Евродокладът: между изпълненото обещание и нужната застраховка
Отпадане на траялия 12 години Механизъм за съдействие и инспекция (МСП) за България, само че не абсолютно, а подмяна с мониторинг на национално равнище, последван от механизъм за наблюдаване на равнище Европейски Съюз - това предлага Европейската комисия в така наречен мониторингов отчет, който бе оповестен по-рано през днешния ден. С анонса отиващият си ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер на процедура извършва обещанието си към премиера Бойко Борисов, че до края на мандата му България ще излезе от мониторинговия механизъм. Същевременно обаче оставя открехната вратата за взимане на дефинитивно решение като го обвързва и с другите европейски институции.
Акцентите в отчета
Макар да похвали София за напредъка в промяната на правосъдната система и битката с корупцията, през днешния ден Европейска комисия съобщи, че при решението за отпадане на мониторинга ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет. Една от рекомендациите е да се сътвори съвет за мониторинг на индикаторите на национално равнище, чиито съпредседатели да бъдат вицепремиерът по правосъдната промяна (Екатерина Захариева – бел.ред.) и член на Висшия правосъден съвет (ВСС) и в който влизат представители на неправителствени организации и професионални сдружения на адвокати.
Комисията подсети и две значими обещания, дадени от България – държавното управление да вкара процедури за отчетността на основния прокурор, а институциите да одобряват законодателство за анулация на наредбите на Закона за правосъдната власт, уреждащи автоматизирано краткотрайно премахване от служба на магистрати при положение на наказателно следствие против тях и обявление на участие в професионални сдружения. В отчета внимание е отредено на свадите с " Апартаментгейт ", обвързван с придобиване на парцели под пазарните цени от високопоставени държавни чиновници и политици, и с проблема с освобождението на австралиеца Джок Полфрийман, довело до остри нападки против съдии. Коментира се и положението на медийната среда в България, чието утежняване бе регистрирано при миналогодишния мониторингов отчет. Повече за оповестения през днешния ден отчет и рекомендациите на Брюксел четете тук.
Какво следва
Съобщението през днешния ден беше направено от отиващия си ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, а окончателното решение ще бъде взето от новия състав на европейския орган с ръководител Урсула фон дер Лайен. Още в отчета от предходната година Европейска комисия изрази очакване до края на мандата ѝ да завърши процесът на наблюдаване над София. Днес това освен не беше декларирано изрично, само че на брифинга не участваха комисарите, виновни за спазването на върховенството на закона – зам.-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс и еврокомисарят по правораздаването Вера Йоурова. Самата Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на МСП като едно от достиженията си за интервала 2014-2019 година, отбелязва " Капитал ".
Изданието припомня, че механизмът за съдействие и инспекция е обвързвано с две значими за България тематики - влизането в Шенген и присъединението към еврозоната. МСП беше съображение за отхвърли на Холандия да допусне България в европейското пространство без граници. Затова и може да се чака отпадането на механизма да даде по-силни причини на София да упорства да бъде позволена в Шенген, изключително откакто Европейска комисия даде на Хърватия зелена светлина. МСП бе посочен и като критерии в процеса на присъединение към еврозоната. Според източници от Еврогрупата до момента в полемиките сред специалистите и финансовите министри този проблем не е повдиган, защото Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които така и така са задоволително комплицирани.
Наред с това последствията от въвеждането на новия механизъм, при който България ще бъде сравнявана с всички страни-членки на Европейски Съюз по единни критерии, се обрисуват като надалеч по-сериозни за страната. Ако до момента мониторингът продължаваше единствено със словесни рецензии и забележки, то новият механизъм, предстоящ в първите месеци на 2020 година, съвсем несъмнено ще е привързан със прекъсване на евросредства при нарушавания, които в някой случаи в България са се трансформирали в рецидив.
Основни институции в София мълчат
Видимо удовлетворение от оповестения през днешния ден отчет показва вицепремиерът, отговарящ за правосъдната промяна, Екатерина Захариева. Тя и вътрешният министър Младен Маринов бяха единствените с публично изказване пред медиите след брифинга на Жан-Клод Юнкер. Няколко часа след брифинга на Жан Клод-Юнкер към момента няма коментар от министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата и Министерството на правораздаването, които обичайно дават брифинги след публикуването на евродоклада за България, също резервират безмълвие. Коментар към момента липсва и от президента Румен Радев, който е на публично посещаване в Япония.
" Важно е, че за първи път ясно в своя отчет, а и специалистите, работили по всички 18 отчета до момента, ясно и изрично установяват осъществяване на уговорките по всички 6 индикатора ", означи Захариева по време на изключителна конференция за отчета. " Реформата е развой, който се прави за българските жители и за правосъдната система. Така че без значение има или няма механизъм за съдействие и инспекция, промените ще продължат ", увери тя. И вътрешният министър Младен Маринов, който взе участие в конференцията заявява, че без значение от отпадането още при миналогодишния отчет на наблюдението за противодействието на проведената престъпност и битката с корупцията, България продължава " да усъвършенства системата " и това ще продължи. Повече за реакциите на държавното управление и опозицията – тук.
По-рано денем ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов разгласи, че за първи път Министерството на правораздаването не е поканило представители на съда за запознаване с черновата на отчета и, надлежно, за отправяне на забележки по него, каквато е била процедура до момента. Преди началото на днешното съвещание на съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) Панов разяснява, че възможното отпадане на мониторинга върху правораздаването и вътрешния ред главно ще бъе знак, че " спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
" Досегашното 12-годишно наблюдаване, при което все се насочат рекомендации, евентуално към този момент не е най-хубавият вид. В Европа се дебатира въвеждането на общ механизъм за наблюдаване за върховенството на закона в страните-членки, който може да бъде привързан и с финансови наказания ", сподели още Панов.
Българските евродепутати показват удовлетворение
Положителни бяха първите реакции на българските депутати в Европейския парламент, които " Дневник " потърси за коментар. Представители на разнообразни групи разясниха, че досегашният механизъм е бил дискриминационен и приветстваха концепцията за въвеждане на мониторинг на общоевропейско равнище.
" Мониторингът беше дискриминационен за двете ни страни, тъй като тези проблеми, които решаваме в България и Румъния, ги има в целия Европейски Съюз ", разяснява Емил Радев от групата на Европейската национална партия (ГЕРБ). " Реализираният прогрес е оценен изцяло и обективно и Комисията установи, че следва привършване на МСП за България. Това е единственият отчет, в който няма нови рекомендации, ясно се споделя, че промените са приключени, необратими са ", заключи той.
" Този механизъм се трансформира в един политически инструмент, в едно политическо оръжие за въздействие, за дарове, (...), в случай че щете, за поддръжка на ръководства в двете страни ", е мнението на Петър Витанов (ПЕС/БСП). Илхан Кючюк ( " Обнови Европа " /ДПС) дефинира отчета като " една солидна оценка от страна на Европейската комисия ".
Възможен ли е " македонски сюжет "
Зинаида Златанова, някогашният началник на представителството на Европейска комисия в България и министър на правораздаването в интервала 2013-2014 година, прикани институциите в София да бъдат по-умерени в реакциите на отчета.
" Тук ме притесняват две неща. Първото е да не се случи един тип " македонски сюжет " с нашия отчет. Какво имам поради – единствено преди дни Европейска комисия предложи да стартират договаряния с република Северна Македония и по-късно Европейският съвет в действителност не позволи това да се случи. Второто – сюжетът " влизане на България в шенгенското съглашение ". Там, в случай че си спомняте, Комисията от години твърди, че България е подготвена за присъединение, до момента в който самите членове на Шенген вършат проблеми и не ни позволяват. Апелирам да сме по-предпазливи на този стадий. Също по този начин моля доста съществено българската дипломация да си свърши работата, с цел да избегнем тези отрицателни сюжети ", съобщи Златанова пред БНР. Тя въпреки всичко регистрира като огромно самопризнание обстоятелството, че Еврокомисията призна българския модел за битка с корупцията като сполучлив.
Шамар на върховенството на закона
" Шамар в лицето от " Европейската " комисия! Но не за тези, които го заслужават. На финала комисията удари пестник на върховенството на закона. И с това си отпътува доверието в нея ", бе коментарът на Юри Бюрер Тавание, някогашен непрекъснат консултант по механизма за съдействие и инспекция на Генералния секретариат на Европейската комисия, основан в София (2007-2018).
" Препоръките, заложени в механизма за съдействие и инспекция, и тяхното осъществяване от страна на българските управляващи сътвориха повече предпоставки за опасности пред върховенството на правото в България, в сравнение с да доведат до сериозен прогрес ", счита Иванка Иванова от правната стратегия на Институт " Отворено общество ". Пред БНР тя разяснява, че предлагането за отпадане на мониторинга " не е поради сполучливата битка на страната ни с корупцията и с проведената престъпност, а поради промени в подтекста ".
Акцентите в евродоклад - тук.
Какво написа Европейска комисия за доверието в прокуратурата, БНР, Полфрийман и " Апартаментгейт " - тук
Реакцията на българските управляващи - тук
Първи реакции на българските евродепутати - тук
Коментарите на юристите - тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродоклад 2019 (11)
Акцентите в отчета
Макар да похвали София за напредъка в промяната на правосъдната система и битката с корупцията, през днешния ден Европейска комисия съобщи, че при решението за отпадане на мониторинга ще се съобрази и с мнението на Европейския парламент и Европейския съвет. Една от рекомендациите е да се сътвори съвет за мониторинг на индикаторите на национално равнище, чиито съпредседатели да бъдат вицепремиерът по правосъдната промяна (Екатерина Захариева – бел.ред.) и член на Висшия правосъден съвет (ВСС) и в който влизат представители на неправителствени организации и професионални сдружения на адвокати.
Комисията подсети и две значими обещания, дадени от България – държавното управление да вкара процедури за отчетността на основния прокурор, а институциите да одобряват законодателство за анулация на наредбите на Закона за правосъдната власт, уреждащи автоматизирано краткотрайно премахване от служба на магистрати при положение на наказателно следствие против тях и обявление на участие в професионални сдружения. В отчета внимание е отредено на свадите с " Апартаментгейт ", обвързван с придобиване на парцели под пазарните цени от високопоставени държавни чиновници и политици, и с проблема с освобождението на австралиеца Джок Полфрийман, довело до остри нападки против съдии. Коментира се и положението на медийната среда в България, чието утежняване бе регистрирано при миналогодишния мониторингов отчет. Повече за оповестения през днешния ден отчет и рекомендациите на Брюксел четете тук.
Какво следва
Съобщението през днешния ден беше направено от отиващия си ръководител на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер, а окончателното решение ще бъде взето от новия състав на европейския орган с ръководител Урсула фон дер Лайен. Още в отчета от предходната година Европейска комисия изрази очакване до края на мандата ѝ да завърши процесът на наблюдаване над София. Днес това освен не беше декларирано изрично, само че на брифинга не участваха комисарите, виновни за спазването на върховенството на закона – зам.-председателят на Европейска комисия Франс Тимерманс и еврокомисарят по правораздаването Вера Йоурова. Самата Европейска комисия не е счела за нужно да спомене края на МСП като едно от достиженията си за интервала 2014-2019 година, отбелязва " Капитал ".
Изданието припомня, че механизмът за съдействие и инспекция е обвързвано с две значими за България тематики - влизането в Шенген и присъединението към еврозоната. МСП беше съображение за отхвърли на Холандия да допусне България в европейското пространство без граници. Затова и може да се чака отпадането на механизма да даде по-силни причини на София да упорства да бъде позволена в Шенген, изключително откакто Европейска комисия даде на Хърватия зелена светлина. МСП бе посочен и като критерии в процеса на присъединение към еврозоната. Според източници от Еврогрупата до момента в полемиките сред специалистите и финансовите министри този проблем не е повдиган, защото Европейската централна банка се е фокусирала на проблемите в българската банкова система, които така и така са задоволително комплицирани.
Наред с това последствията от въвеждането на новия механизъм, при който България ще бъде сравнявана с всички страни-членки на Европейски Съюз по единни критерии, се обрисуват като надалеч по-сериозни за страната. Ако до момента мониторингът продължаваше единствено със словесни рецензии и забележки, то новият механизъм, предстоящ в първите месеци на 2020 година, съвсем несъмнено ще е привързан със прекъсване на евросредства при нарушавания, които в някой случаи в България са се трансформирали в рецидив.
Основни институции в София мълчат
Видимо удовлетворение от оповестения през днешния ден отчет показва вицепремиерът, отговарящ за правосъдната промяна, Екатерина Захариева. Тя и вътрешният министър Младен Маринов бяха единствените с публично изказване пред медиите след брифинга на Жан-Клод Юнкер. Няколко часа след брифинга на Жан Клод-Юнкер към момента няма коментар от министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата и Министерството на правораздаването, които обичайно дават брифинги след публикуването на евродоклада за България, също резервират безмълвие. Коментар към момента липсва и от президента Румен Радев, който е на публично посещаване в Япония.
" Важно е, че за първи път ясно в своя отчет, а и специалистите, работили по всички 18 отчета до момента, ясно и изрично установяват осъществяване на уговорките по всички 6 индикатора ", означи Захариева по време на изключителна конференция за отчета. " Реформата е развой, който се прави за българските жители и за правосъдната система. Така че без значение има или няма механизъм за съдействие и инспекция, промените ще продължат ", увери тя. И вътрешният министър Младен Маринов, който взе участие в конференцията заявява, че без значение от отпадането още при миналогодишния отчет на наблюдението за противодействието на проведената престъпност и битката с корупцията, България продължава " да усъвършенства системата " и това ще продължи. Повече за реакциите на държавното управление и опозицията – тук.
По-рано денем ръководителят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов разгласи, че за първи път Министерството на правораздаването не е поканило представители на съда за запознаване с черновата на отчета и, надлежно, за отправяне на забележки по него, каквато е била процедура до момента. Преди началото на днешното съвещание на съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) Панов разяснява, че възможното отпадане на мониторинга върху правораздаването и вътрешния ред главно ще бъе знак, че " спасението на давещите се е дело на самите давещи се ".
" Досегашното 12-годишно наблюдаване, при което все се насочат рекомендации, евентуално към този момент не е най-хубавият вид. В Европа се дебатира въвеждането на общ механизъм за наблюдаване за върховенството на закона в страните-членки, който може да бъде привързан и с финансови наказания ", сподели още Панов.
Българските евродепутати показват удовлетворение
Положителни бяха първите реакции на българските депутати в Европейския парламент, които " Дневник " потърси за коментар. Представители на разнообразни групи разясниха, че досегашният механизъм е бил дискриминационен и приветстваха концепцията за въвеждане на мониторинг на общоевропейско равнище.
" Мониторингът беше дискриминационен за двете ни страни, тъй като тези проблеми, които решаваме в България и Румъния, ги има в целия Европейски Съюз ", разяснява Емил Радев от групата на Европейската национална партия (ГЕРБ). " Реализираният прогрес е оценен изцяло и обективно и Комисията установи, че следва привършване на МСП за България. Това е единственият отчет, в който няма нови рекомендации, ясно се споделя, че промените са приключени, необратими са ", заключи той.
" Този механизъм се трансформира в един политически инструмент, в едно политическо оръжие за въздействие, за дарове, (...), в случай че щете, за поддръжка на ръководства в двете страни ", е мнението на Петър Витанов (ПЕС/БСП). Илхан Кючюк ( " Обнови Европа " /ДПС) дефинира отчета като " една солидна оценка от страна на Европейската комисия ".
Възможен ли е " македонски сюжет "
Зинаида Златанова, някогашният началник на представителството на Европейска комисия в България и министър на правораздаването в интервала 2013-2014 година, прикани институциите в София да бъдат по-умерени в реакциите на отчета.
" Тук ме притесняват две неща. Първото е да не се случи един тип " македонски сюжет " с нашия отчет. Какво имам поради – единствено преди дни Европейска комисия предложи да стартират договаряния с република Северна Македония и по-късно Европейският съвет в действителност не позволи това да се случи. Второто – сюжетът " влизане на България в шенгенското съглашение ". Там, в случай че си спомняте, Комисията от години твърди, че България е подготвена за присъединение, до момента в който самите членове на Шенген вършат проблеми и не ни позволяват. Апелирам да сме по-предпазливи на този стадий. Също по този начин моля доста съществено българската дипломация да си свърши работата, с цел да избегнем тези отрицателни сюжети ", съобщи Златанова пред БНР. Тя въпреки всичко регистрира като огромно самопризнание обстоятелството, че Еврокомисията призна българския модел за битка с корупцията като сполучлив.
Шамар на върховенството на закона
" Шамар в лицето от " Европейската " комисия! Но не за тези, които го заслужават. На финала комисията удари пестник на върховенството на закона. И с това си отпътува доверието в нея ", бе коментарът на Юри Бюрер Тавание, някогашен непрекъснат консултант по механизма за съдействие и инспекция на Генералния секретариат на Европейската комисия, основан в София (2007-2018).
" Препоръките, заложени в механизма за съдействие и инспекция, и тяхното осъществяване от страна на българските управляващи сътвориха повече предпоставки за опасности пред върховенството на правото в България, в сравнение с да доведат до сериозен прогрес ", счита Иванка Иванова от правната стратегия на Институт " Отворено общество ". Пред БНР тя разяснява, че предлагането за отпадане на мониторинга " не е поради сполучливата битка на страната ни с корупцията и с проведената престъпност, а поради промени в подтекста ".
Акцентите в евродоклад - тук.
Какво написа Европейска комисия за доверието в прокуратурата, БНР, Полфрийман и " Апартаментгейт " - тук
Реакцията на българските управляващи - тук
Първи реакции на българските евродепутати - тук
Коментарите на юристите - тук
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евродоклад 2019 (11)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ