Отдавна не бях очаквала филм така, както “Съдията.Да събереш Робърт

Отдавна не бях очаквала филм по този начин, както “Съдията ”.

Да събереш Робърт Дауни и Робърт Дювал като татко и наследник, е концепция с капацитет не за два, а за всички вероятни “Оскари ” и награди. Това е “дрийм тийм ”, това е късмет, който за нищо на света не трябва да се пропуща. За страдание, тъкмо това се случва в “Съдията ”. Дълга и мудна до полудяване фамилна, правосъдна мелодрама.

Идеята е доста хубава. Робърт Дауни е процъфтяващ юрист в Чикаго, несъмнено, а татко му е арбитър в малко градче някъде в Индиана. Човек на достолепието, на закона, човек с твърда ръка, която от 42 години удря крепко с чукчето по съдийската си банка. Връзката сред двамата е скъсана. Нещастно събитие обаче принуждава Робърт Дауни да се върне в градчето, където за неволя се случва и друго злощастие. Баща му наподобява е умъртвил човек на пътя и незабавно се нуждае от брилянтен юрист.

Следват два часа мъка с детайли на напрежение и драматичност, в които разбираме, че някак си Робърт Дауни намира противоположния път към татко си, в цялостен сюжетен безпорядък. Дори правата линия на правосъдния развой не съумява да подреди тази история в допустима и гледаема рамка. Захванати и изоставени са много тематики (всъщност всички вероятни теми) – братята, фамилното минало, бъдещата някогашна брачна половинка, дъщеричката, промяната на костюма с тениска, завръщането на сина, наложителното бивше гадже (разбира се, към момента работи в локалния бар – какво факсимиле!), фамилните филми (разбира се, на лента) и, несъмнено, съдията. Единствено сценографията следва някаква смисленост в този филм.

Защо тогава да гледате “Съдията ”? Поради три аргументи:

Робърт Дювал.

Робърт Дювал.

Робърт Дювал. 

Никога не трябва да пропущаме роля на Робърт Дювал, тъй като и в “Мъпет Шоу ” да играе, ще е брилянтен. Един талантлив артист, който не се опасява от старостта си, а я играе каквато е – грозна, обезсилваща, тъжна, вбесяваща, безпомощна, забравяща, объркана, болна... Именно Робърт Дювал избавя ненапълно този филм, заради което в последна сметка е целесъобразен за гледане.