Отбелязваме 100 години от рождението на Георги Парцалев
Отбелязваме 100 години от рождението на Георги Парцалев
Смехът е сериозна работа, споделя артистът Георги Парцалев, чиято 100-годишнина честваме през днешния ден. Той се ражда на 16 юни 1925 година към 06:00 ч. сутринта в град Левски.
ДЕТСТВО
Като дете той мечтае за сцената, обича да рецитира, да взе участие във всички учебни тържества, а едвам 6-годишен разплаква публиката в ролята на Квазимодо. В самоинициативно зрелище в града Георги Парцалев играе в зрелище по класическа покруса и на финала би трябвало да се самоубие с пищов. Зад кулисите стои реквизиторът на театъра Маринчо и с удар по ламарина би трябвало да озвучи изстрела. Когато идва финалната сцена, младият артист опира пищова в слепоочието си и дърпа спусъка, само че няма никакъв тон. Дърпа още веднъж втори и трети път и отново нищо. Тогава Парцалев сграбчва нож от масата и се провиква „ Заколвам се “, пада на сцената и в този миг се чува чаканият тон от изстрел. На идващия ден по улиците на родния му град хората му се смеели с репликата „ Ей го тоя, дето се гръмна с ножа “.
Случката му дава да разбере, че може да разсмива публиката. След като приключва гимназия в Плевен, той желае да следва театрално изкуство, само че родителите му не позволяват.
СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ
„ И аз също мислех, че нямам задоволително данни, нямаше и кой да ме насочи и по тази причина аплайвах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен възпитаник и останах да последвам медицина. Учих медицината няколко години, само че тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото предпочитание още веднъж се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива “, споделя артистът през 1983 година пред сп. „ Отечество “. Той играе на сцените на Земеделски национален спектакъл, в читалище „ Славянска сказка “, в читалище „ Раковски “ и в колектива на фабрика „ Пролетарий “.
При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където към този момент се приказва, че е станал доктор. Баща му Иван Парцалев е горделив, че синът му е лекар. Неочаквано един ден пред къщата им стопира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на обзор при Георги Парцалев. Той не желал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, само че татко му упорствал да прегледа пациента. Парцалев се доближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и споделил решително „ Ще оздравее “. „ Доктор “ Парцалев не взел пари за прегледа, само че на другия ден синовете на болния се върнали за признателност с стомна алено вино. Те му споделили: „ Благодарим на доктор Парцалев – той толкоз доста успокои баща, че до момента в който се връщахме, безконечна му памет, умря усмихнат по пътя. Виното е за него “. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва учебен срок и прекъсва следването си.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ АКТЬОРСТВОТО
Той е изпратен да отбие военната се работа в трудовашко отделение в Мадан, което слага пътни релси в мините. Там Парцалев се среща с артиста и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и сътрудници на сцената. На третата година от военната работа той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 година През есента на 1956 година, когато е образуван Сатиричният спектакъл, Георги Парцалев става част от актьорския състав. На неговата сцена той играе в емблематичните постановки „ Михал Мишкоед “, „ Големанов “, „ Ревизор “, „ Смъртта на Тарелкин “, „ Суматоха “, „ Януари “, „ Рейс “, „ Баня “ и други Първата му роля в киното е във кино лентата „ Любимец 13 “ през 1958 година Следват „ Привързаният балон “, „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “, „ С деца на море “, „ Сиромашко лято “, „ Два диоптъра далекогледство “ (1976), „ Тримата от запаса “ и други
„ Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите фамозни герои в Мадрид – възпламених цигара и вечно се простих с тази облик “, споделя той пред в. „ Стандарт “ във връзка неосъществената си фантазия да изиграе Дон Кихот. „ Мисля, че нося някаква горест в себе си. И усещам, че мога да изиграя и трагична, и трагична роля, само че не получих тази опция. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме желае като подобен воин, името ми и появяването ми е обвързвано със смях. Един опит направих с Иванка Димитрова в „ Играта Джин “ в „ Театър 199 “ и се убедих още един път, че мога да провокирам и сълзи “, споделя той пред сп. „ Отечество “.
Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 година
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
„ Аз се гордея, че съм го познавала. За мен той беше същински аристократ… “, споделя Лили Иванова през 2004 година
Татяна Лолова го разказва по този начин: „ Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура. Елегантно-екстравагантен, въздържан и великодушен, чакан, обичан, лъчезарен, тъмен от време на време. Изразителни китки, дълги пръсти, обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури, център на шумни компании. Никога самичък, само че уединен. Нежен и недодялан от време на време. Нямаше кътче в България, непосетено от него. Малки, огромни зали, поляни и игрища. Характерен глас. Имитиран, само че несравним. Романтичен. Ярък. Дон Кихот – мечтана роля. Мечтана. Неизиграна. И аз бях до него от време на време на сцената и на екрана, на естрадата и в живота на тъжния смешник, който раздаваше смях “.
А Стоянка Мутафова си спомня: „ Бяхме във Видин в една люта зима. Сутринта отиваме на гарата и виждаме опашката на влака, той потеглил. А вечерта имаме зрелище в София. Какво да вършим? А беше заплашителен лед. Взехме едно такси да гоним гара Димово. Тръгнахме, само че влакът тръгнал и от там. Тогава хукнахме по линията. Влакът набрал скорост. Ние се разперихме на линията двамата, влакът можеше да ни смачка. Машинистът погледна през прозореца, първо намерения, че двама души ще се самоубиват. Но внезапно ни позна и спря влака. Влизаме вътре, а Парцалев ме заблъска: „ Видя ли, ма, какво значи да те знаят хората. Кой различен може да спре влака? А ти все се криеш “. Няма да не помни и други негови думи: „ Стояно, ти си целуната от Бога. Недей да изтриваш тази целувка “. Благодарна съм за това, тъй като той първи ме направи известна “, споделя тя през 2004 г.
Смехът е сериозна работа, споделя артистът Георги Парцалев, чиято 100-годишнина честваме през днешния ден. Той се ражда на 16 юни 1925 година към 06:00 ч. сутринта в град Левски.
ДЕТСТВО
Като дете той мечтае за сцената, обича да рецитира, да взе участие във всички учебни тържества, а едвам 6-годишен разплаква публиката в ролята на Квазимодо. В самоинициативно зрелище в града Георги Парцалев играе в зрелище по класическа покруса и на финала би трябвало да се самоубие с пищов. Зад кулисите стои реквизиторът на театъра Маринчо и с удар по ламарина би трябвало да озвучи изстрела. Когато идва финалната сцена, младият артист опира пищова в слепоочието си и дърпа спусъка, само че няма никакъв тон. Дърпа още веднъж втори и трети път и отново нищо. Тогава Парцалев сграбчва нож от масата и се провиква „ Заколвам се “, пада на сцената и в този миг се чува чаканият тон от изстрел. На идващия ден по улиците на родния му град хората му се смеели с репликата „ Ей го тоя, дето се гръмна с ножа “.
Случката му дава да разбере, че може да разсмива публиката. След като приключва гимназия в Плевен, той желае да следва театрално изкуство, само че родителите му не позволяват.
СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ
„ И аз също мислех, че нямам задоволително данни, нямаше и кой да ме насочи и по тази причина аплайвах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и трите, бях отличен възпитаник и останах да последвам медицина. Учих медицината няколко години, само че тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото предпочитание още веднъж се разпали у мен. Включих се в няколко самодейни колектива “, споделя артистът през 1983 година пред сп. „ Отечество “. Той играе на сцените на Земеделски национален спектакъл, в читалище „ Славянска сказка “, в читалище „ Раковски “ и в колектива на фабрика „ Пролетарий “.
При една от зимните си ваканции студентът Парцалев се прибира в родния си град, където към този момент се приказва, че е станал доктор. Баща му Иван Парцалев е горделив, че синът му е лекар. Неочаквано един ден пред къщата им стопира каруца, в която лежи болен мъж, чийто синове го водят на обзор при Георги Парцалев. Той не желал да го лекува с оправданието, че е още първи курс, само че татко му упорствал да прегледа пациента. Парцалев се доближил до каруцата, опипал пулса на болния, взрял се в зениците му, измерил температурата, погледнал езика му и споделил решително „ Ще оздравее “. „ Доктор “ Парцалев не взел пари за прегледа, само че на другия ден синовете на болния се върнали за признателност с стомна алено вино. Те му споделили: „ Благодарим на доктор Парцалев – той толкоз доста успокои баща, че до момента в който се връщахме, безконечна му памет, умря усмихнат по пътя. Виното е за него “. На петата година от следването си в Медицинския факултет на Софийския университет Георги Парцалев не записва учебен срок и прекъсва следването си.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ АКТЬОРСТВОТО
Той е изпратен да отбие военната се работа в трудовашко отделение в Мадан, което слага пътни релси в мините. Там Парцалев се среща с артиста и режисьор Енчо Багаров, с който по-късно стават и сътрудници на сцената. На третата година от военната работа той се мести в София в Театъра на Строителните войски, където остава на работа до 1955 година През есента на 1956 година, когато е образуван Сатиричният спектакъл, Георги Парцалев става част от актьорския състав. На неговата сцена той играе в емблематичните постановки „ Михал Мишкоед “, „ Големанов “, „ Ревизор “, „ Смъртта на Тарелкин “, „ Суматоха “, „ Януари “, „ Рейс “, „ Баня “ и други Първата му роля в киното е във кино лентата „ Любимец 13 “ през 1958 година Следват „ Привързаният балон “, „ Кит “, „ Петимата от Моби Дик “, „ С деца на море “, „ Сиромашко лято “, „ Два диоптъра далекогледство “ (1976), „ Тримата от запаса “ и други
„ Неотдавна отидох на паметника на Сервантес и неговите фамозни герои в Мадрид – възпламених цигара и вечно се простих с тази облик “, споделя той пред в. „ Стандарт “ във връзка неосъществената си фантазия да изиграе Дон Кихот. „ Мисля, че нося някаква горест в себе си. И усещам, че мога да изиграя и трагична, и трагична роля, само че не получих тази опция. Вече ми нямат доверие, а виждам че и публиката не ме желае като подобен воин, името ми и появяването ми е обвързвано със смях. Един опит направих с Иванка Димитрова в „ Играта Джин “ в „ Театър 199 “ и се убедих още един път, че мога да провокирам и сълзи “, споделя той пред сп. „ Отечество “.
Георги Парцалев умира на 31 октомври 1989 година
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
„ Аз се гордея, че съм го познавала. За мен той беше същински аристократ… “, споделя Лили Иванова през 2004 година
Татяна Лолова го разказва по този начин: „ Черна лъскава коса, блестящи тъмни очи, дълги извити мигли, тънки мустачки, стройна фигура. Елегантно-екстравагантен, въздържан и великодушен, чакан, обичан, лъчезарен, тъмен от време на време. Изразителни китки, дълги пръсти, обсипани с пръстени. С фрак и със селски потури, център на шумни компании. Никога самичък, само че уединен. Нежен и недодялан от време на време. Нямаше кътче в България, непосетено от него. Малки, огромни зали, поляни и игрища. Характерен глас. Имитиран, само че несравним. Романтичен. Ярък. Дон Кихот – мечтана роля. Мечтана. Неизиграна. И аз бях до него от време на време на сцената и на екрана, на естрадата и в живота на тъжния смешник, който раздаваше смях “.
А Стоянка Мутафова си спомня: „ Бяхме във Видин в една люта зима. Сутринта отиваме на гарата и виждаме опашката на влака, той потеглил. А вечерта имаме зрелище в София. Какво да вършим? А беше заплашителен лед. Взехме едно такси да гоним гара Димово. Тръгнахме, само че влакът тръгнал и от там. Тогава хукнахме по линията. Влакът набрал скорост. Ние се разперихме на линията двамата, влакът можеше да ни смачка. Машинистът погледна през прозореца, първо намерения, че двама души ще се самоубиват. Но внезапно ни позна и спря влака. Влизаме вътре, а Парцалев ме заблъска: „ Видя ли, ма, какво значи да те знаят хората. Кой различен може да спре влака? А ти все се криеш “. Няма да не помни и други негови думи: „ Стояно, ти си целуната от Бога. Недей да изтриваш тази целувка “. Благодарна съм за това, тъй като той първи ме направи известна “, споделя тя през 2004 г.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ