Неравносметка на една лична политическа практика
Откъсът от книгата " УЧАСТНИК. Неравносметка на една персонална политическа процедура " /под щемпел в издателството РИВА/, е възложен на " Дневник " от създателя Деян Кюранов. Той споделя за Националната кръгла маса - договарянията сред ръководещите от Българска комунистическа партия, която в това време се прекръства на Българска социалистическа партия, и опозицията - Съюз на демократичните сили, от януари до май 1990 година На кръглата маса се взема решение да се произведат избори за Велико национално заседание, на което да бъде призната нова конституция. Философ и политолог, Деян Кюранов е от създателите на Клуба за публичност и преустрояване, основан по концепция на Желю Желев през ноември 1988 година, и представител на " Екогласност ".
Кръглата маса
Комунистите очевидно бързаха да стартират Кръглата маса; ние осъзнахме това, макар че те го криеха (благодарение най-много на Петър Дертлиев, който ги познаваше добре и, за разлика от нас, с лекост разгадаваше подобен вид ходчета). Възползвахме се от тази им взаимозависимост от нас, с цел да сложим ред предварителни условия: да се предават разискванията директно по БНР и БНТ; да дадат една постройка на СДС; да ни дадат вестникарска хартия и достъп до печатница да си създадем вестник. От друга страна, ние не можехме да сме сигурни, че комунистите в действителност ще се решат да създадат такова нещо – те, чиито портрети висяха във всеки цех, институция, учебно заведение - да предадат безспорната си власт по този начин, спокойно, обществено, на някакви на практика незнайни на България хора.
Очевидно в тази част от мисленето си сме се движели със скоростта на живковистите в Българска комунистическа партия – превратаджиите бяха изпреварили и тях, и нас в осъзнаването на новите действителности. Дори поеха риска да стартират Кръглата маса преди (евентуално) да са утвърдили успеха си над живковистите на идния конгрес на Българска комунистическа партия. Ние не можехме да бъдем сигурни, че превратаджиите ще удържат диктатурата задоволително дълго, че да смогнат да я заменят с народна власт. Затова в края на краищата се съгласихме на компромис: за нас неприятен, за превратаджиите – добър, за живковистите, както се оказа – гибелен. Съгласихме се разискването на нашите предварителните условия да стане обществено, към този момент в избраната за Кръглата маса зала в НДК (Първите три срещи бяха на 16, 17 и 19 януари 1990). Така превратаджиите се демонстрираха на България като хората, които управляват партията – тъй като нали против нас, обединената съпротива, обществено седеше Българската комунистическа партия, показана от превратаджията Луканов - не " някакви си " хора, нестабилно бутнали Живков!
Освен това – мисля си в този момент – несъмнено са планували, че заради нашата обществена неумелост с държанието си ще преобладават дебата (както и стана). Иначе, всъщност те отстъпиха по всички пунктове – явно " на авансово готови позиции ". Съгласиха са на гласност – само че не на директно предаване, а двустранна комисия да взема решение всеки ден какво да бъде излъчено вечерта. (Тук опасенията ни излязоха напразни – имаше на практика цялостна видео и аудио информация за всичко от малко малко значимо.) Обещаха ни дом. (Това не извършиха, почнаха да ни мотаят, заради което след третата среща ние станахме и си тръгнахме; те осъзнаха, че губят имидж поради някаква си постройка, която не даваха по всевластническа инерция; дадоха я - и до ден-днешен в тази постройка живее нещо под името Съюз на демократичните сили (е, както Прасчо от Мечо Пух живее под името Сондърс).
На 23 януари потегли същинската работа; на 30 те прекъснаха да си създадат конгрес; направиха го, антиживковистите победиха и на 3 февруари аз отидох единствено да кажа, че напущам. Затова и разказът ми на свидетел ще бъде до тази дата. И, както и до момента, ще приказвам единствено за политически най-важните съгласно мен моменти.
Страни и присъстващи
Колкостранна да бъде сякаш " Кръглата " маса, стана предмет на един от първите разногласия: комунистите се направиха на луди и оповестиха, че масата трябвало да бъде тристранна: на Българска комунистическа партия, на Български земеделски народен съюз и на опозицията. Та да са две към едно. Ние казахме, че " не е почтено ", и те отстъпиха: Български земеделски народен съюз седна от тяхната страна и Кръглата маса стана двустранна. Разбрахме се, че с изключение на еднакъв брой договарящи делегати двете страни имат право да си поканят и еднакъв брой " специалисти " (помня, че Красимир Кънев беше там като експерт). Между другото, по някои основни разногласия след това земеделците – показани от благата и неефективна Светла Даскалова и Виктор Вълков, с лъчение на ефикасен шмекер – неведнъж не подкрепяха комунистите, а един-два пъти напряко поддържаха нас срещу тях! За наше учудване велико (още имаше да ги учим тия науки).
Подозирам, че паралелно с неколцината антиживковисти преднамерено бяха избрали Живко Живков да седи непомръдващ като монумент и с обезверение да се звери в нас (ама тъкмо това е думата, за което правеше индивидът - и от самото начало прави́ единствено това). Иначе ние-ясно: пуловерчета, бради, несигурно говорене (с редки изключения.) За говоренето ни – позор и срам, нали бяхме сякаш учени хора против партийните простаци, а то; за външния тип – и тогава и в този момент мисля, че той беше верен: трябваше хората да видят, че сме други! (Спомнях си – припомням си и в този момент една фотография от Пражката пролет: от едната страна на важноизглеждаща маса насядали Дубчек и неговите хора, с гладените костюми и гледаните лица, а отсреща им – някакви брадати-очилати студентчета; и си приказват. Беше снимана една смяна. Та и у нас по този начин!)
Ахмед Доган не изиска създаваното от него мюсюлманско придвижване да влезе в Съюз на демократичните сили. Съюз на демократичните сили от своя страна не предложения Ахмед Доган в делегацията си като представител на мюсюлманското малцинство...
Експерт откъм Българска комунистическа партия беше и шефът на социологическия институт Кръстьо Петков, който скоро направиха началник на " комунистическите " профсъюзи (КНСБ). Да кажа категорично: аз бях там като член на " Координационния " съвет на Съюз на демократичните сили в качеството си на представител на " Екогласност ". И – ще го опиша като присъщ куриоз – виждам, на първата сесия, пред вратата се върти Ивайло Знеполски. Знаех го около Дома на киното – минаваше за човек от по-просветените киноведи, пък ми импонраше и като фигура: интелектуалец отвред! Питам го – ами, желал, в случай че може, да влезе! И аз взех решение да се направя на връзкар – споделих на Желю да го пуснем като наш специалист, Желю се съгласи и Знеполски се оказа присъстващ.
Моята работа – няколко момента
Първо, като драскач на наши мнения – цялостно крушение. Възложиха ни с Берон да напишем какво желаеме по етническите връзки. Отивам у тях, благата му жена благо ме посреща, сядаме, аз започвам да пиша, той оказва помощ – и след три часа аз станах и си потеглих без нищо написано. Помощта на Берон беше, че по този начин или другояче не се съгласяваше с нищо, което предлагах в изгода за нашите турци и помаци. Първоначално мислех, че е просто от неумелост – аз към този момент бях писал много текстове на тая тематика, на него му беше първица. После започнах да допускам, че несъгласията му са политически – и най-после си отидох с увереността, че си е криптонационалист. (Криптото беше тогава, след това национализмът се появи.) Така и отидохме двамата на " масата " сутринта без домашно.
Второ, измислих си да не се бутам на първа линия (там така и така беше станало тясно от лакти), а да седна тъкмо зад Желю и " да му вардя гърба " – съвсем безусловно. Постоянно някой идваше и го дърпаше за рамото за нещо си. Желю е муден и без обществен опит, както съм отбелязвал нееднократно, Луканов – противоположното. И първоначално Луканов доминираше изцяло над своя сътрудник съ-председател на Кръглата маса: стана към този момент дума, че не всъщност, само че като държание и телевизионно подстрекателство – абсолютно. И човек може да си показа какво ставаше, когато от горната страна на всичко Желю трябваше да понася и анархичната интензивност на своите!
А Желю - деликатен, като го пернат за рамото – обръща се, изслушва, размисля, дава отговор – а през това време над масата си доминира Българска комунистическа партия. Та се разбрах с него и той разгласи на всички: към този момент никакво говорене с него по време на сесия; всичко, каквото желаят да му кажат – на едно листче и листчето го предават на Деян, той ще му го даде. Не злоупотребих с по този начин получената властчица: единствено подреждах листчетата по значимост (според мен, съгласно създателите им тяхното беше свръхважно) – и му ги давах, когато можеше да им отдели внимание, без да страда съпредседателстването му. Подир ден-два и той се оборави, и листчетата помогнаха, тъй че към този момент партнираше наедно на Луканов, а против Пирински от време на време и печелеше. (Пирински беше също доста добър водещ, само че по-безцветен от Луканов, по- не хващаше окото и ухото.)
Трето, станах водещият представител на Съюз на демократичните сили в така наречен контактна група с Българска комунистическа партия (мисля даже, че аз предложих да създадем такава група, само че не съм сигурен). Идеята беше - всичко, за което денем се е видяло, че не се разбираме на Кръглата маса – да го обсъждаме след и да търсим някакъв консенсус. Мисля, че тази форма свърши добра работа. Подробности не помня. Когато напуснах " масата ", показах на тази комисия Димитър Луджев като мой заместител. Запознах се с него баш на Кръглата маса, беше ми харесал; той пък мощно се учуди, че избавям – за него - това място.
И четвърто: от всякакви съвещания (на Екогласност, след това на СДС) притичвах до Социологическия институт на " Московска ", където Кръстьо Петков беше пуснал Цветозар Томов и Йорданка Качакова в една стаичка в мазето с един компютър, с цел да създадем първото свободно изследване на политическите настройки у нас. Въпросите измисляхме дружно с него, с Данчето - и с който се завъртеше там!; извадката направи Цветозар, не помня кой даде пари за печатане на въпросника и заплащане на анкетьорите – (може би отново Кръстьо Петков - пари от Института), нито пък по какъв начин сме намерили анкетьори; най-после Данчето, подкрепена и от Цецо, качи данните на допотопния " Правец " с една допотопна стратегия. (Току се чуваше: " Изчезна ми файла! Пак ми изчезна файла! " – а пък един достопочтен помощник на Института по табиет, като излизаше вечер финален, макар всички предизвестия, на два пъти дръпна шалтера на постройката, унищожавайки часове работа. Разсеяности.)
Разбирахме основните теоретични опасности на такова изследване. По създание: българи в никакъв случай не бяха питани за политическите им възгледи. Шегувахме се, че у нас политиката е по-интимно нещо и от секса - само че отсетне стана социологически ясно, че не било смешка, ами баш по този начин! Дали щяха да преодолеят страха – и неналичието на привичка – и да дават отговор от малко малко откровено? По техниката на проучването: никой не знаеше колко респонденти вършат една представителна извадка за България. Тук Цецо Томов прояви напряко гениална вътрешен глас – оказа се, че сме улучили съвсем идеално! (Целта ни беше 1600 изявленията, направихме към 1300, след това при логическия надзор отхвърлихме още стотина; 1200 се оказа превъзходен внушителен брой. Днес този брой е към хиляда – само че и българите понижиха.)
Резултатите бяха – малко е да кажа забавни. Помня един рейтингов лист - бяхме дали за нареждане Българска комунистическа партия, Български земеделски народен съюз, формалните Профсъюзи, няколко партии от Съюз на демократичните сили и една измислена партия – за надзор. Далече-далече пред всички беше Екогласност! Следваха партиите от Съюз на демократичните сили, Българска комунистическа партия, измислената партия – и формалните Профсъюзи последни, след измислената партия даже.
Когато получихме резултатите, Кръглата маса към този момент вървеше, и в една отмора аз с доста кандърми едвам съумях да събера десетина души от нашите, с цел да им прочета най-интересното. Изслушаха ме почти, посърнаха, като обясних, че това не значи автоматизирано, че при едни избори след месеци картината ще бъде същата – и това беше целият резултат. На политиците ни им трябваше към година (далеч след първите избори), с цел да научат що е персонален рейтинг (но друго – нищо) и ревностно да се интересуват от тези подредби в проучванията; май множеството и до през днешния ден, в случай че е за политсоциология, са си останали на тоя стадий на схващане. Опитът от това проучване ни разреши да предвидим успеха на (вече) Българска социалистическа партия на първите свободни избори. (Което не ми попречи след тая победа да направя първата меланхолия в живота си: една седмица просто не можах да изляза от къщи и даже помислих за " морална емиграция ". Но това е друга история.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (31)
Кръглата маса
Комунистите очевидно бързаха да стартират Кръглата маса; ние осъзнахме това, макар че те го криеха (благодарение най-много на Петър Дертлиев, който ги познаваше добре и, за разлика от нас, с лекост разгадаваше подобен вид ходчета). Възползвахме се от тази им взаимозависимост от нас, с цел да сложим ред предварителни условия: да се предават разискванията директно по БНР и БНТ; да дадат една постройка на СДС; да ни дадат вестникарска хартия и достъп до печатница да си създадем вестник. От друга страна, ние не можехме да сме сигурни, че комунистите в действителност ще се решат да създадат такова нещо – те, чиито портрети висяха във всеки цех, институция, учебно заведение - да предадат безспорната си власт по този начин, спокойно, обществено, на някакви на практика незнайни на България хора.
Очевидно в тази част от мисленето си сме се движели със скоростта на живковистите в Българска комунистическа партия – превратаджиите бяха изпреварили и тях, и нас в осъзнаването на новите действителности. Дори поеха риска да стартират Кръглата маса преди (евентуално) да са утвърдили успеха си над живковистите на идния конгрес на Българска комунистическа партия. Ние не можехме да бъдем сигурни, че превратаджиите ще удържат диктатурата задоволително дълго, че да смогнат да я заменят с народна власт. Затова в края на краищата се съгласихме на компромис: за нас неприятен, за превратаджиите – добър, за живковистите, както се оказа – гибелен. Съгласихме се разискването на нашите предварителните условия да стане обществено, към този момент в избраната за Кръглата маса зала в НДК (Първите три срещи бяха на 16, 17 и 19 януари 1990). Така превратаджиите се демонстрираха на България като хората, които управляват партията – тъй като нали против нас, обединената съпротива, обществено седеше Българската комунистическа партия, показана от превратаджията Луканов - не " някакви си " хора, нестабилно бутнали Живков!
Освен това – мисля си в този момент – несъмнено са планували, че заради нашата обществена неумелост с държанието си ще преобладават дебата (както и стана). Иначе, всъщност те отстъпиха по всички пунктове – явно " на авансово готови позиции ". Съгласиха са на гласност – само че не на директно предаване, а двустранна комисия да взема решение всеки ден какво да бъде излъчено вечерта. (Тук опасенията ни излязоха напразни – имаше на практика цялостна видео и аудио информация за всичко от малко малко значимо.) Обещаха ни дом. (Това не извършиха, почнаха да ни мотаят, заради което след третата среща ние станахме и си тръгнахме; те осъзнаха, че губят имидж поради някаква си постройка, която не даваха по всевластническа инерция; дадоха я - и до ден-днешен в тази постройка живее нещо под името Съюз на демократичните сили (е, както Прасчо от Мечо Пух живее под името Сондърс).
На 23 януари потегли същинската работа; на 30 те прекъснаха да си създадат конгрес; направиха го, антиживковистите победиха и на 3 февруари аз отидох единствено да кажа, че напущам. Затова и разказът ми на свидетел ще бъде до тази дата. И, както и до момента, ще приказвам единствено за политически най-важните съгласно мен моменти.
Страни и присъстващи
Колкостранна да бъде сякаш " Кръглата " маса, стана предмет на един от първите разногласия: комунистите се направиха на луди и оповестиха, че масата трябвало да бъде тристранна: на Българска комунистическа партия, на Български земеделски народен съюз и на опозицията. Та да са две към едно. Ние казахме, че " не е почтено ", и те отстъпиха: Български земеделски народен съюз седна от тяхната страна и Кръглата маса стана двустранна. Разбрахме се, че с изключение на еднакъв брой договарящи делегати двете страни имат право да си поканят и еднакъв брой " специалисти " (помня, че Красимир Кънев беше там като експерт). Между другото, по някои основни разногласия след това земеделците – показани от благата и неефективна Светла Даскалова и Виктор Вълков, с лъчение на ефикасен шмекер – неведнъж не подкрепяха комунистите, а един-два пъти напряко поддържаха нас срещу тях! За наше учудване велико (още имаше да ги учим тия науки).
Подозирам, че паралелно с неколцината антиживковисти преднамерено бяха избрали Живко Живков да седи непомръдващ като монумент и с обезверение да се звери в нас (ама тъкмо това е думата, за което правеше индивидът - и от самото начало прави́ единствено това). Иначе ние-ясно: пуловерчета, бради, несигурно говорене (с редки изключения.) За говоренето ни – позор и срам, нали бяхме сякаш учени хора против партийните простаци, а то; за външния тип – и тогава и в този момент мисля, че той беше верен: трябваше хората да видят, че сме други! (Спомнях си – припомням си и в този момент една фотография от Пражката пролет: от едната страна на важноизглеждаща маса насядали Дубчек и неговите хора, с гладените костюми и гледаните лица, а отсреща им – някакви брадати-очилати студентчета; и си приказват. Беше снимана една смяна. Та и у нас по този начин!)
Ахмед Доган не изиска създаваното от него мюсюлманско придвижване да влезе в Съюз на демократичните сили. Съюз на демократичните сили от своя страна не предложения Ахмед Доган в делегацията си като представител на мюсюлманското малцинство...
Експерт откъм Българска комунистическа партия беше и шефът на социологическия институт Кръстьо Петков, който скоро направиха началник на " комунистическите " профсъюзи (КНСБ). Да кажа категорично: аз бях там като член на " Координационния " съвет на Съюз на демократичните сили в качеството си на представител на " Екогласност ". И – ще го опиша като присъщ куриоз – виждам, на първата сесия, пред вратата се върти Ивайло Знеполски. Знаех го около Дома на киното – минаваше за човек от по-просветените киноведи, пък ми импонраше и като фигура: интелектуалец отвред! Питам го – ами, желал, в случай че може, да влезе! И аз взех решение да се направя на връзкар – споделих на Желю да го пуснем като наш специалист, Желю се съгласи и Знеполски се оказа присъстващ.
Моята работа – няколко момента
Първо, като драскач на наши мнения – цялостно крушение. Възложиха ни с Берон да напишем какво желаеме по етническите връзки. Отивам у тях, благата му жена благо ме посреща, сядаме, аз започвам да пиша, той оказва помощ – и след три часа аз станах и си потеглих без нищо написано. Помощта на Берон беше, че по този начин или другояче не се съгласяваше с нищо, което предлагах в изгода за нашите турци и помаци. Първоначално мислех, че е просто от неумелост – аз към този момент бях писал много текстове на тая тематика, на него му беше първица. После започнах да допускам, че несъгласията му са политически – и най-после си отидох с увереността, че си е криптонационалист. (Криптото беше тогава, след това национализмът се появи.) Така и отидохме двамата на " масата " сутринта без домашно.
Второ, измислих си да не се бутам на първа линия (там така и така беше станало тясно от лакти), а да седна тъкмо зад Желю и " да му вардя гърба " – съвсем безусловно. Постоянно някой идваше и го дърпаше за рамото за нещо си. Желю е муден и без обществен опит, както съм отбелязвал нееднократно, Луканов – противоположното. И първоначално Луканов доминираше изцяло над своя сътрудник съ-председател на Кръглата маса: стана към този момент дума, че не всъщност, само че като държание и телевизионно подстрекателство – абсолютно. И човек може да си показа какво ставаше, когато от горната страна на всичко Желю трябваше да понася и анархичната интензивност на своите!
А Желю - деликатен, като го пернат за рамото – обръща се, изслушва, размисля, дава отговор – а през това време над масата си доминира Българска комунистическа партия. Та се разбрах с него и той разгласи на всички: към този момент никакво говорене с него по време на сесия; всичко, каквото желаят да му кажат – на едно листче и листчето го предават на Деян, той ще му го даде. Не злоупотребих с по този начин получената властчица: единствено подреждах листчетата по значимост (според мен, съгласно създателите им тяхното беше свръхважно) – и му ги давах, когато можеше да им отдели внимание, без да страда съпредседателстването му. Подир ден-два и той се оборави, и листчетата помогнаха, тъй че към този момент партнираше наедно на Луканов, а против Пирински от време на време и печелеше. (Пирински беше също доста добър водещ, само че по-безцветен от Луканов, по- не хващаше окото и ухото.)
Трето, станах водещият представител на Съюз на демократичните сили в така наречен контактна група с Българска комунистическа партия (мисля даже, че аз предложих да създадем такава група, само че не съм сигурен). Идеята беше - всичко, за което денем се е видяло, че не се разбираме на Кръглата маса – да го обсъждаме след и да търсим някакъв консенсус. Мисля, че тази форма свърши добра работа. Подробности не помня. Когато напуснах " масата ", показах на тази комисия Димитър Луджев като мой заместител. Запознах се с него баш на Кръглата маса, беше ми харесал; той пък мощно се учуди, че избавям – за него - това място.
И четвърто: от всякакви съвещания (на Екогласност, след това на СДС) притичвах до Социологическия институт на " Московска ", където Кръстьо Петков беше пуснал Цветозар Томов и Йорданка Качакова в една стаичка в мазето с един компютър, с цел да създадем първото свободно изследване на политическите настройки у нас. Въпросите измисляхме дружно с него, с Данчето - и с който се завъртеше там!; извадката направи Цветозар, не помня кой даде пари за печатане на въпросника и заплащане на анкетьорите – (може би отново Кръстьо Петков - пари от Института), нито пък по какъв начин сме намерили анкетьори; най-после Данчето, подкрепена и от Цецо, качи данните на допотопния " Правец " с една допотопна стратегия. (Току се чуваше: " Изчезна ми файла! Пак ми изчезна файла! " – а пък един достопочтен помощник на Института по табиет, като излизаше вечер финален, макар всички предизвестия, на два пъти дръпна шалтера на постройката, унищожавайки часове работа. Разсеяности.)
Разбирахме основните теоретични опасности на такова изследване. По създание: българи в никакъв случай не бяха питани за политическите им възгледи. Шегувахме се, че у нас политиката е по-интимно нещо и от секса - само че отсетне стана социологически ясно, че не било смешка, ами баш по този начин! Дали щяха да преодолеят страха – и неналичието на привичка – и да дават отговор от малко малко откровено? По техниката на проучването: никой не знаеше колко респонденти вършат една представителна извадка за България. Тук Цецо Томов прояви напряко гениална вътрешен глас – оказа се, че сме улучили съвсем идеално! (Целта ни беше 1600 изявленията, направихме към 1300, след това при логическия надзор отхвърлихме още стотина; 1200 се оказа превъзходен внушителен брой. Днес този брой е към хиляда – само че и българите понижиха.)
Резултатите бяха – малко е да кажа забавни. Помня един рейтингов лист - бяхме дали за нареждане Българска комунистическа партия, Български земеделски народен съюз, формалните Профсъюзи, няколко партии от Съюз на демократичните сили и една измислена партия – за надзор. Далече-далече пред всички беше Екогласност! Следваха партиите от Съюз на демократичните сили, Българска комунистическа партия, измислената партия – и формалните Профсъюзи последни, след измислената партия даже.
Когато получихме резултатите, Кръглата маса към този момент вървеше, и в една отмора аз с доста кандърми едвам съумях да събера десетина души от нашите, с цел да им прочета най-интересното. Изслушаха ме почти, посърнаха, като обясних, че това не значи автоматизирано, че при едни избори след месеци картината ще бъде същата – и това беше целият резултат. На политиците ни им трябваше към година (далеч след първите избори), с цел да научат що е персонален рейтинг (но друго – нищо) и ревностно да се интересуват от тези подредби в проучванията; май множеството и до през днешния ден, в случай че е за политсоциология, са си останали на тоя стадий на схващане. Опитът от това проучване ни разреши да предвидим успеха на (вече) Българска социалистическа партия на първите свободни избори. (Което не ми попречи след тая победа да направя първата меланхолия в живота си: една седмица просто не можах да изляза от къщи и даже помислих за " морална емиграция ". Но това е друга история.)
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (31)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ