Людмила Елкова: Очаквах бюджетните заплати за следващата година да бъдат замразени“
Относно бюджета за 2025 година, последните оповестени публично данни към септември демонстрират по-ниско осъществяване на данъчните доходи в съпоставяне със същия интервал на предходната година, разяснява в студиото на Money.bg Людмила Елкова - финансов специалист и някогашен зам.-министър на финансите.
По-конкретно, събираемостта е 65,2% по отношение на заложеното в бюджета за цялата 2025 година, до момента в който са същия интервал на 2024 година, индикаторът е 71,1% по отношение на заложеното в миналогодишния бюджет.
" Обяснението за изоставането тази година е, че приходите от Данък добавена стойност бяха доста мощно надценени. Те порастват приблизително с 15% за година, а в бюджета за 2025 година беше заложен растеж от 33% - с цел да се обере " луфта " с разноските и да " финишираме " с 3% недостиг (каквото е условието за максимума за страните от ЕС). За интервала, растежа на приходите в действителност е 14,1%, до момента в който за същия интервал на предходната година, растежа на индикатора е бил 16,2%. Това значи, че за цялата 2025 година, към 3,5-4 милиарда лв. доходи от Данък добавена стойност няма по какъв начин да бъдат събрани ", сподели Елкова.
Единственият налог който тази година има доста висок растеж - към 30% по отношение на 9-те месеца на предходната година, е корпоративният, обаче това се дължи главно на предплатения налог от банките, стана ясно от думите на Елкова.
Според нея, единственият метод бюджетният недостиг за 2025 година да се вмести в лимита от 3%, е страната да забави разплащанията към компании и надлежно да ги отсрочи за 2026 година, както се е случило и при предходния бюджет.
" Еврото единствено по себе си няма да увеличи цените, само че въвеждането му може да се употребява като мотив "
Големите дефицити в бюджета ще се появят през юни, разяснява Людмила Елкова
Проектобюджетът за 2026 година е доста подобен с този за 2025 година, само че мащабът се усилва , разяснява Елкова. Тя напомни, че миналогодишният бюджет е бил изработен за да бъдем признати в еврозоната, като се е казвало, че по-късно - т.е. с бюджета за 2026 година - ще се захванем с решаването на проблемите, обаче проектобюджетът за 2026 година не демонстрира това.
" Напротив, проблемите се мултиплицират, живеем с хронични дефицити и с разноски повече в сравнение с можем да си позволим. "
Финансовият специалист уточни, че " това не може да продължава по този метод, тъй като към този момент имаме систематични проблеми, които не могат да бъдат решавани с еднократни ограничения ".
Тя даде образец, че в проектобюджета за 2026 година за заложени още по-високи доходи от Данък добавена стойност от тазгодишните, които и за 2025 година се обрисува да не бъдат изпълнени.
По мнението на финансовия специалист, Национална агенция за приходите като цяло работи добре , само че има неефективни действия. Елкова даде образец, че Националната организация за приходите (НАП) се занимава с инспекции на хора които са заявили покупки на огромни парцели в Гърция, обаче в същото време тези хора са оповестили приходи, с които умерено може да си разрешат такава покупка - което прави сходни инспекции безмислени.
Людмила Елкова акцентира, че е време да се вземат съществени ограничения от страната за ограничение на разноските и уточни, че е очаквала бюджетните заплати за идната година да бъдат " замразени " , което не се случва.
Бившият зам.-министър на финансите напомни, че през септември министър председателят публично е оповестил че няма да има смяна на данъчно-осигурителната тежест , само че в проектобюджета е заложено повишение на осигуровките за пенсия с 2 процентни пункта, както и повдигане на налога върху дивидентите.
" А посоченото наподобява доста зле от позиция на всеки евентуален вложител, без значение че (ще) сме в еврозоната, заради несигурната икономическа среда ", добави Елкова.
Тя обърна внимание и на обстоятелството, че с тегленото от държавното управление на нови заеми, съотношението сред държавния дълг и брутния вътрешен артикул доста бързо нараства. (За страните от Европейски Съюз, оптималната стойност на индикатора би трябвало да е 60% от Брутният вътрешен продукт на всяка страна.)
Целият диалог може да гледате във видеото!
По-конкретно, събираемостта е 65,2% по отношение на заложеното в бюджета за цялата 2025 година, до момента в който са същия интервал на 2024 година, индикаторът е 71,1% по отношение на заложеното в миналогодишния бюджет.
" Обяснението за изоставането тази година е, че приходите от Данък добавена стойност бяха доста мощно надценени. Те порастват приблизително с 15% за година, а в бюджета за 2025 година беше заложен растеж от 33% - с цел да се обере " луфта " с разноските и да " финишираме " с 3% недостиг (каквото е условието за максимума за страните от ЕС). За интервала, растежа на приходите в действителност е 14,1%, до момента в който за същия интервал на предходната година, растежа на индикатора е бил 16,2%. Това значи, че за цялата 2025 година, към 3,5-4 милиарда лв. доходи от Данък добавена стойност няма по какъв начин да бъдат събрани ", сподели Елкова.
Единственият налог който тази година има доста висок растеж - към 30% по отношение на 9-те месеца на предходната година, е корпоративният, обаче това се дължи главно на предплатения налог от банките, стана ясно от думите на Елкова.
Според нея, единственият метод бюджетният недостиг за 2025 година да се вмести в лимита от 3%, е страната да забави разплащанията към компании и надлежно да ги отсрочи за 2026 година, както се е случило и при предходния бюджет.
" Еврото единствено по себе си няма да увеличи цените, само че въвеждането му може да се употребява като мотив "
Големите дефицити в бюджета ще се появят през юни, разяснява Людмила Елкова
Проектобюджетът за 2026 година е доста подобен с този за 2025 година, само че мащабът се усилва , разяснява Елкова. Тя напомни, че миналогодишният бюджет е бил изработен за да бъдем признати в еврозоната, като се е казвало, че по-късно - т.е. с бюджета за 2026 година - ще се захванем с решаването на проблемите, обаче проектобюджетът за 2026 година не демонстрира това.
" Напротив, проблемите се мултиплицират, живеем с хронични дефицити и с разноски повече в сравнение с можем да си позволим. "
Финансовият специалист уточни, че " това не може да продължава по този метод, тъй като към този момент имаме систематични проблеми, които не могат да бъдат решавани с еднократни ограничения ".
Тя даде образец, че в проектобюджета за 2026 година за заложени още по-високи доходи от Данък добавена стойност от тазгодишните, които и за 2025 година се обрисува да не бъдат изпълнени.
По мнението на финансовия специалист, Национална агенция за приходите като цяло работи добре , само че има неефективни действия. Елкова даде образец, че Националната организация за приходите (НАП) се занимава с инспекции на хора които са заявили покупки на огромни парцели в Гърция, обаче в същото време тези хора са оповестили приходи, с които умерено може да си разрешат такава покупка - което прави сходни инспекции безмислени.
Людмила Елкова акцентира, че е време да се вземат съществени ограничения от страната за ограничение на разноските и уточни, че е очаквала бюджетните заплати за идната година да бъдат " замразени " , което не се случва.
Бившият зам.-министър на финансите напомни, че през септември министър председателят публично е оповестил че няма да има смяна на данъчно-осигурителната тежест , само че в проектобюджета е заложено повишение на осигуровките за пенсия с 2 процентни пункта, както и повдигане на налога върху дивидентите.
" А посоченото наподобява доста зле от позиция на всеки евентуален вложител, без значение че (ще) сме в еврозоната, заради несигурната икономическа среда ", добави Елкова.
Тя обърна внимание и на обстоятелството, че с тегленото от държавното управление на нови заеми, съотношението сред държавния дълг и брутния вътрешен артикул доста бързо нараства. (За страните от Европейски Съюз, оптималната стойност на индикатора би трябвало да е 60% от Брутният вътрешен продукт на всяка страна.)
Целият диалог може да гледате във видеото!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ