Относително голям дял от населението (15%) е здравно неосигурено и

...
Относително голям дял от населението (15%) е здравно неосигурено и
Коментари Харесай

СЗО: Държавата трябва да покрие здравните вноски на най-бедните

Относително огромен дял от популацията (15%) е здравно неосигурено и има достъп единствено до стеснен брой обществено финансирани здравни услуги. Това е по този начин, тъй като достъпът до услуги, заплащани от НЗОК, се основава на заплащането на здравноосигурителни вноски, страната покрива осигуровките единствено на извънредно бедните и доста хора, които живеят под линията на бедността, не могат да си разрешат да заплащат здравни осигуровки.

Това са част от изводите на отчета на европейския офис на СЗО за България, показан в Народното събрание през днешния ден.

„ Първият повсеместен разбор на финансовата отбрана в България прави оценка доколко хората в страната изпитват финансови усложнения, когато употребяват здравни услуги и медикаменти. Той обгръща интервала сред 2005-2022 година, като последните данни са от 2019 година “, акцентира главният създател на отчета проф. Антония Димова, декан на Факултета по публично опазване на здравето към МУ-Варна.

Проучването е част от серия отчети по страни, в които са показани нови доказателства за финансовата отбрана на здравните системи в Европа. „ Финансовата отбрана стои в центъра на универсалното здравно покритие и е основно измерение за действието на здравната система. Целта на универсалното здравно покритие е да се подсигурява, че всеки може да употребява качествени здравни услуги, от които има потребност, без да изпитва финансови усложнения “, сподели шефът на офиса на СЗО в Барселона доктор Тамаш Еветовиц.

По думите му

заплащанията, които хората дават от джоба си за медикаменти в извънболничната сфера,

са главният мотор на пагубните разноски за опазване на здравето в България. Този тип разноски засягат най-вече по-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони, и се усилват с течение на времето.

Проф. Димова заяви, че през 2018 година към 8% от семействата в България са обеднели или в допълнение са обеднели заради директни заплащания, а при 19% здравните разноски са били пагубни. „ Хората, които е най-вероятно да изпитат пагубни здравни разноски, са най-бедните, по-възрастните и семействата в селските региони. През годините случаите на пагубни разноски се усилват заради огромното повишаване на най-бедната част от популацията. Като цяло, здравните услуги, които е най-вероятно да водят до пагубни здравни разноски, са медикаментите за домашно лекуване, медицинските артикули и болничната помощ. При най-бедните семейства финансовите усложнения съвсем напълно се дължат на медикаментите за домашно лекуване “, сподели тя.

Данните от отчета демонстрират още, че случаите на пагубни директни заплащания в България са повече от доста други страни в Европейския съюз (ЕС). През 2019 година директните заплащания възлизат на 39% от настоящите разноски за опазване на здравето, което е вторият максимален дял в Европейски Съюз, като приблизително за Европа те са 21%. Катастрофалните здравни разноски в България са породени най-много от разноските на семействата за медикаменти за домашно лекуване – доста повече, в сравнение с в редица други страни в Европа. Неудовлетворените потребности заради разноски, свързани с медикаменти в извънболничната помощ, са двойно повече от междинните за Европейски Съюз. Проблем е също общественото неравноправие при неудовлетворените потребности от медикаменти в извънболничната помощ.

Според отчета главните бариери в достъпа до опазване на здравето са, че огромен дял от популацията не е здравноосигурено, тъй като правото на достъп е обвързвано с заплащане на здравноосигурителни вноски; комплицираната система на потребителски такси (доплащания), която включва

висок % доплащания за медикаменти за домашно лекуване и незадоволителни механизми за отбрана,

като освобождение от заплащане и годишни предели и релативно високи цени на медикаментите.

Основните заключения от разбора са, че комплицираната система на потребителски такси (доплащания), включваща висок % доплащания (хората заплащат дял от цената) за медикаменти за домашно лекуване, не може да обезпечи задоволителна отбрана на бедните и хората с хронични болести. Няма освобождение от доплащане за повече от половината от финансираните по НЗОК медикаменти, при които доплащането доближава 50% и повече от референтната цена. Цените на медикаментите се намаляват вследствие на напъните за надзор на цените направени през 2011 година и 2013 година, само че остават високи спрямо други страни от Европейски Съюз.

Като дял от Брутният вътрешен продукт обществените разноски за опазване на здравето са ниски спрямо множеството страни от Европейски Съюз и Западните Балкани. През 2019 година обществените разноски за опазване на здравето възлизат на 4% от Брутният вътрешен продукт (спрямо междинните за Европейски Съюз 6%). Въпреки че през последните години те се усилват, повишаването не е толкоз бързо, колкото при директните заплащания.

Според представители на СЗО с цел да се понижат неудовлетворените потребности и финансовите усложнения, държавното управление следва да се концентрира върху подобряването на финансовата досегаемост на медикаментите в извънболничната помощ и на отбраната от директни заплащания за по-бедните семейства и хората с хронични болести. Това може да се реализира, като се обезпечи покритие на цялото население от НЗОК. Като първа стъпка страната може да стартира да заплаща здравноосигурителни вноски за хората, които живеят под линията на бедността и които нямат право на обществена помощ. Освен това

би трябвало да се преразгледа санкционирането за неплащане на здравноосигурителни вноски

посредством ограничение достъпа до здравни услуги.

Необходимо е да се усъвършенства политиката на доплащанията посредством въвеждане на освобождение от заплащане за по-бедните семейства и хората с хронични болести, както и на годишен предел на всички доплащания, учреден на прихода. Трябва да се усъвършенства и методът, по който НЗОК закупува медикаменти в извънболничната помощ: да се продължи с намаляването на цените на медикаментите и да се обезпечат тласъци за доставчиците на здравни услуги и аптеките да предписват и отпускат най-евтините различни медикаменти. През идващите години да се усилят прехвърлянията от държавния бюджет към НЗОК, като се обезпечи деликатно потребление на ресурсите, с цел да се реализиран задачите за равнопоставеност и резултатност, се показва в отчета.
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР