ВМА определя модата в медицинската наука в България
От своето основаване като гарнизонна болница през далечната 1891г. Военномедицинска академия не престава да пораства и се развива с помощта на ентусиазма на своите основатели - възрожденските лекари Георги Золотович, Михаил Иванов, Луиджи Понтара и десетки други техни съвременници, които поставят основите на военното опазване на здравето.
Следвайки положителните обичаи и вървейки в крайник с напредъка, техните почитатели - военните лекари от 20-ти и 21-ви век построиха мощен диагностично-лечебен и учебно-научен комплекс с център Многопрофилна болница за интензивно лекуване (МБАЛ) - София, и районни заболели филиали в Пловдив, Варна, Плевен и Сливен. Предлагаме ви изявление с шефа на болничното заведение - проф. Мутафчийски, откакто неотдавна бяха маркирани 126 години от основаването й.
Проф. Мутафчийски, напълно неотдавна ВМА означи 126 години от основаването си - по какъв начин посрещнахте този празник? " Споделихте " терзанията си, че в скоро време ВМА може да остане без задължения. Какво демонстрират числата във връзка с пациентите? И може би най-наболелия въпрос - по какъв начин успявате да задържите фрагментите си да не отидат в някоя частна болница или още по-лошо - в чужбина?
ВМА сама дефинира модата в редица посоки в здравната просвета в България. Ние сме незаобиколим фактор в това отношение, като се нареждаме измежду високотехнологичните лечебни заведения.
Що се отнася до дълга - от 1 януари можем да не приказваме повече за задължения на ВМА. От цесията останаха към 12 млн. лева, само че тези средства са планувани в бюджета за следващата година. Тези, които касаят нашите сметки сега са в естествените оперативни равнища - към 2,5-3 млн. лева, които се изплащат без никакъв проблем. Нашият доход е доста по-голям.
След финансовата непоклатимост като приоритет си поставихме фрагментите и запазване на най-хубавите лекари, които образуват името на ВМА. В тази връзка бяха направени редица поощрителни благоприятни условия за почтено възнаграждение на труда. Защото ВМА е институция сама по себе си, само че тя е нищо без своите фрагменти.
Болницата остава притегателно място и се употребява с безрезервното доверие на своите пациенти. 4000 души се преглеждат на седмица в нашата поликлиника. За съпоставяне - предходната година бяха към 2500. Само през последната година към ВМА като последна инстанция са пренасочени 13 000 души от цялата страна. Това демонстрира престиж и доверие - и на пациентите, и на сътрудниците. Ето това е най-важният аршин дали сме положителни.
Част от празника бяха и първите студенти по военна медицина. Как се стигна до реализацията на този план, по какъв начин се решихте да " произвеждате " сами военни лекари?
Досега България бе единствената страна в Балканския район, която не произвеждаше лични военномедицински фрагменти, чиито дефицит в поделенията не е загадка за никого. Задача номер едно е да имаме съответна здравна помощ за нашите воини в поделенията. Дълго мислихме в тази тенденция и в последна сметка през тази година стартирахме план посредством тристранно съглашение сред ВМА, ВВМУ " Н. Й. Вапцаров " и МУ " Пр. доктор Н. Стоянов " - Варна, вследствие на който бе признат първият в историята на България випуск по компетентност " Военен доктор ". Това са в действителност доста стимулирани и смели младежи, тъй като потеглиха да проправят път за нещо, което до момента не е правено в България. Засега се оправят отлично.
Те към този момент имаха опция да се срещнат на място с част от клиниките, които са неповторими за страната - клиниката по гастроентерология, да вземем за пример, клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, която тази година означи 10 година от първата чернодробна трансплантация. И различен път съм казвал, че една болница, която може да направи сполучлива чернодробна трансплантация, може да направи всичко. 10 години по-късно за нас това е безусловно рутинна и сполучлива процедура. Нашите кадети се срещнаха с опциите и на клиниката по ендоскопска хирургия, която в своята 25-годишна история е записала над 20 разнообразни и нови интервенции, направени за първи път в България. Посетиха реанимацията на болничното заведение, която е най-голямата в страната, както и УНГ-клиниката, която пък е най-големият център у нас за слагане на кохлеарни импланти на дечица.
Казахте ВМА се явява последна инстанция за доста хора... Често пъти на вашите екипи се постанова да се намесват в жестоки нещастия - произшествия, бедствия, повреди, военни медици участваха в спасяването на потърпевшите в Хитрино, Сарафово...
Във ВМА се карат най-сложните случаи. Пример за това са и последните произшествия в Ловешко, откъдето ние поехме едни от най-тежко ранените. Сред първите екипи, които бяха на място, беше този от плевенската ни болница, а по-късно дойдоха още два от София.
Всичко това изисква строго построена йерархична организация. До 10 минути са нужни на екипите ни да се изнесат от болничното заведение при положение на произшествия с всеобщо потърпевши. За това време се дефинира и с какъв потенциал разполагаме - какъв брой са свободните реанимационни кревати, брой на апаратите за командно дишане, на операционните, количество кръв. Много пъти съм казвал, че това е организация, близка до бойната. В задачите и функционалностите на ВМА ясно е написано, че би трябвало да реагираме при всеобщо постъпване на потърпевши. И ние го вършим.
Бойна организация в спокойно време... Но вие самият имате опит и от бойното поле. Защо избрахте да сте доктор под пагон?
Аз съм боен доктор от 1989 година, като преди този момент съм бил стипендиант на Министерство на защитата. Защо боен доктор? Тогава мислех, че тази кариера е много подредена и предвидима и че е чест за всеки доктор да работи във ВМА. По отношение на предвидимостта не се случи тъкмо по този начин, само че другояче имам голямата чест да работя в най-хубавата болница в България и там да се развия като експерт. Бил съм на 2 цялостни задачи - едната в Бежанския лагер Радуша, Македония, и втората - в Херат, Афганистан. Участвал съм в няколко евакуационни задачи на ранени наши бойци от болница Ландщул, Германия.
Участвахте - вие и ваши сътрудници от болничното заведение, и при преодоляване на потърпевшите при атентата в Сарафово? Къде ви завари новината за тази покруса?
По това време бях на отмора на морето, когато ми се обади един другар. И незабавно потеглих към Бургас, като по пътя се обадих на починалия военачалник Тонев да му желая позволение. Този атентат за всички беше цялостна изненада, само че си припомням, че тогавашният шеф на МБАЛ-Бургас, доктор Матев, беше основал нужната организация по систематизиране на потърпевшите и всички пациенти се работеха.
Направихме ли си изводите, тъй като от този момент на всички ни е ясно, че България не е оазис и би трябвало да бъдем готови за всичко?
За страдание изводите не бяха добре дефинирани, в това число и в здравната общественост. Все отново скоро след атентата имаше народен хирургичен конгрес, на който няколко военни лекари бяхме поканени да четем лекции по тематиката за тероризма и взривните контузии.
Спомням, и, че след атентата на Кулите в Съединени американски щати беше направено американско изследване какъв брой от хирурзите са осведомени с взривната контузия. Оказа се, че едвам 5%. И незабавно бяха подхванати невиждани ограничения в тази тенденция, в това число смяна на стратегиите за образование. Така за 3 години този % набъбна до 90. Това трябваше да се случи и у нас, само че се оказа, че висшите учебни заведения са безусловно самостоятелни и няма по какъв начин да им се наложат каквито и да било ограничения в тази тенденция. Ние от ВМА продължаваме да се борим. Имаме схващане от Софийския университет, написахме редица управления по тази проблематика, канят ни годишно в разнообразни студентски цикли на тематика " Приносите на военната хирургия в цивилната ", т.е. прави се нещо в тази тенденция.
В момента има ли наши военни лекари на задачи зад граница?
Само преди няколко дни изпратихме 16-тият военномедицински екип за Мали. От 2013 година насам участваме в Мисията на Европейския съюз за образование на силите за сигурност на Мали, където се грижим за здравето на персоналния състав на щаба на интервенцията, основан в столицата Бамако. Имаме и един доктор в Босна и Херцеговина, а сега се готви различен екип, който ще замине за Афганистан при започване на идната година. Искам да подчертая, че български военни лекари вземат участие в разнообразни филантропични и мироопазващи задачи зад граница, като постоянно са получавали отлична оценка за представянето си.
Следвайки положителните обичаи и вървейки в крайник с напредъка, техните почитатели - военните лекари от 20-ти и 21-ви век построиха мощен диагностично-лечебен и учебно-научен комплекс с център Многопрофилна болница за интензивно лекуване (МБАЛ) - София, и районни заболели филиали в Пловдив, Варна, Плевен и Сливен. Предлагаме ви изявление с шефа на болничното заведение - проф. Мутафчийски, откакто неотдавна бяха маркирани 126 години от основаването й.
Проф. Мутафчийски, напълно неотдавна ВМА означи 126 години от основаването си - по какъв начин посрещнахте този празник? " Споделихте " терзанията си, че в скоро време ВМА може да остане без задължения. Какво демонстрират числата във връзка с пациентите? И може би най-наболелия въпрос - по какъв начин успявате да задържите фрагментите си да не отидат в някоя частна болница или още по-лошо - в чужбина?
ВМА сама дефинира модата в редица посоки в здравната просвета в България. Ние сме незаобиколим фактор в това отношение, като се нареждаме измежду високотехнологичните лечебни заведения.
Що се отнася до дълга - от 1 януари можем да не приказваме повече за задължения на ВМА. От цесията останаха към 12 млн. лева, само че тези средства са планувани в бюджета за следващата година. Тези, които касаят нашите сметки сега са в естествените оперативни равнища - към 2,5-3 млн. лева, които се изплащат без никакъв проблем. Нашият доход е доста по-голям.
След финансовата непоклатимост като приоритет си поставихме фрагментите и запазване на най-хубавите лекари, които образуват името на ВМА. В тази връзка бяха направени редица поощрителни благоприятни условия за почтено възнаграждение на труда. Защото ВМА е институция сама по себе си, само че тя е нищо без своите фрагменти.
Болницата остава притегателно място и се употребява с безрезервното доверие на своите пациенти. 4000 души се преглеждат на седмица в нашата поликлиника. За съпоставяне - предходната година бяха към 2500. Само през последната година към ВМА като последна инстанция са пренасочени 13 000 души от цялата страна. Това демонстрира престиж и доверие - и на пациентите, и на сътрудниците. Ето това е най-важният аршин дали сме положителни.
Част от празника бяха и първите студенти по военна медицина. Как се стигна до реализацията на този план, по какъв начин се решихте да " произвеждате " сами военни лекари?
Досега България бе единствената страна в Балканския район, която не произвеждаше лични военномедицински фрагменти, чиито дефицит в поделенията не е загадка за никого. Задача номер едно е да имаме съответна здравна помощ за нашите воини в поделенията. Дълго мислихме в тази тенденция и в последна сметка през тази година стартирахме план посредством тристранно съглашение сред ВМА, ВВМУ " Н. Й. Вапцаров " и МУ " Пр. доктор Н. Стоянов " - Варна, вследствие на който бе признат първият в историята на България випуск по компетентност " Военен доктор ". Това са в действителност доста стимулирани и смели младежи, тъй като потеглиха да проправят път за нещо, което до момента не е правено в България. Засега се оправят отлично.
Те към този момент имаха опция да се срещнат на място с част от клиниките, които са неповторими за страната - клиниката по гастроентерология, да вземем за пример, клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология, която тази година означи 10 година от първата чернодробна трансплантация. И различен път съм казвал, че една болница, която може да направи сполучлива чернодробна трансплантация, може да направи всичко. 10 години по-късно за нас това е безусловно рутинна и сполучлива процедура. Нашите кадети се срещнаха с опциите и на клиниката по ендоскопска хирургия, която в своята 25-годишна история е записала над 20 разнообразни и нови интервенции, направени за първи път в България. Посетиха реанимацията на болничното заведение, която е най-голямата в страната, както и УНГ-клиниката, която пък е най-големият център у нас за слагане на кохлеарни импланти на дечица.
Казахте ВМА се явява последна инстанция за доста хора... Често пъти на вашите екипи се постанова да се намесват в жестоки нещастия - произшествия, бедствия, повреди, военни медици участваха в спасяването на потърпевшите в Хитрино, Сарафово...
Във ВМА се карат най-сложните случаи. Пример за това са и последните произшествия в Ловешко, откъдето ние поехме едни от най-тежко ранените. Сред първите екипи, които бяха на място, беше този от плевенската ни болница, а по-късно дойдоха още два от София.
Всичко това изисква строго построена йерархична организация. До 10 минути са нужни на екипите ни да се изнесат от болничното заведение при положение на произшествия с всеобщо потърпевши. За това време се дефинира и с какъв потенциал разполагаме - какъв брой са свободните реанимационни кревати, брой на апаратите за командно дишане, на операционните, количество кръв. Много пъти съм казвал, че това е организация, близка до бойната. В задачите и функционалностите на ВМА ясно е написано, че би трябвало да реагираме при всеобщо постъпване на потърпевши. И ние го вършим.
Бойна организация в спокойно време... Но вие самият имате опит и от бойното поле. Защо избрахте да сте доктор под пагон?
Аз съм боен доктор от 1989 година, като преди този момент съм бил стипендиант на Министерство на защитата. Защо боен доктор? Тогава мислех, че тази кариера е много подредена и предвидима и че е чест за всеки доктор да работи във ВМА. По отношение на предвидимостта не се случи тъкмо по този начин, само че другояче имам голямата чест да работя в най-хубавата болница в България и там да се развия като експерт. Бил съм на 2 цялостни задачи - едната в Бежанския лагер Радуша, Македония, и втората - в Херат, Афганистан. Участвал съм в няколко евакуационни задачи на ранени наши бойци от болница Ландщул, Германия.
Участвахте - вие и ваши сътрудници от болничното заведение, и при преодоляване на потърпевшите при атентата в Сарафово? Къде ви завари новината за тази покруса?
По това време бях на отмора на морето, когато ми се обади един другар. И незабавно потеглих към Бургас, като по пътя се обадих на починалия военачалник Тонев да му желая позволение. Този атентат за всички беше цялостна изненада, само че си припомням, че тогавашният шеф на МБАЛ-Бургас, доктор Матев, беше основал нужната организация по систематизиране на потърпевшите и всички пациенти се работеха.
Направихме ли си изводите, тъй като от този момент на всички ни е ясно, че България не е оазис и би трябвало да бъдем готови за всичко?
За страдание изводите не бяха добре дефинирани, в това число и в здравната общественост. Все отново скоро след атентата имаше народен хирургичен конгрес, на който няколко военни лекари бяхме поканени да четем лекции по тематиката за тероризма и взривните контузии.
Спомням, и, че след атентата на Кулите в Съединени американски щати беше направено американско изследване какъв брой от хирурзите са осведомени с взривната контузия. Оказа се, че едвам 5%. И незабавно бяха подхванати невиждани ограничения в тази тенденция, в това число смяна на стратегиите за образование. Така за 3 години този % набъбна до 90. Това трябваше да се случи и у нас, само че се оказа, че висшите учебни заведения са безусловно самостоятелни и няма по какъв начин да им се наложат каквито и да било ограничения в тази тенденция. Ние от ВМА продължаваме да се борим. Имаме схващане от Софийския университет, написахме редица управления по тази проблематика, канят ни годишно в разнообразни студентски цикли на тематика " Приносите на военната хирургия в цивилната ", т.е. прави се нещо в тази тенденция.
В момента има ли наши военни лекари на задачи зад граница?
Само преди няколко дни изпратихме 16-тият военномедицински екип за Мали. От 2013 година насам участваме в Мисията на Европейския съюз за образование на силите за сигурност на Мали, където се грижим за здравето на персоналния състав на щаба на интервенцията, основан в столицата Бамако. Имаме и един доктор в Босна и Херцеговина, а сега се готви различен екип, който ще замине за Афганистан при започване на идната година. Искам да подчертая, че български военни лекари вземат участие в разнообразни филантропични и мироопазващи задачи зад граница, като постоянно са получавали отлична оценка за представянето си.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ