Отправната точка за изследователите е астероидният пръстен Астрономи лансират теория,

Отправната точка за откривателите е астероидният пръстен
Астрономи стартират доктрина, че нашата планета може да е уловила водата в парна баня малко след образуването на Слънчевата система, заяви Агенция Франс Прес.

Статия за проучването е оповестена в сп. " Астрономия и астрофизика " (Astronomy & Astrophysics).

Според преобладаващата доктрина водата е пристигнала на Земята с метеорити и комети, тръгнали оттатък Слънчевата система през първите 100 милиона години след образуването й.

Астрофизикът Куентен Крал, първи създател на проучването, изяснява пред Агенция Франс Прес, че процесът, който оферират, е " малко по-естествен и малко по-прост за образуване ", не толкоз инцидентен и най-много използван за други скалисти планети в Слънчевата система, като Марс и Меркурий, за които е известно, че съдържат вода, също като Луната.

Отправната точка за откривателите е астероидният пръстен - пръстен от дребни небесни тела, ситуиран сред Марс и Юпитер, който е бил доста по-масивен, когато Слънчевата система се е формирала преди 4,6 милиарда години.

" Знаем, че в началото метеоритите са били ледени ", изяснява откривателят от института за галактически и астрофизически проучвания LESIA на обсерваторията към Парижкия университет за естествени и филантропични науки PSL в Париж-Мьодон.

Днес не виждаме доста от този лед, с изключение на на Церера, най-масивния от метеоритите. Но следи от него могат да се видят върху други, с съществуването на хидратни минерали. Като тези, разпознати в пробите от астроида Рюгу, донесени наскоро от японска задача.

Идеята на екипа на LESIA, в който взе участие и астроном от Института по физика на земното кълбо в Париж, е, че Земята в действителност е събирала вода от метеоритите, само че те не са я доставяли непосредствено до нея. В този сюжет Слънцето преди малко се е формирало и нагрява астероидния пояс, достигайки своя пик преди към 25 милиона години. Това нагряване " сублимира водните ледове " и образува " диск от водни пари на равнището на астероидния пояс ", изяснява Куентен Крал.

Оттам този диск се популяризира в Слънчевата система чак до Земята, която последователно улавя този запас, до момента в който се охлажда. След като бъде уловена от гравитацията на планетата, тази водна пара остава на нея в течна форма.

Моделът, създаден от Куентен Крал и неговите сътрудници, работи също толкоз добре при солиден пояс от метеорити, какъвто те допускат, че е бил поясът на нашата система, както и при по-тънък пояс, само че за по-дълъг интервал от време.

Подобна догадка се изрича за първи път. Но тя " не се появява от нищото ", изяснява астрофизикът. Тя се дължи значително на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA, който е профилиран в откриването на облаци от газ и прахуляк във Вселената.

" От 10 години знаем, че в поясите на планетезималите ", т.е. метеорити и минипланети, от извънслънчеви системи има дискове с въглеродни и кислородни газове. В предишното можехме да забележим единствено прахуляк, само че в този момент виждаме газ. Или воден лед в астроидния пояс на HD 69830 - звездна система с най-малко три планети, изясни Крал.

Затова астрономите са търсили системи малко по-млади, към които още има диск от водна пара, с цел да тестват хипотезата си.