавашната комунистическа власт – тя може за една нощ да преработи историческите паметници така, както й са удобни.
Паметникът на Васил Левски е открит тържествено на 27 май 1965 година с присъединяване на огромно голям брой жители и публични лица. След вълнуващо празненство със слова и приветствия, лентата е прерязана от Първия секретар на Централния комитет на Българска комунистическа партия и ръководител на Министерския съвет Тодор Живков. Той поздравява жителите на Ловеч с извънредно патриотично слово по мотива. Тодор Живков приказва за обаятелния облик на гениалния уредник на националноосвободителното придвижване:
„ Ще минат десетки и стотици години, само че името и делото на Васил Левски ще пребъдат във вековете. В битката с отоманското петвековно турско иго нашият народ издигна свои вождове. Но като ярки звезди блестят имената на Васил Левски и Христо Ботев, тъй като те гледаха с десетилетия напред, виждаха с пределна изясненост битките и развиването на своя народ. Свързан кръвно с народа, израсъл от самия народ – акцентира Тодор Живков, – Васил Левски е талантлив уредник, тъй като се зае и сътвори мрежа от революционни комитети, които разчитаха основно на личните си сили за освобождението на България. Заслуга на Апостола е и това, че той водеше битката срещу всички потисници – турските аги, пашите и българските чорбаджии, защитаваше равноправието сред трудовите хора от всички националности.Тези му качества на огромен уредник, съчетани с геройство, безрезервност и безпределна честност към великото освободително дело, го направиха знаме на борците срещу фашизма и капитализма. Неговото име и имената на плеяда смели организатори-революционери въодушевяват и през днешния ден трудещите се в битката за създаване на социалистическото общество. “ /Откъс от просторен репортаж за събитието на тогавашния областен вестник „ Заря на комунизма “/.
Събитията при откриването на паметника необятно са отразени от Българска телеграфна агенция, БНР, кинохрониката, централните и локални вестници. През 1994 година месинговите букви са сменени от мраморна плоча със същият текст. На 21 декември 2005 година паметника е осветлен по програмата „ Красива България “. ……………………………………………………………………………………………………………………………………………….. Паметниците на Левски по света и у нас Десетки монументи в Азия, Европа, Северна и Южна Америка почитат паметта на Васил Левски. Според формалната статистика отвън България бюстове, барелефи и паметни плочи с лика на Апостола има в Аржентина, Белгия, Канада, Гърция, Кипър, Съединени американски щати, Франция, Япония, Куба, Украйна, Румъния, Молдова и Македония. Левски е българинът, който заслужава да бъде разгласен за историческия знак на страната ни, безапелационни са хората, градили монументите в чужбина. Зад граница
Извън България има 21 паметника на Дякона. Част от тях се намират в българските посолства, само че има и такива, които са сложени в централните паркове на градове, в учебни заведения, културни домове и хотели.
Последните два се намират надлежно в посолствата ни в Япония и Кипър. Тя бяха открити през 2012 година, надлежно на 10 април и 4 декември. Инициатор на слагането нормално са българските общества зад граница, както и фондация „ Васил Левски”. Кипърският монумент е на стойност 6000 евро, събрани от нашенците на острова.
Един от най-старите монументи на Левски се намира в Куба. Той е дело на български служащи, който съумяват да го вдигнат със лични сили в двора на завода, в който работят. Бронзовият бюст е открит през 1981 година на тържествена гала от Тодор Кузманов, който намира всичко нужно за паметника. В завода в Куба изливат челна плоча с надпис „ Който падне в пердах за независимост – той не умира” В провинция Сиенфуегос на остров Куба и до през днешния ден може да се види бронзовият бюст на Левски. Неговото създаване е дело на българските служащи там.
Според един от тях – Тодор Кузманов – когато заводът е предаден да се стопанисва на кубинската страна, се появили подозрения, че той към този момент няма да носи досегашното си име „ Васил Левски”. Така те се вземат решение да изградят монумент и го желаят от Людмила Живкова. Минава доста време, преди тя да изпрати дребен бюст на Апостола. Междувременно нашенците изливат и подвигат сами 500-килограмов паметник на хълма в центъра на предприятието. Любопитни обстоятелства за монументите у нас
135 паметника на Васил Левски са известни до момента у нас. Дори бе направена и карта, която демонстрира точното им местонахождение. Сред тях най-високият с обща височина 14 метра, а на самата фигура – 9 метра е, е в Ловеч. Най-малкият пък е статуя на Левски в цялостен растеж в учебното заведение във Вълчедръм – висока е към 1 метър.
Най-старият е паметникът на революционера на мястото на неговото обесване – в центъра на София. Именно столицата е градът с най-вече паметници на Апостола – 7. На второ място е Варна с 4, следвана от Враца с 3.
Източник: Soc.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ