Отминаващата 2025 г. беше сложна във всяко едно отношение за

Отминаващата 2025 година беше комплицирана във всяко едно отношение за френския президент Еманюел Макрон. Това е главен акцент, който обобщава годината в редица френски медии, като Франс прес, „ Франс 24 “, Бе Еф Ем Те Ве, „ Монд “, „ Фигаро “ и „ Те Еф 1 “.

Финансите на страната останаха в тежко състояние – огромен държавен дълг и огромен недостиг, с които ръководещите не съумяват да се оправят пет години след пандемията, засегнала стопанските системи на редица страни по света. Агенции за кредитен рейтинг намалиха оценката за Франция, а плануваните бюджетни икономии станаха мотив за няколко общонационални стачки и митинги – на 11 и на 18 септември и на 2 декември.

Вътрешнополитическата рецесия

Към неподходящата финансова обстановка, се добави и вътрешнополитическата рецесия в страната. Още в новогодишната си тирада Макрон частично призна, че политическата неустойчивост във Франция се дължи на това, че той реши предходната година да разпусне предварително Народното събрание след успеха на крайната десница на евроизборите.

Този ход не докара до победа на лагера на Макрон на парламентарните избори, а изведе отпред единен ляв фронт, с който Макрон реши да не се преценява и удвои наличието на крайнодесните в долната парламентарна камара. Центристкият лагер на Макрон сформира десноцентристко държавно управление с френските консерватори – това на Мишел Барние, само че то падна за рекордно къс период.

Последва ново държавно управление, още веднъж в десноцентристкия набор – това на Франсоа Байру, което остана на власт единствено девет месеца и откакто прокара бюджета за 2025 година, падна поради проектобюджета за 2026 година, предусещащ огромни икономии в размер на 44 милиарда евро.

Макрон номинира при започване на септември лоялния си министър на въоръжените сили Себастиен Льокорню за министър председател, който след съвсем месец съвещания показа кабинет, в който изненадващо се появи на основен пост Брюно Льо Мер, някогашният министър на финансите, считан за виновен за неприятното финансово положение на страната.

Последва разкол сред центристите и консервативните десни и държавното управление завърши живота си 14 часа след основаването си. След седмица на апели за оставка или импийчмънт на президента, за разформироване на долната парламентарна камара и за нови избори, Макрон не се съобрази с нито едно от настояванията на другите политически сили и преназначи Льокорню на премиерския пост.

За рекордно малко време той сформира нов кабинет, от който отпаднаха основни фигури от редиците на консервативните десни, като да вземем за пример известният вътрешен министър Брюно Рьотайо. Сега Льокорню се пробва да прокара проектобюджета за идната година, съдържащ ограничения за икономии в размер на 30 милиарда евро. За да реализира триумф в тази задача, с която го натовари Макрон, Льокорню в съгласие с президента отсрочи за минимум 18 месеца използването на противоречивата пенсионна промяна, която се смяташе за една от знаковите ограничения в политиката на Макрон.

Краят на „ ерата Макрон “

Заради вътрешнополитическата рецесия рейтингът на Макрон спадна до рекордно ниски равнища, а този на крайнодесните се усили. В дясното пространство се заприказва и за обединяване сред консервативните десни и крайнодесните. А съдружници на Макрон все по-често показваха неразбиране от дейностите на президента.

Заговори се е и за завършек на на макронизма, а от ден на ден политици дадоха поръчка за присъединяване в президентските избори през 2027 година, които ще слагат край на „ ерата Макрон “. Самият Макрон обаче загатна, че би могъл още веднъж да се кандидатира за президент през 2032 година

Проблемите със сигурността във Франция остават съществени. Илюстрация за тях беше обирът в Лувъра измежду бял ден през октомври. Марсилия продължава да бъде белязана от принуждение, обвързвано с банди за трафик на опиати.

През годината имаше и няколко случая на ескалация на напрежението в проблематични квартали на няколко френски града. А в последните месеци на два пъти имаше случаи на принуждение и закани против млади дами в парижкия публичен превоз. Крадци проникнаха даже в дома на някогашния френски президент Франсоа Оланд в Париж макар непрекъснатата полицейска защита.

Обирът в Лувъра, както и последвалите още няколко случая в музея – наводняване и открити структурни недостатъци в една от музейните галерии, повдигнаха също по този начин и въпроса дали Франция, която се слави с богато историческо и културно завещание, съумява да се погрижи съответно за него.

Външната политика на Франция – сред Съединени американски щати и Украйна

На фона на тези вътрешни проблеми 2025 година беше белязана от напъните на Макрон да нарежда страната си и себе си като основен състезател в европейската сигурност и интернационалната дипломация в миг, в който на власт в Съединени американски щати се завърна Доналд Тръмп и интернационалната политика стана доста по-непредвидима.

През годината в региона на външната политика Макрон произнесе няколко основни речи и даде няколко знакови изявленията. На 6 януари пред френските посланици той акцентира, че Франция продължава да е стабилен съдружник на Съединени американски щати, посочи, че са нужни по-големи и по-бързи стъпки към построяването на обща европейска защитата, предвижда, че няма елементарно и бързо решение на войната в Украйна, съобщи, че Иран продължава да е предизвикателство в Близкия изток и че никой не би трябвало да си прави илюзии по отношение на промяната на режима в Сирия.

Той укори обичайните африкански съдружници на Франция, че са не запомнили за напъните, които Париж постави за тях в битката с джихадизма и тероризма и насочи остри упреци към Алжир за следвания от него курс в връзките по отношение на Франция, показват „ Те Еф 1 “, „ Бе Еф Ем Те Ве “ и „ Франс 24 “.

На 5 март Макрон посочи, че съветската опасност за Франция и за Европа е повишена и би трябвало да ѝ се противодейства с още повече старания. Той упрекна Русия, че е трансформирала войната в Украйна в международен спор, че убива опозиционери, манипулира избори в други страни, провежда хакерски атаки против европейски институции и против европейска инфраструктура, пробва се да манипулира публичното мнение посредством разпространение на неистини в обществените мрежи.

В същата тирада Макрон разкритикува и американските мита и даде обещание разширение на френския нуклеарен чадър над френските съдружници в Европа, напомня Бе Еф Ем Те Ве.

На 13 май в двучасова телевизионна стратегия, наречена „ Предизвикателствата пред Франция “, Макрон още веднъж заприказва за разрастване на френския нуклеарен чадър над европейски съдружници в миг, в който Съединени американски щати на Тръмп наподобяват по-малко ангажирани с европейската сигурност, само че акцентира, че в това отношение Париж няма да заплаща за сигурността на другите и че ограниченията, които той ще вземе, няма да обиден самата сигурност на Франция.

Разривът с Израел

В същата стратегия Макрон назова дейностите на израелския министър председател Бенямин Нетаняху в Газа „ срам “, а по отношение на спора в Украйна той призна, че украинците няма да имат способността да си върнат цялата територия, отнета им от 2014 година насам, показва „ Франс 24 “ и „ Те Еф 1 “.

На 13 юли, в навечерието на националния празник на страната, пред висши френски военни в министерството на въоръжените сили Макрон отбрани тезата, че Франция би трябвало да усили още повече разноските си за защита в миг, в който войната посредством съветската инвазия в Украйна се е върнала на европейска територия.

Тези спомагателни средства ще би трябвало да послужат за запълване на запасите от муниции, за дронове, противовъздушната защита, повишение на галактическите качества на страната, посочи Макрон, напомнят „ Франс 24 “. Франс прес и Ройтерс.

На 22 септември на интернационална конференция в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк Макрон разгласи, че Франция признава палестинската страна. Примерът му беше последван от още редица страни, измежду които Канада и Австралия. Заради този жест, приветстван от палестинците, Макрон към този момент е нежелана личност в Израел.

Ден по-късно, на 23 септември в тирада на годишната сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк Макрон се разгласи в отбрана на ефикасността на многостранния метод на фона на от ден на ден едностранни дейности, следени от страна на основни страни от интернационалната общественост, напомнят „ Франс 24 “ и Франс прес.

На 24 септември в изявление за „ Франс 24 “ Макрон отбрани решението си за признание на палестинската страна и сподели, че е показал на Тръмп проект за бъдещето на палестинските територии.

Що се касае до Украйна той акцентира тогава, че украинският президент Володимир Зеленски е подготвен за договаряния за мир, само че съветският президент Владимир Путин не е посочил никакви признаци, че е отворен към концепцията за реализиране на мир.

По основните външнополитически тематики – Украйна и палестински въпрос – Макрон по всякакъв начин се пробва да играе водеща роля в Европа и на интернационалната сцена. Но макар тези старания в последните месеци Европа като че ли е оставена на назад във времето и по двете досиета.

След словесния конфликт в края на февруари в Овалния кабинет на Белия дом сред Зеленски от една страна и Тръмп и вицепрезидента на Съединени американски щати Джей Ди Ванс въпреки това, Макрон оглави напъните на Европа за усилване на поддръжката за Украйна под формата на сформиране на „ Коалиция на искащите “, съпредседателствана от него и от английския министър председател Киър Стармър.

Коалицията организира редица срещи на върха, на които се обсъждаха гаранциите за сигурността, които да бъдат предоставени на Украйна. Макрон заприказва за изпращане и на европейски военни в Украйна, които да наблюдават за използването на вероятно спокойно съглашение там, с което си навлече гнева на Москва и неодобрението на редица еврочленки.

В последна сметка показаният от Тръмп проект изключи тази амбициозна концепция на Макрон, като се спря върху концепция, препоръчана от италианската премиера Джорджа Мелони за гаранции по модела на член 5 от контракта за НАТО.

По отношение на Украйна Франция резервира постоянна военната и финансовата си помощ за тази страна. Но на фона на огромния корупционен скандал, в който се оказаха въвлечени и хора от антуража на Зеленски, Макрон заприказва и за потребността от дейна битка против корупцията в Украйна.

Макрон беше измежду водачите от Европа, които на 18 август придружиха Зеленски във Вашингтон за среща в Тръмп, извършена след срещата на върха на Тръмп с Путин. След този конгрес в американската столица Макрон беше измежду евролидерите, които подчертаха, че всякакво решение за Украйна не би трябвало да се взима под напън или зад тила на Украйна и че Европа не би трябвало да бъде загърбвана в полемиките по този въпрос.

Отношенията с Москва

На 1 юли Макрон организира телефонен диалог с Путин. Това беше първият диалог сред тях от близо три години насам. Но в хода му не беше реализиран никакъв пробив.

Путин още веднъж упрекна Запада за продължаването на спора в Украйна, а Макрон прикани за преустановяване на огъня и начало на договаряния за мир, напомнят „ Франс 24 “ и Франс прес.

Месец и половина след този телефонен диалог, в който двамата водачи демонстрираха „ ледена вежливост “, Макрон назова съветския президент „ людоед “, с което си навлече гнева на Кремъл.

През годината Макрон взе участие в редица срещи на върха – с изключение на тези на НАТО в Хага, на Г-7 в Квебек в Канада и на Европейската политическа общественост в Тирана през май и в Копенхаген през октомври, Макрон взе участие през ноември в срещата на върха на Г-20 в Йоханесбург в Република Южна Африка, в лидерската среща на конференцията за климата КОП 30 в Белем в Бразилия и в срещата на върха Европейски съюз-Африкански съюз в анголската столица Луанда.

През 2025 година Макрон одобри в Париж и редица задгранични водачи, пораждащи дискусия с дейностите си, като да вземем за пример сръбския президент Александър Вучич и унгарския министър председател Виктор Орбан, които показват непосредственост с Москва, както и новия сирийски водач Ахмед аш Шараа, който в предишното е воювал в редиците на джихадистите в Сирия.

На няколко пъти през годината Макрон приказва по телефона и с де факто управника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Чест събеседник на Макрон в телефонни диалози или онлайн беше и турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

Преди броени дни Марон се завърна от следващата си държавна аудиенция в Китай, по време на която за следващ път разкритикува фрагментирането на света на блокове и прикани китайския водач да окаже влияние върху Москва за преустановяване на войната против Украйна. Въпреки топлия банкет, с който беше почетен френският водач в Пекин, разликите сред Китай и Франция си останаха по отношение на комерсиалния дисбаланс и Макрон даже след визитата си там възприе метод „ а ла Тръмп “ и заплаши Пекин с високи мита, в случай че Пекин не поправя този дисбаланс.

Със съседката на Франция – Италия, през годината Макрон имаше различия както по тематиката за Украйна, по този начин и по палестинския въпрос, само че също и по европейски тематики. Той се срещна с Мелони в Рим в опит за превъзмогване на напреженията, които обаче не престават да тлеят.

През септември Мелони в тирада на френски, произнесена посредством видеоконферентна връзка на конгрес на крайнодясната политическа групировка на Марион Марешал Льо Пен – племенницата на Марин Льо Пен, италианският министър председател изрази вяра, че във Франция на власт ще дойдат консервативните сили. През цялата година също така редица френски и италиански издания правеха паралел сред финансовото състояние на Франция и Италия, който беше в ущърб на Франция.

Издания като „ Фигаро “, „ Монд “, „ Експрес “ и „ Пари мач “ разгласиха и позитивни разбори за ръководството на Мелони.

Семейният живот на президента под прожекторите

През годината и първата дама на Франция – Брижит Макрон, беше неведнъж под светлините на прожекторите.

По делото против група, популяризирала в интернет теорията, че тя е била родена като мъж и си е сменила пола, бяха произнесени неоправдателни присъди, а семейство Макрон заведоха дело против американска консервативна журналистка, разпространяваща сходни изказвания оттатък Атлантика.

В началото на визитата на президентската двойка във Виетнам журналистически камери засякоха жест на първата дама към Макрон, който приличаше на плесница, което породи доста смешки, закачки, само че и обидни мнения по адрес на френския водач.

Наложи се в негова отбрана да се изкаже Доналд Тръмп и да увери всички, че връзките в семейство Макрон са положителни.

Преди броени дни френското издание „ Канар аншене “ написа, че първата дама, която е ръководител на Фондацията на френските лечебни заведения е отпуснала 2 милиона евро от средствата, които се поставят на фондацията, на асоциацията „ е-детство “, която се бори с интернет издевателството над децата. Проблемът в тази ситуация е, че асоциацията е ръководена от другарка на семейство Макрон – Жюстин Алтан, която е и ковчежник на макронисткия мозъчен концерн „ Дигитален Ренесанс “.

А през уикенда се развихри нов скандал с Брижит Макрон. Маскирани активистки от феминистката организация „ Ние всички “ прекъснаха спектакъла във вариетето „ Фоли бержер “ на комика Ари Абитан, който преди четири години беше упрекнат в обезчестяване от негова другарка, само че след това делото беше прекратено заради липса на доказателства.

Ден след тази протестна акция Брижит Макрон била с щерка си Тифен Озиер на спектакъла на Ари Абитан и го уверила в своята поддръжка. Когато Абитан й признал, че се опасява от нови провокации против него, Брижит Макрон декларирала през смях: „ Ако има гадни глупачки, ще ги изритаме на открито, изключително в случай че са маскирани “.

Видео от сцената изтече в седмичника „ Пюблик “ и принуди антуража на Брижит Макрон да изяснява, че тя е възразила по този метод против радикалните протестни способи на феминиските активистки, написа „ Фигаро “.

По материали на Българска телеграфна агенция. Заглавието е на ДЕБАТИ.