Отляво надясно: Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, британският премиер

...
Отляво надясно: Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, британският премиер
Коментари Харесай

Мнения Daily: Защо Г-7 е нула

Отляво надясно: Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, английският министър председател Тереза Мей, немският канцлер Ангела Меркел, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, канадският министър председател Джъстин Трюдо, френският президент Еманюел Макрон, министър председателят на Япония Шиндзо Абе, италианският министър-председател Джузепе Конте и президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер театралничат за фамилна фотография от срещата на Г-7 в канадската провинция Квебек на 8 юни т.г.

От основаването си през 70-те години на предишния век насам Г-7 става все по-безполезна в свят на новопоявяващи се стопански сили. Още по тематиката
Кабинетът отсрочи спасяването на БДЖ

В идващите 10 дни държавното управление ще опита да контракти отстъпки от облигационерите, на които железниците дължат още 103 млн. лева
6 юни 2018
Частен правосъден реализатор продава централата на БДЖ

Началната тръжна цена за атрактивния парцел, намиращ се на централната софийска ул. " Иван Вазов ", е 7.3 млн. лева
4 юни 2018
Търговските договаряния сред Съединени американски щати и Китай още веднъж приключиха без резултат

Неуспехът от следващия кръг договаряния ускорява опасенията за идна комерсиална война
4 юни 2018 Скептицизъм

Защо Г-7 е нула

От коментар на Джим О`Нийл * за Проджект-синдикат

Въпреки че появяването на американския президент Доналд Тръмп на срещата на водачите на Г-7 в Квебек предходната седмица не бе изключително добре призната, аз изпитвам благосклонност към неговия песимизъм. От дълго време тая подозрения, че годишната среща на водачите на Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Англия и Съединените щати служи на някакви потребни цели.

Още през 2001 година, когато сътворих акронима BRIC (групата на Бразилия, Русия, Индия и Китай - бел. ред.), аз предсказах, че възходящото икономическо значение на Бразилия, Русия, Индия и Китай в последна сметка ще наложи забележителна смяна в световното икономическо ръководство. Най-малкото - световните органи за ръководство би трябвало да включват Китай, в случай че не всички в BRIC. В същото време няма сериозна причина Франция, Германия и Италия да бъдат показани поотделно, откакто имат обща валута, парична политика и фискална рамка (поне по принцип), а под въпрос стои дали Канада и Англия към момента би трябвало да се подреждат измежду най-важните стопански системи в света.

Седемнайсет години по-късно Г-7 към момента служи на една съществена цел - да основава претовареност на държавните чиновници на своите страни членки. Да, тя към момента включва седемте западни демокрации с най-големите стопански системи, само че единствено толкоз. Към момента стопанската система на Канада не е доста по-силна от тази на Австралия, а италианската е напълно малко по-голяма от испанската.

Г-7 е артефакт на предходна ера. Тази година се чака Китай да изпревари цялата еврозона; Брутният вътрешен продукт на Индия към този момент е по-голям от този на Италия, а Бразилия не е доста по-назад.

С други думи, единствената легитимност в световен проект, за която Г-7 може да претендира, е, че тя съставлява няколко съществени демокрации. Но 85% от повишаването на международния Брутният вътрешен продукт (в щатски долари) от 2010 година насам идва от Съединени американски щати и Китай, а съвсем 50% - единствено от Китай. Други 6% идват от Индия, до момента в който доларовата стойност на стопанските системи на Япония и Европейски Съюз в действителност понижава.

В този подтекст би било доста по-относимо, в случай че Канада, Франция, Германия и Италия бъдат сменени от Китай, Индия и една делегация, представляваща еврозоната. Но, несъмнено, към този момент има организация, която съставлява сегашните страни от Г-7, както и BRIC - Г-20, и тя към този момент ясно се появи като конгрес на водещите стопански системи в света.

Тръмп провокира отвращение, когато предходната седмица изиска Г-7 още веднъж да включи Русия, която беше изхвърлена, откакто през 2014 година съветският президент Владимир Путин анексира Крим. Но си коства да се зададе въпросът какви световни провокации може да посрещне сегашната Г-7 отвън тесни стопански проблеми. От тероризма през разпространяването на нуклеарни оръжия до изменението на климата - съвсем няма проблеми, които могат да бъдат решени без помощта на страни отвън Г-7. И въпреки че западните медии показаха Тръмп като черната овца на срещата на върха, Италия също има държавно управление, което поддържа доближаването с Русия.

Неотдавнашният цирк на Г-7 укрепи усещането, че западните политици не са в положение да се оправят с някои от най-належащите проблеми в света. За в бъдеще е ясно, че Г-20 предлага по-добър конгрес за световно ръководство, в сравнение с Г-7 в настоящия си тип. Въпреки че по-големият брой участници затруднява постигането на жизнерадостен консенсус, той въпреки всичко е доста по-представителен. Най-важното е, че Г-20 включва страните, които ще бъдат незаобиколими за решаването на световни проблеми в този момент и в бъдеще.
---------
Икономическата логичност

Черната дупка БДЖ

От коментар от Ясен Бояджиев в " Дойче веле " Не е нужно БДЖ да се закрива, задоволително е да се даде в частни ръце, като се продаде или даде на концесия по едно и също време с летището.
БДЖ още веднъж е в дупка. При това е много противоречиво дали въобще в миналото е излизала от нея, или просто е затъвала все по-дълбоко. Така или другояче отново ще я вадят от дупката, като този път ще ѝ спускат още по-дебело избавително " въже ", платено с парите на данъкоплатците - цели 103 милиона. Това щяло да бъде част от търсено сега " изцяло решение на казуса ".

"... с което казусът завършва "

" Бизнес логиката, икономическата логичност и политическата логичност изисква (...) най-после да има държавна интервенция за дефинитивно погасяване на тези отговорности, с което казусът завършва ", споделя шефът на БДЖ. Всъщност нищо не завършва, а даже стартира да се натрупа отначало. Можеше да се ориентира към привършване, в случай че компанията не трупаше непрекъснато нови и нови загуби.

" Политическата " им логичност я знаем. По силата на тази логичност за десетина години страната несъмнено е изляла в БДЖ няколко милиарда. Икономическата логичност обаче е напълно друга. Една компания може да бъде същински избавена единствено като се направи по този начин, че да спре да натрупа загуби и да стартира да печели, с цел да може да се устоя и развива. Но макар безбройните тактики и оздравителни проекти през годините нищо такова не се е случило.

" Политическата логичност "

" Твърдението, че БДЖ е на гърба на данъкоплатците, е далавера ", афишира различен жп шеф. Опровержението пристигна от най-сигурния източник - министъра на финансите. Общите разноски на пътническите транспорти са към 250 милиона лв. на година, от които лични доходи са към 50 милиона, а цели 200 милиона са от налозите на българските жители. Само 20% от разноските на железниците се покриват от това, което се заплаща като цена за услуга. Медиите са цялостни с документирани свидетелства за нагласени публични поръчки за поправки, спечелилият в които е авансово прочут на всички, а цените са все по-високи и по-високи.

Всичко това също е част от " политическата логичност ", която е в действие освен в железниците, само че и в съвсем всички сфери на ръководството - нищонеправене, постоянно отсрочване, реплика на промени, източване.

Финансовият министър излезе с авангардната концепция да се даде глътка въздух на БДЖ, като административно се разредят конкуриращите я рейсове. В интернет форумите мнозина незабавно му дадоха отговор, че е по-добре " това неразбирателство БДЖ мигновено да се закрие ". Не е нужно да се закрива. Достатъчно е да се даде в частни ръце, като се продаде или даде на концесия по едно и също време с летището. Това би било в действителност изцяло решение.
------------------
Тъжна новина

Борисов взе главата на министър, хвърли я на тълпата, само че никой не я желае

От коментар на Диян Божидаров във в. " Сега "

Вече не е смешно. Една заран може да се събудим с оставка на Борисов, а следобяд да се окаже, че не си я приема. След като Бисер Петков стана " втора Теменужка ", горният сюжет е изцяло вероятен. Тези HR драми значат единствено едно - персонален неуспех на Борисов. Ако един началник на дребна институция, примерно шеф на детска градина, маха и връща възпитателки, то това значи само, че този шеф не става. Версията на премиера е, че в понеделник Петков самичък напуснал. Следите ли за корабче в окото? Ако една възпитателка сама желае да си тръгне от детската градина, тя си потегля. Петков остана.
Министър Бисер Петков коментира на брифинг смяната в наредбата за освидетелстване на хора с увреждания (ТЕЛК)

Фотограф: Цветелина Белутова
Не е наложително един министър председател да познава в елементи проблемите във всяка една сфера. Но с настояванията на хората с увреждания, паниките и безизходицата им Борисов имаше премного време да се запознае. Още през 2016 година след митинги той склони да се провиснал 50 млн. лева за деца с увреждания. Следваше да забележи, че никой във веригата под него не си прави труда да даде тези пари, щом ги има и следва да се провиснал - явен знак, че системата не работи... Премиерът въобще не се усеща виновен за дереджето на тези дами и децата им, на които обществените служби отхвърлят помощ, щом нелечимо болните им деца навършат пълноправие...

България влиза в забавен интервал. " Белене " и оръжейни покупко-продажби са задоволително огромна хапка да съборят всяко държавно управление или пък да го задържат. Президентът Радев и Българска социалистическа партия стрелят по ГЕРБ, Валери Симеонов не мирува вътре в кабинета. Главният прокурор Цацаров внезапно се сети, че " Зелените " са прави за Пирин, Слави май партия ще прави...

Председателството свършва, не Западните Балкани, а Балканът сред Видин и Резово не мирува. В тази комплицирана обстановка Борисов опита да даде следващата жертва, с цел да успокои хора, партии и богове. Не му се получи. Ако има нещо позитивно в цялата работа, е, че толкоз доста хора - и протестиращи, и синдикати, и представители на други общности - мощно обявиха, че една оставка нищо не взема решение. Системата, дето убива, се храни с ей такива оставки. Това хората не просто го схванаха, ами и реагират.

Тази социална реакция, проявена не по конгреси и у дома, а напълно публично, от непартийни и неопозиционни структури, във връзка министър, към който никой не изпитва специфични сантименти, несъмнено е вест. Борисов взе главата на министър, само че се оказа, че никой не я желае тази глава. Хвърли я на тълпата, само че му бе върната назад. Това е тъжна новина за самия министър председател. Какво ли следва?
----------
* Джим О`Нийл е хоноруван професор по стопанска система и мениджмънт в Манчестърския университет
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР