Паметта на босите
Откриха паметна плоча за президента Желю Желев, таман в навечерието на 10 ноември – намек, по касапски грациозен, че и той, като всички останали, е рожба на 10 ноември, да не си въобразявате нещо друго.
Поставиха паметната плоча на родния му дом в село Веселиново.
Обаче монумент на Лучников, правосъдният министър на Костов, има от години в центъра на София - и по този начин е редно, позакъснелите демократи постоянно се употребяват с преимущество у нас. Това написа във фейсбук профила си Кеворк Кеворкян.
Ето целия коментар без редакторска интервенция:
Преди няколко години двама социолози закриха Прехода - станалото станало, плюйте, забравете и си откривайте паметничетата.
Сега е време да закрият и 10 ноември, някак не е комфортно към този момент да се сещаме за него - изключително за неговите копелета, които за една нощ станаха демократи и антикомунисти.
Може и напряко от календара да го извадят, пък след това отново ще го върнат.
Ето, в този момент връщат закрития Преход - щели да вършат проверка на приватизацията, желаят да вземат на Прокопиев цървулите.
Някои незабавно предложиха да се направи проверка и на външнотърговските сдружения, от които, с помощта на 10 ноември, били откраднати един милиард и половина $.
Както са я подкарали, да вземат да създадат проверка и на издигнатото от лошотия Живков - и да санкционират отговорните.
Не е неприятна тази концепция: за какво строиш, щом не разбираш, че ще окрадат всичко.
Можеха напряко да осъдят Живков поради тази му незаконна непредвидливост.
Има и още една причина: неотдавна Бойко си призна, с известно стеснение, че към този момент е построил повече от Живков.
Щом е по този начин – хайде да го отпразнуваме с една проверка.
На Прокопиевци цървулите няма да вземат, обаче най-малко ще можем да се похвалим пред Брюксел с проверките си: закриваме Прехода, сетне го откриваме, очевидно би трябвало да закрием и 10 ноември, най-после напряко да закриваме и Историята - едно опело, и край.
На брюкселските дантели най-вече ще им хареса последното.
Иначе все ще се препъваме в нещо: да вземем за пример, тия дни стана ясно, че едвам следващата година брутният вътрешен артикул на страната ще доближи оня по времето на Живков.
Направо да не повярваш.
Толкова се хвалехме с Прехода, а той бил нещо като най-великият колоездач на всички времена Армстронг – най-велик, в смисъл на най-назобан с допинг.
Писах един път, че 10 ноември 1989-а е едно страшилище на неопределеността, което се храни само с мълвата.
Той е подправеният гроб на смяната.
Разкопаеш го – и там няма нищо.
Някой е отмъкнал всичко.
Тази несигурност може да е комфортна за някои: да откраднат нечии цървули, да се преправят, да фалшифицират себе си и прочие
Но за голямото болшинство от хората тя е потискаща и напряко ужасяваща.
Те нямат мира от въпроса: какво се случи, къде сбъркахме, в какво съгрешихме, че ни трансфораха в оскотели фенове на безкрайните им проверки?
На жители на един живот, в който господстват преструвките, преувеличенията и лъжите.
Какво се случи, че да откраднеш на босия цървулите се трансформира в главното занятие на една Секта?
С какви мръсотии ни заредиха, с какъв непоносим допинг ни натъпкаха, единствено и единствено да ни трансфорат в някакви сбърканяци?
Босите – ония, на които им откраднаха и цървулите, към момента желаят да получат отговор на въпросите си, наивно се надяват, че до момента в който Сектата ревизира Преврата на 10 ноември, Прехода и даже Историята, ще успее да съчини някакъв отговор – колкото и да е мижав.
Напразни очаквания.
Сектата ще ревизира сама себе си – и резултатът е явен още занапред, в случай че Босите въобще получат някакъв отговор.
Впрочем, „ Босите “ наподобява много патетично определение, само че да се задоволим с него, въпреки всичко е по-приемливо спрямо „ Анестезираните “ или „ Обезпаметените “, примерно.
Да драпаш необут из несвършващите нашенски преходи/ревизии по никакъв начин не е прелестно.
Обаче пък надалеч по-жестоко е, когато човъркат из паметта ти.
А го вършат старателно към този момент 28 години.
Идеалът на крадливите им „ революцийки “ не толкоз е да свият цървулите на босите, едвам ги обезпаметят.
Да създадат една групова лоботомия на популацията – това е тяхната същинска цел.
И я реализираха – значително.
Да те накарат да си мислиш за откраднатите цървули – до момента в който в действителност са те обезглавили…
28 години Сектата ни заглавичква със съпоставения, все неприлични: „ Тогава “ със „ Сега “, част от „ Сега “ с друга част от същото „ Сега “, и тази игра не й омръзва, тъй като Босите към този момент са изцяло комплицирани.
Но не е неприятно и още да ги объркат, до степен на обуначване. И ще го вършат ненаситно.
Само едно не са пресметнали: Паметта на Сърцето.
Да, паметливите хора последователно си отиват.
Но техните деца, и изключително внуците им, са очевидци на униженията, които би трябвало да преглъщат в старостта си, която трябваше да бъде почтено изживяна.
Тези унижения никоя Ревизия няма да компенсира.
Всъщност, няма и да има проверка въобще за това.
Дори един 10 ноември няма да подреден – въпреки и с празните приказки на едно по този начин празно съчувствие - с цел да утешат Оскърбените.
Не малко от техните внуци от дълго време избягаха – и с цел да не преглъщат унижението на предците си.
Но още повече от тях са тук – дали ще простят на Сектата, в бакалските сметки на която въобще не влиза това оскърбление?
Тия дни малките екрани ореваха света, че прибирали „ войнишкия “ лъв на мястото на съборения монумент пред НДК – без въобще да упоменат, кой е неговият създател /скулпторът Михаил Михайлов/.
Това са дреболии за тях, до момента в който са принудени да газят из Калта на Всеобщата Забрава.
Заличават – а сетне ревизират Заличеното.
Ревизират – отново и отново – празния гроб на Преврата – също и на Прехода, който, в действителност, се оказа един Преврат против Босите.
Преструвките й отиват на Сектата, тъй като и тя е артикул на Великото Замазване – тогава да вземе да направи най-малко един монумент на потурчената Гордост на Оскърбените.
Какъв ще е той?
Ей, да не вземете да извършите някакъв лъв!
Коментарът е оповестен първо в „ Уикенд “.
Поставиха паметната плоча на родния му дом в село Веселиново.
Обаче монумент на Лучников, правосъдният министър на Костов, има от години в центъра на София - и по този начин е редно, позакъснелите демократи постоянно се употребяват с преимущество у нас. Това написа във фейсбук профила си Кеворк Кеворкян.
Ето целия коментар без редакторска интервенция:
Преди няколко години двама социолози закриха Прехода - станалото станало, плюйте, забравете и си откривайте паметничетата.
Сега е време да закрият и 10 ноември, някак не е комфортно към този момент да се сещаме за него - изключително за неговите копелета, които за една нощ станаха демократи и антикомунисти.
Може и напряко от календара да го извадят, пък след това отново ще го върнат.
Ето, в този момент връщат закрития Преход - щели да вършат проверка на приватизацията, желаят да вземат на Прокопиев цървулите.
Някои незабавно предложиха да се направи проверка и на външнотърговските сдружения, от които, с помощта на 10 ноември, били откраднати един милиард и половина $.
Както са я подкарали, да вземат да създадат проверка и на издигнатото от лошотия Живков - и да санкционират отговорните.
Не е неприятна тази концепция: за какво строиш, щом не разбираш, че ще окрадат всичко.
Можеха напряко да осъдят Живков поради тази му незаконна непредвидливост.
Има и още една причина: неотдавна Бойко си призна, с известно стеснение, че към този момент е построил повече от Живков.
Щом е по този начин – хайде да го отпразнуваме с една проверка.
На Прокопиевци цървулите няма да вземат, обаче най-малко ще можем да се похвалим пред Брюксел с проверките си: закриваме Прехода, сетне го откриваме, очевидно би трябвало да закрием и 10 ноември, най-после напряко да закриваме и Историята - едно опело, и край.
На брюкселските дантели най-вече ще им хареса последното.
Иначе все ще се препъваме в нещо: да вземем за пример, тия дни стана ясно, че едвам следващата година брутният вътрешен артикул на страната ще доближи оня по времето на Живков.
Направо да не повярваш.
Толкова се хвалехме с Прехода, а той бил нещо като най-великият колоездач на всички времена Армстронг – най-велик, в смисъл на най-назобан с допинг.
Писах един път, че 10 ноември 1989-а е едно страшилище на неопределеността, което се храни само с мълвата.
Той е подправеният гроб на смяната.
Разкопаеш го – и там няма нищо.
Някой е отмъкнал всичко.
Тази несигурност може да е комфортна за някои: да откраднат нечии цървули, да се преправят, да фалшифицират себе си и прочие
Но за голямото болшинство от хората тя е потискаща и напряко ужасяваща.
Те нямат мира от въпроса: какво се случи, къде сбъркахме, в какво съгрешихме, че ни трансфораха в оскотели фенове на безкрайните им проверки?
На жители на един живот, в който господстват преструвките, преувеличенията и лъжите.
Какво се случи, че да откраднеш на босия цървулите се трансформира в главното занятие на една Секта?
С какви мръсотии ни заредиха, с какъв непоносим допинг ни натъпкаха, единствено и единствено да ни трансфорат в някакви сбърканяци?
Босите – ония, на които им откраднаха и цървулите, към момента желаят да получат отговор на въпросите си, наивно се надяват, че до момента в който Сектата ревизира Преврата на 10 ноември, Прехода и даже Историята, ще успее да съчини някакъв отговор – колкото и да е мижав.
Напразни очаквания.
Сектата ще ревизира сама себе си – и резултатът е явен още занапред, в случай че Босите въобще получат някакъв отговор.
Впрочем, „ Босите “ наподобява много патетично определение, само че да се задоволим с него, въпреки всичко е по-приемливо спрямо „ Анестезираните “ или „ Обезпаметените “, примерно.
Да драпаш необут из несвършващите нашенски преходи/ревизии по никакъв начин не е прелестно.
Обаче пък надалеч по-жестоко е, когато човъркат из паметта ти.
А го вършат старателно към този момент 28 години.
Идеалът на крадливите им „ революцийки “ не толкоз е да свият цървулите на босите, едвам ги обезпаметят.
Да създадат една групова лоботомия на популацията – това е тяхната същинска цел.
И я реализираха – значително.
Да те накарат да си мислиш за откраднатите цървули – до момента в който в действителност са те обезглавили…
28 години Сектата ни заглавичква със съпоставения, все неприлични: „ Тогава “ със „ Сега “, част от „ Сега “ с друга част от същото „ Сега “, и тази игра не й омръзва, тъй като Босите към този момент са изцяло комплицирани.
Но не е неприятно и още да ги объркат, до степен на обуначване. И ще го вършат ненаситно.
Само едно не са пресметнали: Паметта на Сърцето.
Да, паметливите хора последователно си отиват.
Но техните деца, и изключително внуците им, са очевидци на униженията, които би трябвало да преглъщат в старостта си, която трябваше да бъде почтено изживяна.
Тези унижения никоя Ревизия няма да компенсира.
Всъщност, няма и да има проверка въобще за това.
Дори един 10 ноември няма да подреден – въпреки и с празните приказки на едно по този начин празно съчувствие - с цел да утешат Оскърбените.
Не малко от техните внуци от дълго време избягаха – и с цел да не преглъщат унижението на предците си.
Но още повече от тях са тук – дали ще простят на Сектата, в бакалските сметки на която въобще не влиза това оскърбление?
Тия дни малките екрани ореваха света, че прибирали „ войнишкия “ лъв на мястото на съборения монумент пред НДК – без въобще да упоменат, кой е неговият създател /скулпторът Михаил Михайлов/.
Това са дреболии за тях, до момента в който са принудени да газят из Калта на Всеобщата Забрава.
Заличават – а сетне ревизират Заличеното.
Ревизират – отново и отново – празния гроб на Преврата – също и на Прехода, който, в действителност, се оказа един Преврат против Босите.
Преструвките й отиват на Сектата, тъй като и тя е артикул на Великото Замазване – тогава да вземе да направи най-малко един монумент на потурчената Гордост на Оскърбените.
Какъв ще е той?
Ей, да не вземете да извършите някакъв лъв!
Коментарът е оповестен първо в „ Уикенд “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ