Отпускането на пари за мярката 60:40 за запазване на заетостта

Отпускането на пари за мярката 60:40 за опазване на заетостта през идната година е един от главните противоречиви въпроси сред бизнеса, синдикатите и държавното управление. Това стана ясно на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие, на което обществените сътрудници разискаха плана на държавен бюджет за 2021 година, както и проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за следващата година, съобщи БНР.

Онлайн съвещанието продължи пет часа.

Бизнесът има възражения по предложенията на държавното управление, защото са направени в интервал на рецесия. Синдикатите желаят увеличение на оптималния застрахователен приход.

Спорен остана въпросът за изплащането на болничните.

Според КНСБ това е най-щедрият бюджет в последно време поради плануваните близо 4,4 милиарда лв. допълнително като разноски. 1,2 милиарда лв. отиват за заплати, в образованието има 820 млн. лв. повече, в опазването на здравето 680 млн. лв. и за общественото обезпечаване, подкрепяне и грижи - над 2,3 милиарда лв. повече.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България не крият терзанията си от 10 милиарда лв. недостиг и питат по какъв начин е образуван и защо се харчи този недостиг.

Синдикатите са „ за “ растеж на минималната работна заплата, работодателите „ срещу “ – поради рецесията. Синдикатите утвърждават добавките към пенсиите и детските. Според бизнеса забележителна част от така наречен „ еднократни “ разноски рискуват да се трансфорат в непрекъснати и по този начин се заплашва дълготрайната фискална резистентност.

От Българската стопанска камара възразяват против възприетия метод при правенето на бюджета за 2021 година, заложените параметри на разходните политики, плануваното доста увеличение на каузи на държавния дълг. Не поддържат бюджетната политика за финансови разноски, които бележат близо 19% спад по отношение на доклада за предходната година. Според организацията това вреди на бизнеса.