Пак за националния празник. Защо не трябва да е 24 май
Отминалото преди дни честване на 24 май по традиция предизвика апели Денят на българската книжовност, култура и просвета да стане главният народен празник на България, вместо 3 март. Стефан Попов предлага причини за какво това не е сполучлив вид.
Безкрайни върволици постове във Facebook приканват 24 май да стане народен празник на Република България. Тази година броят им набъбна, евентуално заради рецесията и възприятието за обърканост.
Ясно е, че 3 март би трябвало да бъде заменен като народен празник. Тази дата препраща към играта на велики сили, които отскубват територии от Османската империя. Предлагат се най-различни различни дати. Има даже оферти, свързани с църковните битки , считани за начало на придвижване за самостоятелност. Или Априлското въстание , което би било празнуване на един крах, печален и жертван опит за протест.
По-сериозните оферти са Съединението на 22 септември 1885 година и Независимостта на 22 септември 1908 година Днес и двете дати се празнуват като национални празници, само че въпросът за единствения народен празник остава.
Най-подходящата дата е 16 април, когато е призната Търновската конституция.
Аз мисля, че най-подходящата дата е 16 април, когато е призната Търновската конституция . Но този въпрос изисква специфичен мотив, тук тематиката е 24 май.
Преди всичко що е то народен празник?
Националният празник е формалният държавен празник в портфолиото от знаци на политическата общественост. Общността става политическа, когато под изискването на секуларизация (отсъствие на отвъдни, божествени основания) стартира да се самоуправлява. Тя взема своите каузи, въобще своята орис в свои ръце. И преди всичко поставя и фундаменталното изискване за съществуването си като съвременна политическа общественост – политическото посланичество. Националният празник показва този алегоричен рожден ден на общността като политическа.
В България е известно да се приказва за „ нация “ като културна, езикова и прочие общественост, която предхожда – фактически/исторически, само че най-много смислово/концептуално, т.е. и логичен – своята страна. Идеята е, че се образува нация по параметри като език, история, просвета и прочие, която след това си създав
Безкрайни върволици постове във Facebook приканват 24 май да стане народен празник на Република България. Тази година броят им набъбна, евентуално заради рецесията и възприятието за обърканост.
Ясно е, че 3 март би трябвало да бъде заменен като народен празник. Тази дата препраща към играта на велики сили, които отскубват територии от Османската империя. Предлагат се най-различни различни дати. Има даже оферти, свързани с църковните битки , считани за начало на придвижване за самостоятелност. Или Априлското въстание , което би било празнуване на един крах, печален и жертван опит за протест.
По-сериозните оферти са Съединението на 22 септември 1885 година и Независимостта на 22 септември 1908 година Днес и двете дати се празнуват като национални празници, само че въпросът за единствения народен празник остава.
Най-подходящата дата е 16 април, когато е призната Търновската конституция.
Аз мисля, че най-подходящата дата е 16 април, когато е призната Търновската конституция . Но този въпрос изисква специфичен мотив, тук тематиката е 24 май.
Преди всичко що е то народен празник?
Националният празник е формалният държавен празник в портфолиото от знаци на политическата общественост. Общността става политическа, когато под изискването на секуларизация (отсъствие на отвъдни, божествени основания) стартира да се самоуправлява. Тя взема своите каузи, въобще своята орис в свои ръце. И преди всичко поставя и фундаменталното изискване за съществуването си като съвременна политическа общественост – политическото посланичество. Националният празник показва този алегоричен рожден ден на общността като политическа.
В България е известно да се приказва за „ нация “ като културна, езикова и прочие общественост, която предхожда – фактически/исторически, само че най-много смислово/концептуално, т.е. и логичен – своята страна. Идеята е, че се образува нация по параметри като език, история, просвета и прочие, която след това си създав
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ