Дългосрочна криза или коалиционна култура – изборът на българските партии
Отново сме пред парламентарни избори - четвърти такива единствено за един в действителност много къс интервал от към година и половина! Какво ли ще ни донесе дата 02/10/2022 (изборния ден)? Това е същностният въпрос за дейните жители, политическия хайлайф и анализаторите (политолози, социолози и др.), които се пробват да улавят трендовете и да обрисуват най-вероятната картина, която бихме могли да чакаме, още преди тя да се е разположила в политическото пространство в целокупност с всички свои краски и елементи.
Тези опити обаче стават все по-трудни, както сподели практиката през предходната година. В два от трите случая на извършени парламентарни избори имаше изненади, които даже социологическият инструментариум не можа да улови. И това стана не тъй като няма качествена социология в България и не тъй като има политически обединения, които възприемат социологическите изследвания като средство за внушения, а не като такова, което изследва и открива публичните настройки, каквато в реалност е ролята и функционалността на всеки един социологически сондаж. Просто огромна част от електората не припознава трайно себе си в главните политически обединения и взема решение за гласоподаване (ако изобщо реши да гласува) съгласно повърхностни характерности и постоянно в последния вероятен миг. Тези проблеми, които, въпреки и сами по себе си да не са обект на социологически проучвания, стават ясни тъкмо въз основа на социологическите изследвания, ориентирани към проучването и установяването на публичните настройки. А това събитие дава съображение, те да бъдат коментирани и оценени точно като социалнополитическо събитие, за което има данни, насъбрани както посредством политическата процедура, по този начин и като разследване от потреблението на социологически инструментариум.
Нестабилният парламентарен избор, на който бяхме очевидци през предходната година, се дължеше най-много на събитието, че беше налице сериозна маса гласоподаватели, която търсеше своето политическо посланичество, което да й подсигурява по този начин мечтаната смяна. Една основна част от тези гласоподаватели обаче не бяха подготвени да дадат доверието си на някой, който просто им дава обещанията, които те желаят да чуят. Именно затова до появяването на Кирил Петков и Асен Василев като партийни водачи нямаше групировка, способна да се откри като водач в политическото пространство на смяната и да се трансформира в крайъгълен камък, привличащ към себе си всички субекти, легитимирали се като част от политическата система чрез летните митинги от 2020 година
Тук наложително следва да се направи едно конкретизиране, обвързвано с Българска социалистическа партия. Социалистите получиха шанса да бъдат част от ръководещата до неотдавна коалиция, единствено тъй като мандатите на останалите три обединения ( " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " ИТН " ) в Народното събрание не бяха задоволителни за образуването на парламентарно болшинство. Това обаче беше една доста комфортна обстановка за управлението на Българска социалистическа партия. То успяваше да се легитимира посредством властта и с помощта на събитието, че стана сътрудник на смяната, намираше сполучливи способи за противопоставяне на всички рецензии, идващи от представителите на вътрешната съпротива. Де факто партията, която е най-дълбоко ситуирана в статуквото през последните над 30 година, получи шанса да се изявява на политическия терен от името на смяната.
След като Петков и Василев запълниха вакуума в политическото пространство на смяната, първата стъпка към възобновяване на институционалното действие на страната на процедура беше направена. Тя не беше задоволителна и в реалност беше много плаха, само че пък към края на предходната година четирите обединения - Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия - демонстрираха избрани настройки, ориентирани към правенето и на останалите нужни стъпки и то по задоволително убеден метод, тъй че в действителност процесът да бъде необратим. Коалицията беше ситуативна и се беше обединила към въпроси, свързани главно с вътрешната политика - битка с корупцията, намиране на решение за разнообразни обществени и пазарни въпроси, закриване на профилираното правораздаване, промяна в прокуратурата и така нататък Много бързо обаче се оказа, че обединението ще би трябвало да ръководи в среда, която главно е дефинирана от външнополитически процеси. Причина за това, несъмнено, беше съветското нахлуване против Украйна на 24/02/2022. Всъщност идната нужна стъпка след запълването на вакуума в политическото пространство на смяната, беше построяването на съдружна просвета. И тази стъпка не можа да се случи точно, тъй като 4-те обединения имаха настройката да ръководят в една среда, а се наложи да го вършат в напълно друга, за която не бяха готови. Така даже и да е имало някакъв късмет комплицираната коалиция най-малко отчасти да се трансформира в хомогенна политическа тъкан, то този късмет нямаше по какъв начин да се развие и да стане част от българските политически действителности.
Ако се опитаме да потърсим някакъв континуитет сред последните парламентарни избори от предходната година и тези на 02/10/2022, то той би бил в това, че, в случай че предходният избор обезпечи запълване на вакуума, то идният би следвало да даде подтик на съдружната просвета на главните обединения, които са част от политическата система в страната. Ако няма подобен подтик или в случай че той не е задоволително мощен, то сигурно и след 02/10 ще би трябвало да се готвим за последващи предварителни парламентарни избори.
Политическите обединения израстват и се развиват посредством присъединяване в избори, а възпитаването на съдружна просвета е част от израстването, т.е. до тази стадий неизбежно ще се стигне. Това, което не е ясно, е през какъв брой още изключителни вота ще би трябвало да минем, до момента в който се случи израстването. На сегашния стадий се намираме в политическа рецесия точно заради недобре развитата съдружна просвета на основни субекти в българската политика.
Основната до неотдавна управлявала групировка - " Продължаваме промяната " към момента не е извървяла до дъно пътя на партийното строителство. В този смисъл и инстинктите на тази групировка не са изцяло построени, връзката с електората също се нуждае от съществено развиване. Засега като че ли Кирил Петков и Асен Василев избират да се въздържат от поемането на предизборни съдружни задължения. Липсата на реакция на предлагането на Демократична България да се явят с общи листи ясно приказва тъкмо в тази посока. Изглежда водачите на " Промяната " даже няма да се съобразят с събитието, че в случай че са имали ценностен сътрудник в границите на четворната коалиция, то това беше тъкмо Демократична България. Именно на това се дължеше лоялността на " Демократична България " към Петков, Василев и компания. Демократична България направиха много съществени взаимни отстъпки във връзка с избрани позиции на Българска социалистическа партия, единствено и единствено да запазят кабинета на Кирил Петков.
Това е повече тактическо, в сравнение с стратегическо държание от страна на Петков и Василев. Ако не желаеш да поемеш подадената ръка на евентуално най-близкия ти сътрудник, е неприятен сигнал към съдружните връзки по принцип. От друга страна - съответно що се отнася до Демократична България, Петков и Василев са наясно, че те нямат да имат различен вид в 48-то Народно заседание с изключение на да взаимодействат с " Продължаваме промяната ".
Доста забавен проблем с развиването си дотук е партията на Слави Трифонов - " ИТН ". Тя може и да не е част от идващия парламент и от неналичието на задоволително добре развита съдружна просвета в политическото пространство на смяната, тя хем пострада, хем даде своя " принос " против развиването на тази просвета. Ако ръководещата коалиция се беше развила като по-консистентна политическа тъкан, това щеше да помогне на Има Такъв Народ да направи своя преход от корпоративен план към политическа партия. Тъй като обаче това не се случи, Има Такъв Народ де факто стана непосредствената причина за рухването на кабинета на Кирил Петков и в този момент, тъй като е по-назад в развиването си като политически индивид, спрямо останалите съществени политически обединения, попадането й в идващото Народно заседание е под все по-голям въпрос.
Основната съпротива дотук - ГЕРБ - пробва да покаже по-развита съдружна просвета спрямо обединенията на смяната. Всъщност сходна проява би следвало да подхожда на ГЕРБ. Партията има доста по-продължително наличие в политическата система и е обикновено да е по-добре построена във всяко отношение спрямо групировката на Петков и Василев, да вземем за пример. Шестте точки на Бойко Борисов, групирани към 100% енергийна диверсификация и подготвеност за правосъдна промяна, имат за цел да покажат, че ГЕРБ има с какво да способства за развиването на българската политика, отчитайки събитията, произлизащи от съветската експанзия в Украйна. И въпреки ГЕРБ да слага акцента там, където към този момент го сложиха Петков и Василев, взаимоотношението сред двете обединения, в най-хубавия случай, ще е лимитирано. Най-вероятно то ще се изчерпва с вземането на решения по въпроси като този за втората група самолети F - 16 Block 70. Много е допустимо това да бъде първата тематика на новия парламент, защото американската оферта е годна до 01/11/2022, което значи, че ще би трябвало да се работи бързо. Освен всичко останало обаче, в 48-то Народно заседание ГЕРБ сигурно ще е в по-неизгодно състояние от " Продължаваме промяната ". Петков и Василев въпреки всичко ще имат евентуални сътрудници след останалите парламентарни групи. Докато за партията на Борисов такива изгледи няма. ГЕРБ може да е съпротива дружно с Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че надали има политически анализатор, който би позволил, че ГЕРБ биха управлявали в същата компания.
И по този начин, към този момент липсва задоволително добре развита съдружна просвета, която да подсигурява, че няма да се стигне до дълготрайна политическа рецесия. В новия парламент може да има шест обединения, само че може да има и осем. Ако са шест и в случай че построената в 47-то Народно събрание структура се възпроизведе в някакъв модифициран тип в новия парламент с задоволително мандати за парламентарно болшинство, то 48-то Народно събрание ще има късмет. Другият вид е ГЕРБ или " Продължаваме промяната " да имат доста преимущество пред своя конкурент, което е малко евентуален сюжет. Важен фактор е и изборната интензивност - в случай че е по-висока, примерно към 50% най-малко, това би дало повече легитимност на 48-то Народно събрание, което може да насърчи някои парламентарни групи да търсят решение в обстановката, даже и тя да е доста комплицирана.
Вариантът с нови предварителни избори обаче, примерно през декември/януари, по никакъв начин не може да бъде отритнат. Два изключителни парламентарни вота бяха нужни, с цел да се откри метод за превъзмогване на вакуума в политическото пространство на смяната. Сега е изцяло допустимо да са нужни нови два, с цел да се развие процесът по построяването на съдружна просвета, която да даде късмет за определяне на по-трайни и постоянни държавни управления в България.
Тези опити обаче стават все по-трудни, както сподели практиката през предходната година. В два от трите случая на извършени парламентарни избори имаше изненади, които даже социологическият инструментариум не можа да улови. И това стана не тъй като няма качествена социология в България и не тъй като има политически обединения, които възприемат социологическите изследвания като средство за внушения, а не като такова, което изследва и открива публичните настройки, каквато в реалност е ролята и функционалността на всеки един социологически сондаж. Просто огромна част от електората не припознава трайно себе си в главните политически обединения и взема решение за гласоподаване (ако изобщо реши да гласува) съгласно повърхностни характерности и постоянно в последния вероятен миг. Тези проблеми, които, въпреки и сами по себе си да не са обект на социологически проучвания, стават ясни тъкмо въз основа на социологическите изследвания, ориентирани към проучването и установяването на публичните настройки. А това събитие дава съображение, те да бъдат коментирани и оценени точно като социалнополитическо събитие, за което има данни, насъбрани както посредством политическата процедура, по този начин и като разследване от потреблението на социологически инструментариум.
Нестабилният парламентарен избор, на който бяхме очевидци през предходната година, се дължеше най-много на събитието, че беше налице сериозна маса гласоподаватели, която търсеше своето политическо посланичество, което да й подсигурява по този начин мечтаната смяна. Една основна част от тези гласоподаватели обаче не бяха подготвени да дадат доверието си на някой, който просто им дава обещанията, които те желаят да чуят. Именно затова до появяването на Кирил Петков и Асен Василев като партийни водачи нямаше групировка, способна да се откри като водач в политическото пространство на смяната и да се трансформира в крайъгълен камък, привличащ към себе си всички субекти, легитимирали се като част от политическата система чрез летните митинги от 2020 година
Тук наложително следва да се направи едно конкретизиране, обвързвано с Българска социалистическа партия. Социалистите получиха шанса да бъдат част от ръководещата до неотдавна коалиция, единствено тъй като мандатите на останалите три обединения ( " Продължаваме промяната ", " Демократична България " и " ИТН " ) в Народното събрание не бяха задоволителни за образуването на парламентарно болшинство. Това обаче беше една доста комфортна обстановка за управлението на Българска социалистическа партия. То успяваше да се легитимира посредством властта и с помощта на събитието, че стана сътрудник на смяната, намираше сполучливи способи за противопоставяне на всички рецензии, идващи от представителите на вътрешната съпротива. Де факто партията, която е най-дълбоко ситуирана в статуквото през последните над 30 година, получи шанса да се изявява на политическия терен от името на смяната.
След като Петков и Василев запълниха вакуума в политическото пространство на смяната, първата стъпка към възобновяване на институционалното действие на страната на процедура беше направена. Тя не беше задоволителна и в реалност беше много плаха, само че пък към края на предходната година четирите обединения - Политическа партия, Демократична България, Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия - демонстрираха избрани настройки, ориентирани към правенето и на останалите нужни стъпки и то по задоволително убеден метод, тъй че в действителност процесът да бъде необратим. Коалицията беше ситуативна и се беше обединила към въпроси, свързани главно с вътрешната политика - битка с корупцията, намиране на решение за разнообразни обществени и пазарни въпроси, закриване на профилираното правораздаване, промяна в прокуратурата и така нататък Много бързо обаче се оказа, че обединението ще би трябвало да ръководи в среда, която главно е дефинирана от външнополитически процеси. Причина за това, несъмнено, беше съветското нахлуване против Украйна на 24/02/2022. Всъщност идната нужна стъпка след запълването на вакуума в политическото пространство на смяната, беше построяването на съдружна просвета. И тази стъпка не можа да се случи точно, тъй като 4-те обединения имаха настройката да ръководят в една среда, а се наложи да го вършат в напълно друга, за която не бяха готови. Така даже и да е имало някакъв късмет комплицираната коалиция най-малко отчасти да се трансформира в хомогенна политическа тъкан, то този късмет нямаше по какъв начин да се развие и да стане част от българските политически действителности.
Ако се опитаме да потърсим някакъв континуитет сред последните парламентарни избори от предходната година и тези на 02/10/2022, то той би бил в това, че, в случай че предходният избор обезпечи запълване на вакуума, то идният би следвало да даде подтик на съдружната просвета на главните обединения, които са част от политическата система в страната. Ако няма подобен подтик или в случай че той не е задоволително мощен, то сигурно и след 02/10 ще би трябвало да се готвим за последващи предварителни парламентарни избори.
Политическите обединения израстват и се развиват посредством присъединяване в избори, а възпитаването на съдружна просвета е част от израстването, т.е. до тази стадий неизбежно ще се стигне. Това, което не е ясно, е през какъв брой още изключителни вота ще би трябвало да минем, до момента в който се случи израстването. На сегашния стадий се намираме в политическа рецесия точно заради недобре развитата съдружна просвета на основни субекти в българската политика.
Основната до неотдавна управлявала групировка - " Продължаваме промяната " към момента не е извървяла до дъно пътя на партийното строителство. В този смисъл и инстинктите на тази групировка не са изцяло построени, връзката с електората също се нуждае от съществено развиване. Засега като че ли Кирил Петков и Асен Василев избират да се въздържат от поемането на предизборни съдружни задължения. Липсата на реакция на предлагането на Демократична България да се явят с общи листи ясно приказва тъкмо в тази посока. Изглежда водачите на " Промяната " даже няма да се съобразят с събитието, че в случай че са имали ценностен сътрудник в границите на четворната коалиция, то това беше тъкмо Демократична България. Именно на това се дължеше лоялността на " Демократична България " към Петков, Василев и компания. Демократична България направиха много съществени взаимни отстъпки във връзка с избрани позиции на Българска социалистическа партия, единствено и единствено да запазят кабинета на Кирил Петков.
Това е повече тактическо, в сравнение с стратегическо държание от страна на Петков и Василев. Ако не желаеш да поемеш подадената ръка на евентуално най-близкия ти сътрудник, е неприятен сигнал към съдружните връзки по принцип. От друга страна - съответно що се отнася до Демократична България, Петков и Василев са наясно, че те нямат да имат различен вид в 48-то Народно заседание с изключение на да взаимодействат с " Продължаваме промяната ".
Доста забавен проблем с развиването си дотук е партията на Слави Трифонов - " ИТН ". Тя може и да не е част от идващия парламент и от неналичието на задоволително добре развита съдружна просвета в политическото пространство на смяната, тя хем пострада, хем даде своя " принос " против развиването на тази просвета. Ако ръководещата коалиция се беше развила като по-консистентна политическа тъкан, това щеше да помогне на Има Такъв Народ да направи своя преход от корпоративен план към политическа партия. Тъй като обаче това не се случи, Има Такъв Народ де факто стана непосредствената причина за рухването на кабинета на Кирил Петков и в този момент, тъй като е по-назад в развиването си като политически индивид, спрямо останалите съществени политически обединения, попадането й в идващото Народно заседание е под все по-голям въпрос.
Основната съпротива дотук - ГЕРБ - пробва да покаже по-развита съдружна просвета спрямо обединенията на смяната. Всъщност сходна проява би следвало да подхожда на ГЕРБ. Партията има доста по-продължително наличие в политическата система и е обикновено да е по-добре построена във всяко отношение спрямо групировката на Петков и Василев, да вземем за пример. Шестте точки на Бойко Борисов, групирани към 100% енергийна диверсификация и подготвеност за правосъдна промяна, имат за цел да покажат, че ГЕРБ има с какво да способства за развиването на българската политика, отчитайки събитията, произлизащи от съветската експанзия в Украйна. И въпреки ГЕРБ да слага акцента там, където към този момент го сложиха Петков и Василев, взаимоотношението сред двете обединения, в най-хубавия случай, ще е лимитирано. Най-вероятно то ще се изчерпва с вземането на решения по въпроси като този за втората група самолети F - 16 Block 70. Много е допустимо това да бъде първата тематика на новия парламент, защото американската оферта е годна до 01/11/2022, което значи, че ще би трябвало да се работи бързо. Освен всичко останало обаче, в 48-то Народно заседание ГЕРБ сигурно ще е в по-неизгодно състояние от " Продължаваме промяната ". Петков и Василев въпреки всичко ще имат евентуални сътрудници след останалите парламентарни групи. Докато за партията на Борисов такива изгледи няма. ГЕРБ може да е съпротива дружно с Движение за права и свободи и " Възраждане ", само че надали има политически анализатор, който би позволил, че ГЕРБ биха управлявали в същата компания.
И по този начин, към този момент липсва задоволително добре развита съдружна просвета, която да подсигурява, че няма да се стигне до дълготрайна политическа рецесия. В новия парламент може да има шест обединения, само че може да има и осем. Ако са шест и в случай че построената в 47-то Народно събрание структура се възпроизведе в някакъв модифициран тип в новия парламент с задоволително мандати за парламентарно болшинство, то 48-то Народно събрание ще има късмет. Другият вид е ГЕРБ или " Продължаваме промяната " да имат доста преимущество пред своя конкурент, което е малко евентуален сюжет. Важен фактор е и изборната интензивност - в случай че е по-висока, примерно към 50% най-малко, това би дало повече легитимност на 48-то Народно събрание, което може да насърчи някои парламентарни групи да търсят решение в обстановката, даже и тя да е доста комплицирана.
Вариантът с нови предварителни избори обаче, примерно през декември/януари, по никакъв начин не може да бъде отритнат. Два изключителни парламентарни вота бяха нужни, с цел да се откри метод за превъзмогване на вакуума в политическото пространство на смяната. Сега е изцяло допустимо да са нужни нови два, с цел да се развие процесът по построяването на съдружна просвета, която да даде късмет за определяне на по-трайни и постоянни държавни управления в България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ