Памела Андерсън - плеймейтката на Playboy и телевизионна звезда, която

Памела Андерсън - плеймейтката на Playboy и телевизионна звезда, която се трансформира в един от най-известните секссимволи на всички времена - написа книга за себе си. Идеята за това беше на двамата ѝ синове.

Андерсън е минала през доста неща, в това число полово принуждение, почнало в ранна детска възраст. И още през цялото време даде ясно да се разбере, че ще има цялостен надзор при писането на записките си - т.е. ще ги напише сама.

" Не желая публицист, не желая помощник. Имам потребност единствено от страховит редактор. И тъкмо това се случи. Аз написах всяка дума ", споделя тя.

В изявление за Айлса Чанг от NPR Андерсън споделя за процеса на писане на книгата и за това по какъв начин е приела сексуалността си като метод да си върне властта в живота. Интервюто е редактирано за по-голяма дължина и изясненост.

Тормоз от детегледачката си, когато е била дребна

" Оттогава се усещах като пандизчия на детството си. Бях в действителност объркана и знаех, че това е обвързвано с тялото ми. Просто бях мъчително срамежлива, което ми действаше парализиращо. Беше толкоз извънредно възприятие. И когато стигнах до Лос Анджелис, когато се насилих да направя този самоуверен избор, това беше избор на живот или гибел за мен. Наистина имах възприятието, че върша нещо, което да преодолея и да си върна силата. И го направих с възмездие. "



Приемане на сексуалността си като форма на овластяване

" Аз съм романтичка и обичам приказките. Романтиката не можеше да бъде просто двама естествени хора, седнали на дивана и четящи дружно. За мен това трябваше да е моят рицар в блестящи доспехи. Томи (Лий) и аз просто имахме това доста диво, сантиментално време дружно.
Така си представях, че би трябвало да наподобява една същинска любовна връзка, тъй като моите модели за подражателство бяха родителите ми, които, знаете, бяха алкохолици и злоупотребяваха – аз усещах, че не би трябвало да съм такава. Защото злоупотребата в живота се натрупва и се наслагва. Ставаше все по-трудно и по-трудно, и от ден на ден и повече се занимавах с въображението си и с това да изиграя даден персонаж, тъй като в действителност желаех да се откъсна от себе си. "  

Използване на съблазън за привличане на вниманието

" Започнах да си мисля, че всичко, което ме вкарва в обществото и светския живот, е нещо положително. Затова доста пъти се срещах със международни водачи, тъй като те желаеха да се видят с мен, да ме целунат по бузата или да ми дадат подпис. И желаех законите да бъдат изменени. Така че те постоянно бяха доста впечатлени, че знам защо се боря и получавам това, което желая. И по този начин съумях да реализира огромен триумф.



Бях привикнала с сходно държание, само че обществено хората започнаха да схващат какъв брой извънредно е това. И отново дублирам, аз не се сринах. Искам да кажа, че просто би трябвало да продължиш. Неуважението е оръжие на слабите.
И съумях да трансформира законите за животните. И това беше в действителност значимо за мен, с цел да имам някакъв смисъл наред с тази глупава, повърхностна кариера. Чувствах се по този начин, като че ли не съм съумяла да се заровя в нещо значително. Затова си помислих, че по този начин мога да основа някакъв смисъл. "

За решението да остави някои прекарвания от живота си отвън книгата

" Ами, желая да кажа, че книгата ми стартира просто като стихотворение от 60 страници. И трябваше да се науча по какъв начин да го оформя и да го трансформира в смислена история. Но също по този начин почувствах, че има някои неща, които просто не трябваше да бъдат там, тъй като в действителност желаех да уравновесявам с цялата история на живота.



Но ще ви кажа, че най-трудната част от книгата беше да напиша за насилието над мен като дете. И се почувствах по този начин, като че ли в действителност не желая да го споделям.
Знаете ли, хищниците умеят да избират уязвими хора и да ви вършат неща, които са толкоз смущаващи и срамни, че в никакъв случай не бихте споделили на никого. И мисля, че това е нещо, което би трябвало да преодолеем. "

Дали назоваването на контузията ѝ е трансформирало метода, по който мисли за предишното си

" Ами, явно моят механизъм за оцеляване беше въображението ми, а също и това да се науча да деля нещата. И сега се занимавам доста с майка ми.
Тя прочете книгата, а диалозите ни нормално са намеци и закачки, както и язвителни мнения. Майка ми е доста саркастична и занимателна, само че е доста внезапна и студена. Така че аз просто я чувам. Но мисля, че в последна сметка това е потребно. И желая да спра това, тъй като в моето семейство това е родова линия. Това са генерации на една и съща история. Аз не желая същото за децата си или за който и да било в фамилията ми. 

Някой би трябвало да бъде задоволително самоуверен, с цел да го спре. Не е нужно да вървим на пръсти към алкохолиците. Не е нужно да сме във връзки, в които се злоупотребява. Можем просто да напуснем. И аз споделих на майка ми - което беше доста мъчно - допускам, че разликата сред нея и мен е, че аз напуснах, а тя остана. Че аз избрах децата си, а тя избра татко ми.

Мисля, че по тази причина при всеки симптом на корист за мен, при всеки симптом на принуждение, аз напусках. Хората ненапълно обичат да се подиграват с това, че съм била омъжена неведнъж - и аз също се майтапя със себе си, тъй като това са моите съжаления. Бих желала да не го върша, само че просто желаех да сътворявам още веднъж фамилии за моите момчета. Може би не съм ловила риба в вярното езеро и към момента диря принцa на бял кон ".