Влиянието на AI за бизнеса – митове и факти
Откакто имаме достъп до принадлежности с генеративен изкуствен интелект, като ChatGPT и Midjourney, следим от ден на ден промени в работните процеси и все по-широкото приложение на AI. За по-малко от 2 години редица браншове внедриха сходни решения в активността си – от обслужването на клиенти, през основаването на наличие, та чак до програмирането.
Това е явен знак за революционния капацитет на AI технологията. Въпреки необятното приложение и напредъка обаче, остава още доста, което да научим за изкуствения разсъдък и неговите благоприятни условия и ограничавания, с цел да се възползваме пълноценно.
Популярни са и митовете за това, че AI ще замести напълно човешкия труд в избрани сфери и че може да действа самостоятелно, без човешка интервенция. Доколко са достоверни обаче остава в областта на непотвърдени от практиката догатки. Затова, във времена като тези, от решаващо значение за бизнеса е да открием обстоятелствата зад тези легенди.
Ето най-разпространените легенди за AI: Мит 1: AI не е нужен за цифровата промяна
Митът, че цифровата промяна през днешния ден към момента може да се случи без AI, произлиза от схващането, че единствено обичайните технологии са способни да подтикват бизнес развиването. Пейзажът обаче е фрапантно изменен.
Съвременният бизнес се основава на безпределно количество данни, а AI инструментите получиха основна роля в разбора им, автоматизирането на сложни процеси и освобождението на време за стратегически действия.
Всичко това е източник на конкурентоспособност. Компаниите, които странят изрично от потреблението на принадлежности с изкуствен интелект, пропущат редица изгоди, в това число по отношение на повишение на продуктивността на чиновниците си и усъвършенстването на разноски.
Мит 2: AI може напълно да размени работната мощ![new inner pic]()
Снимка: СофтУни
Този мит е плод на страховете, че изкуственият разсъдък и машинното образование ще създадат служащите непотребни поради способността им да автоматизират действия и да ги реализират без нуждата от човешко присъединяване.
Но както към момента има потребност от машинисти, макар съществуването на въздушен, морски и автобусен превоз, по този начин и специалистите в другите области ще запазят своето значение. Този мит подценява обстоятелството, че изкуственият разсъдък е основан с концепцията да добави, а не да измести човешките качества и умения. AI не има лично въображение, не знае какво е емпатия и не е кадърен да взима комплицирани решения – с други думи, към момента сме доста надалеч от действителността, в която изкуственият разсъдък ще размени хората.
За сметка на това, към този момент се намираме в стадий, в който AI играе основна роля за дейно осъществяване на разнообразни действия. И това проличава от отношението на работодателите в международен мащаб.
Последното изследване на Microsoft и LinkedIn демонстрира, че 66% от работодателите през днешния ден към този момент не биха наели човек, който няма опит с AI принадлежности. А 71% биха предпочели чиновник с по-малко опит, само че дарба да работи принадлежности с изкуствен интелект, пред подобен с повече опит, само че без никакви умения с AI принадлежности.
Мит 3: Рисковете от потреблението на AI са прекомерно огромни
Митът, че рисковете от потреблението на изкуствен интелект са прекомерно огромни, се дължи на опасения по отношение на евентуалните неточности на инструментите. Това включва генериране на неточна информация или „ халюциниране “ на подправени данни, а при образните принадлежности – изображения с недостатъци.
Някои бизнеси се опасяват, че тези опасности надвишават изгодите, което води до отвращение за внедряване на AI в бизнес интервенциите. Истината е, че сходни закани могат да бъдат дейно ръководени с подобаващ контрол и човешка интервенция.
Изкуственият разсъдък е инструмент, който усъвършенства човешките благоприятни условия, а не ги заменя. Чрез включването на квалифицирани експерти при работата с AI, които да управляват и следят процеса и да верифицират и поправят резултатите при потребност, предприятията могат да редуцират рисковете и да се употребяват от преимуществата.
А ключът се крие в виновното консолидиране и потребление на сходни решения. Ако на инструментите им липсват акуратност и надеждност на резултатите, индивидът е този, който може да ги обезпечи. Така изгодите внезапно стартират да надвишават рисковете.
Мит 4: AI няма действителен бизнес резултат, не ми би трябвало
Това неверно разбиране произлиза от убеждението, че „ изкуствен интелект “ е просто нова съвременна думичка, фикс идея, която рано или късно ще отшуми. Че не носи осезаеми изгоди за бизнеса, а от най-високотехнологичните решения могат да се употребяват единствено IT колосите.
В реалност AI оказва доста влияние върху бизнеса в разнообразни браншове. Тези принадлежности не са присъщи единствено за огромните корпорации. Предприятия от всевъзможен мащаб могат да се възползват от способността на изкуствения разсъдък да рационализира процесите, да проучва данните и да усъвършенства взаимоотношението с клиентите.
Умелото боравене с такива решения може да докара до повишение на продуктивността и да открие нови благоприятни условия за нововъведения. Това трансформира уменията за приложимост на AI в извънредно значим актив за всеки бизнес, който желае да остане конкурентоспособен на актуалния пазар.
Мит 5: AI инструментите са скъпи и налични единствено за огромни бизнеси
Друг постоянно срещан мит е, че инструментите за изкуствен интелект са толкоз скъпи, че единствено огромни корпорации могат да си разрешат да ги употребяват. Това разбиране се дължи и на заблудата, че внедряването им изисква и механически знания, което сякаш ги прави по-недостъпни за компании с по-ограничен запас и човешки капитал.
В реалност AI технологиите стават все по-достъпни. Разнообразието дава на бизнесите огромен избор – от по-бюджетни и семпли решения до в действителност сложни и скъпи принадлежности.
Тази еластичност дава опция на компании от всевъзможен размер и на процедура във всеки бранш да намерят AI асистент на налична цена. Въпросът е дали ще съумеят да отключат капацитета на тези принадлежности и по този метод да подсилят своя личен.
Данните демонстрират, че 70% от хората биха си служили с AI принадлежности, в случай че знаеха по какъв начин да боравят с тях безвредно и дейно. И тук идва ролята на подготовката.
Ефективната работа с сходни решения стартира с разбирането на опциите и рестриктивните мерки на тези принадлежности. Добрата практическа подготовка понижава рисковете, като в същото време усилва изгодите при боравене с AI.
Нагласите на работодателите и готовността на чиновниците дават явен знак, че вложението на време в проучване и преодоляване на принадлежности с генеративен изкуствен интелект през днешния ден е ключът към триумфите на следващия ден.
Сравним ли е AI с човешкия разсъдък?
Това е явен знак за революционния капацитет на AI технологията. Въпреки необятното приложение и напредъка обаче, остава още доста, което да научим за изкуствения разсъдък и неговите благоприятни условия и ограничавания, с цел да се възползваме пълноценно.
Популярни са и митовете за това, че AI ще замести напълно човешкия труд в избрани сфери и че може да действа самостоятелно, без човешка интервенция. Доколко са достоверни обаче остава в областта на непотвърдени от практиката догатки. Затова, във времена като тези, от решаващо значение за бизнеса е да открием обстоятелствата зад тези легенди.
Ето най-разпространените легенди за AI: Мит 1: AI не е нужен за цифровата промяна
Митът, че цифровата промяна през днешния ден към момента може да се случи без AI, произлиза от схващането, че единствено обичайните технологии са способни да подтикват бизнес развиването. Пейзажът обаче е фрапантно изменен.
Съвременният бизнес се основава на безпределно количество данни, а AI инструментите получиха основна роля в разбора им, автоматизирането на сложни процеси и освобождението на време за стратегически действия.
Всичко това е източник на конкурентоспособност. Компаниите, които странят изрично от потреблението на принадлежности с изкуствен интелект, пропущат редица изгоди, в това число по отношение на повишение на продуктивността на чиновниците си и усъвършенстването на разноски.
Мит 2: AI може напълно да размени работната мощ
Снимка: СофтУни
Този мит е плод на страховете, че изкуственият разсъдък и машинното образование ще създадат служащите непотребни поради способността им да автоматизират действия и да ги реализират без нуждата от човешко присъединяване.
Но както към момента има потребност от машинисти, макар съществуването на въздушен, морски и автобусен превоз, по този начин и специалистите в другите области ще запазят своето значение. Този мит подценява обстоятелството, че изкуственият разсъдък е основан с концепцията да добави, а не да измести човешките качества и умения. AI не има лично въображение, не знае какво е емпатия и не е кадърен да взима комплицирани решения – с други думи, към момента сме доста надалеч от действителността, в която изкуственият разсъдък ще размени хората.
За сметка на това, към този момент се намираме в стадий, в който AI играе основна роля за дейно осъществяване на разнообразни действия. И това проличава от отношението на работодателите в международен мащаб.
Последното изследване на Microsoft и LinkedIn демонстрира, че 66% от работодателите през днешния ден към този момент не биха наели човек, който няма опит с AI принадлежности. А 71% биха предпочели чиновник с по-малко опит, само че дарба да работи принадлежности с изкуствен интелект, пред подобен с повече опит, само че без никакви умения с AI принадлежности.
Мит 3: Рисковете от потреблението на AI са прекомерно огромни
Митът, че рисковете от потреблението на изкуствен интелект са прекомерно огромни, се дължи на опасения по отношение на евентуалните неточности на инструментите. Това включва генериране на неточна информация или „ халюциниране “ на подправени данни, а при образните принадлежности – изображения с недостатъци.
Някои бизнеси се опасяват, че тези опасности надвишават изгодите, което води до отвращение за внедряване на AI в бизнес интервенциите. Истината е, че сходни закани могат да бъдат дейно ръководени с подобаващ контрол и човешка интервенция.
Изкуственият разсъдък е инструмент, който усъвършенства човешките благоприятни условия, а не ги заменя. Чрез включването на квалифицирани експерти при работата с AI, които да управляват и следят процеса и да верифицират и поправят резултатите при потребност, предприятията могат да редуцират рисковете и да се употребяват от преимуществата.
А ключът се крие в виновното консолидиране и потребление на сходни решения. Ако на инструментите им липсват акуратност и надеждност на резултатите, индивидът е този, който може да ги обезпечи. Така изгодите внезапно стартират да надвишават рисковете.
Мит 4: AI няма действителен бизнес резултат, не ми би трябвало
Това неверно разбиране произлиза от убеждението, че „ изкуствен интелект “ е просто нова съвременна думичка, фикс идея, която рано или късно ще отшуми. Че не носи осезаеми изгоди за бизнеса, а от най-високотехнологичните решения могат да се употребяват единствено IT колосите.
В реалност AI оказва доста влияние върху бизнеса в разнообразни браншове. Тези принадлежности не са присъщи единствено за огромните корпорации. Предприятия от всевъзможен мащаб могат да се възползват от способността на изкуствения разсъдък да рационализира процесите, да проучва данните и да усъвършенства взаимоотношението с клиентите.
Умелото боравене с такива решения може да докара до повишение на продуктивността и да открие нови благоприятни условия за нововъведения. Това трансформира уменията за приложимост на AI в извънредно значим актив за всеки бизнес, който желае да остане конкурентоспособен на актуалния пазар.
Мит 5: AI инструментите са скъпи и налични единствено за огромни бизнеси
Друг постоянно срещан мит е, че инструментите за изкуствен интелект са толкоз скъпи, че единствено огромни корпорации могат да си разрешат да ги употребяват. Това разбиране се дължи и на заблудата, че внедряването им изисква и механически знания, което сякаш ги прави по-недостъпни за компании с по-ограничен запас и човешки капитал.
В реалност AI технологиите стават все по-достъпни. Разнообразието дава на бизнесите огромен избор – от по-бюджетни и семпли решения до в действителност сложни и скъпи принадлежности.
Тази еластичност дава опция на компании от всевъзможен размер и на процедура във всеки бранш да намерят AI асистент на налична цена. Въпросът е дали ще съумеят да отключат капацитета на тези принадлежности и по този метод да подсилят своя личен.
Данните демонстрират, че 70% от хората биха си служили с AI принадлежности, в случай че знаеха по какъв начин да боравят с тях безвредно и дейно. И тук идва ролята на подготовката.
Ефективната работа с сходни решения стартира с разбирането на опциите и рестриктивните мерки на тези принадлежности. Добрата практическа подготовка понижава рисковете, като в същото време усилва изгодите при боравене с AI.
Нагласите на работодателите и готовността на чиновниците дават явен знак, че вложението на време в проучване и преодоляване на принадлежности с генеративен изкуствен интелект през днешния ден е ключът към триумфите на следващия ден.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ