ЦИД: България пропуска шанс за развитие на офшорна вятърна енергия
Отключване на капацитета за офшорна вятърна сила в Централна и Източна Европа.Това съобщи Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) на Международната конференция. Според него, вятърната сила ще докара до доста по-ниски цени и ще има позитивен резултат върху стопанската система.
Вятърните мощности ще играят също значима роля в балансирането на възходящия брой фотоволтаични централи в България, до момента в който не се вкарат нови огромни мощности за предпазване на сила. Вятърната сила е доста по-евтина от въглищни топлоцентрали и от импорт на електрическа сила от газови източници, което ще понижи разноските за енергийни доставки.
Владимиров акцентира, че България, Полша, Хърватия и Румъния имат капацитет да развият офшорни вятърни паркове с общ потенциал от 15 ГВт до 2030 година и 40 ГВт до 2050 година За да осъществят този капацитет, тези страни би трябвало незабавно да преодолеят управническите дефицити, които попречват по-бързото развиване на бранша.
Въпреки че капацитетът за създаване на вятърни паркове е забележителен, реализацията на редица планове е блокирана от координирани дезинформационни акции и съветско въздействие. Вятърната сила има освен стопански, само че и стратегически значение за националната сигурност, акцентира специалистът.
Вятърните паркове могат да основат нова промишленост в района, да обезпечат работни места и да подтикват растежа на районната стопанска система. Според Владимиров, България пропуща опция да взе участие интензивно в този развой, което би могло да докара до обилни стопански изгоди за Черноморския район.
По време на форума, депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев подчертава върху значимостта от приемането на законодателство за офшорната вятърна сила в България. Той също по този начин предизвести за предстоящ дефицит на електрическа сила през началото на 2024 година, наблягайки, че би трябвало да се изградят спомагателни уреди за произвеждане на електрическа сила в къси периоди.
Добрев уточни две съществени аргументи за потребността от развиване на офшорна вятърна сила в България: първата е дефицитът на уреди за генериране на електрическа сила, а втората - нуждата от привличане на повече вложения за стимулиране на стопанската система и нарастване на приходите в бюджета.
Вятърните мощности ще играят също значима роля в балансирането на възходящия брой фотоволтаични централи в България, до момента в който не се вкарат нови огромни мощности за предпазване на сила. Вятърната сила е доста по-евтина от въглищни топлоцентрали и от импорт на електрическа сила от газови източници, което ще понижи разноските за енергийни доставки.
Владимиров акцентира, че България, Полша, Хърватия и Румъния имат капацитет да развият офшорни вятърни паркове с общ потенциал от 15 ГВт до 2030 година и 40 ГВт до 2050 година За да осъществят този капацитет, тези страни би трябвало незабавно да преодолеят управническите дефицити, които попречват по-бързото развиване на бранша.
Въпреки че капацитетът за създаване на вятърни паркове е забележителен, реализацията на редица планове е блокирана от координирани дезинформационни акции и съветско въздействие. Вятърната сила има освен стопански, само че и стратегически значение за националната сигурност, акцентира специалистът.
Вятърните паркове могат да основат нова промишленост в района, да обезпечат работни места и да подтикват растежа на районната стопанска система. Според Владимиров, България пропуща опция да взе участие интензивно в този развой, което би могло да докара до обилни стопански изгоди за Черноморския район.
По време на форума, депутатът от ГЕРБ-СДС Делян Добрев подчертава върху значимостта от приемането на законодателство за офшорната вятърна сила в България. Той също по този начин предизвести за предстоящ дефицит на електрическа сила през началото на 2024 година, наблягайки, че би трябвало да се изградят спомагателни уреди за произвеждане на електрическа сила в къси периоди.
Добрев уточни две съществени аргументи за потребността от развиване на офшорна вятърна сила в България: първата е дефицитът на уреди за генериране на електрическа сила, а втората - нуждата от привличане на повече вложения за стимулиране на стопанската система и нарастване на приходите в бюджета.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ