Забавяне на глобалната икономика – какво да следят инвеститорите в акции
Оценката на акциите е висока, само че това не тормози вложителите
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Политиката на Фед от 2016 година насам докара до изпреварване на растежа на цените на акциите по отношение на финансовите резултати, които самите компании записват. Световната стопанска система е в интервал на уязвимост. Това не може да се дефинира като рецесия, само че наклонността към момента остава отрицателна, макар че не проличава в представянето на финансовите активи през последната година. Както и в портфейлите на вложителите в акции. Централните банки обезпечават задоволително ликвидност за финансовата система, като немалка част от тези капитали непосредствено подтикват спекулациите в акции в очакване на година на висока рентабилност. Настроенията на вложителите преди подписването на комерсиалното съглашение сред Съединени американски щати и Китай бяха извънредно положителни.
Как наподобява световната стопанска система при започване на 2020?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Растежът в Съединени американски щати се охлади до най-ниското си равнище от началото на 2017 година до момента и към този момент е 2%. Но по-важното е, че наклонността на закъснение през последните две години не демонстрира признаци на спиране. Икономиката на еврозоната е в най-слабия си интервал от 2014 година насам и през последните 12 месеца също не демонстрира никакви признаци на активизиране по отношение на годишния си ритъм на напредък от 1%. Китай продължава да забавя растежа си и към този момент е 6% на годишна база.
Стимулите, които държавните управления и централните банки ползват, не водят даже до краткосрочно ускорение на растежа. Слабите стойности не значи безусловно задаваща се криза. Проблемите идват от промишлеността. В Европа свиването на индустрията продължава към този момент повече от година, до момента в който в Съединени американски щати се регистрира понижение на производството едвам от няколко месеца. Забавянето обаче е разследване на комерсиалната война на Тръмп. За разлика от 2015 година, когато рецесията в промишлеността в Съединени американски щати се дължеше на петролния бранш, в този момент тя идва от автомобилната индустрия и последователно се трансферира към останалите промишлености. За разлика от 2012 година и 2015 година, когато първо имахме гръцката рецесия, а след това индустриалната криза в Съединени американски щати, този път и двата стопански колоса - Европа и Америка, изживяват по едно и също време понижение на производството.
Търговската война на Тръмп е мотивът за световното стесняване в промишлеността. Но повода е друга – задлъжнялостта на потребителите и изоставането на приходите по отношение на растежа на цените.
Митническата политика стана катализатор на резултатите от един различен фундаментален проблем. Става дума за лихвите на централните банки, които са в основата на свръхпроизводство, ниски цени на продукцията и до осъществяване на неефективни планове. Един образец е големият брой на компании със загуби, които излизат на тържищата.
Добрата вест за световната стопанска система е, че потребителските разноски не са неприятна вест. Продажбите на дребно порастват с 3% и 2% надлежно в Съединени американски щати и еврозоната, до момента в който през последната година в Китай се вижда стабилизиране на растежа на равнища към 7%. Тези цифри са над междинното за стопанската система и недвусмислено демонстрират, че потреблението дърпа растежа нагоре. И най-малко през първата половина на годината няма да има фактори, които да доведат до срив в продажбите на дребно. Не би трябвало да се чакат и чудеса, тъй като действителните приходи се повишават едва. През това време би трябвало да станем очевидци и на предизборната панацея на администрацията на Тръмп под формата на данъчни облекчения.
Корпоративните облаги изостават от еуфорията на вложителите в акции
Икономиката има своите слаби и мощни страни. Те се отразяват и върху фирмите, като анализаторите на Уолстрийт понижиха прогнозите си и оттова новините се оказват все по-добри от упованията. Но не може да се приказва за криза на облагите, а единствено за застоялост.
Графиката демонстрира процентното изменение на S&P 500 и облагите в показателя с база началото на 2006 година Очевидно е, че политиката на Федералния запас от 2016 година насам докара до изпреварване на растежа на цените на акциите по отношение на финансовите резултати, които самите компании записват. Тази разлика става все по-голяма и облагите на фирмите би трябвало да скочат с 25% тази година, с цел да се почисти разминаването. Подобно развиване на събитията е допустимо, най-малко такива са прогнозите за растежа на облагите. Но какъв брой евентуален е 25% растеж на финансовите резултати при към момента продължаваща индустриална криза? За по-малко от 40 компании в показателя S&P 500 се чака подобен напредък на облагите през 2020 година и единствено 9 от тях имат пазарна капитализация над 100 милиарда $. Няма да забележим бързо доближаване на двете линии на графиката без краткосрочни корекции на показателя и значително закъснение на темповете на напредък на годишна база. Това в действителност е позитивният сюжет за пазара, при който 10-процентови корекции лимитират годишното повишаване на показателите в границите на 5%, до момента в който облагите догонят растежа на цените.
Съществува още и вероятността от струпване на още по-голяма разлика сред цените на акциите и фундамента на пазара. Примери за това има както на цикличния връх на пазара (2000 г.), по този начин и в средата на стопански напредък (1987 г.).
Колко е рисково за вложителите в акции? Да обобщим казаното дотук: Глобалната стопанска система отслабва и не демонстрира признаци на усъвършенстване, а растежът на пазарите се дължи на ликвидността на централните банки и на извънредно позитивните упования.Оценката на акциите е висока, само че това не тормози вложителите.Поради това покупките на акции би трябвало да стават на стадии и най-добре да се изчаква всеки по-забележим спад, преди да се влага.Техническата картина демонстрира обилни краткосрочни опасности. Индексите са доста над 200-дневните си пълзящи междинни. NASDAQ 100 е 12% над междинната, а S&P 500 e 9% от горната страна. Това е разследване на мощния тренд от октомври до момента и е причина за промяна при започване на годината. Разликата е огромна, като всяка промяна през последното десетилетие при сходно разминаване е водела до мощно придвижване надолу и до слизане на показателите до 200-дневните пълзящи междинни.Мечият пазар ще настъпи, когато на хоризонта има криза. Засега още е рано да се предсказва сходно развиване на събитията, само че сигналите за икономическо закъснение са доста. Федералният запас и администрацията на Тръмп ще положат старания да доведат до напредък на Уолстрийт през годината макар тях.
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Политиката на Фед от 2016 година насам докара до изпреварване на растежа на цените на акциите по отношение на финансовите резултати, които самите компании записват. Световната стопанска система е в интервал на уязвимост. Това не може да се дефинира като рецесия, само че наклонността към момента остава отрицателна, макар че не проличава в представянето на финансовите активи през последната година. Както и в портфейлите на вложителите в акции. Централните банки обезпечават задоволително ликвидност за финансовата система, като немалка част от тези капитали непосредствено подтикват спекулациите в акции в очакване на година на висока рентабилност. Настроенията на вложителите преди подписването на комерсиалното съглашение сред Съединени американски щати и Китай бяха извънредно положителни.
Как наподобява световната стопанска система при започване на 2020?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Растежът в Съединени американски щати се охлади до най-ниското си равнище от началото на 2017 година до момента и към този момент е 2%. Но по-важното е, че наклонността на закъснение през последните две години не демонстрира признаци на спиране. Икономиката на еврозоната е в най-слабия си интервал от 2014 година насам и през последните 12 месеца също не демонстрира никакви признаци на активизиране по отношение на годишния си ритъм на напредък от 1%. Китай продължава да забавя растежа си и към този момент е 6% на годишна база.
Стимулите, които държавните управления и централните банки ползват, не водят даже до краткосрочно ускорение на растежа. Слабите стойности не значи безусловно задаваща се криза. Проблемите идват от промишлеността. В Европа свиването на индустрията продължава към този момент повече от година, до момента в който в Съединени американски щати се регистрира понижение на производството едвам от няколко месеца. Забавянето обаче е разследване на комерсиалната война на Тръмп. За разлика от 2015 година, когато рецесията в промишлеността в Съединени американски щати се дължеше на петролния бранш, в този момент тя идва от автомобилната индустрия и последователно се трансферира към останалите промишлености. За разлика от 2012 година и 2015 година, когато първо имахме гръцката рецесия, а след това индустриалната криза в Съединени американски щати, този път и двата стопански колоса - Европа и Америка, изживяват по едно и също време понижение на производството.
Търговската война на Тръмп е мотивът за световното стесняване в промишлеността. Но повода е друга – задлъжнялостта на потребителите и изоставането на приходите по отношение на растежа на цените.
Митническата политика стана катализатор на резултатите от един различен фундаментален проблем. Става дума за лихвите на централните банки, които са в основата на свръхпроизводство, ниски цени на продукцията и до осъществяване на неефективни планове. Един образец е големият брой на компании със загуби, които излизат на тържищата.
Добрата вест за световната стопанска система е, че потребителските разноски не са неприятна вест. Продажбите на дребно порастват с 3% и 2% надлежно в Съединени американски щати и еврозоната, до момента в който през последната година в Китай се вижда стабилизиране на растежа на равнища към 7%. Тези цифри са над междинното за стопанската система и недвусмислено демонстрират, че потреблението дърпа растежа нагоре. И най-малко през първата половина на годината няма да има фактори, които да доведат до срив в продажбите на дребно. Не би трябвало да се чакат и чудеса, тъй като действителните приходи се повишават едва. През това време би трябвало да станем очевидци и на предизборната панацея на администрацията на Тръмп под формата на данъчни облекчения.
Корпоративните облаги изостават от еуфорията на вложителите в акции
Икономиката има своите слаби и мощни страни. Те се отразяват и върху фирмите, като анализаторите на Уолстрийт понижиха прогнозите си и оттова новините се оказват все по-добри от упованията. Но не може да се приказва за криза на облагите, а единствено за застоялост.
Графиката демонстрира процентното изменение на S&P 500 и облагите в показателя с база началото на 2006 година Очевидно е, че политиката на Федералния запас от 2016 година насам докара до изпреварване на растежа на цените на акциите по отношение на финансовите резултати, които самите компании записват. Тази разлика става все по-голяма и облагите на фирмите би трябвало да скочат с 25% тази година, с цел да се почисти разминаването. Подобно развиване на събитията е допустимо, най-малко такива са прогнозите за растежа на облагите. Но какъв брой евентуален е 25% растеж на финансовите резултати при към момента продължаваща индустриална криза? За по-малко от 40 компании в показателя S&P 500 се чака подобен напредък на облагите през 2020 година и единствено 9 от тях имат пазарна капитализация над 100 милиарда $. Няма да забележим бързо доближаване на двете линии на графиката без краткосрочни корекции на показателя и значително закъснение на темповете на напредък на годишна база. Това в действителност е позитивният сюжет за пазара, при който 10-процентови корекции лимитират годишното повишаване на показателите в границите на 5%, до момента в който облагите догонят растежа на цените.
Съществува още и вероятността от струпване на още по-голяма разлика сред цените на акциите и фундамента на пазара. Примери за това има както на цикличния връх на пазара (2000 г.), по този начин и в средата на стопански напредък (1987 г.).
Колко е рисково за вложителите в акции? Да обобщим казаното дотук: Глобалната стопанска система отслабва и не демонстрира признаци на усъвършенстване, а растежът на пазарите се дължи на ликвидността на централните банки и на извънредно позитивните упования.Оценката на акциите е висока, само че това не тормози вложителите.Поради това покупките на акции би трябвало да стават на стадии и най-добре да се изчаква всеки по-забележим спад, преди да се влага.Техническата картина демонстрира обилни краткосрочни опасности. Индексите са доста над 200-дневните си пълзящи междинни. NASDAQ 100 е 12% над междинната, а S&P 500 e 9% от горната страна. Това е разследване на мощния тренд от октомври до момента и е причина за промяна при започване на годината. Разликата е огромна, като всяка промяна през последното десетилетие при сходно разминаване е водела до мощно придвижване надолу и до слизане на показателите до 200-дневните пълзящи междинни.Мечият пазар ще настъпи, когато на хоризонта има криза. Засега още е рано да се предсказва сходно развиване на събитията, само че сигналите за икономическо закъснение са доста. Федералният запас и администрацията на Тръмп ще положат старания да доведат до напредък на Уолстрийт през годината макар тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ