След срещата в Рамщайн: Или НАТО влиза с жива сила в Украйна, или Киев губи войната
Оценка на политически наблюдаващи след форума в Рамщайн
Или НАТО влиза с жива мощ в Украйна, или Киев губи войната. Това са вариантите, които обрисуваха трезвите политически наблюдаващи в столиците на Западна Европа след какафонията в Рамщайн.
Да, тъкмо като какафония дефинираха мнозина коментатори приключилата в края на седмицата среща в американската военна база в Германия.
Защото съгласно тях форумът единствено е удостоверил богатото многообразие в методите на страните от Алианса към кръвопролитния конфликт, само че не е приключил главното - да сплоти тези подходи в единна побеждаваща позиция.
А приказките след срещата към това дали ще ги бъде немските танкове “Леопард-2 ” на украинска територия или не, били просто димна завеса за прикриване на разликите.
Като съгласно френския ежедневник “Льо Монд ” самобитно продължение на очебийната неприятна истина от Рамщайн било станало помпозното честване в събота и неделя в Париж на шейсетата годишнина на историческия кротичък контракт сред Франция и Германия.
Вестникът писа, че в еуфорията на формалните церемонии Еманюел Макрон и Олаф Шолц си “били намигнали приятелски ”, само че се били “стиснали крепко ”, стопански и военно, по въпроса за Украйна.
Но кои са главните пунктове в много песимистичните разбори на трезвите политически наблюдаващи?
На първо място те са единомислещи по въпроса, че демографски, военно, стопански и ресурсно Русия превъзхожда доста Украйна, което значи, че в края на краищата Москва би трябвало да завоюва войната.
На второ място, с цел да не се стигне до този скръбен за Киев излаз, ние, неговите съдружниците от НАТО и Европейския съюз, му оказваме помощ крепко най-много с въоръжения и разследваща информация.
Също и с стопански наказания против Русия, които обаче се оказаха не напълно ефикасни заради безбройните благоприятни условия да бъдат заобиколени. За това само ефикасни остават бойната техника и най-много боеприпасите. Но в случай че се има вяра на италианския ежедневник “Ла Стампа ”, на Стария континент арсеналите към този момент са в случай че не продънени, то най-малко полуизпразнени.
На четвърто място, концентрирайки се върху противоборството си с Китай, който считат за техен конкурент №1 в света, а не Русия, Вашингтон не счита да отделя доста въоръжения за спора и избира да заплаща на други, с цел да го вършат.
Колкото и значими да са тези негативни фактори, най-малко досега нашият колективен отпор на специфичната интервенция на Владимир Путин от военна, икономическа и ресурсна позиция е сполучлив. Ахилесова пета на Украйна обаче остава демографското предимство на Русия и при една изтощаваща и продължителна война тя би победила и би ни направила всички заедно за срам.
В подобен случай единственото избавление остава закърняващият човешки фактор в украинските въоръжени сили да бъде обезщетен с персонален състав от армиите на страните-членки на НАТО. И най-много на тези от Европа - поляците към този момент го вършат, защото бдейки над ползите си в Тихия океан Съединени американски щати в никакъв случай няма да създадат десант в Украйна, както сториха по време на Втората международна война в Сицилия и Нормандия.
Пак след срещата в Рамщайн видният италиански и уважаван зад Океана политолог Лучо Карачоло очерта в извънредно добре стимулиран разбор три вероятни сюжета за слагането на завършек на войната.
Първият е понижаване на военната поддръжка на Киев дотогава, до момента в който Зеленски не се убеди, че е невероятно да победи и да капитулира, само че това би означавало Алиансът да се компрометира пагубно пред Москва.
Второто допустимо развиване е да се включим във войната с персонален състав, с цел да спасим Украйна и с цел да разгромим Русия, само че с риск да унищожим и самите нас.
На трето, последно място, като вид за обуздаването на спора е договарянето зад тила на украинците на помирение, което да им бъде наложено по-късно. В разбора се акцентира, че първият и третият сюжет са доста малко евентуални, а вторият е напряко неуместен, само че за жал изцяло вероятен.
Все отново Лучо Карачоло обрисува и някакъв доста рационален на този яростен стадий на войната излаз - да се направи опит спорът да се замрази за толкоз време, колкото е належащо, с цел да се измисли хубавичко основа за спокойно битие на руснаци и украинци.
И тук тежката си дума би трябвало да кажат Съединени американски щати, освен тъй като другата международна мощ Китай доста не го е еня какво става в Украйна. А тъй като след Киев и Москва, Вашингтон е третият значим фактор в заформилата се кланица и в този момент единствено той е в положение да я спре.
Източник: Труд
Или НАТО влиза с жива мощ в Украйна, или Киев губи войната. Това са вариантите, които обрисуваха трезвите политически наблюдаващи в столиците на Западна Европа след какафонията в Рамщайн.
Да, тъкмо като какафония дефинираха мнозина коментатори приключилата в края на седмицата среща в американската военна база в Германия.
Защото съгласно тях форумът единствено е удостоверил богатото многообразие в методите на страните от Алианса към кръвопролитния конфликт, само че не е приключил главното - да сплоти тези подходи в единна побеждаваща позиция.
А приказките след срещата към това дали ще ги бъде немските танкове “Леопард-2 ” на украинска територия или не, били просто димна завеса за прикриване на разликите.
Като съгласно френския ежедневник “Льо Монд ” самобитно продължение на очебийната неприятна истина от Рамщайн било станало помпозното честване в събота и неделя в Париж на шейсетата годишнина на историческия кротичък контракт сред Франция и Германия.
Вестникът писа, че в еуфорията на формалните церемонии Еманюел Макрон и Олаф Шолц си “били намигнали приятелски ”, само че се били “стиснали крепко ”, стопански и военно, по въпроса за Украйна.
Но кои са главните пунктове в много песимистичните разбори на трезвите политически наблюдаващи?
На първо място те са единомислещи по въпроса, че демографски, военно, стопански и ресурсно Русия превъзхожда доста Украйна, което значи, че в края на краищата Москва би трябвало да завоюва войната.
На второ място, с цел да не се стигне до този скръбен за Киев излаз, ние, неговите съдружниците от НАТО и Европейския съюз, му оказваме помощ крепко най-много с въоръжения и разследваща информация.
Също и с стопански наказания против Русия, които обаче се оказаха не напълно ефикасни заради безбройните благоприятни условия да бъдат заобиколени. За това само ефикасни остават бойната техника и най-много боеприпасите. Но в случай че се има вяра на италианския ежедневник “Ла Стампа ”, на Стария континент арсеналите към този момент са в случай че не продънени, то най-малко полуизпразнени.
На четвърто място, концентрирайки се върху противоборството си с Китай, който считат за техен конкурент №1 в света, а не Русия, Вашингтон не счита да отделя доста въоръжения за спора и избира да заплаща на други, с цел да го вършат.
Колкото и значими да са тези негативни фактори, най-малко досега нашият колективен отпор на специфичната интервенция на Владимир Путин от военна, икономическа и ресурсна позиция е сполучлив. Ахилесова пета на Украйна обаче остава демографското предимство на Русия и при една изтощаваща и продължителна война тя би победила и би ни направила всички заедно за срам.
В подобен случай единственото избавление остава закърняващият човешки фактор в украинските въоръжени сили да бъде обезщетен с персонален състав от армиите на страните-членки на НАТО. И най-много на тези от Европа - поляците към този момент го вършат, защото бдейки над ползите си в Тихия океан Съединени американски щати в никакъв случай няма да създадат десант в Украйна, както сториха по време на Втората международна война в Сицилия и Нормандия.
Пак след срещата в Рамщайн видният италиански и уважаван зад Океана политолог Лучо Карачоло очерта в извънредно добре стимулиран разбор три вероятни сюжета за слагането на завършек на войната.
Първият е понижаване на военната поддръжка на Киев дотогава, до момента в който Зеленски не се убеди, че е невероятно да победи и да капитулира, само че това би означавало Алиансът да се компрометира пагубно пред Москва.
Второто допустимо развиване е да се включим във войната с персонален състав, с цел да спасим Украйна и с цел да разгромим Русия, само че с риск да унищожим и самите нас.
На трето, последно място, като вид за обуздаването на спора е договарянето зад тила на украинците на помирение, което да им бъде наложено по-късно. В разбора се акцентира, че първият и третият сюжет са доста малко евентуални, а вторият е напряко неуместен, само че за жал изцяло вероятен.
Все отново Лучо Карачоло обрисува и някакъв доста рационален на този яростен стадий на войната излаз - да се направи опит спорът да се замрази за толкоз време, колкото е належащо, с цел да се измисли хубавичко основа за спокойно битие на руснаци и украинци.
И тук тежката си дума би трябвало да кажат Съединени американски щати, освен тъй като другата международна мощ Китай доста не го е еня какво става в Украйна. А тъй като след Киев и Москва, Вашингтон е третият значим фактор в заформилата се кланица и в този момент единствено той е в положение да я спре.
Източник: Труд
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ