Николета Лозанова, професия Икона
Откъси от книгата, която излиза до дни от щемпел
Тя е модел, телевизионна водеща, бизнесдама и инфлуенсър. За нея се приказва непрекъснато, само че самата тя разяснява извънредно рядко персоналния си и професионален живот. Новината, че Николета Лозанова издава книга, се трансформира в сензация. Още преди да излезе от щемпел, написаното притегли вниманието на хиляди почитатели на фешън икона №1 в България. Някои от тях реагираха с екстаз и неспокойствие, други - остро и присмехулно, поради това, че Николета Лозанова няма какво толкоз да опише за живота си.
Това е история за пътя на една красива и амбициозна жена, от Miss Playmate до NL Beauty, от подозренията до самочувствието и увереността.
Спомените на Николета Лозанова се допълват от родственици, другари и сътрудници, пред които тя е разкрила персоналния си свят, характера си и своите полезности. За споделените прекарвания и усещанията си от нея описват още Валери Божинов, Николай Михайлов, Азис, Андреа, Устата, Кристина Патрашкова, Мартин Карбовски, Венелин Кондаков, още известни персони от света на модата, както експертите от екипа ѝ.
Поредицата SELFMADE споделя с вас и вашите читатели фрагменти от книгата " Николета Лозанова, специалност Икона ”. Могат да бъдат свободно оповестени.
***
" Още от ученичка се стараех да наподобявам добре. Това си беше моя персонална нужда – да наподобявам красиво, а не просто да съм в крайник с модата. Имах собствен вътрешен нюх, който просто непроменяемо следвах. Нито майка ми ми е давала препоръки, нито пък пък сме купували фешън списания. Спестявах си парите от закуска, само че единствено те не стигаха за всички дънки, които желаех да си купя. И в един миг открих метод да имам всички облекла, които си харесвах. Това е история, когато съм била в седми или осми клас, само че е осмислила целия ми живот.
Родителите ми имаха много огромна касичка, в която събираха пари, както монети, по този начин и банкноти. Събрах храброст и просто започнах с една пинсета да си вадя през отворчето. В тези години имаше доста пазари и на сергии се предлагаха всевъзможни артикули. На улица " Капитан Райчо ” се продаваха и модерните за това време дънки с брокат, по-скъпите бяха по 42 лв., а по-евтините по 36 лв.. Тези цени ги помня и до през днешния ден, тъй като аз всяка седмица си купувах нови дънки. Спестявах, а остатъка си набирах от касичката с парите. Родителите ми не виждаха, че сбирката ми набъбва, тъй като аз си ги криех. И тъй като с приятелките ми постоянно си разменяхме облеклата, споделях, че са на някое момиче, когато ги видят на мен.
В един миг обаче касичката много олекна. Дадох си сметка, че ще ме усетят. Баща ми я беше облепил цялата с тиксо, нямаше отваряне. Мислех си по какъв начин един ден ще я вдигнат и ще схванат, че парите липсват. Започнах да я пълня със остарели монети, имахме много излезли от обращение, пуснах и няколко остарели часовника.
В един безоблачен ден се прибрах у дома и още в коридора погледнах в огледалото...
В него се отразяваше част от хола ни. А на масата беше касичката – отворена! И всичко, което бях пъхала в нея, беше извадено. Подкосиха ми се краката, тъй като в този миг изживях най-големия си призрачен сън нескрито. От мен се чакаха пояснения, а аз мълчах. Баща ми сподели, супер строго, да се приближа. И тогава, за първи и единствен път, не се сдържа... не ме удари, само че ме хвана за блузата и я скъса. Аз умирах от позор и възприятие за виновност и единствено мълчах. Дума не пророних, а те не спираха да ме разпитват къде са парите… Когато ми признаха, че са се тормозили да не съм се забъркала с опиати, им обясних всичко. За да ми повярват изцяло, заведох майка ми на пазара, а там от всяка сергия продавачките ми махаха и ме поздравяваха.
Тогава осъзнах, с още детския си мозък, че лъжите не носят изгода, те са същинска тъга за този, който си служи с тях. Бях се изтощила от цялото криене, от непрекъснатото мислене какво ще кажа, в случай че ме усетят, от угризенията на съвестта. Дадох си сметка и за отговорността на възрастните – продавачките не трябваше да се радват, че всяка седмица пазаря при тях, а да ме попитат от кое място взимам парите. Но нямаше по какъв начин да поправя станалото, можех единствено да си науча урока. След този случай в никакъв случай не съм прибягвала до ловкост или операции, с цел да получа нещо материално. Ако си печеля парите, ще си купя каквото желая, в случай че нямам опция, просто ще се откажа. ”
***
" Списание Playboy организираше състезанието Playmate и Велислава Каймаканова и Георги Неделчев ме поканиха да вземам участие в него. Велислава даже се срещна с родителите ми, с цел да им изясни по какъв начин се организира. Макар че бях пълнолетна, не желаех да върша нищо без да пита и срещу тяхната воля, уважението ми към тях не го позволяваше. Доста време обмислях, събирах отзиви. Майка ми ме предизвести, че всичките тези състезания са нагласени и няма смисъл да се явявам, само че аз не имах вяра, че е по този начин. Дори го разисках с Устата, когато се снимах в клипа му, а той ме насърчи и сподели: " Давай, това може да е твоят късмет! ". Може би това бяха думите, които ме окуражиха да се явя на кастинг.
Аз, майка ми и сестра ми тръгнахме с колата за София, а през целия път изпитвах нещо приблизително сред боязън, хъс, упоритост и неустановеност. Когато стигнахме студиото, в което се организираше кастингът, имах възприятието, че съм най-дебелата кандидатка, с минимум благоприятни условия. Участваха девойки с дълги екстеншъни, с богати гаджета и с големи силиконови гърди. Аз си бях обикновено момиченце от Пловдив, без силикон, без екстеншъни, с руса, перхидролена, изгоряла коса... само че за сметка на това са видели капацитета в мен.
Правеха по няколко фотоси на всяка кандидатка и ни споделяха, че ще ни се обадят до няколко дни. На мен ми се обадиха още преди да стигнем до Пловдив – бях утвърдена. Това ми вдъхна вяра и кураж, че приказката за Пепеляшка не е единствено в книгите и в фантазиите от детството. Тя е допустима, бях почнала да я изживявам. По-скоро бях почнала да пиша своята лична приказка.
Преди самия конкурс трябваше да създадем фотосесия за корицата на Playboy. Снимките щяха да бъдат в Слънчев бряг и всички 12 девойки да пътуваме дружно с рейс. Минаваха през градовете, в които живеем, а аз ги чаках на една бензиностанция в Пловдив. Чувствах се зле. Още в рейса се нагледах на девойки със силиконови бюстове, с дълги коси, с хубави облекла. А аз бях с една плюшена чантичка-кученце и се усещах супер смотана. Имах самочувствие, само че сравнявайки се с другите, мислех, че нямам никакъв късмет да печеля и се потисках. Въпреки това, колкото и неуместно да звучи, не спирах да имам вяра в себе си. ”
***
" Наближаваше 14 февруари, а Ники беше на лагер с " Левски ” в чужбина. Чувствах се нещастна, беше ми погрешно, защото на този ден всички в учебно заведение щяха да са с гаджетата си, да получават цветя и дарове, а аз щях да съм сама. Бяхме в час по география, когато се почука на вратата и ме извикаха. Видях пощальон с голяма кошница и 101 рози в нея, имаше и подарък – колие с ключе. А на картичката пишеше: " Давам ти ключа от сърцето си, ти реши дали да го отключиш. ” Жестът на Николай ме беше оставил без думи.
Тя е модел, телевизионна водеща, бизнесдама и инфлуенсър. За нея се приказва непрекъснато, само че самата тя разяснява извънредно рядко персоналния си и професионален живот. Новината, че Николета Лозанова издава книга, се трансформира в сензация. Още преди да излезе от щемпел, написаното притегли вниманието на хиляди почитатели на фешън икона №1 в България. Някои от тях реагираха с екстаз и неспокойствие, други - остро и присмехулно, поради това, че Николета Лозанова няма какво толкоз да опише за живота си.
Това е история за пътя на една красива и амбициозна жена, от Miss Playmate до NL Beauty, от подозренията до самочувствието и увереността.
Спомените на Николета Лозанова се допълват от родственици, другари и сътрудници, пред които тя е разкрила персоналния си свят, характера си и своите полезности. За споделените прекарвания и усещанията си от нея описват още Валери Божинов, Николай Михайлов, Азис, Андреа, Устата, Кристина Патрашкова, Мартин Карбовски, Венелин Кондаков, още известни персони от света на модата, както експертите от екипа ѝ.
Поредицата SELFMADE споделя с вас и вашите читатели фрагменти от книгата " Николета Лозанова, специалност Икона ”. Могат да бъдат свободно оповестени.
***
" Още от ученичка се стараех да наподобявам добре. Това си беше моя персонална нужда – да наподобявам красиво, а не просто да съм в крайник с модата. Имах собствен вътрешен нюх, който просто непроменяемо следвах. Нито майка ми ми е давала препоръки, нито пък пък сме купували фешън списания. Спестявах си парите от закуска, само че единствено те не стигаха за всички дънки, които желаех да си купя. И в един миг открих метод да имам всички облекла, които си харесвах. Това е история, когато съм била в седми или осми клас, само че е осмислила целия ми живот.
Родителите ми имаха много огромна касичка, в която събираха пари, както монети, по този начин и банкноти. Събрах храброст и просто започнах с една пинсета да си вадя през отворчето. В тези години имаше доста пазари и на сергии се предлагаха всевъзможни артикули. На улица " Капитан Райчо ” се продаваха и модерните за това време дънки с брокат, по-скъпите бяха по 42 лв., а по-евтините по 36 лв.. Тези цени ги помня и до през днешния ден, тъй като аз всяка седмица си купувах нови дънки. Спестявах, а остатъка си набирах от касичката с парите. Родителите ми не виждаха, че сбирката ми набъбва, тъй като аз си ги криех. И тъй като с приятелките ми постоянно си разменяхме облеклата, споделях, че са на някое момиче, когато ги видят на мен.
В един миг обаче касичката много олекна. Дадох си сметка, че ще ме усетят. Баща ми я беше облепил цялата с тиксо, нямаше отваряне. Мислех си по какъв начин един ден ще я вдигнат и ще схванат, че парите липсват. Започнах да я пълня със остарели монети, имахме много излезли от обращение, пуснах и няколко остарели часовника.
В един безоблачен ден се прибрах у дома и още в коридора погледнах в огледалото...
В него се отразяваше част от хола ни. А на масата беше касичката – отворена! И всичко, което бях пъхала в нея, беше извадено. Подкосиха ми се краката, тъй като в този миг изживях най-големия си призрачен сън нескрито. От мен се чакаха пояснения, а аз мълчах. Баща ми сподели, супер строго, да се приближа. И тогава, за първи и единствен път, не се сдържа... не ме удари, само че ме хвана за блузата и я скъса. Аз умирах от позор и възприятие за виновност и единствено мълчах. Дума не пророних, а те не спираха да ме разпитват къде са парите… Когато ми признаха, че са се тормозили да не съм се забъркала с опиати, им обясних всичко. За да ми повярват изцяло, заведох майка ми на пазара, а там от всяка сергия продавачките ми махаха и ме поздравяваха.
Тогава осъзнах, с още детския си мозък, че лъжите не носят изгода, те са същинска тъга за този, който си служи с тях. Бях се изтощила от цялото криене, от непрекъснатото мислене какво ще кажа, в случай че ме усетят, от угризенията на съвестта. Дадох си сметка и за отговорността на възрастните – продавачките не трябваше да се радват, че всяка седмица пазаря при тях, а да ме попитат от кое място взимам парите. Но нямаше по какъв начин да поправя станалото, можех единствено да си науча урока. След този случай в никакъв случай не съм прибягвала до ловкост или операции, с цел да получа нещо материално. Ако си печеля парите, ще си купя каквото желая, в случай че нямам опция, просто ще се откажа. ”
***
" Списание Playboy организираше състезанието Playmate и Велислава Каймаканова и Георги Неделчев ме поканиха да вземам участие в него. Велислава даже се срещна с родителите ми, с цел да им изясни по какъв начин се организира. Макар че бях пълнолетна, не желаех да върша нищо без да пита и срещу тяхната воля, уважението ми към тях не го позволяваше. Доста време обмислях, събирах отзиви. Майка ми ме предизвести, че всичките тези състезания са нагласени и няма смисъл да се явявам, само че аз не имах вяра, че е по този начин. Дори го разисках с Устата, когато се снимах в клипа му, а той ме насърчи и сподели: " Давай, това може да е твоят късмет! ". Може би това бяха думите, които ме окуражиха да се явя на кастинг.
Аз, майка ми и сестра ми тръгнахме с колата за София, а през целия път изпитвах нещо приблизително сред боязън, хъс, упоритост и неустановеност. Когато стигнахме студиото, в което се организираше кастингът, имах възприятието, че съм най-дебелата кандидатка, с минимум благоприятни условия. Участваха девойки с дълги екстеншъни, с богати гаджета и с големи силиконови гърди. Аз си бях обикновено момиченце от Пловдив, без силикон, без екстеншъни, с руса, перхидролена, изгоряла коса... само че за сметка на това са видели капацитета в мен.
Правеха по няколко фотоси на всяка кандидатка и ни споделяха, че ще ни се обадят до няколко дни. На мен ми се обадиха още преди да стигнем до Пловдив – бях утвърдена. Това ми вдъхна вяра и кураж, че приказката за Пепеляшка не е единствено в книгите и в фантазиите от детството. Тя е допустима, бях почнала да я изживявам. По-скоро бях почнала да пиша своята лична приказка.
Преди самия конкурс трябваше да създадем фотосесия за корицата на Playboy. Снимките щяха да бъдат в Слънчев бряг и всички 12 девойки да пътуваме дружно с рейс. Минаваха през градовете, в които живеем, а аз ги чаках на една бензиностанция в Пловдив. Чувствах се зле. Още в рейса се нагледах на девойки със силиконови бюстове, с дълги коси, с хубави облекла. А аз бях с една плюшена чантичка-кученце и се усещах супер смотана. Имах самочувствие, само че сравнявайки се с другите, мислех, че нямам никакъв късмет да печеля и се потисках. Въпреки това, колкото и неуместно да звучи, не спирах да имам вяра в себе си. ”
***
" Наближаваше 14 февруари, а Ники беше на лагер с " Левски ” в чужбина. Чувствах се нещастна, беше ми погрешно, защото на този ден всички в учебно заведение щяха да са с гаджетата си, да получават цветя и дарове, а аз щях да съм сама. Бяхме в час по география, когато се почука на вратата и ме извикаха. Видях пощальон с голяма кошница и 101 рози в нея, имаше и подарък – колие с ключе. А на картичката пишеше: " Давам ти ключа от сърцето си, ти реши дали да го отключиш. ” Жестът на Николай ме беше оставил без думи.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ