Нов човешки прародител, открит в Германия променя представите за човешката еволюция
Откриването на скелетни остатъци от човекоподобна маймуна на 11.62 млн. год. от Германия радикално трансформира визиите ни за ранната еволюция на човешкото семейство. Впечатляващото изобретение на интернационален екип от учени от Германия, Канада, България и Съединените щати е оповестено в списание NATURЕ.
На 6 ноември списание NATURЕ разгласява изложение на човекоподобна маймуна, нов жанр и тип, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестения до момента примат, движещ се на два крайници, милиони години по-рано, в сравнение с се смяташе, трансформира научните показа, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент.
Фосилните остатъци на новия за науката жанр и тип Danuvius guggenmosi са открити от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отсрочения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите създатели на публикацията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките назовават рода " Данувиус " на името на келтско-римския господ на река Дунав, заради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на неповторима находка от съвсем 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо създание. Най-пълен е скелетът на мъжкия субект. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на непокътнати кости от крайниците, от пръстите и прешлените, откривателите са съумели да възстановят метода, по който Данувиус се е придвижвал. „ За нас беше учудващо да установим какъв брой по-близки са някои от костите до човешките, спрямо тези на днешните човекопокобни маймуни “, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият създател в това проучване.
В съпоставяне с днешния човек, Данувиус е бил много по-дребен, достигал е на височина към 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският субект е бил към 18 кг, а мъжкият – към 31 кг. Имал е плосък и необятен гръден панер и удължени разясни прешлени, по-скоро като при индивида, което способства за слагане на центъра на тежестта над изправените бедра, при напредване на два крайници.
Откритието, което създателите на публикацията формулират, е обвързвано с метода на напредване на Данувиус, неговата локомоция. Изводът на откривателите е, че човешкият вървеж на два крайници евентуално се е появил, въпреки и за напредване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите родственици, актуалните огромни човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват интензивно дискутирани. Един от главните противоречиви въпроси е този за произхода на изправената походка на индивида: дали произлиза от четирикраки дървесни предшественици сходни по напредване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от прародители, придвижващи се по дърветата като орангутана, най-вече благодарение на предните крака, или от такива, които по земята се придвижват сходно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, само че досега палеонтологически доказателства на практика липсваха. Множеството фосилни остатъци от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия трансформира тази обстановка и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.
За първи път създателите имат опция да проучват съвсем напълно непокътнати дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета демонстрират неповторимо комбиниране на детайли, даващи опция за напредване по дърветата, във висящо състояние с предните крака, сходно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които демонстрират опция за изправено напредване на изпънатите задни крака, както го вършим ние. Тези двигателни умения са толкоз неповторими, че откривателите основават за тях нов термин – катерене с изпънати крака. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този тип локомоция би трябвало да съставлява метода на напредване на нашите най-късни общи предшественици с огромните човекоподобните маймуни, тъй като „ комбинира човешкия метод на вървене на два крайници с този на днешните човекоподобни, които употребяват главно предните си крака при напредване по дърветата “.
Резултатите от проучванията на огромния пищял и ставните му повърхности - долната, наречена дистална и горната - проксимална демонстрират, че той в действителност е можел да върви с изпънати задни крака по този начин, както се придвижват хората. Като първи такива опити и поради метода му на живот най-вече по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крайници по съвсем хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „ Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък стартира, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят през днешния ден, а въпреки това - еволюцията на линията, водеща до актуалния човек “, споделя проф. доктор Николай Спасов.
„ Същевременно Данувиус е имал по-силен палец на крайници от този на по-късните хоминиди, с който е бил кадърен с лекост да се захваща освен за огромни, само че и за тънки клони “, добавя проф. Николай Спасов.
Според създателите на това проучване, откритието e значимо събитие в палеоантропологията, тъй като трансформира редица наши показа. Откритието на новия фосилен жанр Данувиус демонстрира още един път значимата роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и индивида. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за актуалните човекоподобни и индивида: „ Тези фосили демонстрират, че европейските прародители на африканските човекоподобни маймуни и индивида се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни разрешават да разберем от кой миг нататък стартира дивергенцията на африканнските човекоподобни маймуни и индивида “, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме съществени учредения да считаме, че актуалните африканнски човекоподобни маймуни имат вторична, спомагателна специализация към дървесен метод на живот.
„ Дървесното двуного напредване би трябвало да съставлява за бъдещата еволюция един тип преадаптация при прекосяването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица типове бозайници получават изправен стоеж в откритите пространства “, отбелязва Николай Спасов. „ Нови находки сочат, че изправенния стоеж на Данувиус е могъл след това да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) евентуален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години “, добавя още Спасов.
„ И още нещо е изключително значимо в това изобретение. Съвсем до неотдавна се смяташе, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент. Преди две години наш екип разгласява две публикации, които демонстрираха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, разказан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), т.е. първият пред-човек. Това значи, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е обвързвано с произхода на първите прародители, които водят към индивида. Ето, че виждаме още един път през днешния ден с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била извънредно значима за първите стъпки, водещи към индивида ”, добавя проф. доктор Николай Спасов.
Останките от четирите индивида на Danuvius guggenmosi от Хамершмиде, Германия с възраст 11.62 млн. год. а, остатъци от холотипа (мъжкия субект по който е разказан новия вид), b-d, остатъци на индивидите – паратипове: два женски и един млад субект.
*На фотографията: Реконсткрукция на новия жанр Данувиус от Велизар Симеоновски (асоцииран помощник към Чикагския музей по естествена история и към Националния природонаучен музей-БАН)
На 6 ноември списание NATURЕ разгласява изложение на човекоподобна маймуна, нов жанр и тип, от късния миоцен на Южна Германия. Откритието на неизвестения до момента примат, движещ се на два крайници, милиони години по-рано, в сравнение с се смяташе, трансформира научните показа, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент.
Фосилните остатъци на новия за науката жанр и тип Danuvius guggenmosi са открити от екипа на проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, в глинестите отсрочения до Хамершмиде (района на Алгау) в Бавария. Водещите създатели на публикацията проф. Мадлен Бьоме от Университета в Тюбинген, проф. Дейвид Бигън от Университета в Торонто и проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при Българска академия на науките назовават рода " Данувиус " на името на келтско-римския господ на река Дунав, заради близостта на палеонтологичното находище Хамершмиде до изворите на Дунав. При разкопките в Хамершмиде екипът на проф. Бьоме попада на неповторима находка от съвсем 40 кости, принадлежали на четири индивида - един мъжки, два женски и едно младо създание. Най-пълен е скелетът на мъжкия субект. Неговите пропорции са сходни с тези на шимпанзето бонобо. Благодарение на непокътнати кости от крайниците, от пръстите и прешлените, откривателите са съумели да възстановят метода, по който Данувиус се е придвижвал. „ За нас беше учудващо да установим какъв брой по-близки са някои от костите до човешките, спрямо тези на днешните човекопокобни маймуни “, отбелязва Мадлен Бьоме, водещият създател в това проучване.
В съпоставяне с днешния човек, Данувиус е бил много по-дребен, достигал е на височина към 1 м. Изчисленията, направени по данни от бедрени кости сочат, че женският субект е бил към 18 кг, а мъжкият – към 31 кг. Имал е плосък и необятен гръден панер и удължени разясни прешлени, по-скоро като при индивида, което способства за слагане на центъра на тежестта над изправените бедра, при напредване на два крайници.
Откритието, което създателите на публикацията формулират, е обвързвано с метода на напредване на Данувиус, неговата локомоция. Изводът на откривателите е, че човешкият вървеж на два крайници евентуално се е появил, въпреки и за напредване по дърветата, преди повече от 12 млн. год.
Още от времето на Дарвин човешката еволюция и тази на нашите родственици, актуалните огромни човекоподобни маймуни (орангутана, горилата и шимпанзето), биват интензивно дискутирани. Един от главните противоречиви въпроси е този за произхода на изправената походка на индивида: дали произлиза от четирикраки дървесни предшественици сходни по напредване на маймуните, които стъпват на дланта си, или от прародители, придвижващи се по дърветата като орангутана, най-вече благодарение на предните крака, или от такива, които по земята се придвижват сходно на шимпанзето, опирайки се на подвитите си пръсти на ръцете. През последните 150 години редица хипотези са били предлагани в това отношение, само че досега палеонтологически доказателства на практика липсваха. Множеството фосилни остатъци от новоописаната човекоподобна маймуна от Германия трансформира тази обстановка и дава нови данни за произхода на двуногия вървеж.
За първи път създателите имат опция да проучват съвсем напълно непокътнати дълги кости на скелета от човекоподобни маймуни с такава възраст. Анализите на четирите скелета демонстрират неповторимо комбиниране на детайли, даващи опция за напредване по дърветата, във висящо състояние с предните крака, сходно на днешните човекоподобни маймуни, с такива, които демонстрират опция за изправено напредване на изпънатите задни крака, както го вършим ние. Тези двигателни умения са толкоз неповторими, че откривателите основават за тях нов термин – катерене с изпънати крака. Дейвид Бигън от университета в Торонто прави извода, че този тип локомоция би трябвало да съставлява метода на напредване на нашите най-късни общи предшественици с огромните човекоподобните маймуни, тъй като „ комбинира човешкия метод на вървене на два крайници с този на днешните човекоподобни, които употребяват главно предните си крака при напредване по дърветата “.
Резултатите от проучванията на огромния пищял и ставните му повърхности - долната, наречена дистална и горната - проксимална демонстрират, че той в действителност е можел да върви с изпънати задни крака по този начин, както се придвижват хората. Като първи такива опити и поради метода му на живот най-вече по дървета, най-вероятно Данувиус се е придвижвал изправен на двата си задни крайници по съвсем хоризонталните клони на гигантските дъбове, които са растели тогава. „ Можем да кажем, че той е тази изходна форма, от която по-нататък стартира, от една страна, еволюцията на човекоподобните маймуни, които живеят през днешния ден, а въпреки това - еволюцията на линията, водеща до актуалния човек “, споделя проф. доктор Николай Спасов.
„ Същевременно Данувиус е имал по-силен палец на крайници от този на по-късните хоминиди, с който е бил кадърен с лекост да се захваща освен за огромни, само че и за тънки клони “, добавя проф. Николай Спасов.
Според създателите на това проучване, откритието e значимо събитие в палеоантропологията, тъй като трансформира редица наши показа. Откритието на новия фосилен жанр Данувиус демонстрира още един път значимата роля на Европа в еволюцията на човекоподобните маймуни и индивида. Находките и анализите разкриват скелетните белези и локомоцията, които са изходни за актуалните човекоподобни и индивида: „ Тези фосили демонстрират, че европейските прародители на африканските човекоподобни маймуни и индивида се отличават от днешните горила и шимпанзе и ни разрешават да разберем от кой миг нататък стартира дивергенцията на африканнските човекоподобни маймуни и индивида “, отбелязва Дейвид Бигън. Сега имаме съществени учредения да считаме, че актуалните африканнски човекоподобни маймуни имат вторична, спомагателна специализация към дървесен метод на живот.
„ Дървесното двуного напредване би трябвало да съставлява за бъдещата еволюция един тип преадаптация при прекосяването към наземна изправена походка в саванните условия. Известно е, че редица типове бозайници получават изправен стоеж в откритите пространства “, отбелязва Николай Спасов. „ Нови находки сочат, че изправенния стоеж на Данувиус е могъл след това да прерастне в двунога походка в първичната савана на Балканите и Източното Средиземноморие, където първият (според нашите изследвания) евентуален пред-човек, грекопитекът е живял преди 7.2 млн. години “, добавя още Спасов.
„ И още нещо е изключително значимо в това изобретение. Съвсем до неотдавна се смяташе, че цялата човешка история и предистория е обвързвана единствено с Африканския континент. Преди две години наш екип разгласява две публикации, които демонстрираха, че грекопитекът, който е живял на Балканите, разказан с две известни находки - едната от Гърция, другата от България, би трябвало да бъде първият хоминин (според научната зоологична класификация), т.е. първият пред-човек. Това значи, че не Екваториална Африка, а Източното Средиземноморие би трябвало да е обвързвано с произхода на първите прародители, които водят към индивида. Ето, че виждаме още един път през днешния ден с находката от Германия на новата човекоподобна маймуна, че Европа е била извънредно значима за първите стъпки, водещи към индивида ”, добавя проф. доктор Николай Спасов.
Останките от четирите индивида на Danuvius guggenmosi от Хамершмиде, Германия с възраст 11.62 млн. год. а, остатъци от холотипа (мъжкия субект по който е разказан новия вид), b-d, остатъци на индивидите – паратипове: два женски и един млад субект.
*На фотографията: Реконсткрукция на новия жанр Данувиус от Велизар Симеоновски (асоцииран помощник към Чикагския музей по естествена история и към Националния природонаучен музей-БАН)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ