Александър Йорданов: Янко Гочев е прав - с убийството на Левски, граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите
ПАМЕТ И ПОЧИТ: НЕРАЗБРАН И НЕПОСЛЕДВАН
Когато се завръщаме към личността и делото на Васил Левски, ние в действителност се завръщаме към истините за нашата национална орис, към националното себепознание, откриваме себе си и своята национална философия. Това изобретение е трагично. Защото нищо от това, което ни е завещал Апостола на свободата ние като народ не сме изпълнили. Не сме го последвали.
„ За отечеството работим байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, с удоволствие да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш другар “. Но къде и по кое време загубихме тази българска истина и за какво омразата сви гнездо в нашия български дом? Къде и в какво в интервала на комунистическия режим, да вземем за пример, можем да открием този завет на Левски. Нима комунистите обичаха тези, които им посочваха „ погрешката “?
Няма по-големи душмани на посмъртното съществуване на Васил Левски от българските комунисти. И белким през днешния ден, когато техните „ погрешки “ и слепите видяха, и глухите схванаха, те не дължат най-малко едно „ извинявайте “ на българския народ?
На днешния ден през 1873 година Левски увисва на бесилото. А е имало опция да бъде избавен. И тя е била в ръцете на съветския дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев, същият чието име през днешния ден носи централна улица в столицата ни, летище от което към момента изхвърчат съветски самолети и българско село. До тнего стига молбата за помощ на доктор Рашко Петров, който познава Дякона от общото им дело в Първа българска легия на Георги С. Раковски, препратена му от съветския вицеконсул в Пловдив – известния български просветник Найден Геров.
Посланик Игнатиев обаче изрично не разрешава на своя зависещ да се намесва и забърква в „ тази история “. Но видно от неговата преписка взе участие в „ тихата дипломация “ към процеса в София. Това излиза наяве от негов отчет от 25 януари 1873 година до министъра на външните работи и държавен канцлер княз Александър Горчаков, в който българомразецът Игнатиев дефинира като „ приемливо решение “ очертаващите се присъди по така наречен Софийско заговорничене. Според него „ щастливият излаз “ от „ Софийската спекулация “ се дължи на „ умереността на Великия везир, който този път наподобява е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ “.
Но какви ще да са били съветските препоръки по „ Софийското заговорничене “, откакто на бесилото увисва най-достойният наследник на България? „ Щастливата “ развръзка, съгласно Игнатиев, очевидно значи бесило за Апостола на българската независимост. Бесило, тъй като той е уредник и идеолог на българската националната гражданска война за избавление, само че...със лични сили, без съветско присъединяване.
Затова и историкът Янко Гочев вярно отбелязва, че „ с убийството на Левски граф Н. Игнатиев реализира значима предпочитана цел на съветската имперска политика на Балканите – възвръщане на контрола над българското освободително придвижване. Конфликтът сред независима българска гражданска война и гражданска война, подвластна и вписваща се в дейности на външни сили най-много Сърбия и Русия, е решен в интерес на втората наклонност от съветския дипломат граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев потвърждава на процедура на българските революционери, че техните независими революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно придвижване би трябвало да обслужва задачите и ползите на Русия, а не назад “.
За Васил Левски революцията не е самоцел. И освобождението има смисъл, в случай че е общонародно дело, а не подарък, за който постоянно ще се изисква „ признателност “. Революцията и освобождението са единствено средства за създаване на постоянна, демократична и обичана от народа страна. Затова и същинските следовници на Апостола на свободата в свободна България не са рушителите на нашата страна, които прокарват непознатите съветски, а по-късно и руски ползи, а строителите на модерна България, както ги назовава Симеон Радев – личностите, които одобряват Търновската конституция и поставят основите на националната ни самостоятелност.
Идеята на Левски за освобождението ни като „ дело българско “ е радикална и смела. Той знае, че този, който ни „ освободи “, сигурно по-късно ще ни „ пороби “. Тази му мисъл най-добре предава летописецът Захарий Стоянов. Васил Левски построява мрежа от революционни комитети, тъй като е уверен, че ние, българите, би трябвало сами да се освободим. Ако е чакал Руската империя да ни „ освободи “, по-скоро би управлявал революционната организация от някоя Гюргевска или Букурещка кръчма. И там би дочакал височайшото решение на съветския император. Но тогава той не би бил нашият Апостол.
В писмовното му завещание няма нито един ред, който да загатва даже, че е бил русофил. Нито един. Ако го имаше, то още по комунистическо време той щеше да бъде показан и развяван като висшо доказателство за нуждата от българо-руска „ дружба “ – от „ епохи за епохи “. Но няма подобен ред. Няма и съвременник на Апостола, който да му приписва русофилски възгледи. Защото като идеолог на националната гражданска война Васил Левски чудесно е разбирал, че империите в никакъв случай не освобождават. Те единствено „ поробват “. Те по тази причина и са станали империи. Без подчиняване империя не се става.
В издадената през 1883 година от Захарий Стоянов биография на Васил Левски – („ Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му “) на стр. 81 четем: „ Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме почтени да имаме и независимост. А който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго “.
Така Захарий Стоянов е схванал мислите на Левски за освобождението. Това е и сърцевината на българската националноосвободителна концепция. Дали той е записал тъкмо думите на Апостола? Не би трябвало да се съмняваме, тъй като знаем, че Васил Левски е демократ,който изповядва републикански хрумвания. Което значи, че е съперник на всяка тиранска политическа система. Срещу турската води война, а от съветската ни брани. Особено ядосан е, когато схваща, че в " делото " се вграждат и съветски шпиони. И е оставил предизвестие. В писмо от април 1871 година до войводата Филип Тотю Апостола възразява на всеки опит да се умолява съветския император за помощ и припомня, че този император " техните републиканци гони и санкционира до гибел ".
И отново в същото писмо предизвестява, че " българите в случай че беха са повлекли след четите, щеха да принесат изгода на съветският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-хубавите си юнаци, на кои в ръцете стои българската независимост, отново тогава дано отсвирюва България, чак до един век йоще. " И прибавя: " С факт имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал да работа без да знам в 69-то предложен – единият от одеските българи за добър асистент на българите, пък не излезе по този начин! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го със сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и отново не знаем да духаме?? ". Изгорени сме и до през днешния ден.
Българското избавление не идва по този начин, както го мечтае Васил Левски. Идва то облечено в непознати мундири, проникнато от непознати имперски упоритости. Чрез него си отива една империя от българския живот, с цел да се настани нова на „ освободеното “ от нея място. Затова и паметта на Апостола на българската независимост бе поругавана неведнъж – с опитите за русофилски преврати, с политика, ориентирана против българското Съединение и Обединение, с окупацията на страната ни за близо половин век от руската империя на злото. Тогава у нас бе пренесена и наложена непозната на народа ни политическа, икономическа и просветителна система. Направен бе опит и за жалост сполучлив да му бъде заменен " чипа ". Изхвърлени бяха заветите на Левски и бяха сменени с простотиите на Ленин, Сталин, Димитров и Живков.
Отвратително е, че към момента у нас има политически организации и цивилен организации, на каишка и хранилка на Кремъл, които мърсят името на Левски, тъй като го употребяват за проруска и антибългарска агитация, против нашия народен интерес, който също е дефиниран от Апостола: " да бъдем равни с другите европейски нации ". Защото нации наспорил Господ и в Русия, само че не за тях приказва Левски.
Днес, 149 години след гибелта на Апстола на българската независимост, ние, българите, продължаваме да откриваме горчиви истини за себе си като народ. Продължаваме да не познаваме същински себе си. Дори историята си дълги години изучавахме съгласно канона, натрапен ни от окупаторите на България и техния обслужващ ги у нас личен състав, който прочее и през днешния ден ръководи. Затова ритуално ще поднасем и през днешния ден венци и цветя на паметниците на Левски в цялата страна и нека да се запитаме за какво те са по-ниски от паметниците на окупаторите ни. Ще поднесем венци и цветя, само че ще продължим да не разбираме същинския смисъл на неговото дело. Защото Васил Левски сплотява, а не разделя, свързва и основава националната ни заварка, а не прахосва националните старания по непознати мечти и непознати кроежи.
Какво ли му е било на душата, когато е вървял към бесилото! За какво е мислил, защо е молил Бога? Нека не бързаме с отговор! И да помълчим! Защото Васил Левски е от тези персони в историята, които постановат безмълвие.
Когато се завръщаме към личността и делото на Васил Левски, ние в действителност се завръщаме към истините за нашата национална орис, към националното себепознание, откриваме себе си и своята национална философия. Това изобретение е трагично. Защото нищо от това, което ни е завещал Апостола на свободата ние като народ не сме изпълнили. Не сме го последвали.
„ За отечеството работим байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се изправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, с удоволствие да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш другар “. Но къде и по кое време загубихме тази българска истина и за какво омразата сви гнездо в нашия български дом? Къде и в какво в интервала на комунистическия режим, да вземем за пример, можем да открием този завет на Левски. Нима комунистите обичаха тези, които им посочваха „ погрешката “?
Няма по-големи душмани на посмъртното съществуване на Васил Левски от българските комунисти. И белким през днешния ден, когато техните „ погрешки “ и слепите видяха, и глухите схванаха, те не дължат най-малко едно „ извинявайте “ на българския народ?
На днешния ден през 1873 година Левски увисва на бесилото. А е имало опция да бъде избавен. И тя е била в ръцете на съветския дипломат в Цариград граф Николай Игнатиев, същият чието име през днешния ден носи централна улица в столицата ни, летище от което към момента изхвърчат съветски самолети и българско село. До тнего стига молбата за помощ на доктор Рашко Петров, който познава Дякона от общото им дело в Първа българска легия на Георги С. Раковски, препратена му от съветския вицеконсул в Пловдив – известния български просветник Найден Геров.
Посланик Игнатиев обаче изрично не разрешава на своя зависещ да се намесва и забърква в „ тази история “. Но видно от неговата преписка взе участие в „ тихата дипломация “ към процеса в София. Това излиза наяве от негов отчет от 25 януари 1873 година до министъра на външните работи и държавен канцлер княз Александър Горчаков, в който българомразецът Игнатиев дефинира като „ приемливо решение “ очертаващите се присъди по така наречен Софийско заговорничене. Според него „ щастливият излаз “ от „ Софийската спекулация “ се дължи на „ умереността на Великия везир, който този път наподобява е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ “.
Но какви ще да са били съветските препоръки по „ Софийското заговорничене “, откакто на бесилото увисва най-достойният наследник на България? „ Щастливата “ развръзка, съгласно Игнатиев, очевидно значи бесило за Апостола на българската независимост. Бесило, тъй като той е уредник и идеолог на българската националната гражданска война за избавление, само че...със лични сили, без съветско присъединяване.
Затова и историкът Янко Гочев вярно отбелязва, че „ с убийството на Левски граф Н. Игнатиев реализира значима предпочитана цел на съветската имперска политика на Балканите – възвръщане на контрола над българското освободително придвижване. Конфликтът сред независима българска гражданска война и гражданска война, подвластна и вписваща се в дейности на външни сили най-много Сърбия и Русия, е решен в интерес на втората наклонност от съветския дипломат граф Н. Игнатиев. С убийството на Левски граф Н. Игнатиев потвърждава на процедура на българските революционери, че техните независими революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно придвижване би трябвало да обслужва задачите и ползите на Русия, а не назад “.
За Васил Левски революцията не е самоцел. И освобождението има смисъл, в случай че е общонародно дело, а не подарък, за който постоянно ще се изисква „ признателност “. Революцията и освобождението са единствено средства за създаване на постоянна, демократична и обичана от народа страна. Затова и същинските следовници на Апостола на свободата в свободна България не са рушителите на нашата страна, които прокарват непознатите съветски, а по-късно и руски ползи, а строителите на модерна България, както ги назовава Симеон Радев – личностите, които одобряват Търновската конституция и поставят основите на националната ни самостоятелност.
Идеята на Левски за освобождението ни като „ дело българско “ е радикална и смела. Той знае, че този, който ни „ освободи “, сигурно по-късно ще ни „ пороби “. Тази му мисъл най-добре предава летописецът Захарий Стоянов. Васил Левски построява мрежа от революционни комитети, тъй като е уверен, че ние, българите, би трябвало сами да се освободим. Ако е чакал Руската империя да ни „ освободи “, по-скоро би управлявал революционната организация от някоя Гюргевска или Букурещка кръчма. И там би дочакал височайшото решение на съветския император. Но тогава той не би бил нашият Апостол.
В писмовното му завещание няма нито един ред, който да загатва даже, че е бил русофил. Нито един. Ако го имаше, то още по комунистическо време той щеше да бъде показан и развяван като висшо доказателство за нуждата от българо-руска „ дружба “ – от „ епохи за епохи “. Но няма подобен ред. Няма и съвременник на Апостола, който да му приписва русофилски възгледи. Защото като идеолог на националната гражданска война Васил Левски чудесно е разбирал, че империите в никакъв случай не освобождават. Те единствено „ поробват “. Те по тази причина и са станали империи. Без подчиняване империя не се става.
В издадената през 1883 година от Захарий Стоянов биография на Васил Левски – („ Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му “) на стр. 81 четем: „ Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни сами да се освободим, то значи, че не сме почтени да имаме и независимост. А който ни освободи, той ще направи това, с цел да ни подчини още веднъж в иго “.
Така Захарий Стоянов е схванал мислите на Левски за освобождението. Това е и сърцевината на българската националноосвободителна концепция. Дали той е записал тъкмо думите на Апостола? Не би трябвало да се съмняваме, тъй като знаем, че Васил Левски е демократ,който изповядва републикански хрумвания. Което значи, че е съперник на всяка тиранска политическа система. Срещу турската води война, а от съветската ни брани. Особено ядосан е, когато схваща, че в " делото " се вграждат и съветски шпиони. И е оставил предизвестие. В писмо от април 1871 година до войводата Филип Тотю Апостола възразява на всеки опит да се умолява съветския император за помощ и припомня, че този император " техните републиканци гони и санкционира до гибел ".
И отново в същото писмо предизвестява, че " българите в случай че беха са повлекли след четите, щеха да принесат изгода на съветският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-хубавите си юнаци, на кои в ръцете стои българската независимост, отново тогава дано отсвирюва България, чак до един век йоще. " И прибавя: " С факт имам да потвърдя, че с съветски сътрудници съм имал да работа без да знам в 69-то предложен – единият от одеските българи за добър асистент на българите, пък не излезе по този начин! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го със сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и отново не знаем да духаме?? ". Изгорени сме и до през днешния ден.
Българското избавление не идва по този начин, както го мечтае Васил Левски. Идва то облечено в непознати мундири, проникнато от непознати имперски упоритости. Чрез него си отива една империя от българския живот, с цел да се настани нова на „ освободеното “ от нея място. Затова и паметта на Апостола на българската независимост бе поругавана неведнъж – с опитите за русофилски преврати, с политика, ориентирана против българското Съединение и Обединение, с окупацията на страната ни за близо половин век от руската империя на злото. Тогава у нас бе пренесена и наложена непозната на народа ни политическа, икономическа и просветителна система. Направен бе опит и за жалост сполучлив да му бъде заменен " чипа ". Изхвърлени бяха заветите на Левски и бяха сменени с простотиите на Ленин, Сталин, Димитров и Живков.
Отвратително е, че към момента у нас има политически организации и цивилен организации, на каишка и хранилка на Кремъл, които мърсят името на Левски, тъй като го употребяват за проруска и антибългарска агитация, против нашия народен интерес, който също е дефиниран от Апостола: " да бъдем равни с другите европейски нации ". Защото нации наспорил Господ и в Русия, само че не за тях приказва Левски.
Днес, 149 години след гибелта на Апстола на българската независимост, ние, българите, продължаваме да откриваме горчиви истини за себе си като народ. Продължаваме да не познаваме същински себе си. Дори историята си дълги години изучавахме съгласно канона, натрапен ни от окупаторите на България и техния обслужващ ги у нас личен състав, който прочее и през днешния ден ръководи. Затова ритуално ще поднасем и през днешния ден венци и цветя на паметниците на Левски в цялата страна и нека да се запитаме за какво те са по-ниски от паметниците на окупаторите ни. Ще поднесем венци и цветя, само че ще продължим да не разбираме същинския смисъл на неговото дело. Защото Васил Левски сплотява, а не разделя, свързва и основава националната ни заварка, а не прахосва националните старания по непознати мечти и непознати кроежи.
Какво ли му е било на душата, когато е вървял към бесилото! За какво е мислил, защо е молил Бога? Нека не бързаме с отговор! И да помълчим! Защото Васил Левски е от тези персони в историята, които постановат безмълвие.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ