Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея
Отбелязваме 145 години от началото на героичните боеве на старопланинския връх Шипка, останали в историята като Шипченската епопея.
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000 души и запас от 10 000).
Трябвало да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша. Сраженията за Шипка стартират на 9/21 август 1877 година
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.
В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Привечер идват всички роти на 16-и стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска.
Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като „ Зимно шипченско стоене “.
Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: „ На Шипка всичко е умерено “.
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела. „ В затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград “, споделя ген. Радецки.
След рухването на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година
На 26 август 1934 година паметникът на връх Свети Никола (както се е казвал връх Шипка до 1951 г.) е тържествено открит от цар Борис III.
Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Иван Вазов
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
дано спомен люти от дни на срам
да висне кат облак в наший кръгозор;
дано ни отхвърля исторйята, века,
дано е трагично името ни; дано
Беласица остаряла и новий Батак
в предишното наше фърлят своя мрак;
дано да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
дано таз независимост да ни бъде подарък!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас усеща мощни, огромни плоди;
тъй като там нейде точно на планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, всеизвестен връх,
затрупан с бели кости и със кървясъл мъх
на вечен героизъм монумент огромен;
тъй като в Балкана има един спомен,
има едно име, що постоянно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, огромно антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
по какъв начин прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на багра ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури след стихии! Рояк след рой!
Сюлейман безумний сочи върха отново
и вика: " Търчете! Тамо са раите! "
И ордите потеглят с крясъци ядосани,
и " Аллах! " гръмовно въздуха свада.
Върхът дава отговор с други зов: ура!
И с нов дъжд патрони, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа единствено да бъде напред
и гърди героичен на гибел да изложи,
и един зложелател повеч мъртъв да постави.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
диги налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и отново се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни горещина, ни жадност, ни труд.
Щурмът е обезверен, отпорът е пикантен.
Три дни веч се бият, само че помощ не иде,
от на никое място взорът вяра не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, само че почтено, без боязън -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напор към този момент е настал.
Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: " Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже! "
При тез думи мощни дружините горди
чакат героичен душманските орди
гневни и шумещи! О, героичен час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, само че волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката наслада до крайник да измрът
пред цяла галактика, на тоз прочут рът,
с една гибел юнашка и с една победа.
" България цяла в този момент нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
в случай че би бегали: да мрем по-добре! "
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - жар.
Камъне и дървье изчезнаха там.
" Грабайте телата! " - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рой,
катурят, струпалят като живи отново!
И турците тръпнат, различен път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский зов.
Боят се обръща на гибел и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с стоманени си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но талази по-нови от орди зверски
гълтат, потопяват орляка юначен...
Йоще момент - ще падне заветният рид.
Изведнъж Радецки дойде със гръм.
...........................
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи борби по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година
Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ към 7 500 души, е да спре превъзхождащата я по бройка войска на Сюлейман паша (около 27 000 души и запас от 10 000).
Трябвало да не ѝ разреши да премине Балкана и да се съедини с турските елементи в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен войска на Осман паша. Сраженията за Шипка стартират на 9/21 август 1877 година
В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите офанзиви на турските табори. Най-тежък и решителен за защитата е третият ден – 11/23 август, когато турците от ден на ден стягат обръча към бранителите, а боеприпасите са на изчерпване. Следобед Сюлейман паша хвърля в багра всичките си запаси против центъра на защитата.
В този най-критичен миг, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово идва първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Привечер идват всички роти на 16-и стрелкови батальон и след яростен пердах турците отстъпват. Шипка е избавена!
Боевете не престават и през идващите три дни, само че проходът към този момент е крепко в ръцете на съветската войска.
Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 година Този интервал влиза в историята като „ Зимно шипченско стоене “.
Въпреки студа и мъглата, макар снежните стихии и виелици, бранителите на Шипка героичен бранят прохода. За тези изпълнени с геройство и всеотдайност дни телеграфът оповестява с късата фраза: „ На Шипка всичко е умерено “.
Руските бойци и българските опълченци трансформират прохода в непристъпна цитадела. „ В затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на съветската войска към Цариград “, споделя ген. Радецки.
След рухването на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) съветските войски минават Балкана при извънредно тежки зимни условия и пленяват турската войска на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 година Победата при Шипка-Шейново е заслужен свършек на Шипченската епопея.
Жертвите, които съветските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са към 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.
Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 година Паметникът е приключен през 1930 година
На 26 август 1934 година паметникът на връх Свети Никола (както се е казвал връх Шипка до 1951 г.) е тържествено открит от цар Борис III.
Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – знак на българската държавност.
На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Иван Вазов
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
дано спомен люти от дни на срам
да висне кат облак в наший кръгозор;
дано ни отхвърля исторйята, века,
дано е трагично името ни; дано
Беласица остаряла и новий Батак
в предишното наше фърлят своя мрак;
дано да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
дано таз независимост да ни бъде подарък!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас усеща мощни, огромни плоди;
тъй като там нейде точно на планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, всеизвестен връх,
затрупан с бели кости и със кървясъл мъх
на вечен героизъм монумент огромен;
тъй като в Балкана има един спомен,
има едно име, що постоянно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, огромно антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
по какъв начин прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на багра ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури след стихии! Рояк след рой!
Сюлейман безумний сочи върха отново
и вика: " Търчете! Тамо са раите! "
И ордите потеглят с крясъци ядосани,
и " Аллах! " гръмовно въздуха свада.
Върхът дава отговор с други зов: ура!
И с нов дъжд патрони, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа единствено да бъде напред
и гърди героичен на гибел да изложи,
и един зложелател повеч мъртъв да постави.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
диги налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и отново се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни горещина, ни жадност, ни труд.
Щурмът е обезверен, отпорът е пикантен.
Три дни веч се бият, само че помощ не иде,
от на никое място взорът вяра не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, само че почтено, без боязън -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напор към този момент е настал.
Тогава Столетов, наший военачалник,
ревна гороломно: " Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата мощ царят повери
прохода, войната и себе даже! "
При тез думи мощни дружините горди
чакат героичен душманските орди
гневни и шумещи! О, героичен час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, само че волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката наслада до крайник да измрът
пред цяла галактика, на тоз прочут рът,
с една гибел юнашка и с една победа.
" България цяла в този момент нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
в случай че би бегали: да мрем по-добре! "
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - жар.
Камъне и дървье изчезнаха там.
" Грабайте телата! " - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рой,
катурят, струпалят като живи отново!
И турците тръпнат, различен път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский зов.
Боят се обръща на гибел и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с стоманени си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но талази по-нови от орди зверски
гълтат, потопяват орляка юначен...
Йоще момент - ще падне заветният рид.
Изведнъж Радецки дойде със гръм.
...........................
И през днешния ден йощ Балканът, щом стихия зафаща,
спомня тоз ден плевел, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ