Индустрията със смесени реакции за предложения от ЕС въглероден данък
Откакто Европейският съюз (ЕС) показа своята система за търговия с излъчвания през 2007 година, парниковите газове на промишленостите следват разнообразни траектории. Енергийният бранш ги понижи на половина. Производителите на цимент и стомана, които получиха надбавки за четири пети от отработените си газове, с цел да спрат пренасяне на производството в чужбина, едвам трансформираха нещо.
Европейската комисия желае да спре тази лепта. През последния месец тя предложи нови правила, които да оказват помощ за достигането на задачата на блока, а точно понижаване на въглеродните излъчвания с 55% от равнищата им през 1990 година до 2030 година Едно от предложенията е унищожаване на финансирането за производителите на алуминий, цимент, торове, желязо и стомана, и облагане на вноса на артикули на база въглеродното им наличие. Този " механизъм за въглеродна промяна на границите " (CBAM) има за цел да изравни изискванията. Ако европейските стоманодобивни предприятия би трябвало да заплащат за въглерода, който изхвърлят във въздуха, китайските им съперници също ще би трябвало да заплащат на Европейски Съюз.
Планът на съюза към този момент е подобен. Той се нуждае от утвърждение от Европейския парламент и страните членки. Китай твърди, че концепцията нарушава разпоредбите на Световната комерсиална организация, а други биха я сложили под подозрение. Ако бъде гласуван, CBAM ще бъде влезе в действие едвам през 2026 година и ще се нуждае от десетилетие, с цел да бъде въведен изцяло. Все отново това е тестов вид, който другите държавни управления и компаниите ще проучат.
Ефектите
Изследователската компания ICIS планува, че до 2030 година засегнатите от CBAM компании ще получат 145 млн. по-малко годишни квоти в сравнение с преди. Това са към 12 милиарда $ на година или 2% от продажбите на новозасегнатите браншове съгласно оценките на комисията. Четири пети от тежестта на мярката ще падне върху стоманата и цимента.
Тежката промишленост може да трансферира разноските от CBAM на европейски компании, които употребяват богати на въглерод първични материали. Комисията пресмята, че това решение ще има умерено въздействие и ще провокира лек спад в заетостта. Не всички обаче са съгласни с това мнение. Фермерите и синдикатите са гневни. Пека Песонен, началник на фермерската организация Copa Cogeca, споделя, че торовете съставляват 35% от разноските за аграрни култури като пшеница. CBAM би затруднил конкуренцията с по-евтино непознато зърно. За фермерите ще бъде по-трудно да трансферират разноските върху потребителите, защото не са склонни да заплащат повече за нисковъглеродни артикули, споделя Песонен.
Смесени реакции
Реакциите на бизнеса са смесени. Много компании поддържат енергийния преход, само че се тормозят за разпоредбите. Други като швейцарския производител на цимент LafargeHolcim настояват, че ги приветстват. И въпреки всичко Седрик де Меюс от LafargeHolcim отбелязва, че въпреки сега производителите на цимент да не заплащат за цялото замърсяване, възходящата цена на въглерода в Европа прави цимента, създаден в Европейски Съюз, по-скъп от творби в чужбина. В резултат на това страноите от съюза внесоха с 25% повече цимент през 2020 година, в сравнение с през 2019 г.
Европейската комисия желае да спре тази лепта. През последния месец тя предложи нови правила, които да оказват помощ за достигането на задачата на блока, а точно понижаване на въглеродните излъчвания с 55% от равнищата им през 1990 година до 2030 година Едно от предложенията е унищожаване на финансирането за производителите на алуминий, цимент, торове, желязо и стомана, и облагане на вноса на артикули на база въглеродното им наличие. Този " механизъм за въглеродна промяна на границите " (CBAM) има за цел да изравни изискванията. Ако европейските стоманодобивни предприятия би трябвало да заплащат за въглерода, който изхвърлят във въздуха, китайските им съперници също ще би трябвало да заплащат на Европейски Съюз.
Планът на съюза към този момент е подобен. Той се нуждае от утвърждение от Европейския парламент и страните членки. Китай твърди, че концепцията нарушава разпоредбите на Световната комерсиална организация, а други биха я сложили под подозрение. Ако бъде гласуван, CBAM ще бъде влезе в действие едвам през 2026 година и ще се нуждае от десетилетие, с цел да бъде въведен изцяло. Все отново това е тестов вид, който другите държавни управления и компаниите ще проучат.
Ефектите
Изследователската компания ICIS планува, че до 2030 година засегнатите от CBAM компании ще получат 145 млн. по-малко годишни квоти в сравнение с преди. Това са към 12 милиарда $ на година или 2% от продажбите на новозасегнатите браншове съгласно оценките на комисията. Четири пети от тежестта на мярката ще падне върху стоманата и цимента.
Тежката промишленост може да трансферира разноските от CBAM на европейски компании, които употребяват богати на въглерод първични материали. Комисията пресмята, че това решение ще има умерено въздействие и ще провокира лек спад в заетостта. Не всички обаче са съгласни с това мнение. Фермерите и синдикатите са гневни. Пека Песонен, началник на фермерската организация Copa Cogeca, споделя, че торовете съставляват 35% от разноските за аграрни култури като пшеница. CBAM би затруднил конкуренцията с по-евтино непознато зърно. За фермерите ще бъде по-трудно да трансферират разноските върху потребителите, защото не са склонни да заплащат повече за нисковъглеродни артикули, споделя Песонен.
Смесени реакции
Реакциите на бизнеса са смесени. Много компании поддържат енергийния преход, само че се тормозят за разпоредбите. Други като швейцарския производител на цимент LafargeHolcim настояват, че ги приветстват. И въпреки всичко Седрик де Меюс от LafargeHolcim отбелязва, че въпреки сега производителите на цимент да не заплащат за цялото замърсяване, възходящата цена на въглерода в Европа прави цимента, създаден в Европейски Съюз, по-скъп от творби в чужбина. В резултат на това страноите от съюза внесоха с 25% повече цимент през 2020 година, в сравнение с през 2019 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ