Шотландският астроном от XIX век и странната му теория за 22 трилиона извънземни
Отдавна човечеството се взира в небето и се чуди какво има там. Небето притегля индивида, откогато първите проблясъци на съзнанието са се появили в нашия мозък. По нашия дълъг път към разбирането на Вселената, в която живеем, са изминати доста стъпки и са направени доста неточности. Тук ще разгледаме една много занимателна история, обвързвана с доста почитан за времето си академик.
Преподобният Томас Дик е роден през ноември 1774 година в Шотландия и бил английски църковен чиновник, учител по естествени науки и публицист, прочут със своите писания по астрономия и практическа философия, съчетаващи просвета и християнство, в които се борел за естетика сред двете.
От ранна възраст Дик проявявал бездънен и буен интерес към астрономията. Всичко почнало с това, че на 9-годишна възраст той видял метеор, който се носел в небето, и след известно време построил собствен личен телескоп от модифицирани лещи за очила и картонени тръби. Томас траял да учи астрономията в Единбургския университет. И въпреки че службата му като просветител завършила, откакто бил отстранен от църквата за спекулация със своя прислужник, той въпреки всичко съумял да сътвори доста научни, метафизичен и религиозни творби, които били добре признати както в Англия, по този начин и в Америка и оказали въздействие на голям брой учени, инженери, политици, писатели и мислители. И въпреки всичко, макар цялата му уважавана работа измежду учените, някои неща наподобяват доста странни в наши дни.
Томас Дик. Public Domain
Между писането, църковните проповеди и научните проучвания Дик ставал все по-обсебен от концепцията, че не сме сами във Вселената. Той вярвал, че признаци на Бог проникват в цялата природа и Космоса и че в случай че Той е сметнал за почтено да сътвори живот тук, на Земята, тогава евентуално е направил същото и другаде. В актуалния смисъл Томас Дик бил твърдо набожен в концепцията за голям брой светове или галактически плурализъм.
Той бил уверен, че всяка планета в Слънчевата система е обитаема и че Бог не би основал Вселена, състояща се единствено от безплодни простори и безжизнени скали. Дик вярвал, че Бог би желал величието на Неговото създание да бъде забелязано от допустимо най-вече създания, и по тази причина проповедникът стигнал до убеждението, че всички планети на Слънчевата система би трябвало да са населявани. Той написал за това в книгата си „ Небесни пейзажи, или Чудесата на планетарната система “.
„ Моето умозаключение е не просто евентуално, само че и безусловно тъкмо, защото противното мнение би лишило Бога от най-отличителния признак на неговата природа, като на процедура му отхвърля съвършенството на безкрайната мъдрост и просветеност. Но нямаме учредения да заключим, че жителите на други светове са тъкмо като нас. ”
Разбира се, концепцията за извънземния живот в нашата Слънчева система сама по себе си не била нова. Астрономът Уилям Хершел приказвал за това в далечното минало, само че Томас Дик бил един от първите, които се пробвали да създадат броене на универсалното население, с цел да дефинира какъв брой извънземни съществуват. Той бил толкоз сигурен, че останалата част от Слънчевата система е обитаема, че се опитал да пресметна какъв брой извънземни населяват всяка планета в съседство и приключил със съмнителния в този момент способ за сравняване на потреблението на повърхността на всяка планета с гъстотата на популацията на Англия. По това време в Англия имало приблизително 280 души на квадратна миля, тъй че посредством елементарни калкулации Дик съумял да откри какъв брой извънземни живеят на всеки прочут небесен обект.
Public Domain
И по този начин, съгласно изчисленията на проповедника, се оказало, че 50 милиарда същества живеят на Венера, седем трилиона - на Юпитер, 15 милиарда марсианци - на Червената планета, осем трилиона извънземни - на Сатурн, даже на Луната те са 4,2 милиарда, а на метеорита Веста има към 64 милиона извънземни. Дик даже предположил, че пръстените на Сатурн също може да са обитаеми. Той стигнал до заключението, че в Слънчевата система има минимум 21 трилиона поданици, а евентуално даже повече. Защото, в случай че Слънцето е обитаемо (а той считал, че е), то количеството на популацията би трябвало да се усили с още 1 трилион.
Дик бил сигурен, че макар че всички тези извънземни са сходни на нас по мярка и метод на живот, Бог е дал на всяка планета организми, способни да се приспособяват към живота в личното си местообитание, даже на Слънцето. Освен това Томас разгласил своите творби за извънземните поданици малко преди Чарлз Дарвин да излезе с теориите си за еволюцията. Дик бил първият, който гръмко заговорил за извънземната еволюция:
„ Не би трябвало да мислим, че ще бъде доста мъчно да се изкачим на толкоз високи върхове; защото жителите на тези светове може да имат тела, разнообразни от човешките, и да имат тяга, доста превъзхождаща нашата. ”
Томас Дик умрял през 1857 година на 82-годишна възраст, без да срещне нито един от тези 22 трилиона извънземни, тъкмо като и ние. Сега сходни калкулации ни наподобяват много наивни и глупави, само че в тези дни Дик е бил толкоз почитан академик, че не е изглеждало цялостен парадокс. Днес, поглеждайки обратно, виждаме, че това е бил много обаятелен опит да се получи визия за нашата Слънчева система. Но той е илюстрирал доста добре какъв брой широко е незнайното над главите ни и какъв брой доста към момента не знаем за него.
Още от КОСМОС:
Преподобният Томас Дик е роден през ноември 1774 година в Шотландия и бил английски църковен чиновник, учител по естествени науки и публицист, прочут със своите писания по астрономия и практическа философия, съчетаващи просвета и християнство, в които се борел за естетика сред двете.
От ранна възраст Дик проявявал бездънен и буен интерес към астрономията. Всичко почнало с това, че на 9-годишна възраст той видял метеор, който се носел в небето, и след известно време построил собствен личен телескоп от модифицирани лещи за очила и картонени тръби. Томас траял да учи астрономията в Единбургския университет. И въпреки че службата му като просветител завършила, откакто бил отстранен от църквата за спекулация със своя прислужник, той въпреки всичко съумял да сътвори доста научни, метафизичен и религиозни творби, които били добре признати както в Англия, по този начин и в Америка и оказали въздействие на голям брой учени, инженери, политици, писатели и мислители. И въпреки всичко, макар цялата му уважавана работа измежду учените, някои неща наподобяват доста странни в наши дни.
Томас Дик. Public Domain
Между писането, църковните проповеди и научните проучвания Дик ставал все по-обсебен от концепцията, че не сме сами във Вселената. Той вярвал, че признаци на Бог проникват в цялата природа и Космоса и че в случай че Той е сметнал за почтено да сътвори живот тук, на Земята, тогава евентуално е направил същото и другаде. В актуалния смисъл Томас Дик бил твърдо набожен в концепцията за голям брой светове или галактически плурализъм.
Той бил уверен, че всяка планета в Слънчевата система е обитаема и че Бог не би основал Вселена, състояща се единствено от безплодни простори и безжизнени скали. Дик вярвал, че Бог би желал величието на Неговото създание да бъде забелязано от допустимо най-вече създания, и по тази причина проповедникът стигнал до убеждението, че всички планети на Слънчевата система би трябвало да са населявани. Той написал за това в книгата си „ Небесни пейзажи, или Чудесата на планетарната система “.
„ Моето умозаключение е не просто евентуално, само че и безусловно тъкмо, защото противното мнение би лишило Бога от най-отличителния признак на неговата природа, като на процедура му отхвърля съвършенството на безкрайната мъдрост и просветеност. Но нямаме учредения да заключим, че жителите на други светове са тъкмо като нас. ”
Разбира се, концепцията за извънземния живот в нашата Слънчева система сама по себе си не била нова. Астрономът Уилям Хершел приказвал за това в далечното минало, само че Томас Дик бил един от първите, които се пробвали да създадат броене на универсалното население, с цел да дефинира какъв брой извънземни съществуват. Той бил толкоз сигурен, че останалата част от Слънчевата система е обитаема, че се опитал да пресметна какъв брой извънземни населяват всяка планета в съседство и приключил със съмнителния в този момент способ за сравняване на потреблението на повърхността на всяка планета с гъстотата на популацията на Англия. По това време в Англия имало приблизително 280 души на квадратна миля, тъй че посредством елементарни калкулации Дик съумял да откри какъв брой извънземни живеят на всеки прочут небесен обект.
Public Domain
И по този начин, съгласно изчисленията на проповедника, се оказало, че 50 милиарда същества живеят на Венера, седем трилиона - на Юпитер, 15 милиарда марсианци - на Червената планета, осем трилиона извънземни - на Сатурн, даже на Луната те са 4,2 милиарда, а на метеорита Веста има към 64 милиона извънземни. Дик даже предположил, че пръстените на Сатурн също може да са обитаеми. Той стигнал до заключението, че в Слънчевата система има минимум 21 трилиона поданици, а евентуално даже повече. Защото, в случай че Слънцето е обитаемо (а той считал, че е), то количеството на популацията би трябвало да се усили с още 1 трилион.
Дик бил сигурен, че макар че всички тези извънземни са сходни на нас по мярка и метод на живот, Бог е дал на всяка планета организми, способни да се приспособяват към живота в личното си местообитание, даже на Слънцето. Освен това Томас разгласил своите творби за извънземните поданици малко преди Чарлз Дарвин да излезе с теориите си за еволюцията. Дик бил първият, който гръмко заговорил за извънземната еволюция:
„ Не би трябвало да мислим, че ще бъде доста мъчно да се изкачим на толкоз високи върхове; защото жителите на тези светове може да имат тела, разнообразни от човешките, и да имат тяга, доста превъзхождаща нашата. ”
Томас Дик умрял през 1857 година на 82-годишна възраст, без да срещне нито един от тези 22 трилиона извънземни, тъкмо като и ние. Сега сходни калкулации ни наподобяват много наивни и глупави, само че в тези дни Дик е бил толкоз почитан академик, че не е изглеждало цялостен парадокс. Днес, поглеждайки обратно, виждаме, че това е бил много обаятелен опит да се получи визия за нашата Слънчева система. Но той е илюстрирал доста добре какъв брой широко е незнайното над главите ни и какъв брой доста към момента не знаем за него.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ