Кармен“ от киносезона на Ковънт Гардън“
Отидох с любознание да видя тази продукция на именития австралийски режисьор Бари Коски, показана на първо време във Франкфуртската опера през юни предходната година. Още повече, че и Софийската опера показа неотдавна съвременна режисура на шедьовъра на Бизе, която също беше призната спорно от публиката.
Веднага ще призная възхищението си от усета на Бари Коски за визия, за пластика и за динамичност, от способността му да извърши сцената единствено посредством придвижването на героите по една необятна стълба, каквато представляваше целия фон, както и да раздвижи хора плюс ловко вплетени шестима балетисти в една непрестанно пулсираща материя – наслаждение за окото! В този смисъл удостоверявам, че е талантлив! Но когато Кармен се появи в първо деяние в костюм на горила, се почувствах раздразнена. След това започнах да мисля какво и желал да каже режисьорът – дали е задявка с животинската натовареност на усещането ни на този облик. Водещата Клеменс Бартън Хил ни приготви, че задачата на тази режисура е да ни накара да се замислим, бягайки от испанския кич в обичайните постановки. Е, да, аз останах зареяна в мислите си чак до антракта. Защо, откакто се измъква от костюма на горила, Кармен е облечена с панталони? Това знак на феминизма ли е? И дали ефектното оживление на хора, а и на множеството персонажи не е самоцелно? Тук би трябвало да отбележа и изключителното възприятие за комизъм на режисьора Бари Коски! Да, 12-годишната ми щерка изгледа с интерес спектакъла. Да, ние, музикантите се забавлявахме на доста места. Да, преситената от типичен постановки западноевропейска аудитория несъмнено също търси и се забавлява на такива разнообразни спектакли. Но коства ми се, че българската аудитория има потребност да гледа хубав театър на „ Кармен “ и да съпреживее историята и удоволствието от испанския нюанс, а не да се позамисли или да посмее на стандартите в класическите постановки и на операта изобщо. Неслучайно мислите ми все се връщаха към загатна за ужасно направената сцена в кръчмата на Лилас Пастиа в постановката на Ричард Еър, която гледахме преди няколко години в прожекция от киносезона на Метрополитън!
В спектакъла на Бари Коски доста ефектно беше направено началото на четвърто деяние, когато картината от мрачна, черно-бяла стана внезапно цветна и пъстра. Но когато Франческо Мели в ролята на Дон Хосе се препъна в големия, в действителност големия шлейф на Кармен по време на трагичната крайна сцена, още веднъж се замислих за горките оперни актьори – жертви на полета на креативната фикция на режисьора.
Ето, забавно минаха четирите часа прожекция на „ Кармен “ от киносезона на „ Ковънт Гардън “! В звуковия файл чуйте и усещанията на елегантната зряла двойка до мен на реда в киносалона, както и репортерски запис от спектакъла – „ Сегидилята “ на Кармен в осъществяване на съветския мецосопран Анна Горячова. В тази режисура тя направи своя сполучлив дебют в Ковънт Гардън, както и чешкият диригент Якуб Хруша.
Веднага ще призная възхищението си от усета на Бари Коски за визия, за пластика и за динамичност, от способността му да извърши сцената единствено посредством придвижването на героите по една необятна стълба, каквато представляваше целия фон, както и да раздвижи хора плюс ловко вплетени шестима балетисти в една непрестанно пулсираща материя – наслаждение за окото! В този смисъл удостоверявам, че е талантлив! Но когато Кармен се появи в първо деяние в костюм на горила, се почувствах раздразнена. След това започнах да мисля какво и желал да каже режисьорът – дали е задявка с животинската натовареност на усещането ни на този облик. Водещата Клеменс Бартън Хил ни приготви, че задачата на тази режисура е да ни накара да се замислим, бягайки от испанския кич в обичайните постановки. Е, да, аз останах зареяна в мислите си чак до антракта. Защо, откакто се измъква от костюма на горила, Кармен е облечена с панталони? Това знак на феминизма ли е? И дали ефектното оживление на хора, а и на множеството персонажи не е самоцелно? Тук би трябвало да отбележа и изключителното възприятие за комизъм на режисьора Бари Коски! Да, 12-годишната ми щерка изгледа с интерес спектакъла. Да, ние, музикантите се забавлявахме на доста места. Да, преситената от типичен постановки западноевропейска аудитория несъмнено също търси и се забавлява на такива разнообразни спектакли. Но коства ми се, че българската аудитория има потребност да гледа хубав театър на „ Кармен “ и да съпреживее историята и удоволствието от испанския нюанс, а не да се позамисли или да посмее на стандартите в класическите постановки и на операта изобщо. Неслучайно мислите ми все се връщаха към загатна за ужасно направената сцена в кръчмата на Лилас Пастиа в постановката на Ричард Еър, която гледахме преди няколко години в прожекция от киносезона на Метрополитън!
В спектакъла на Бари Коски доста ефектно беше направено началото на четвърто деяние, когато картината от мрачна, черно-бяла стана внезапно цветна и пъстра. Но когато Франческо Мели в ролята на Дон Хосе се препъна в големия, в действителност големия шлейф на Кармен по време на трагичната крайна сцена, още веднъж се замислих за горките оперни актьори – жертви на полета на креативната фикция на режисьора.
Ето, забавно минаха четирите часа прожекция на „ Кармен “ от киносезона на „ Ковънт Гардън “! В звуковия файл чуйте и усещанията на елегантната зряла двойка до мен на реда в киносалона, както и репортерски запис от спектакъла – „ Сегидилята “ на Кармен в осъществяване на съветския мецосопран Анна Горячова. В тази режисура тя направи своя сполучлив дебют в Ковънт Гардън, както и чешкият диригент Якуб Хруша.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ