Проф. Петков Петков, историк: 24 май е безспорен празник, такъв трябва да е и националният празник
Отново честваме 24 май - светлината на буквите и езика ни. През предходната година - професори и преподаватели от разнообразни университети, за опцията да се откри дата на националния празник, която да не разделя българите, както става всяка година на настоящия народен празник Трети март.
През октомври 2022 година историци от няколко университета Деня на Св. Св. Кирил и Методий да бъде избран за народен празник на България - като ден на българското слово, култура и просвета, като датата, която не разделя, а сплотява и по тази причина е оживяла през всички столетия и управляващи. Те одобриха послание към нацията и Народното събрание на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", с което призоваваха да стартира полемика, в която експертното начало да е водещо при взимане на решение.
" Дневник " беседва с проф. Петко Петков от Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий " , който е измежду основателите на предлагането до Народното събрание днешният празник да стане народен.
Вие бяхте измежду участниците в конференция на учени историци и преподаватели по история, които предложиха за народен празник деня на Св.Св. Кирил и Методий, който постоянно е бил честван в България. Времето от конференцията до момента прибавя ли причини към тази самодейност?
- Националната научна конференция за формалните и националния празник, която се организира във Великотърновския университет на 21 октомври 2022 година, събра представители на разнообразни научни и просветителни институции - университети като Софийския, Великотърновския, Югозападния и Шуменския, институти на Българска академия на науките, общественици и медии. След отчетите и полемиката, участниците във форума одобриха Обръщение към нацията и Народното събрание, основаващо се на общото им схващане, че националният празник на една страна би трябвало да служи за сближение на обществото и да е неоспорим по линия на националното единение, т.е. да сплотява, а не да разделя и опълчва българите.
Беше изтъкнато, че формалните празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, само че най-известните и почитаните измежду тях са: 24 май, 3 март, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. В формалния празничен календар могат да бъдат добавени и други паметни дати.
Но един от тези празници не отразява безспорни български достижения и полезности, а в последно време става все по-ясно, че и не сплотява, а разделя българите. При това, този несъмнено значим незабравим ден - 3 март, който след 1944 и чак до 1988 година не беше даже формален празник, е повдигнат в сан на народен от Държавния съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година по политически аргументи и идеологически съображения.
Налагането на 3 март за народен празник през 1990 година е стратегически политически ход, проведен с избрани вътрешнополитически цели и заради явни и непреодолени външнополитически зависимости.
Превръщането на 3 март в народен празник, какъвто от 1879 до 1990 година в България не е имало, натоварва тази историческа дата със сакрално значение. В разследване от това даже научно обоснованото сериозно отношение към събитието, което тя отзразява, се приема от необятни и незадоволително осведомени кръгове като кощунствено и предателско по отношение на едно въобразено и целеустремено внушавано десетилетия наред накриво схващане за патриотизма като избор на най-подходящ външнополитически покровител и " избавител ".
Трети март (до 1916 година 19 февруари) е празник, включен в формалния празничен календар на новата българска страна още при започване на нейното битие, с цел да означи възшествието на престола на непознат държател. В първия държавен акт, определящ формалните празници в България - декрет № 5 от 09.01.1880 година на княз Александър І - 19 февруари е разгласен за ден на " възшествието на престола на император Александър ІІ и умозаключение (сключване) на Санстефанския мир ".
Именно поради годишнината от интронизацията на тогавашния съветски император 19 февруари 1878 година е определен от Николай Игнатиев за подписването на прелиминарен контракт, който няма съществени международноправни последствия, само че основава резистентен мит.
Проф. Милко Палангурски, историк: Трябва нов ден, който да се приема и да се усеща като празник
Заблудата, че точно със санстефанския контракт България " възкръснала " като страна е толкоз устойчива, въпреки и погрешна. Дори в днешното, претендиращо за осведоменост общество, към момента мнозина не знаят, че основаването на огромна българска страна в земите, към този момент приети за български от великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 година, за първи път е планувано не в санстефанския контракт, а в първото руско-османско съглашение за мир - Основите на мира, подписани в Одрин на 19/31 януари 1878 година Отдавна е известно и че окончателният кротичък контракт след войната сред Русия и Османската империя е Берлинският от 1/13 юли 1878 година и точно на негова основа се привиква Учредителното заседание в Търново при започване на 1879 година, както и се избира първият български княз на 17 април с.г. Имайки поради тези особености на наложения през 1990 година за народен празник 3 март и все по-отчетливото делене и опълчване в българското общество, което той провокира като несподелен от забележителна част от жителите за главен народен незабравим знак, участниците във великотърновския теоретичен конгрес предложиха за народен празник на Република България да бъде разгласен 24 май - Денят на българското слово, култура и просвета.
Защо - вие по какъв начин мотивирате концепцията?
- Това е единствената паметна дата, която от средата на XIX век непроменяемо е минала и оживяла през всички столетия и при всяка власт, чествана е по цялата българска етническа територия и отвън нея. Тя постоянно е обединявала и българите, и ползващите от епохи цивилизационния артикул на делото на светите Кирил и Методий и приютените от българската страна техни възпитаници.
Тук е добре да напомним думите на акад. Дмитрий Лихачов, че Държавата на духа е основана от светите Кирил и Методий. В основите на нейното създание, съгласно известния съветски академик, е вградено гигантското и в действителност гениално дело на Кирил и Методий, които основават от старобългарския диалект писмен, книжовен език, кадърен да съобщи най-сложни отвлечени понятия, и книжнина.
И още: " Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите в този момент културни народи в Европа и в целия свят! Много към този момент е отминало, отишли са си античният Рим и антична Гърция, отишла си е Византия.
България е отломка от най-старата просвета измежду европейските страни. Затова би трябвало да се пази. Необходимо е днешната просвета на България да не бъде единствено отломка от остарялото, а да стане и първата парченце от бъдещето.
Книжовната просвета на България, основана през вековете, би трябвало да остане и да пребъде до дъно. Такъв е историческият чоп на България и аз имам вяра в него ". Какъв по-ясен знак за това, че и българите имат вяра в своя исторически чоп, от решението най-дълго почитаният общобългарски празник 24 май да бъде публично приет за подобен, т.е. да се разгласи за народен празник.
Освен това, форумът излезе с предложение към съществуващите публични празници на Република България да се прибавят още почтени дати, да вземем за пример: 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадиране на Априлското въстание; 2 май - Ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - Ден на цар Самуил и други.
Историци до Народното събрание: 24 май да стане народен празник
Какви са главните причини на историците, които предложиха концепцията за замяната на националния празник с 24 май, като се има поради, че измежду забележителните дати от българската история Денят на независимостта също заема значимо място, също така в множеството страни точно независимостта се празнува като народен празник?
- Нашето схващане не е да се опълчват едни паметни дати и знаци на други. Всяка страна има собствен формален празничен календар, има го и България, само че той е повърхностен, в никакъв случай не е установяван в следствие от необятно и научноаргументирано разискване и публично единодушие.
Денят на независимостта и в този момент е в листата на формалните празници, въпреки и по остарелия жанр като 22 септември. Официален празник в този момент е и 24 май, въпреки дългогодишното му честване да надвишава определението " формален ", той от дълго време се е трансформирал в най-тачен общобългарски незабравим ден.
Но това не може да се твърди за 3 март, който е изкуствено и умишлено сакрализиран с всички последици от това наложено решение на последните тоталитарни управляващи, което въобще не е взето инцидентно, а има ясна и след 33 години явна цел - да показа Освобождението на България, тоест основаването на новата българска страна, като основна и единствена заслуга на съветската империя и нейния тогавашен монарх Александър II, като по този метод до известна степен се подценяват и подценяват десетилетните българските еволюционни и революционни старания и битки за основаване на съвременна българска страна, включително и заслугите на такива национални герои като Георги Стойков Раковски и Васил Левски, които ратуваха за " чисто българско Освобождение ".
Денят на независимостта 22 септември (5 октомври по нов стил) също е паметна дата с най-вече политическо значение, както 3 март и 6 септември. Тъй като десетилетия наред от средата на 40-те години на XX век 22 септември не беше формален празник, от възобновяване му като подобен през 1998 година той беше претрупан с несъвсем прецизното значение, което му се придава изключително в последно време, като ден на независимостта на България въобще.
А в действителност това, което се случва през 1908 година, е единствено формалното отменяне на зависимостта от Османската империя, вменена на Княжество България от всички велики сили по Берлинския контракт от 1878 година Напълно самостоятелни страни няма нито при започване на XX, нито през третото десетилетие на XXI век. Това е още един мотив в интерес на нашето кардинално предложение денят, който ще бъде общопризнат за народен празник, да има повече културно и цивилизационно значение, в сравнение с тясно политическо. А подобен ден несъмнено е 24 май - не просто празник на светите и равноапостолни Кирил и Методий, а символен ден на българския цивилизационен принос в международната просвета.
Той е и ден на делото на учениците им, и на благородната и ловко извършена държавна политика на българските монарси и управници Борис I, Симеон Велики и други, с помощта на която милиони хора по света се употребяват от цивилизационния принос на двамата братя, доразвит от учениците им и отгледан и публикуван от българската страна по волята и благодарение на тогавашните й владетели.
24 май излъчва различен вид послания, този ден не основава вътрешнообществени вражди и напрежения, той освен не чертае разграничителни линии, само че и в действителност сплотява в името на общи полезности и международно приети български приноси.
Затова не е проблем, а съображение за сърадване, че и други нации и страни през днешния ден почитат 24 май, без значение от неумелите опити на някои непознати политици или политически стимулирани псевдоучени да неглижират приноса на България в това цивилизационно дело.
Има ли някакви мнения от парламентите, до които изпратихте петиция с предлагането. Сезирахте ли и настоящия парламент?
- Предишният парламент, до който отправихме нашето Обръщение за 24 май през октомври 2022 година, не просъществува дълго. Сегашният не дава знаци, че има воля и би поел отговорността да прегледа и този значим въпрос, откакто депутатите в него не съумяват да се съгласят и да реализират сговор по най-острите настоящи проблеми на страната.
Но Обръщението ни е подадено, затова е настоящо, стига, несъмнено, народните представители да проявят интензивност и да го прегледат. Надеждата ни е и в отзивчивостта на хората, и в същинската социална функционалност на медиите, която доста от тях демонстрираха и потвърдиха точно във връзка на нашата самодейност.
Всъщност скорошно решение от Народното събрание по този въпрос надали ще има, а и не е належащо такова да се постанова без задоволително разискване, публично схващане и единодушие.
Спомням си по какъв начин една политическа мощ в предходния парламент доста небрежно се опита да внесе в пленарната зала сходно предложение за 24 май, което не беше признато, а и не беше съществено разисквано. Този въпрос е от значителен публичен интерес и не трябва да се свежда до всекидневните партийно-политически битки.
Депутатите спориха би трябвало ли 24 май да стане народен празник
Сред общността на историците, съответно в Българска академия на науките, намира ли поддръжка концепцията за 24 май да стане народен празник?
- Познавам доста сътрудници, включително учени от Българска академия на науките, които поддържат концепцията за 24 май като народен общобългарски празник. Но до момента тематиката не е поставяна на съществено публично внимание и по тази причина няма по какъв начин да има безапелационни мнения от институции. Това е по този начин, не тъй като предлагането за 24 май е лишено от учредения, а тъй като през последните три десетилетия умишлено се избягваше организирането на сериозна научна и обществена полемика по значимия въпрос за националния и формалните празници. И то не поради 24 май, а поради 3 март.
Аз и в този момент не виждам кой от актуалните политици у нас ще има куража, достолепието и дързостта да смъкна от изкуствения фундамент, на който беше подложен през 1990 година Трети март като народен празник. В това е казусът. Мисля, че на всички осведомени с българската история и политика е ясно от къде и от кого е страхът.
Би могло да се каже, че този въпрос в забележителна степен е определящ за националното достолепие освен на политиците, само че и на всеки български жител. И тук желая ясно да подчертая и да се знае - никой от нас не е срещу оставането на 3 март като формален празник, какъвто е бил той от 1880 година доникъде на 40-те години на 20 век. Въпросът е в това, че в доста по-голяма степен функционалностите на народен празник сполучливо извършва 24 май.
В нашето Обръщение не се упорства за унищожаване на 3 март от формалния празничен календар, на всички ни е ясно, че той има своето място там като един от формалните празници. Но голословното му налагане за народен празник през 1990 година сътвори и основава от ден на ден напрежения и разграничителни линии. Докато 24 май излъчва различен вид послания, този незабравим ден в действителност сплотява в името на общи полезности и международно приети български приноси.
Това е празникът на най-българския спомен, сегашна горделивост и вяра за бъдещето.
Какви са идващите ви стъпки, с цел да убедите националното посланичество за концепцията?
- Ние не сме политици, а учени и дейни общественици. Затова, както и до момента, ще вършим това, което можем и ни е присъщо - ще приказваме, ще убеждаваме, ще дискутираме, тъй като в огромна част от обществото към момента има неведение и недоумение по тези въпроси.
Например, към момента немалка част от актуалните българи не знаят, че подписаният на 3 март, т.е. на 19 февруари 1878 година прелиминарен руско-османски контракт освен че не основава българска страна (това не е еднократен акт), само че и обилни територии, сякаш включени в рамките на така наречен санстефанска България, и след контракта остават под османско притежание и ръководство: съвсем цяла Македония и Южна Тракия, част от Централните Родопи, Шуменско и Варненско.
Не се знае от мнозина и това, че Северна Добруджа и Нишкият край, включени в диоцеза на Българската екзархия и приети за неразделни елементи от двете самостоятелни български области, контрактувани от великите сили на Цариградската конференция през 1876 година, по силата на санстефанския контракт Русия отстъпва надлежно на Румъния и Сърбия.
Наложената през годините и политически стимулирана идеологема внушава неистината, че " неприятните " западни страни на Берлинския конгрес " разпокъсали " България и дали на съседите ни упоменатите български територии, а други оставили в Османската империя. Стига се до такава степен в изкривеното и неопределено показване на една елементарно проверима истина, че като " виновници " за " несправедливия " Берлински контракт се сочат единствено западните европейски страни, а е известно, че Русия освен че е страна по контракта и го приема и подписва, само че и цялото берлинско статукво, включително главните териториални промени, са авансово решени посредством едно скрито руско-английско съглашение, подписано от съветския представител Шувалов и британския Солзбъри на 18/30 май 1878 година в Лондон, което точно става основа на Берлинския контракт.
Тези внушения се популяризират и през днешния ден, без значение че истината от години е показана в най-новите учебници по история. Защото казусът не е в учебниците, те сами не основават нито гражданско самочувствие, нито национална еднаквост. Затова и политиците към този момент четвърто десетилетие след налагането на 3 март за народен празник при започване на 1990 година заобикалят обществена и научно обоснована полемика по огромната тематика за изчезналата система за формалните и националния празник, а са се примирили с наложеното при започване на така наречен преход статукво, което обслужва избрани политически цели посредством основаване и поддържане на изкривена и неточна визия за предишното и по-конкретно за това по кое време и по какъв начин беше основана новата българска страна.
Но без значение от политическите целесъобразности и налаганите идеологически внушения, българите не престават все по този начин откровено и сърцато да честват 24 май - най-дълго и най-непринудено празнуваният същински народен празник.
Петър Стоянович: Националният празник е знаков въпрос, да не го обвързваме с ежедневна политика
През октомври 2022 година историци от няколко университета Деня на Св. Св. Кирил и Методий да бъде избран за народен празник на България - като ден на българското слово, култура и просвета, като датата, която не разделя, а сплотява и по тази причина е оживяла през всички столетия и управляващи. Те одобриха послание към нацията и Народното събрание на национална полемика, проведена от Историческия факултет на Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий ", с което призоваваха да стартира полемика, в която експертното начало да е водещо при взимане на решение.
" Дневник " беседва с проф. Петко Петков от Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методий " , който е измежду основателите на предлагането до Народното събрание днешният празник да стане народен.
Вие бяхте измежду участниците в конференция на учени историци и преподаватели по история, които предложиха за народен празник деня на Св.Св. Кирил и Методий, който постоянно е бил честван в България. Времето от конференцията до момента прибавя ли причини към тази самодейност?
- Националната научна конференция за формалните и националния празник, която се организира във Великотърновския университет на 21 октомври 2022 година, събра представители на разнообразни научни и просветителни институции - университети като Софийския, Великотърновския, Югозападния и Шуменския, институти на Българска академия на науките, общественици и медии. След отчетите и полемиката, участниците във форума одобриха Обръщение към нацията и Народното събрание, основаващо се на общото им схващане, че националният празник на една страна би трябвало да служи за сближение на обществото и да е неоспорим по линия на националното единение, т.е. да сплотява, а не да разделя и опълчва българите.
Беше изтъкнато, че формалните празници през десетилетията след Освобождението на България са доста, само че най-известните и почитаните измежду тях са: 24 май, 3 март, 6 май, 6 септември, 22 септември, 1 ноември. В формалния празничен календар могат да бъдат добавени и други паметни дати.
Но един от тези празници не отразява безспорни български достижения и полезности, а в последно време става все по-ясно, че и не сплотява, а разделя българите. При това, този несъмнено значим незабравим ден - 3 март, който след 1944 и чак до 1988 година не беше даже формален празник, е повдигнат в сан на народен от Държавния съвет на Народна република България на 27 февруари 1990 година по политически аргументи и идеологически съображения.
Налагането на 3 март за народен празник през 1990 година е стратегически политически ход, проведен с избрани вътрешнополитически цели и заради явни и непреодолени външнополитически зависимости.
Превръщането на 3 март в народен празник, какъвто от 1879 до 1990 година в България не е имало, натоварва тази историческа дата със сакрално значение. В разследване от това даже научно обоснованото сериозно отношение към събитието, което тя отзразява, се приема от необятни и незадоволително осведомени кръгове като кощунствено и предателско по отношение на едно въобразено и целеустремено внушавано десетилетия наред накриво схващане за патриотизма като избор на най-подходящ външнополитически покровител и " избавител ".
Трети март (до 1916 година 19 февруари) е празник, включен в формалния празничен календар на новата българска страна още при започване на нейното битие, с цел да означи възшествието на престола на непознат държател. В първия държавен акт, определящ формалните празници в България - декрет № 5 от 09.01.1880 година на княз Александър І - 19 февруари е разгласен за ден на " възшествието на престола на император Александър ІІ и умозаключение (сключване) на Санстефанския мир ".
Именно поради годишнината от интронизацията на тогавашния съветски император 19 февруари 1878 година е определен от Николай Игнатиев за подписването на прелиминарен контракт, който няма съществени международноправни последствия, само че основава резистентен мит.
Проф. Милко Палангурски, историк: Трябва нов ден, който да се приема и да се усеща като празник Заблудата, че точно със санстефанския контракт България " възкръснала " като страна е толкоз устойчива, въпреки и погрешна. Дори в днешното, претендиращо за осведоменост общество, към момента мнозина не знаят, че основаването на огромна българска страна в земите, към този момент приети за български от великите сили на Цариградската конференция в края на 1876 година, за първи път е планувано не в санстефанския контракт, а в първото руско-османско съглашение за мир - Основите на мира, подписани в Одрин на 19/31 януари 1878 година Отдавна е известно и че окончателният кротичък контракт след войната сред Русия и Османската империя е Берлинският от 1/13 юли 1878 година и точно на негова основа се привиква Учредителното заседание в Търново при започване на 1879 година, както и се избира първият български княз на 17 април с.г. Имайки поради тези особености на наложения през 1990 година за народен празник 3 март и все по-отчетливото делене и опълчване в българското общество, което той провокира като несподелен от забележителна част от жителите за главен народен незабравим знак, участниците във великотърновския теоретичен конгрес предложиха за народен празник на Република България да бъде разгласен 24 май - Денят на българското слово, култура и просвета.
Защо - вие по какъв начин мотивирате концепцията?
- Това е единствената паметна дата, която от средата на XIX век непроменяемо е минала и оживяла през всички столетия и при всяка власт, чествана е по цялата българска етническа територия и отвън нея. Тя постоянно е обединявала и българите, и ползващите от епохи цивилизационния артикул на делото на светите Кирил и Методий и приютените от българската страна техни възпитаници.
Тук е добре да напомним думите на акад. Дмитрий Лихачов, че Държавата на духа е основана от светите Кирил и Методий. В основите на нейното създание, съгласно известния съветски академик, е вградено гигантското и в действителност гениално дело на Кирил и Методий, които основават от старобългарския диалект писмен, книжовен език, кадърен да съобщи най-сложни отвлечени понятия, и книжнина.
И още: " Не забравяйте, че вие, българите, сте най-древната от съществуващите в този момент културни народи в Европа и в целия свят! Много към този момент е отминало, отишли са си античният Рим и антична Гърция, отишла си е Византия.
България е отломка от най-старата просвета измежду европейските страни. Затова би трябвало да се пази. Необходимо е днешната просвета на България да не бъде единствено отломка от остарялото, а да стане и първата парченце от бъдещето.
Книжовната просвета на България, основана през вековете, би трябвало да остане и да пребъде до дъно. Такъв е историческият чоп на България и аз имам вяра в него ". Какъв по-ясен знак за това, че и българите имат вяра в своя исторически чоп, от решението най-дълго почитаният общобългарски празник 24 май да бъде публично приет за подобен, т.е. да се разгласи за народен празник.
Освен това, форумът излезе с предложение към съществуващите публични празници на Република България да се прибавят още почтени дати, да вземем за пример: 16 април - Ден на конституцията; 20 април - експлоадиране на Априлското въстание; 2 май - Ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - Ден на цар Самуил и други.
Историци до Народното събрание: 24 май да стане народен празник Какви са главните причини на историците, които предложиха концепцията за замяната на националния празник с 24 май, като се има поради, че измежду забележителните дати от българската история Денят на независимостта също заема значимо място, също така в множеството страни точно независимостта се празнува като народен празник?
- Нашето схващане не е да се опълчват едни паметни дати и знаци на други. Всяка страна има собствен формален празничен календар, има го и България, само че той е повърхностен, в никакъв случай не е установяван в следствие от необятно и научноаргументирано разискване и публично единодушие.
Денят на независимостта и в този момент е в листата на формалните празници, въпреки и по остарелия жанр като 22 септември. Официален празник в този момент е и 24 май, въпреки дългогодишното му честване да надвишава определението " формален ", той от дълго време се е трансформирал в най-тачен общобългарски незабравим ден.
Но това не може да се твърди за 3 март, който е изкуствено и умишлено сакрализиран с всички последици от това наложено решение на последните тоталитарни управляващи, което въобще не е взето инцидентно, а има ясна и след 33 години явна цел - да показа Освобождението на България, тоест основаването на новата българска страна, като основна и единствена заслуга на съветската империя и нейния тогавашен монарх Александър II, като по този метод до известна степен се подценяват и подценяват десетилетните българските еволюционни и революционни старания и битки за основаване на съвременна българска страна, включително и заслугите на такива национални герои като Георги Стойков Раковски и Васил Левски, които ратуваха за " чисто българско Освобождение ".
Денят на независимостта 22 септември (5 октомври по нов стил) също е паметна дата с най-вече политическо значение, както 3 март и 6 септември. Тъй като десетилетия наред от средата на 40-те години на XX век 22 септември не беше формален празник, от възобновяване му като подобен през 1998 година той беше претрупан с несъвсем прецизното значение, което му се придава изключително в последно време, като ден на независимостта на България въобще.
А в действителност това, което се случва през 1908 година, е единствено формалното отменяне на зависимостта от Османската империя, вменена на Княжество България от всички велики сили по Берлинския контракт от 1878 година Напълно самостоятелни страни няма нито при започване на XX, нито през третото десетилетие на XXI век. Това е още един мотив в интерес на нашето кардинално предложение денят, който ще бъде общопризнат за народен празник, да има повече културно и цивилизационно значение, в сравнение с тясно политическо. А подобен ден несъмнено е 24 май - не просто празник на светите и равноапостолни Кирил и Методий, а символен ден на българския цивилизационен принос в международната просвета.
Той е и ден на делото на учениците им, и на благородната и ловко извършена държавна политика на българските монарси и управници Борис I, Симеон Велики и други, с помощта на която милиони хора по света се употребяват от цивилизационния принос на двамата братя, доразвит от учениците им и отгледан и публикуван от българската страна по волята и благодарение на тогавашните й владетели.
24 май излъчва различен вид послания, този ден не основава вътрешнообществени вражди и напрежения, той освен не чертае разграничителни линии, само че и в действителност сплотява в името на общи полезности и международно приети български приноси.
Затова не е проблем, а съображение за сърадване, че и други нации и страни през днешния ден почитат 24 май, без значение от неумелите опити на някои непознати политици или политически стимулирани псевдоучени да неглижират приноса на България в това цивилизационно дело.
Има ли някакви мнения от парламентите, до които изпратихте петиция с предлагането. Сезирахте ли и настоящия парламент?
- Предишният парламент, до който отправихме нашето Обръщение за 24 май през октомври 2022 година, не просъществува дълго. Сегашният не дава знаци, че има воля и би поел отговорността да прегледа и този значим въпрос, откакто депутатите в него не съумяват да се съгласят и да реализират сговор по най-острите настоящи проблеми на страната.
Но Обръщението ни е подадено, затова е настоящо, стига, несъмнено, народните представители да проявят интензивност и да го прегледат. Надеждата ни е и в отзивчивостта на хората, и в същинската социална функционалност на медиите, която доста от тях демонстрираха и потвърдиха точно във връзка на нашата самодейност.
Всъщност скорошно решение от Народното събрание по този въпрос надали ще има, а и не е належащо такова да се постанова без задоволително разискване, публично схващане и единодушие.
Спомням си по какъв начин една политическа мощ в предходния парламент доста небрежно се опита да внесе в пленарната зала сходно предложение за 24 май, което не беше признато, а и не беше съществено разисквано. Този въпрос е от значителен публичен интерес и не трябва да се свежда до всекидневните партийно-политически битки.
Депутатите спориха би трябвало ли 24 май да стане народен празник Сред общността на историците, съответно в Българска академия на науките, намира ли поддръжка концепцията за 24 май да стане народен празник?
- Познавам доста сътрудници, включително учени от Българска академия на науките, които поддържат концепцията за 24 май като народен общобългарски празник. Но до момента тематиката не е поставяна на съществено публично внимание и по тази причина няма по какъв начин да има безапелационни мнения от институции. Това е по този начин, не тъй като предлагането за 24 май е лишено от учредения, а тъй като през последните три десетилетия умишлено се избягваше организирането на сериозна научна и обществена полемика по значимия въпрос за националния и формалните празници. И то не поради 24 май, а поради 3 март.
Аз и в този момент не виждам кой от актуалните политици у нас ще има куража, достолепието и дързостта да смъкна от изкуствения фундамент, на който беше подложен през 1990 година Трети март като народен празник. В това е казусът. Мисля, че на всички осведомени с българската история и политика е ясно от къде и от кого е страхът.
Би могло да се каже, че този въпрос в забележителна степен е определящ за националното достолепие освен на политиците, само че и на всеки български жител. И тук желая ясно да подчертая и да се знае - никой от нас не е срещу оставането на 3 март като формален празник, какъвто е бил той от 1880 година доникъде на 40-те години на 20 век. Въпросът е в това, че в доста по-голяма степен функционалностите на народен празник сполучливо извършва 24 май.
В нашето Обръщение не се упорства за унищожаване на 3 март от формалния празничен календар, на всички ни е ясно, че той има своето място там като един от формалните празници. Но голословното му налагане за народен празник през 1990 година сътвори и основава от ден на ден напрежения и разграничителни линии. Докато 24 май излъчва различен вид послания, този незабравим ден в действителност сплотява в името на общи полезности и международно приети български приноси.
Това е празникът на най-българския спомен, сегашна горделивост и вяра за бъдещето.
Какви са идващите ви стъпки, с цел да убедите националното посланичество за концепцията?
- Ние не сме политици, а учени и дейни общественици. Затова, както и до момента, ще вършим това, което можем и ни е присъщо - ще приказваме, ще убеждаваме, ще дискутираме, тъй като в огромна част от обществото към момента има неведение и недоумение по тези въпроси.
Например, към момента немалка част от актуалните българи не знаят, че подписаният на 3 март, т.е. на 19 февруари 1878 година прелиминарен руско-османски контракт освен че не основава българска страна (това не е еднократен акт), само че и обилни територии, сякаш включени в рамките на така наречен санстефанска България, и след контракта остават под османско притежание и ръководство: съвсем цяла Македония и Южна Тракия, част от Централните Родопи, Шуменско и Варненско.
Не се знае от мнозина и това, че Северна Добруджа и Нишкият край, включени в диоцеза на Българската екзархия и приети за неразделни елементи от двете самостоятелни български области, контрактувани от великите сили на Цариградската конференция през 1876 година, по силата на санстефанския контракт Русия отстъпва надлежно на Румъния и Сърбия.
Наложената през годините и политически стимулирана идеологема внушава неистината, че " неприятните " западни страни на Берлинския конгрес " разпокъсали " България и дали на съседите ни упоменатите български територии, а други оставили в Османската империя. Стига се до такава степен в изкривеното и неопределено показване на една елементарно проверима истина, че като " виновници " за " несправедливия " Берлински контракт се сочат единствено западните европейски страни, а е известно, че Русия освен че е страна по контракта и го приема и подписва, само че и цялото берлинско статукво, включително главните териториални промени, са авансово решени посредством едно скрито руско-английско съглашение, подписано от съветския представител Шувалов и британския Солзбъри на 18/30 май 1878 година в Лондон, което точно става основа на Берлинския контракт.
Тези внушения се популяризират и през днешния ден, без значение че истината от години е показана в най-новите учебници по история. Защото казусът не е в учебниците, те сами не основават нито гражданско самочувствие, нито национална еднаквост. Затова и политиците към този момент четвърто десетилетие след налагането на 3 март за народен празник при започване на 1990 година заобикалят обществена и научно обоснована полемика по огромната тематика за изчезналата система за формалните и националния празник, а са се примирили с наложеното при започване на така наречен преход статукво, което обслужва избрани политически цели посредством основаване и поддържане на изкривена и неточна визия за предишното и по-конкретно за това по кое време и по какъв начин беше основана новата българска страна.
Но без значение от политическите целесъобразности и налаганите идеологически внушения, българите не престават все по този начин откровено и сърцато да честват 24 май - най-дълго и най-непринудено празнуваният същински народен празник.
Петър Стоянович: Националният празник е знаков въпрос, да не го обвързваме с ежедневна политика Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ