Отпадането на мониторинга върху България е водеща тема за вестниците

Отпадането на мониторинга върху България е водеща тема за вестниците ...

Преглед на печата.

Отпадането на мониторинга върху България е водеща тема за вестниците в сряда.

"Европейската комисия препоръчва мониторингът за България да отпадне. Това стана ясно във вторник, след обявяването на последния доклад за страната ни в Страсбург. Механизмът за наблюдение на Румъния обаче остава. Сега краят на мониторинга трябва да бъде одобрен и от Европейският съвет. Преди да вземе официално решение за прекратяване на механизма Комисията ще представи днешните отчети на Европейския съвет и Европарламента и, след като се запознае с техните бележки, ще вземе финално решение за прекратяване на проверката. Мониторингът съпътства членството на България и Румъния от 12 години насам. Двете страни бяха единствените членки на Общността, поставени под такова наблюдение. Целта му беше да подпомага съдебната реформа, спазването на върховенството на закона и борбата срещу корупцията. Миналата година ЕК излезе само с три препоръки към България и се надяваше страната ни да ги изпълни. Тогава бе изказано предположение, че тазгодишният, 18-и пореден доклад ще бъде последният." - в. "Стандарт".

"Отпадане на продължилия 12 години Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) за България, но не безусловно, а замяна с мониторинг на национално ниво, последван от механизъм за наблюдение на ниво ЕС - това препоръчва Европейската комисия в т.нар. мониторингов доклад, който бе оповестен по-рано днес. С анонса отиващият си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер на практика изпълнява обещанието си към премиера Бойко Борисов, че до края на мандата му България ще излезе от мониторинговия механизъм. Същевременно обаче оставя открехната вратата за взимане на окончателно решение като го обвързва и с другите европейски институции. Макар да похвали София за напредъка в реформата на съдебната система и борбата с корупцията, днес ЕК заяви, че при решението за отпадане на мониторинга ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет. Една от препоръките е да се създаде съвет за мониторинг на показателите на национално ниво със съпредседатели вицепремиерът по правосъдната реформа (Екатерина Захариева - бел.ред.) и член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на юристи. Комисията напомни и две важни обещания, дадени от България - правителството да въведе процедури за отчетността на главния прокурор, а институциите да приемат законодателство за отмяна на разпоредбите на Закона за съдебната власт, уреждащи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения. В доклада внимание е отредено на скандалите с "Апартаментгейт", свързан с придобиване на имоти под пазарните цени от високопоставени държавни служители и политици, и с казуса с освобождаването на австралиеца Джок Полфрийман, довело до остри нападки срещу съдии. Коментира се и състоянието на медийната среда в България, чието влошаване бе отчетено при миналогодишния мониторингов доклад. Повече за оповестения днес доклад и препоръките на Брюксел четете тук. Съобщението беше направено от отиващия си председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, а окончателното решение ще бъде взето от новия състав на европейския орган с председател Урсула фон дер Лайен. Още в доклада от миналата година ЕК изрази очакване до края на мандата ѝ да приключи процесът на наблюдение над София. Днес това не само не беше заявено категорично, но на брифинга не присъстваха комисарите, отговорни за спазването на върховенството на закона - зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс и еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова. Самата Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на МСП като едно от постиженията си за периода 2014-2019 г., отбелязва "Капитал". Изданието напомня, че механизмът за сътрудничество и проверка е свързано с две важни за България теми - влизането в Шенген и присъединяването към еврозоната. МСП беше основание за отказа на Холандия да допусне България в европейското пространство без граници. Затова и може да се очаква отпадането на механизма да даде по-силни аргументи на София да настоява да бъде допусната в Шенген, особено след като ЕК даде на Хърватия зелена светлина. МСП бе посочен и като критерии в процеса на присъединяване към еврозоната. Според източници от Еврогрупата досега в дискусиите между експертите и финансовите министри този проблем не е повдиган, тъй като Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които и без това са достатъчно сложни. Наред с това последиците от въвеждането на новия механизъм, при който България ще бъде сравнявана с всички страни-членки на ЕС по единни критерии, се очертават като далеч по-сериозни за страната. Ако досега мониторингът продължаваше само със словесни критики и забележки, то новият механизъм, очакван в първите месеци на 2020 г., почти сигурно ще е обвързан със спиране на евросредства при нарушения, които в някой случаи в България са се превърнали в рецидив..." - в. "Дневник".

Присъединяването на Хърватия към Шенген и перспективите за България също са сред актуалните теми.

"Европейската комисия смята, че най-младата членка на Европейския съюз Хърватия е изпълнила необходимите условия за присъединяване към Шенгенската зона, предаде ДПА. "Поздравявам Хърватия за нейните усилия и постоянство в изпълнението на всички необходими условия за присъединяване към Шенген", каза председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, като призова страните членки на Шенгенската зона да "предприемат правилните стъпки" за включването на Хърватия. Освен прилагането на шенгенските правила в области като защита на данни, полицейско и правно сътрудничество, визова политика Хърватия предприе и необходимите мерки за управление на външната граница на ЕС, констатира Европейската комисия..." - в. "Труд".

"Шест години след като се присъедини към Европейския съюз, Хърватия днес получи зелена светлина от Европейската комисия за присъединяване към шенгенското пространство. "Хърватия взе мерките, за да гарантира, че нужните условия са изпълнени за влизане в Шенген", каза еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос в Страсбург. В отделна бележка на комисията, цитирана от "Ройтерс", се отбелязва, че Загреб ще трябва да продължи с работата по охрана на "външните си граници" (страната граничи с три държави извън ЕС - Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора). Влизането на страната обаче трябва да бъде одобрено от Европейския съвет, обединяващ държавите членки, и според сайта Total Croatia News присъединяването на Хърватия ще отнеме поне две години. Причините са няколко - освен Словения, която блокира решението, против него са също Холандия, Германия и Франция, твърдят дипломатически източници. През септември премиерът Андрей Пленкович потвърди, че е "политически важно за Хърватия да получи положителна оценка от Европейската комисия за готовността си за влезе в Шенген, което се очаква скоро, и сега е невъзможно да се предвиди кога тя ще се присъедини към зоната без вътрешен граничен контрол". Влизането на държавите членки в шенгенското пространство се решава от страните, които вече са приети в него. Така че от този момент вече значение имат не професионалните, а политическите критерии. След днешното потвърждение, че Хърватия е покрила техническите критерии, остава една сесия на съвета до края на финландското европредседателство през декември и не се очаква да има дебат за Хърватия. След това Съветът на ЕС ще бъде председателстван за шест месеца от самата Хърватия, което не трябва да вкарва въпроса за влизането си в Шенген в дневния ред на Съвета по време на шестте месеца, през които ще го ръководи. След хърватското идва германското европредседателство, а Берлин е против и почти със сигурност няма да включи въпроса в програмата си. В началото на 2021 г. идва ред на Португалия, която е малко вероятно да се намеси, а след нея е Словения. Тя ще оглави Съвета на ЕС през втората половина на 2021 г. и ще засили натиска за спиране на процеса, освен ако продължаващият граничен спор между двете страни не бъде решен. Още един проблем е, че шенгенската система е в процес на реформиране и има информация, че Холандия, Германия и Франция искат първо да се договорят промените и след това да се приемат нови членове. България и Румъния все още чакат положително решение на съвета за приемането им в Шенген. Според източници Германия иска Хърватия да влезе в Шенген заедно с тях двете и подкрепя аргументите на Холандия, че страната не може да се присъедини, докато не реши граничните си въпроси със съседите. Хърватия има нерешени спорове с всички свои съседи с изключение на Унгария и Италия." - в. "Дневник".

Съдебната система остава във фокуса на всекидневниците.

"Като прокурор в Софийската районна прокуратура (СРС) единственият кандидат за главен прокурор Иван Гешев е внесъл в съда 134 обвинителни акта от подготвените 233 за три години, а като обвинител в по-горната Софийска градска прокуратура - само 15 акта. Причината - че в градската прокуратура, където е разпределен през февруари 2014, му е възложено огромното дело КТБ. По това той бил изключен "от случайно разпределение", тоест не му се възлагали новообразувани преписки и дела заради огромната заетост със специалното дело КТБ, чиято тежест той бе сравнил с достигане с дизел до луната.Това описва Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС в отговора си на въпросите на председателя на ВКС Лозан Панов за работата на Иван Гешев като прокурор.По внесените от Гешев обвинителни актове са осъдени с влязъл в сила съдебен акт 233-ма души, съобщава още комисията. Но добавя, че "няма основание за разглеждане на актове на прокурор Гешев по същество, като изводите, залегнали в доклада, се базират на последната му атестация от 2014 г. с комплексна оценка "много добра", отразяваща резултатите от извършената проверка на прокурорската му дейност в периода от 22.07.2009 г. до 22.07.2013 г.".През 2016 г. Гешев е командирован от главния прокурор в Специализираната прокуратура и става неин ръководител. Като такъв не е писал обвинителни актове.В началото на октомври Лозан Панов поиска допълнителна информация не само за количеството, а и за качеството на работата на Иван Гешев като прокурор. Тогава самият Гешев в познатия вече конфронтационен тон коментира, че председателят на ВКС имал фиксация в поста на главния прокурор." - в. "Дневник".

"ВСС даде информация на Лозан Панов за прокурорските актове на Гешев Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет съобщи, че е изпратила писмо до председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов в отговор на негово писмо от 02.10.2019 г. и в изпълнение на решение на Прокурорската колегия по протокол № 30/09.10.2019 г., т. 22. В писмото пише: "От посочените в Раздел II от доклада по чл. 173, ал. 9 от ЗСВ 230 (двеста и тридесет) прокурорски актове, прокурор Гешев е внесъл в съда 134 (сто тридесет и четири) обвинителни акта, 6 (шест) споразумения и 70 (седемдесет) предложения по чл. 78а от НК за дейността му в Софийска районна прокуратура от 17.04.2006 г. до 01.06.2009 г., както и 15 (петнадесет) обвинителни акта и 5 (пет) споразумения за дейността му в Софийска градска прокуратура. Данните за броя на осъдените лица, генерирани от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България (УИС) за горепосочените периоди, показват общ брой 233 (двеста тридесет и три) осъдени лица, с влязъл в сила съдебен акт. Като комисия изготвила доклада по чл. 173, ал. 9 от ЗСВ считаме, че няма основание за разглеждане на актове на прокурор Гешев по същество, като изводите залегнали в доклада се базират на информацията от приетата, с решение на Висшия съдебен съвет по протокол №16/10.04.2014 г., последна атестация с комплексна оценка "много добра", отразяваща резултатите от извършената проверка на прокурорската му дейност в периода от 22.07.2009 г. до 22.07.2013 г. След периода на последното атестиране няма данни за влошаване качеството на работата му, а за отлично изпълнение на служебните му задължения, както и за проявен висок професионализъм, за което прокурор Гешев три пъти е поощряван с отличие "служебна благодарност" със заповеди на главния прокурор от 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Липсват констатации от отдел 06 "Административен", направление "Инспекторат" на Върховна касационна прокуратура за допуснати от прокурор Гешев нарушения, както и основателни жалби и сигнали срещу него в Инспектората към Висшия съдебен съвет. По отношение на прокурор Гешев няма образувани дисциплинарни производства, няма наложени дисциплинарни наказания и не му е обръщано внимание по смисъла на чл. 327 от ЗСВ. В отдел 01 "Специализиран" при Софийска градска прокуратура, където прокурор Гешев е разпределен със заповед от 18.02.2014 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура, поради ангажирането му с работата по ДП 92/2014 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6466/2014 г. на СГП (делото КТБ), същият е изключен от случайното разпределение на новообразувани преписки и дела за периода от 14.07.2014 г. до 26.05.2016 г. Със заповед на главния прокурор от 09.06.2016 г. прокурор Гешев е командирован в Специализираната прокуратура, а от 19.07.2016 г. до 16.07.2018 г. заема длъжността "административен ръководител" на Специализираната прокуратура. Обвинителният акт по делото КТБ - ДП № 32/2016 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 309/2016 г. по описа на СП, изготвен от екип от трима прокурори, сред които и Иван Стоименов Гешев, е внесен в Специализирания наказателен съд на 20.07.2017 г. Обвинителният акт е с обем от 85 (осемдесет и пет) тома и съдържа 10 821 (десет хиляди осемстотин двадесет и един) листа срещу 18 (осемнадесет) лица за множество престъпления и присвоено имущество на обща стойност 2 765 847 972,37 лв. Към настоящия момент делото е на етап съдебно следствие." Към писмото е приложен атестационният формуляр от последната атестация на прокурор Гешев, с комплексна оценка "много добра", приета с решение на Висшия съдебен съвет по протокол №16/10.04.2014 г." - в. "24 часа".

Всекидневниците съобщават също, че до 2050 г. населението на България ще намалее с една четвърт.

"До 2050 година България ще загуби една четвърт от населението си, пише в доклад на ООН, цитиран от БГНЕС.Масовата емиграция на младите от Югоизточна Европа поставя държавите в региона в много тежка ситуация. От десетте страни с най-бързо намаляващи популации в света, девет са в Югоизточна Европа, казва ООН. Причината е комбинация от по-голям брой емигриращи, отколкото идващи в тези страни и ниски нива на раждаемост."За разлика от Западна Европа, страните в този регион не използват имиграцията, за да попълнят празнините. Населенията в Югоизточна Европа стават по-малобройни и по-възрастни.", казва Алана Армитаж, регионален директор за Източна Европа и Централна Азия на Фонда на ООН за населението.Между 1995 и 2035 г. броят на населението над 65-годишна възраст ще се удвои в повечето от страните в региона, сочи още докладът. Като се има предвид намаляващия брой на хората в работоспособна възраст, съществува реален риск за бъдещето на основни социални услуги като изплащането на пенсии...Правителствата в Югоизточна Европа трябва да разработят пълноценни политики за населението, базирани на спазването на човешките права, да осигурят по-добра грижа за децата, по-гъвкави работни часове, майчинство и за двамата родители, както и по-равно споделяне на тежестта в семейството между мъжа и жената..." - в. "Сега".

"България ще загуби една четвърт от населението си до 2050 години, съобщава доклад на ООН, цитиран от Ройтерс.Повечето страни в Югоизточна Европа вече изпитват значителен недостиг на работна ръка, което затруднява икономическия ръст и шанса да се намали изоставането от Западна Европа.Проблемът се обуславя от ниското заплащане, лошото образование и професионално обучение, както и политическата несигурност в тези страни, където държавата продължава да доминира в икономическия сектор. Това кара младите да предпочетат по-добре платената и по-удовлетворяваща работа на Запад..." - в. "Стандарт".

Източник: dnesplus.bg